Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Икономическата политика на България като член на Европейския съюз

Резюме

Направена е оценка на икономическата изостаналост на България. Обоснована е необходимостта от догонващо икономическо развитие и възможността то да се постигне. Доказана е ползата от членството на България в ЕС и необходимостта икономиката да се развива 2,5-3,5 пъти по-бързо от средните темпове в ЕС. Разкритикувана е подмяната на целите със средствата на икономическата политика. Препоръчва се балансирана и справедлива политика на правителството спрямо труда и капитала. Пледира се за по-високо социално съдържание на икономическата политика. Критикува се държавната политика на продължителни бюджетни излишъци. Отделено е специално внимание на връзката между финансовата и социалната стабилност и необходимостта от запазването на двете. Развита е тезата за социална ориентация на икономическата политика в разумни граници при запазване на финансовата стабилност. Посочена е опасността от задаваща се нова финансова дестабилизация и е показано как тя може да бъде предотвратена. Очертани са контурите на съществено променена икономическа политика.

Ключови думи: икономическа интеграция; догонващо развитие; цели и средства на икономическата политика; социална ориентация в разумни граници; връзка между финансова и социална стабилност, саморазрушаване на финансовата стабилност.

JEL: D01, E61

През последните 18 години икономическата политика на България се осъществяваше под прякото ръководство на МВФ, в това число през последните 10 години в условията на Валутен съвет. Резултатите от тази политика през първата половина на периода бяха като цяло положителни, а през втората – нарастващо негативни за България.

От началото на 2007 г. България е член на ЕС. Това променя съществено средата, принципите и съдържанието на икономическата политика на страната. Между най-важните различия са по-голямата социална ориентация и нарастващата гъвкавост на икономическата политика.

Преходът от една философия на икономическата политика (тази на МВФ) към друга (на ЕС) налага преосмисляне на конкретната българска икономическа политика през следващите години в общите рамки на икономическата политика на общността. Тези рамки налагат някои ограничения, но и предоставят значителна свобода при формулирането и прилагането на икономическата политика на страните членки. Целта на настоящите разсъждения е как да се възползваме в тази обстановка от свободата при формулирането на националната икономическа политика за ускоряване развитието на България.

Настоящите редове са опит за обективна оценка на българската икономическа политика от гледна точка на потребностите на догонващото развитие в рамките на ЕС. Този критерий е по-строг от общите критерии за оценка на икономическата политика, която се прави за текущи управленски нужди. Ако за такива цели постигането на 5-5,5% растеж на БВП може да е задоволителен резултат, за нуждите на догонващото развитие на България през първата половина на настоящото десетилетие бяха потребни 8-10% растеж, а през втората 7-8%. През 2001-2005 г. беше постигнат едва 5%. За наваксване на пропуснатото през първата половина, през следващите години на това десетилетие са ни нужни 9-10% средногодишен растеж. Икономическата политика трябва да го осигури.

През второто десетилетие (2011-2020 г.) икономическата политика трябва да осигурява 6-7% растеж, така че към 2020 г. по БВП на човек от населението да достигнем 50-55% от тогавашното средно равнище на ЕС, при 24% в 2000 година[1]. Трябва обаче да се има предвид, че 6-7% растеж през второто десетилетие е дори по-труден от 8-9% през първото поради по-високата статистическа база. Колкото по-нататък отиваме във времето, толкова по-богато ще е съдържанието на един процентен пункт растеж и по-трудно постигането на по-голям абсолютен приръст на БВП. Ако не постигнем препоръчаните по-горе темпове за следващите години до 2020 г., няма да постигнем догонващо развитие.

Икономическата изостаналост на България

България е страната с най-нисък БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност[2], най-голяма бедност, най-нискоефективна администрация, най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, екологични, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС. И през близките 10-15 години навярно ще остане най-бедната членка на ЕС.

На България й предстои да измине много дълъг път на догонваща модернизация в икономиката и другите сектори, докато постигне равнище на икономическо и социално развитие, сравнимо със средното в ЕС. Това ще изисква не години, а десетилетия. И то много десетилетия.

Сегашната ни изостаналост е резултат от многогодишни вътрешни “натрупвания”, датиращи от десетилетия. Допринесли са и външни обстоятелства, налагани от големите държави и от международните финансови институции на малка България в миналото и сега. Решаващи за нашата изостаналост обаче са вътрешните причини за които сме отговорни ние българите – както предшествениците, така и съвременниците. Разбира се, по понятни причини, най-голяма е отговорността на българските политици.

Всичко това се е натрупвало в продължение на столетия и ни е държало в опашката на европейския прогрес. България сега е между последните в Европа по равнище на икономическо и социално развитие, каквато е била и преди 50 или 100 години. През това време ние сме се развивали, но същото са правели и другите европейски страни. И дори по-добре от нас.

Неверни са твърденията, че преди Втората световна война България е била между най-напредналите европейски държави. В европейската скала на страните по степен на развитие сега сме на същото място, където сме били тогава – между последните. Такава е горчивата истина. За да я променим трябва да я познаваме. Нашата класация в тази социално-икономическа скала може да се подобри само чрез ускорено догонващо развитие.

Ако успеем да превърнем значителна част от слабите си позиции в предимства или поне да смекчим негативния им характер, ще постигнем догонващо икономическо развитие. Ако не успеем – ще продължим да вегетираме между последните в социално-икономическата периферия на Европа. До сега бяхме в периферията на разединена Европа, а в бъдеще рискуваме да останем в югоизточната периферия на обединена Европа. Между двете ситуации едва ли има голяма разлика от гледна точка на сравнителните ни позиции спрямо другите страни в Европа. С това повече не трябва да се примиряваме! Макар че ще ни бъде много трудно да го променим.

Възможно ли е догонващо развитие?

България има много нерешени проблеми, които предопределят икономическата ни изостаналост и ограничения потенциал за догонващо развитие. Те дори навеждат на мисълта дали при тези обстоятелства е възможно догонващо икономическо развитие у нас през следващите години и десетилетия? Такова развитие едва ли е постижимо ако до 5-10 години не превърнем в предимства голяма част от сегашните ни слаби позиции[3]. Това е много трудно постижимо, особено на нашите географски ширини.

Догонването означава намаляване на разстоянието между България и по-напредналите страни членки на ЕС по най-важните икономически, социални и други показатели на развитието. То не води непременно до изравняване и не означава механично копиране на икономическите, социалните, институционалните, културните и други характеристики на по-развитите страни. Характерът на догонването зависи от конкретните икономически, културни и други условия в съответната страна, от националната й ценностна система, от предпочитаните стратегически цели и от интензивността на развитието.

Ако скоростта на догонването е умерена то може да трае десетилетия и да постигне скъсяване на изоставането от средните икономически и социални показатели на ЕС, но не изравняване. Това може да се нарече нормално догонващо развитие. Този тип догонващо развитие се постига чрез мобилизиране на всички екстензивни и на част от интензивните ресурси на страната. Пример за такъв тип догонващо развитие са Гърция, Португалия и Испания след присъединяването им към Европейската общност.

Ако скоростта на развитието е много висока догонването може да доведе до изравняване и дори изпреварване на средните показатели на общността и на някои по-напреднали страни. Това може да се нарече ускорено догонващо развитие и е възможно само чрез мобилизиране на екстензивните и интензивните ресурси на страната и създаване на икономика, основана на знанието. Япония демонстрира такъв тип догонващо развитие след Втората световна война. Ирландия показа, че то е възможно и в Европа при нейните уникални условия[4]. Подобно догонващо развитие може би ще се постигне и от някои западноевропейски средни и малки страни членки на ЕС[5].

