Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Анатомия на българската инфлация[1]

          Преговорите за повишаване на заплатите по време на учителската стачка ни върнаха отново към позабравената тема за инфлацията. Министрите ни внушаваха, че всяко значимо повишение на доходите води до хиперинфлация и че направените вече повишения на заплати и пенсии през лятото са причинили високата инфлация през 2007 година. По тази логика излиза, че повишаването на доходите е единственият значим проинфлационен фактор и че укротяване на инфлацията е възможно само ако те останат стабилни на сегашното равнище.

          Тези разсъждения не са верни. Те показват непознаване на анатомията на инфлацията при сегашните български условия или злоупотреба с фактите. Изтъква се на преден план само един от причинителите на инфлацията (повишението на доходите) и се премълчават другите, които са по-важни, особено в своята съвокупност, а преобладаващата част от тях не се поддават на контрол от българските власти. С това се “обосновава” погрешната политика от много години за най-строга доходна рестрикция в името на финансовата стабилност.

При неизменни и дори намаляващи доходи другите вътрешни и външни фактори на инфлацията ще действат и могат да пораждат висока инфлация. Показателно е, че делът на заплатите в нашия БВП през последните 18 години е спаднал рязко, а през това време бяхме свидетели на висока инфлация и дори на хиперинфлация през първите месеци на 1997 година. Политиката на доходите нямаше нищо общо с тази хиперинфлация.

Нямат основание и заплахите, че ако не се провежда строго рестриктивна политика по доходите ще се повтори валутно-финансовият хаос от края на 1996 и началото на 1997 година. Да се твърди това означава, че не се познават коренните различия между вътрешните и външните икономически и други условия при които функционираше българската икономика тогава и сега. Повторение на събитията от 1996-1997 г. не е възможно през 2007-2008 година.

Това не означава, че не е възможна нова финансова дестабилизация. Тя е възможна, но по други причини, за които ще стане дума в следващите редове. Затова си струва да напомним за позабравените през последните десетина години най-важни източници на инфлацията.

Най-важните причинители на инфлацията

в България

1.    Постепенното сближаване на цените в страните членки на ЕС.

Сближаването на най-важните икономически, социални и други показатели е характерна черта на всяка интеграционна общност. То важи за производителността на труда, конкурентоспособността, доходите, цените и т.н. Сближаването е възможно само при изпреварващо нарастване на тези показатели в по-изостаналите страни членки в сравнение с по-развитите. Сближаването е може би най-силният и най-траен проинфлационен фактор сега и в обозримото бъдеще в България и другите страни нови членки на ЕС.

В този контекст заслужава да си припомним движението на цените непосредствено преди и след присъединяването на трите по-слабо развити страни – Гърция (приета в 1981 г.), Португалия и Испания (приети в 1986 г.) и на трите високо развити страни – Австрия, Финландия и Швеция (приети в 1995 г.). Защото между относителните равнища на цените в трите южноевропейски страни при тяхното присъединяване към Европейската общност и сегашното равнище на цените в България има доста сходства. Въпреки променените вътрешни и външни условия, тяхната динамика на цените преди и след присъединяването ще се повтори в някаква форма и в България. То е неизбежно и никакви административни мерки на правителството и на БНБ не могат да го предотвратят. Динамиките на цените в тези страни през последните 45 години са представени в обобщен вид в таблица 1:

Таблица 1

Ценови дефлатор на БВП в пазарни цени

Средногодишни промени в %

Източник: European Commission, Statistical Annex of the European Economy, Spring 2004, p. 76

Какви изводи могат да се направят от данните в таблица 1.

- В ЕС винаги е протичало активно сближаване на цените (заедно с производителността на труда и на доходите) и повишаване на икономическата и социалната му еднородност. Това е едновременно предпоставка и признак за успешно развитие на общността;

- Присъединяването към ЕС на слабо развити страни с по-ниски цени (и по-ниска производителност и доходи) налага изпреварваща динамика на тяхното повишение в сравнение с членките на общността – виж Испания и особено Гърция и Португалия от 1971 до 2000 година. В Гърция това е много добре изразено в десетилетието преди и десетилетието след присъединяването. В Португалия то е силно изразено през 15-те години преди и около 5-6 години след присъединяването. В Испания, която е била по-развита по онова време, този процес е по-плавен, но все пак присъединяването е предшествано от 10-15 години на двуцифрена инфлация и последвано от 5-6 години на инфлация в порядъка на 5-7%. Инфлацията в тези страни преди и след присъединяването е била два-три пъти по-висока от средната в общността;