Догонващото развитие предполага продължително изпреварване на по-напредналите страни с 2,5-3,5 пъти по-високи темпове на развитие за скъсяване на разликата с тях по най-важните показатели. В противен случай разликата ще остане каквато е сега, а може и да нарастне[6].

Успешното догонващо развитие на България е на границата между възможното и невъзможното. При пълна мобилизация на националната енергия и благоприятна вътрешна и външна среда то е възможно. И не само възможно, но и необходимо! Защото от него зависи нашето бъдеще и отлепването ни от дъното на европейската скала по степен на икономическо развитие.

За разлика от оптимистичните официални оценки, истината за сегашното състояние на българската икономика и за живота на хората не е приятна. По-добре е обаче да гледаме истината в очите, отколкото да си затваряме очите пред нея! Науката трябва да говори с езика на числата и фактите, независимо дали са приятни или не!. Иначе тя не би служила на националните интереси и би се превърнала в сервилна послушница на партизански и корпоративни интереси. С това тя престава да бъде наука. Следователно, трябва да вникнем в неприятната истина, за да я разберем и преобразим в положителна.

Ползата от членство в ЕС

Слабостите на нашата икономика издават недостатъчната ни подготвеност за присъединяване към ЕС. Особено силно се подценява и премълчава неподготвеността ни в икономиката. Независимо от куртоазните оценки в годишните доклади на Европейската комисия и от твърденията на нашите власти, строго погледнато, България няма нормално функционираща и още по-малко - конкурентоспособна пазарна икономика, която може да се справи с конкурентния натиск на вътрешния европейски пазар, както се изисква по критериите от Копенхаген.

Преодоляването на ниската конкурентоспособност ще бъде много трудно, защото тя синтезира в себе си дълбоко вкоренени дефекти на икономиката и обществото, които също трябва да бъдат отстранени. Едва тогава можем да постигнем по-висока конкурентоспособност. Ниската конкурентоспособност е доказателство за разклатено здраве на икономиката и липса на зрялост в обществото.

Въпреки това сегашното ни присъединяване към ЕС заслужава подкрепа. Не защото сме готови, а понеже само като член на общността у нас ще задействат правилата на ЕС и ще се създадат по-благоприятни условия за икономическо развитие. Не само и не главно поради милиардите евро, които ще получаваме от европейските фондове. По-важното е, че като член на съюза България ще прилага неговите закони, правила и норми на поведение, ще се превърне в подредена европейска държава.

По силата на общото законодателство България ще бъде длъжна да го прави, докато извън ЕС едва ли ще намери сили за това, в плен на традиционната ориенталска инерция и обхваната от лапите на октопода. Показателен е предприсъединителният период. През последните години беше упражняван силен натиск на европейските институции за ускоряване на реформите у нас. И въпреки това промените ставаха мъчително. Влиятелни официални и стоящите зад тях неофициални среди не искаха България да се развива като модерна европейска държава. И нека не бъдем наивни! Тяхната съпротива ще продължава и след присъединяването, но със затихващи изгледи за успех. Ако бяхме останали извън съюза съпротивата им би била непреодолима. През изминалите 18 години официалните български власти доказаха, че не могат или не желаят да се справят с тях.

Присъединяването на България е не толкова акт на признание за изпълнени условия за членство. То е израз на добра воля от страна на ЕС и цели да ни създаде авансово подходящи условия за радикални реформи и догонващо развитие в рамките на общността. Ние трябва да се възползваме от тази възможност.

Добрата воля на ЕС не е израз на чист алтруизъм от тяхна страна. Ние също сме им необходими и полезни, главно по стратегически за тях геополитически съображения, а също и като пазар за техните стоки и за инвестиции. Доставяме им подготвени у нас квалифицирани специалисти в отделни области на знанието и на производството, а също и нискоквалифициран персонал в много отрасли за работа, която гражданите на старите страни членки не желаят да вършат. Даваме им възможност да пренасят у нас производствени мощности от техните страни със скъп труд и да използват нашата сравнително квалифицирана и многократно по-евтина работна сила[7]. Същото важи и за по-евтината енергия – нашите цени за електричество и природен газ са около два пъти по-ниски от тези в старите членки на общността. Граждани на старите страни членки могат да купуват имоти у нас на много ниски за техните стандарти цени и да прекарват голяма част от живота си в нашия благоприятен климат. Ще внасяме в общността и културно разнообразие, което е косвен фактор за ускорено развитие.

Следователно, ние не само ще получаваме, но и ще внасяме свой принос в общото европейско семейство. Няма да бъдем гости, а членове на това семейство. Надеждата ни е на първо време да получаваме повече, отколкото даваме в знак на солидарност от тяхна страна[8]. Дано да е безкористна! Съотношението между даване и получаване може да се променя в бъдеще. Все пак, доколкото сме по-слабо развита страна от средното ниво на общността, по логиката на солидарността е нормално в бъдеще да получаваме повече материални и нематериални блага, отколкото даваме. Това съотношение между даване и получаване ще бъде фактор за нашето догонващо развитие.

Изправени сме пред гигантска задача

Повишаването на икономическата и социалната еднородност е обективен закон в развитието на всяка съвременна интеграционна общност. Това е още повече вярно за Европейския съюз – най-развитата интеграционна общност, каквато светът познава. Тя не търпи чуждо тяло в своя организъм. Като член на ЕС България трябва да се развива много по-бързо от общността за преодоляване на изоставането си, да не дава основания да ни считат за случайно попаднало там чуждо тяло и да ни третират снизходително като беден роднина.

Това е гигантска задача. Нейното решаване изисква новаторска гъвкава макро- и микроикономическа политика и импозантно стратегическо въображение. То предполага цялостна структурна, технологична, финансова и институционална модернизация на икономиката, финансовата система, здравеопазването, образованието, науката, иновационната дейност, инфраструктурата; съчетаване на ефективността със социалната справедливост; ограничаване на социалната поляризация; опазване и подобряване на околната среда; възстановяване на връзката между макро- и микроикономическата система; гъвкава макро- и микроикономическа политика, освободена от идеологически догми; драстични мерки срещу престъпността и корупцията, т.е. политика, твърде различна от сегашната.

Нашите конкретни препоръки за тази политика в 15 направления се съдържат във втора глава на споменатото по-горе изследване “Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности”. То е логично продължение на Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година, публикувана преди 4 години[9].

През последните години България поддържа голям бюджетен излишък, който се оправдава с огромния и непрекъснато нарастващ дефицит в текущата сметка. Властите изглежда забравят, че с такава политика задълбочават проблемите в текущата сметка и отлагат нейното нормализиране. Защото с изключително строгата бюджетна, парична и доходна рестрикция забавят структурната и технологичната модернизация на икономиката; развитието на инфраструктурата, подобряването на здравето, образованието и квалификацията на работната сила; развитието на науката; повишаването на ефективността и конкурентоспособността на икономиката. Неслучайно този дефицит расте през последните десетина години от въвеждането на Валутния съвет. Този подход се свежда до третиране на следствията (растящите дефицити в търговския баланс и в текущата сметка), а не на причините – ограниченото производство, малкия износ и ниската конкурентоспособност. Трайното решение е в предлаганата от нашия колектив гъвкава политика на ускорена цялостна модернизация, водеща в крайна сметка до висок конкурентоспособен растеж, по-голям износ, по-малък дефицит в търговския баланс, а от там и в текущата сметка[10].

Подмяна на целите със средствата на икономическата политика

Сегашната правителствена политика разчита главно на финансовата стабилност. Тя е необходима, но не е достатъчна за догонващ конкурентоспособен растеж. Защото финансовата стабилност не води автоматично до висок растеж и благоденствие. Последните десет години го потвърдиха. От 1 юли 1997 г.[11]. в България има финансова стабилност, но няма интензивен растеж, висока производителност, голям износ, по-висока конкурентоспособност и най-важното - по-добро качество на живота за мнозинството от хората[12]. И няма да ги има докато липсват споменатите по-горе други предпоставки. С традиционна консервативна стопанска политика не се създава модерна икономика на знанието. Особено в изостанала страна като нашата. Модерната икономика предполага модерна икономическа политика.

В България има излишък от традиционна финансова стабилност и остър дефицит от благосъстояние за хората. През 2004 г. по време на четвъртото разширение на ЕС у нас имаше финансова стабилност, но нямаше готовност за присъединяване и затова не бяхме допуснати в общността. Освен това, финансовата стабилност не може да бъде трайна без наличието на микроикономическа стабилност. А състоянието на нашите предприятия е тежко. Натрупан е огромен квазибюджетен дефицит. По качество на управление на фирмите България е между последните в света[13].

Категорията “финансова стабилност” не е равностойна на категорията “готовност за присъединяване”. Втората е далеч по-богата и по-строга от първата. Наличието на финансова стабилност е важно, но не е достатъчно за членство в ЕС. Нужно е много повече. Както вече посочихме, сега ни допускат в общността по други причини, без да сме готови в икономиката, като ни дават авансово доверие на кредит. България трябва да се възползва от това доверие.

И още нещо. Както вече споменахме в началото, до сега България водеше икономическа политика, диктувана от МВФ. Сърцевина на тази политика е традиционното консервативно разбиране за финансова стабилност – ниска инфлация, бюджетен излишък, ниски доходи, относително високи данъци, голям фискален и валутен резерв, съответно поведение на паричните агрегати на БНБ и т.н. Основната идея на тази политика е да се запази способността на страната да обслужва задълженията си към чуждестранните кредитори. Човекът липсва от матрицата на тази политика.

Под натиска на МВФ в продължение на 18 години у нас се провеждаше и продължава да се провежда гигантска подмяна на целите със средствата на икономическата политика[14]. Ниската инфлация, бюджетният излишък и други подобни средства на икономическата политика бяха превърнати в нейни главни цели, а човекът беше забравен[15]. Неговото благосъстояние, здраве и сигурност бяха пожертвани пред олтара на финансовата стабилност и по-точно – пред бюджетния излишък. Бюджетният излишък беше предпочетен пред здравето, образованието и сигурността на хората. Клишето за финансовата стабилност и бюджетният излишък като главен неин гарант, беше размахвано като плашило пред опонентите на такава политика. Те бяха и подължават да бъдат заклеймявани с това клише.

Наличието на бюджетен излишък не е задължително условие за финансова стабилност. В старите страни членки на ЕС има такава стабилност при 2,5-3,0% бюджетен дефицит и публична задлъжнялост над 60% от БВП в продължение на много години. Подобно е положението и в новите страни членки от централна Европа.

Финансовата стабилност в съвременния по-гъвкав смисъл е необходима за успешно икономическо и социално развитие, но не е достатъчна. Има цял комплекс от други предпоставки, които в своята съвокупност са по-важни от традиционната финансова стабилност. Тя води до благосъстояние само когато са налице и тези предпоставки. Разбира се, най-добре е да имаме и двете[16].

Като член на ЕС България ще прилага други принципи на икономическата и социалната политика, отдавна възприети в общността и различни от тези на МВФ. Във фокуса на тази политика е човекът, а не паричните агрегати на БНБ. Така всичко ще си отиде на мястото – и средствата и целите на развитието. Хората не трябва да бъдат повече жертвани в името на догматични разбирания за финансова стабилност. Защото главното предназначение на икономическата политика е  да служи за подобряване качеството на живота на хората. Тя е безполезна и дори вредна, ако е подчинена на други критерии и ценности, без да обслужва човека!

Полезен ли е контролът на ЕС?

Най-големи противници на обявените от Европейската комисия (ЕК) по-строги мерки за наблюдение и контрол[17] върху България като нов член на общността са местните престъпни и други групови интереси. Защото при новите условия, наложени от ЕК, по-трудно ще реализират користните и дори престъпните си амбиции. Засиленото наблюдение над България може да засяга чувствителни национални струни, но е обективно полезно за бъдещото ни развитие. Затова по-строгите контролни мерки на ЕК не трябва да се драматизират, а да се приемат спокойно.

Институциите на ЕС основателно се опасяват, че след отпадането на границите нашият хаос може да се пренесе у тях. Защото корупцията е проникнала дълбоко в трите клона на държавната администрация у нас. Тя не е подминала и администрацията в частния сектор. Загрижеността на европейските институции за България всъщност е нормална защитна реакция. Грижейки се за нас, те пазят себе си. Тук има пълно съвпадение на интересите и ние трябва да се възползваме от него. В крайна сметка добро е това, което ще подобри живота на нашия народ. Независимо къде е инициаторът на оздравителните мерки – в София или в Брюксел.

Опитът през последните години е поучителен. Много от промените у нас станаха под натиска на ЕК в предприсъединителните преговори, често пъти при съпротива на българските власти и на заинтересованите икономически групи в страната[18]. Без този външен натиск повечето реформи нямаше да станат, в т.ч. промените в конституцията и реформите в съдебната система. Темпът и радикализмът на реформите в България като член на ЕС ще бъдат по-високи, отколкото извън общността. Това ни е много необходимо.

Благоденствието трябва да се заработи

Нашето общество няма представа за сериозните икономически, социални и други проблеми, с които ще се сблъскаме през годините непосредствено след присъединяването. Преобладават наивни очаквания за подарено ни от Европейския съюз благоденствие, без да сме го заработили[19]. Ключът към благоденствието на всеки народ е във високата производителност на труда[20]. Тя обаче не се постига лесно. България може да достигне по-бързо и по-висока производителност чрез големи допълнителни усилия и само като член на ЕС.

През годините непосредствено след присъединяването по-силно ще се чувстват някои негативни ефекти на ускорените интеграционни процеси, подсилени от недостатъчната ни подготвеност. В средно- и особено в дългосрочна перспектива ще преобладават положителните ефекти. Поради насажданите от години евроилюзии реална е опасността сегашният наивен еврооптимизъм да прерастне в агресивен европесимизъм и дори в евроотчуждение през близките години.

Тези предизвикателства трябва да се познават и да сме готови за преодоляването им. Особено в годините непосредствено след присъединяването – най-трудния период от членството ни в ЕС. През последните години многократно препоръчахме на правителствата в наши публикации да изработят подходящи стратегии и ресурсно осигурени програми за тяхното решаване. Те обаче не направиха достатъчно за подготовка на обществото, бизнеса, общините, синдикатите и държавните институции за посрещане на суровите икономически и социални предизвикателства на интеграцията. Дори не ги информираха за хода на преговорите с ЕС и поеманите от тяхно име ангажименти[21]. По стара наша традиция се активизираме едва в последния момент. Така става и сега. Доказателствата за това са многобройни.

Достатъчно е да напомним за слабата подготовка на административен, технически и управленски капацитет по усвояване на фондовете на ЕС[22]. Всички признават, че не сме подготвени за тяхното усвояване, че нашите фирми не са конкурентоспособни изпълнители и че по тези причини през първите години след присъединяването ще загубим много неусвоени средства. Липсват обаче мащабни и радикални мерки за подготовка на необходимия капацитет за усвояване на инвестициите, за повишаване конкурентоспособността на нашите фирми изпълнители и за предотвратяване на злоупотреби със средства от фондовете. Не е изключено българските престъпни групировки да са по-добре подготвени за усвояване на средствата от еврофондовете от официалните ни власти[23].

Властите са примирени, че това неизбежно ще се случи у нас, защото се е случвало и в други страни нови членки. В бюджета за 2007 г. е предвидено 20% усвояване на средствата от структурните фондове, но не е сигурно, че ще се постигне. По тази причина може да загубим няколко милиарда евро безвъзмезден ресурс през първите години след присъединяването и дори да се превърнем в нетен платец през първата и втората година[24].

Балансирана политика спрямо труда и капитала

България сега провежда най-рестриктивната макроикономическа политика между страните членки на ЕС. Вече години наред има един от най-високите бюджетни излишъци в общността. Прилага един от най-високите ДДС между страните членки. Налага строги ограничения върху нарастването на заплатите и пенсиите. Допуска най-нисък процент на разходите за здравеопазване, образование и наука. Толерира опасно голяма социална поляризация. Не взема ефикасни мерки срещу стопанската престъпност и корупцията.

Правителството води дебалансирана политика спрямо труда и капитала. То прави твърде много, при това неоправдани реверанси на бизнеса[25]. Прилага най-нисък корпоративен данък между страните членки на ЕС, като за 2007 г. го намали с 5 процентни пункта в сравнение с 2006 година. За 2007 г. намали осигурителните вноски на бизнеса със 6 процентни пункта, а от 1 октомври 2007 г. с още 3 процентни пункта. В същото време правителството пренебрегва жизнените потребности на пенсионерите, болните, лекарите, медицинските сестри, учителите, учените и университетските преподаватели. Забележете, пренебрегнати са най-интелектуалните и най-хуманните професии, а също и най-уязвимите слоеве на обществото!

България е с най-лоши икономически, социални, здравословни и други показатели в ЕС, но колкото и да е парадоксално, има най-висок бюджетен излишък и най-нисък корпоративен данък. От началото на 2008 г. ще има и най-нисък данък върху личните доходи. Така се отклоняват средства за фискален уют и държавата се лишава от постъпления, вместо да ги насочва за подпомагане на най-нуждаещите се. С други думи, правят се реверанси на бизнеса за сметка на най-уязвимите социални групи и най-високо интелектуалните и хуманни професии.

Задължително изискване към всяко управление на големи и сложни общности с противоречиви интереси на съставните им групи, е да гради мостове и да печели съмишленици. Това е едно от най-важните условия за успешно управление. Тази азбучна истина изглежда не е известна на сегашното правителство. То изненадва с упоритостта си да прави обратното – да създава опоненти и дори врагове на своята политика сред най-многобройните социални и най-високо интелектуалните професионални групи в обществото. Поведението на правителството преди и в хода на учителската стачка е достойно за съжаление!

Също така задължително изискване към държавната политика е да бъде балансирана и справедлива спрямо интересите на различните социални групи. Тя не трябва да облагодетелства едни, за сметка на други. Това нарушава доверието към правителството, влошава социалния климат и създава напрежение в обществото.

Трябваше ли митингите на пенсионерите да стават все по-чести и по-многолюдни, за да разбере правителството колко онеправдани са тези хора. Това означава, че социалните му сензори са блокирали. Ако съдим по обещаните смехотворни отстъпки (повишение на пенсиите от 1 юли с 10,0% вместо 8,5%), то явно не чува тревожните сигнали на социалната камбана.

Да завършиш 2006 г. с 1813 млн. лв официален бюджетен излишък, да имаш във фискалния резерв почти 6 млрд. лв., да се хвалиш с най-големи бюджетни постъпления през 2006 г. за целия период на прехода и да отказваш повишение на пенсиите с 8,5% от началото на 2007 г., защото “няма пари”, е връх на социалния цинизъм. А повишение на номиналните пенсии с 8,5% от началото на 2007 г. не е нищо друго, освен запазване на реалната им покупателна способност с оглед на инфлацията през втората половина на миналата година и очакваната средногодишна инфлация около 12-13% за 2007 година. И това се заявява от правителство, което обеща да води социално отговорна икономическа политика!

Показателно е, че в края на януари 2007 г. бизнесът награди правителството със статуетката за Mr. Икономика - 2006 г., като благодарност за либералната му икономическа политика и за най-ниския корпоративен данък в ЕС. Не зная за друг подобен случай в европейска държава.

Тази едностранчива политика беше задълбочена с прокараното от тесен кръг, без обсъждане с по-широки среди от  професионалисти и без необходимата подготовка решение за въвеждане на пропорционален (“плосък”) данък. С този данък може би се решава един проблем – събираемостта, но се откриват цяла поредица от нови проблеми със силен социален заряд. Първо, ликвидира се принципът на социалната солидарност при облагане на доходите, прилаган и до сега от най-развитите страни още от 19-тото столетие. Второ, облекчава се рязко данъчната тежест за по-богатите и се увеличава бремето за бедните и в най-добрия случай, след евентуални корекции – то се запазва на досегашното равнище. Трето, утежнява се положението на професионални групи на интелектуалците, които до сега получаваха облекчения чрез освобождаване от данък (до 75%) на така наречените “нормативно присъщи разходи”. Четвърто, властите се отказват от идеята за въвеждане на семейно доходно облагане, така необходимо за семействата с повече деца, особено в нашите условия на демографска криза. Пето, премахва се необлагаемият минимум, с който се подпомагаха най-бедните.

Известно е, че пропорционален данък върху печалбата и личните доходи се прилага от доста бивши социалистически страни. Това може да се обясни с “принципа на махалото”. Страните, които прилагаха принципите на централното планиране и отиваха в абсурдни крайности, след 1989 г. са склонни да отиват в други крайности, в търсенето на магически решения на своите тежки проблеми. След време всичко ще се успокои. Ще се разбере че няма прости магически инструменти на икономическата политика, способни да решават сложните проблеми на трансформиращите се икономики и ще се пристъпи към по-умерени съвременни подходи. Така както правят развитите пазарни икономики. Неслучайно никоя развита страна не прилага прословутия “плосък” данък.

Управниците пръщят от самодоволство и не смятат за нужно дори да се консултират със заинтересованите групи от населението и да им обясняват откровено и точно мерките, които предприемат – отложеното индексиране на пенсиите за юли 2007 г., застрашителното набъбване на държавната администрация и свързаните с това големи разходи, акциза за домашно приготвената ракия, Натура 2000, опашките на хората с увреждания пред службите за социално подпомагане, пасивност при продължаващото произволно завишаване на сметки за отопление и осветление, толериране на трудово-правните нарушения от чуждестранни компании и т.н. Това създава допълнително напрежение в обществото.

Социално съдържание на икономическата политика

Необходимо е да се повиши социалното съдържание на икономическата политика. Сегашното правителство провежда консервативната политика на своите предшественици. Продължава разтварянето на ножицата между нарастването на БВП, от една страна, и на доходите (заплати, пенсии), от друга, спрямо базисната 1989 година[26]. Растежът на реалния размер на заплатите и особено на пенсиите все повече изостава от растежа на БВП. Печалбата и другите форми на законни и незаконни предприемачески доходи растат много по-бързо от трудовите доходи. Расте делът на предприемаческия доход в разпределението на брутния продукт. Изостря се социалната поляризация[27].

Консервативната икономическа политика през последните 18 години, която продължава и сега, доведе до нарастваща комплексна (доходна, имотна, здравна, образователна, етническа, регионална и дигитална) поляризация в обществото. Нейните съставки взаимно се подсилват и изострят чрез синергичния ефект. Доходната поляризация поражда и засилва имуществената, здравната, образователната, етническата и регионалната поляризация. Те, на свой ред, засилват дигиталната поляризация. Тя, по обратен път, изостря пораждащите я форми на поляризация. И така до безкрайност. Бюджетът за 2007 г. и повечето мерки на правителството по бюджетната и доходната политика през годината показват, че доходната и другите форми на поляризация продължават[28].

У нас липсва ефикасна политика за социално приобщаване. Декларираната политика в тази област остава на книга и социалното отчуждение нараства. Расте отчуждението на хората от националните идеали. Те се затварят все повече в тесните семейни и приятелски кръгове, не се интересуват от обществени проблеми, не участват в избори.

Социално поляризираното общество е несправедливо и нестабилно с ограничен потенциал за развитие. Една от поуките от последните избори за Президент, за евродепутати и за местни органи на властта е, че българското общество е болезнено чувствително спрямо растящата социална поляризация, корупцията и свързаните с това несправедливости.

Погрешната икономическа политика води до опасно нарастване на социално-етническата поляризация в обществото. На фона на общата средностатистическа поляризация, тя е особено болезнена за циганското (ромското) население, голяма част от което живее в оскотяваща мизерия. Поради липса на алтернатива немалка част от циганите са превърнали кражбите в главен източник на доходи за мизерно преживяване. И това не се крие, защото тези хора нямат други източници на доходи. Ако не се вземат ефикасни мерки за смекчаване на тази поляризация в недалечно бъдеще в България могат да се случат събития, подобни на тези в предградията на Париж и други френски градове през ноември 2005 година Това ще влияе деструктивно върху потенциала за икономическо и социално развитие на България[29].

Политиката на бюджетни излишъци при тежкото състояние на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, екологията и други сектори е илюстрация за социално нечувствително управленско поведение. Погрешно беше отлагането на символичното индексиране на и без това мизерните пенсии до средата на 2007 г., което означава, че те отново намаляват в реално измерение при очакваната инфлация през 2007 година. Това засяга 2,3 милиона. души. И то при положение, че за 2007 г. е планиран бюджетен излишък 0,8% от БВП[30]. На 6 февруари 2007 г. министърът на финансите оповести намерението на правителството да поддържа бюджетен излишък от 1,0-1,5% и през следващите три години. С бюджета за 2008 г. е утвърден бюджетен излишък 3% от БВП. Това е поредната груба управленска грешка.

Също толкова погрешно би било отиването в другата крайност – незабавно повишаване на пенсиите с 30-40% или повишаване заплатите на лекарите, учителите и други професии до европейско равнище. Европейски заплати са възможни само при европейска производителност на труда. Това не е възможно сега и би довело до срив на бюджета и на социално-осигурителната система. Основателните искания на пенсионерите и на интелектуалните и хуманни професии могат и трябва да бъдат решени постепенно в течение на следващите няколко години.

Българските управници допуснаха през последните години средната месечна заплата на лекар в държавна болница да е 359 лв., на медицинска сестра 210 лв, на професор в БАН 520 лв., а на полицай 839 лева. Неизбежно възниква въпросът – каква държава сме ние? Заплатите на учителите, учените в БАН, университетските преподаватели, лекарите и сестрите трябва да бъдат повишени значително още тази година със средства от бюджетния излишък. Това трябва да продължи през 2008 и следващите години.

Връзка между финансова и социална стабилност

Концепцията на правителството по икономическата политика се разминава с изложената по-горе. Правителствената концепция е догматична неолиберална, а моята – гъвкава и социално ориентирана в разумни граници. Интензивността на социалната политика зависи от равнището на икономическо развитие. По-слабо развитата страна може да си позволи само по-скромна социална ориентация на икономическата политика, но не и пълен отказ от нея, оправдавайки се с необходимостта да поддържа финансова стабилност.

С повишаване равнището на икономическо развитие и на икономическия потенциал нарастват възможностите на социалната политика. Недопустимо е обаче сляпо придържане само към финансова стабилност при пълно пренебрегване на социалната стабилност, и обратното.

Тази концепция съответства на философията на икономическата политика на ЕС, докато правителствената се различава от нея със своя консерватизъм и социална нечувствителност.

Ние сме за социална ориентация в разумни граници при запазване на финансовата стабилност. В областта на бюджетната политика това означава уравновесен бюджет и по изключение умерен дефицит за кратко време. Такъв дефицит няма да наруши финансовата стабилност на страната. Нима в ЕС има финансова дестабилизация като години наред допускат среден бюджетен дефицит 2,5-3,0% (а най-големите страни и повече) и средно 64% публична задлъжнялост! Подобно е положението и в новите членки на общността от централна Европа.

При тях политиката на умерен дефицит е по-малко наложителна. И въпреки това я прилагат за решаване на особено важни социални и други проблеми на обществото. Те подчиняват бюджетната политика на решаването на най-острите проблеми на хората, при запазване на финансова стабилност. У нас съдбата на хората се подчинява на политиката за бюджетен излишък при поддържане на завиден фискален уют в условията на масова бедност. Това означава абсолютизиране на финансовата стабилност и пренебрегване на социалната стабилност.

Между финансовата и социалната стабилност има взаимна зависимост. Те трябва да са равнопоставени. Абсолютизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на социалните измерения на икономическата политика води до повишение на социалното напрежение в обществото и застрашава социалната стабилност. Ако робуването на традиционната финансова стабилност продължава дълго (както е у нас през последните 10 години) назряват условия за социална експлозия, която може да доведе до тотална финансова дестабилизация. Така всяка крайност поражда своето отрицание. Злоупотребата с финансовата стабилност води в крайна сметка до нейното саморазрушаване поради разрушаването на социалната стабилност. Световната и нашата история предлага хиляди примери за това.

Това започва да се случва сега и у нас. В продължение на години беше потискан растежът на доходите, за да се поддържа финансова стабилност. Това предопределяше мизерно съществувание на милиони хора и тяхното растящо недоволство. Достатъчно беше някои професионални и социални групи да направят лесен пробив за повишаване на заплатите си, заплашвайки със стачка (работещите в Софийския градски транспорт), за да се отприщят подобни искания на много други групи – лекари и медицински сестри, железничари, учители, университетски преподаватели и учени, горски работници и т.н. Исканията придобиват лавинообразен характер и нарастващи претенции, граничещи с абсурдност.

Как да предотвратим новата
финансова дестабилизация

          В България има сравнително ниска инфлация през последните десет години. Бюджетът е с излишък. Фискалният резерв е голям. Валутният резерв е още по-голям. Валутният курс на лева е трайно фиксиран към еврото. Паричните агрегати на БНБ се движат в приемливи граници. Това създава привидност за финансова стабилност.

          Но пълната картина е далеч по-сложна. Търговският баланс и текущата сметка са дефицитни и се влошават застрашително (виж таблицата). Положението би било още по-лошо ако не бяха милиардните преводи на валута от българските гастарбайтери в чужбина с които се финансира допълнително вътрешно потребление.

Дефицити в търговската и текущата сметка

в % към БВП

Източник: По данни на БНБ и НСИ.

През 2007 г. положението се влошава. През януари-август дефицитът в търговския баланс е 4472,2 млн. евро – с 1258,8 млн. евро повече от януари-август 2006 г. Дефицитът в текущата сметка е 3203,5 млн. евро – с 1311,9 млн. евро повече от януари-август 2006 г. Ако продължава така дефицитите ще превишат значително миналогодишните. Дефицитът в търговския баланс се очаква да достигне 25-27% от БВП, а този по текущата сметка 20-22% от БВП.

При 10,6 млрд. дол. в края на 1989 г. и 17,9 млрд. дол. в края на 2005 г. брутният външен дълг достигна 25 млрд. дол. в края на 2006 г. при съпоставими обеми на БВП[31]. Следователно, за 16 години брутният външен дълг е нарастнал със 7,3 млрд. дол., а само през 2006 г. - със 7,1 млрд. долара. Квазибюджетният дефицит, главно междуфирмени задължения, достига рекордните 150% от БВП. Расте вътрешната задлъжнялост на физически и юридически лица към банките. Натрупаната инфлация у нас след фиксирането на лева до края на 2007 г. е около 100%, а в Еврозоната – около 20%. Това повишава напрежението във валутния курс, оскъпява лева и влошава конкурентоспособността ни. Нашият износ на човек от населението е най-нисък в ЕС, а структурата му е най-примитивна – само 3% са високотехнологични стоки, при 22,5% средно за ЕС. Суровините и материалите са 54% от нашия неенергиен износ. Изнасяме груб тонаж, а не стоки с висока добавена стойност.

          При тези резултати вече не може да се твърди, че у нас има финансова стабилност. Продължителната рестрикция без конструктивна структурна политика води до нейното саморазрушаване. Правителството вижда това и взема предпазни мерки: засилена бюджетна рестрикция, за да ограничи колективното и държавното потребление и нуждата от внос. Потиска заплатите и пенсиите, за да ограничи личното потребление и вноса. БНБ потиска кредитната експанзия, за да ограничи инвестиционното, колективното и личното потребление със същата цел.

          Според МВФ и министерството на финансите България потребявала много вносни стоки, което водело до големите дефицити. Това не е вярно! Фундаменталният проблем на България не е в големия внос, а в малкото производство, малкия износ и ниската конкурентоспособност. На човек от населението имаме най-нисък БВП, изнасяме 5,5 пъти по-малко от Словения, 4,5 пъти по-малко от Чехия, 3,7 пъти по-малко от Унгария и сме последни в ЕС по производителност и конкурентоспособност.

Задава се нова финансова дестабилизация. Ключът за нейното предотвратяване не е в рестриктивната политика, а в повишението на производството, износа и конкурентоспособността. Трайна и здравословна стабилизация може да се постигне чрез друга политика. Тя се състои в следното:

          Първо. Ускорена и мащабна структурна и технологична модернизация на икономиката. Това може да стане най-бързо чрез благоприятни условия за привличане на водещи световни компании във високите технологии, в т. ч. и с преместване на производствени мощности у нас в областта на информационните технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите, екологично чистите технологии, новите материали, новите източници на енергия и т.н. С други думи – чрез ориентация към високотехнологични стоки с по-голяма добавена стойност. Това може да мотивира част от квалифицираните наши емигранти да се завърнат по-скоро.

Под благоприятни условия за чуждите компании имаме предвид нулев данък за реинвестирана печалба за неограничено време; ниски данъци и осигурителни вноски; приемане на единната европейска валута; подходящи държавни гаранции позволени от ЕС; стабилни закони, правила, ред и ефикасно правораздаване; ограничени и опростени разрешителни режими; модерно финансово посредничество; съвременна инфраструктура; стимулиране на чуждестранните инвестиции във високотехнологични производства, а не в спекулации с имоти; квалифицирани кадри; висока дисциплина; по-ефикасни мерки срещу престъпността и корупцията и много други. Улесненията трябва да важат и за българските високотехнологични компании. Това ще почне да дава забележими резултати до 3-4 години, които ще растат с времето.

Второ. Бързи мерки за развитие на инфраструктурата, в т. ч. транспортна, техническа, телекомуникационна, електропреносна, водосборна, водоснабдителна, водопредпазна, антиерозионна, екологична, социална и друга[32]. Само с модерна инфраструктура е възможно привличане на повече чуждестранни инвестиции, по-голямо и по-качествено производство, внос и износ, напояване и отводняване, предпазване от наводнения, големи летни пожари и снеговалежи, изгодни за страната транзитни потоци, конкурентоспособност. Пълното компенсиране на изоставането в нейното развитие ще отнеме много години.

          Трето. Бързи мерки за подобряване на здравеопазването чрез реформиране и по-добро финансиране. Без ефикасно здравеопазване няма здрав народ и здрава работна сила. А без това няма конкурентоспособност.

          Четвърто. Бързи мерки за подобряване на образованието чрез реформиране и по-добро финансиране. Без съвременно образование няма образован народ, квалифицирана и предприемчива работна сила. А без това няма конкурентоспособност.

          Пето. Бързи мерки за форсирано развитие на фундаменталните и приложните науки и на иновационната дейност. Създаване на научно-производствени комплекси. Високо заплащане на интелектуалния труд. Ускорена комерсиализация на научните продукти.

          Шесто. Създаване на ефикасна микроикономическа политика. Възстановяване на разкъсаната връзка между макро- и микроикономическа политика. Макроикономическа политика, която не е подкрепена от подходяща микроикономическа политика е безпомощна.

          Седмо. Бързи мерки за подобряване управлението на фирмите, където България е между последните в света. Оздравителните мерки следва да вземат самите фирми, а държавата да им помага с експертиза.

          Осмо. Ефикасни мерки за бързо ограничаване на сенчестия сектор в икономиката. Това ще увеличи постъпленията в бюджета, в осигурителната система и ще намали деморализиращото влияние върху светлия сектор на икономиката.

          Девето. Крути мерки за повишаване ефикасността на правораздавателната система с оглед ограничаване на престъпността и корупцията.

Тази огромна новаторска дейност трябва да извършат бизнесът и науката. Държавата ще им помага като създава благоприятен икономически климат. Особено в избраните от нея, съвместно с бизнеса и науката, приоритетни направления за развитие на икономиката.

Нужна е нова философия на икономическата политика

Неолибералната теория и практика вече изживява времето си в световен мащаб и отдавна не е на почит в ЕС, макар че все още е на мода в официална България. Това е най-тежкото наследство от многогодишното присъствие на МВФ у нас. България беше единствената страна член на ЕС с ангажиращ договор с МВФ по своя инициатива до края на март 2007 година. Въпреки че изискванията на МВФ за икономическата политика се различават от тези на Европейската комисия.

След Втората световна война неолибералната теория беше натрапена и приложена в най-големи мащаби и най-продължително в Латинска Америка – в страни със сходни на нашите икономически и социални условия. Тя не доведе до всеобщо благоденствие, а произведе огромна бедност на единия полюс и невъобразимо богатство на другия. Неолибералният експеримент там се провали.

Неолибералният модел никога не беше възприет и приложен в Япония, Индия и страните от източна и югоизточна Азия. Да не говорим за Китай, който прилага уникален собствен модел на социално-икономическо развитие с отлични резултати в продължение на много години. Това е главната причина за впечатляващото икономическо развитие на тези страни[33].

Погледнете сега политическата карта на Латинска Америка. Тя е почти изцяло червена. Не защото е комунистическа или социалистическа, а понеже става по-социална, като поставя човека във фокуса на икономическата политика. В мнозинството латиноамерикански държави управляват правителства, които провеждат повече или по-малко социално ориентирана икономическа политика.

Централноевропейските държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения) се поучиха отдавна от световния опит и възприеха по-гъвкава макро- и микроикономическа политика. Някои от тях (Чехия, Унгария) дори прекалиха в експанзивната си бюджетна политика за социални цели, позволявайки си двуцифрени дефицити в отделни години, последствията от които сега отстраняват[34].

Благодарение на по-гъвкавата, освободена от неолиберални догми икономическа политика, тези страни привлякоха много повече преки чуждестранни инвестиции, постигнаха по-бързо икономическо развитие, по-висока производителност на труда и конкурентоспособност на икономиката, по-добра инфраструктура, по-голям износ, по-добро опазване на околната среда, по-високи санитарно-хигиенни стандарти, по-добро качество на живота на своите народи, по-солидна подготовка и по-ранно присъединяване към Европейския съюз.

Ако трябва да се изразя по друг начин и да успокоя евентуални опоненти, аз не препоръчвам друго, освен прилагане на такава икономическа политика и в България.

Изложените до тук, а и в други наши публикации мисли по икономическата политика на правителството и необходимостта от промени в нея могат да се подредят схематично като

Главни контури на новата икономическа политика на България

1. Основни принципи

- Човекът трябва да е във фокуса на икономическата политика. Засега той отсъствува от нея;

- Да се провежда политика на ускорено догонващо развитие - висок растеж, производителност и конкурентоспособност, вместо екстремна рестрикция;

- Запазване на финансовата и социалната стабилност, които са еднакво важни за обществото;

- Балансирано отношение на държавата към труда и капитала;

- Съчетаване интересите на работодателите и наемния персонал за успешното развитие на фирмите;

- Справедливо разпределение на благата и ограничаване на социалната поляризация;

- Ускорена интеграция в ЕС, за да не ни считат за случайно попаднало там чуждо тяло.

2. Приоритети в политиката

- Бърза структурна и технологична модернизация на икономиката с привличане на водещи световни компании във високите технологии – информационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, нови източници на енергия, нови материали и т.н.;

- Да се създадат най-благоприятни условия (пълно освобождаване от данък на реинвестираната печалба за неограничено време, подготовка на квалифицирани кадри, инфраструктурни улеснения и др.) за привличане на компании от развитите страни, които желаят да пренесат съществуващи модерни производствени мощности у нас - страна с по-евтин труд

- Повишаване на вътрешното натрупване и по-добро усвояване на еврофондовете;

- Бързо развитие на комплексна съвременна инфраструктура;

- Бързо възстановяване и ускорено развитие на фундаменталната и приложната наука и активизиране на иновационната система;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на здравеопазването и всеобщ достъп до качествени здравни услуги;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на образованието, всеобщ достъп до основно и средно образование и пълен обхват на децата от малцинствените групи. Ограничен дял на платеното висше образование;

- Сложният труд да се заплаща по-високо от простия. Това означава изпреварващо повишение на доходите на високоинтелектуалните и хуманните професионални и социални групи: лекари и медицински сестри, учители, учени, университетски преподаватели, инженерно-техническа интелигенция, висококвалифицирани работници. Това е още по-необходимо сега след увеличените възможности наши специалисти да си намират подходяща работа в други страни от ЕС. Ако това не бъде направено незабавно икономиката ни ще се лиши от най-добрите си специалисти през близките години;

- Да се разработи и въведе механизъм за участие на наемния персонал в разпределението на печалбата на фирмите. Това ще помогне за по-голямо приобщаване на персонала към текущите и стратегическите интереси на фирмите, за повишаване на производителността и на конкурентоспособността им. Такава система съществува отдавна в Германия и други западноевропейски страни;

.- Ограничаване на опасно растящото регионално и етническо социално разслоение;

- Смекчаване на негативните последствия от демографската криза.

3. Някои по-конкретни мерки

- Икономическата политика да се настрои за постигане на 8-9% средногодишен растеж на БВП до 2010 г. и 6-7% от 2011 до 2020 г. Предупрежденията за опасност от прегряване на икономиката са несериозни. България е далече от такава ситуация;

- Активно използване на данъчната, доходната и друга политика за по-справедливо разпределение на благата. До 2011-2012 г. реалната покупателна способност на средната заплата и средната пенсия да достигне нивото от 1989 г. За целта през следващите години заплатите и пенсиите да нарастват в реално измерение с няколко процентни пункта над прираста на БВП, за да се компенсира силното им изоставане от 1989 до 2006 година;

- Мерки за ограничаване на растящата социална поляризация: доходна, имотна, достъп до здравни услуги, достъп до образование, достъп до информационни технологии. От началото на 2008 г. да се въведе прогресивен данък върху недвижимото имущество на семействата и луксозните лимузини на обща стойност над 200-250 хил. лв. по пазарни цени;

- Бързо и съществено повишаване на доходите на пенсионерите чрез преизчисляване на пенсиите от преди 2001 г. и повишение със 6-7% над средногодишната инфлация от началото на всяка следваща година, за да се компенсира силното им изоставане през последните 18 години;

- Допълнителни мерки за повишаване на раждаемостта: подпомагане на младите семейства за придобиване на жилище, по-голям отпуск за майките, по-високи месечни детски добавки до второ дете, по-пълно обхващане в детски ясли и градини, безплатно основно и средно образование и т.н. Запазването на всеобщото и безплатно основно и средно образование е по-ефикасен инструмент от въвеждането на фонд “Интелект”, защото реалната стойност на набраните средства в този фонд за всяко дете ще бъде силно ерозирана от инфлацията след 15-20 години;

- Прекратяване на асиметрията в държавната политика спрямо труда и капитала. Засега държавата прави прекалено големи отстъпки на капитала за сметка на труда, което не се допуска в другите страни от ЕС;

- В управителните съвети на фирмите да има представител на персонала със съвещателен глас. Той да се избира от общото събрание на работещите във фирмата. Това да се уреди със съответни допълнения в Търговския закон. Ако чуждестранните инвеститори са дошли в България с добри намерения и спазват законите, няма причини да се опасяват от присъствието на такъв човек в УС;

- Запазване на корпоративните данъци през близките години на сегашното ниво, които са между най-ниските в ЕС, съчетано с постепенно намаление на ДДС и на осигурителните вноски на работодателите и повишаване на осигурителните прагове;

- От началото на 2008 г. да се въведе в оригинален вид семейното данъчно облагане на доходите, което облагодетелства по-големите семейства;

- По-строги санкции за работодатели, нарушаващи трудово-правните отношения;

- Насърчаване на преките чуждестранни инвестиции за модернизация на икономиката и особено за най-високите технологии и прилагане на антистимули (данъци и други) за паразитните инвестиции, каквито са немалка част от вложенията в имоти – главно земя;

- Създаване на държавна или държавно-частна банка за икономическо развитие. Тя да кредитира приоритетни високотехнологични и рискови научно-технически проекти и тяхната инвестиционна реализация съвместно с рискови фондове, които трябва да се създадат възможно по-скоро;

- Да се създаде мощен държавен фонд (евентуално и с ресурси от ЕС) за финансиране на научни изследвания и внедрителски дейности по приоритетни направления на високите технологии;

- Да се създаде държавна вносно-износна банка за насърчаване на износа. Да се използват и всички други познати и разрешени от Европейската комисия инструменти за насърчаване на износа;

- Да се изработи и пристъпи към бързо осъществяване на държавна програма за възстановяване на напоителните системи в земеделието и за тяхната модернизация. Да се намерят форми за субсидиране цената на водата за напояване в земеделието;

- Да се изработи и осъществи бързо държавна програма с комплексни мероприятия за повишаване възможностите на страната за ефикасна борба с пожарите;

- Бързи мерки (ако е нужно и с елементи на принуда) за обхващане на циганското население в образователната система и в курсове за квалификация. Очертаващият се недостиг на средноквалифицирана работна сила през следващите години може да се запълни частично чрез бързи и мащабни мерки за по-пълно обхващане в образователната система на децата и за повишаване квалификацията на възрастното циганско население;

- Посрещане на очертаващия се недостиг на квалифицирана работна сила чрез подобряване използването на наличната у нас и привличане на специалисти от българските общности в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и др., а не чрез внос от други региони;

- Създаване на благоприятна икономическа среда у нас за завръщане на част от квалифицираните емигранти. Заинтересоване на българската емиграция в развитите страни за по-активно участие в подпомагане на икономическото и научно-техническото развитие на България;

- Бързи мерки за по-добро усвояване на трансферите от ЕС, а също и за участие на български фирми като главни изпълнители на европейски проекти у нас. Засега българските фирми участват само като дребни подизпълнители;

- Държавата да защитава по-активно потребителите от диктата на естествените монополи – електроснабдяване, топлофикация, водоснабдяване, градски транспорт, БТК.

-Държавата да вземе необходимите законосъобразни мерки за рационализиране на посредническата мрежа между производител и краен потребител. Специално внимание заслужава ограничаването на паразитното посредничество. За ограничаването му да се използват предимно икономически мерки;

- Държавата да вземе мерки за ограничаване на асиметричната информираност на пазарните участници и особено за подобряване информираността на купувачите, които биват често ощетявани от по-добре информираните за качеството и цената на стоките продавачи. За важността на този проблем говори и фактът, че Джоузеф Стиглиц, заедно с още двама американски икономисти получиха през 2001 г. Нобелова награда по икономика за заслугите им в разработката на тези проблеми.

4. Ресурси за финансиране на новата политика

- Прекратяване политиката на бюджетни излишъци и поддържане на трайно равновесен бюджет. В комбинация с високия растеж и производителност това може да осигури допълнителен годишен ресурс (в сравнение с досегашното равнище на разходите) от 2-2,5 млрд. лв. до 2010 година;

- Намаление на разходите за отбрана до средното ниво в НАТО – 1,0% от БВП, при 2,2% у нас сега и искания за 2,6%. Не е нормално бедна България да бъде между рекордьорите по военни разходи в НАТО, за да купува военна техника, която да се използва на хиляди километри от нашите граници;

- Намаление на разходите за раздутата държавна и общинска администрация с 20% от началото на 2008 г. и с още 10-15% от 2009 година. Това да се уреди със специален закон, при строги мерки за неговото прилагане;

- По-добро усвояване на трансферите от ЕС, което ще осигури допълнително поне 1 млрд. лв. годишно през следващите години;

- Използване на част от ресурсите на фискалния резерв и по съществуващата световна практика (заемообразно или от капиталовия пазар) - на пенсионните, застрахователните и другите инвестиционни, договорни и съвместни фондове. Това може да осигури годишно поне 1 млрд. лв. до 2010 г. и още повече след това;

- Използване ресурсите на различните форми на държавно-частното партньорство. То може да осигури минимум 1 млрд. лв. годишно до 2010 г., а след това между 1,5-2 млрд. лв.;

- Драстични мерки за ограничаване на сенчестата икономика, регламентирани със специален закон. Това ще донесе 1,5-2,0 млрд. лв. годишно в бюджета и в осигурителните фондове до 2010 г., а през следващите години – още повече;

- Драстични мерки за ограничаване на престъпността и корупцията, което може да осигури до 2010 г. 1,0-1,5 млрд. лв. годишно, а през следващите години – още повече;

- Ревизия на сегашния окастрен “Закон Петканов” и въвеждането му от началото на 2008 г. във вида, прилаган в Ирландия, Испания и други европейски страни. Това може да донесе допълнително поне 150-200 млн. лв. годишно през следващите години.

Както се вижда, ресурсите могат да се получат не чрез преразпределение на благата - повишение на данъците или отнемане на бюджетни средства от други дейности и сектори. Те ще бъдат получени от отмяната на бюджетния излишък и отнети от сенчестия сектор и други престъпни среди, които ги присвояват сега. С това ще се подкопаят финансовите корени на престъпността и корупцията.

Така обществото може да получи допълнителен финансов ресурс от 9-10 млрд. лв. годишно за социално-икономическо развитие до 2010 г., а през следващите години още повече, стига държавата да наложи ред и дисциплина за повишаване събираемостта на своите вземания.

Това може да направи само добре организирана държава. Силна със своите закони, ред и справедливост. Нашата не е такава, защото е обхваната от лапите на октопода. Но дори и в сегашното си разнебитено състояние тя може да набави допълнително 2-2,5 млрд. лв. годишно ако най-високопоставените политици го пожелаят. Ако те наистина служат на народа си трябва да го сторят. Ако не желаят народът следва да ги принуди да го направят с всички позволени от закона средства!

Заключение

Социално ориентираната в разумни граници икономическа политика и финансовата стабилност не се изключват взаимно и не трябва да се противопоставят. Те могат взаимно да се допълват и подпомагат. Защото убеденият в правилността на социално-икономическата политика народ, приобщен към нейното прилагане, е главна предпоставка за мотивация и успешно развитие.

Повече социално ориентирана политика в разумни граници е възможна и у нас сега, при запазване на финансовата стабилност. Това ще приобщи повече хора към националните идеали. Производството ще нараства по-бързо, ще се повишава производителността и конкурентоспособността, ще расте износът, ще се подобрява търговският баланс и текущата сметка.

Наличието на бюджетен излишък не е задължително условие за финансова стабилност в България. Натрупването на фискален резерв чрез бюджетен излишък не е ефикасно противодействие срещу опасно нарастващия дефицит в текущата сметка. Така се атакува последствието, а не причините. Необходима е бърза структурна и технологична модернизация на икономиката и на всички други сектори, за да се постигне по-голямо производство, повече износ и по-висока конкурентоспособност. Само така може да бъде решен проблемът с дефицита в текущата сметка.

Бюджетният излишък е екстравагантен фискален лукс, особено за бедна страна като нашата, с многобройни нерешени остри икономически, социални, екологични и други проблеми. Никоя централноевропейска страна не го прилага[35]. Злоупотребата с финансовата стабилност чрез продължителен бюджетен излишък, прекомерно голям фискален резерв и големи лишения за хората разрушава социалната стабилност и подкопава самата финансова стабилност. Това е на път да се случи в България в недалечно бъдеще ако не се вземат превантивни мерки.

Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Взаимодействието между тях произвежда мощен синергичен ефект. Те трябва да се пазят, а не да се противопоставят една на друга!

Публикувана в сп. Икономически алтернативи,
кн. 6, 2007 г.
Ръкописът е представен в списанието в началото на 2007 г.
С това се обяснява остаряването на отделни данни, но всички икономически изводи остават валидни.

Обратно в списъка на публикаците