- Присъединяването на развити страни със съпоставимо равнище на цени (и на производителност и доходи) не налага догонваща динамика на цените. Австрия, Финландия и Швеция, приети в 1995 г. имат еднакво ниска инфлация преди и след присъединяването, почти еднаква със средната за тогавашната Европейска общност. Това обаче не им пречи да се развиват по-бързо в резултат на подходяща национална икономическа политика, спазвайки правилата на общността;

- България е страната с най-ниска относителна производителност, доходи и цени, присъединила се към ЕС до сега. Гърция, Португалия и Испания се присъединиха с национални ценови равнища, производителност на труда и доходи около 55-65% от средното в Европейската общност по онова време. България се присъедини с национално ценово равнище 44%, производителност на труда 33,6% и доходи около 32% от средното в ЕС. Това налага политика на силно изпреварващо повишение за сближаването им със съответните показатели на ЕС през следващите десетилетия. Този процес е непредотвратим;

- Поддържането на изкуствено ниска инфлация, между другото и чрез твърдо фиксиран валутен курс за много години, не отговаря на обективните потребности и затруднява развитието на България. Оскъпяването на лева ограничава конкурентоспособността на експорта и потиска растежа. Продължително фиксираният валутен курс не е най-важният фактор за ниската конкурентоспособност на българските стоки, но негативните му ефекти се чувстват все по-силно в лавинообразно нарастващия дефицит в търговския ни баланс[2]. На тази тема се връщаме и по-долу в настоящата статия. Непонятно защо българските власти не виждат този дефект на трайно фиксирания валутен курс, докато навсякъде по света се държи сметка за влиянието му върху конкурентоспособността и е предмет на остри спорове между държавите[3];

Подобно сравнение може да се направи и с осемте ЦИЕ страни, присъединили се на 1 май 2004 година. За такива съпоставки са необходими по-дълги статистически редове, каквито има за Гърция, Португалия и Испания, но липсват за посочените ЦИЕ страни. Разполагаме с фактически годишни данни само за шест години и за още по-кратък период след присъединяването им към ЕС, които са недостатъчни за по-категорични заключения.

Инфлацията в новите страни членки и страните кандидати е значително по-висока от средната в ЕС-15 и в Еврозоната (виж таблица 2):

Таблица 2

Инфлация в Еврозоната, ЦИЕ страни и Турция

Средногодишно в %

Източник: Интернет страница на Евростат

Пояснение: Данните показват сумарните средни национални темпове на инфлация, а не само на интеграционната инфлация.

Главният извод от данните в таблицата е, че най-изостаналите страни с най-ниски средни ценови равнища (Турция, Румъния, България) са били с по-висока инфлация, защото имат повече да догонват. Ако в България нямаше валутен борд с присъщия му трайно фиксиран курс на лева инфлацията ни щеше да е съизмерима с румънската. Националното ни ценово равнище спрямо средното за Еврозоната през 2006 г. нямаше да е 44%, а наверно близко до румънското – 58% (виж таблица 3).

Освен това, проличава че страни като Унгария, Словакия, Словения са се подготвяли в навечерието на присъединяването с по-гъвкава политика по цените (2,0-2,5 пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната), за да наваксат част от изоставането от ЕС по ценово равнище.

Както посочих по-горе, страните от южното разширение се присъединиха към тогавашната Европейска общност с национални ценови равнища 55-65% от средното за общността, а сега достигат 85-93%. На Гърция бяха нужни 25 години, а на Португалия и Испания – около 20 години, за да се приближат плътно до средното равнище на цените в ЕС.

Сближаването на цените ще става по много канали. Постепенно ще се изравняват ДДС, акцизите, митата и другите косвени и преки данъци в страните членки. Ще се сближават разходните практики с бюджетни средства. Ще се разширяват масовите покупки на стоки на българския пазар от граждани на други страни членки на общността с по-високи доходи и по-високи цени, в т. ч. и от съседните ни Гърция и Румъния. Това ще ускорява повишението на цените в България. Подобряването на транспортната и комуникационната инфраструктура и поевтиняването на нейните услуги ще съдействат на този процес. Ще има все по-масови покупки на имоти в България от физически и юридически лица от другите страни членки, защото са далеч по-евтини в сравнение с техните страни. Това също ще повишава цените в България. Ще расте натискът на работещите в България за по-високи заплати, тъй като могат да си намерят по-добре платена работа в други страни членки. Това важи особено за инженерите и високо квалифицираните работници. Български работодател, който не се съобрази с този фактор рискува да загуби най-квалифицирания си персонал. Това ще води до повишение на доходите, а чрез тях ще упражнява натиск посредством повишеното търсене за постепенно повишение на цените.

Интеграцията ще съдейства за ускорено повишаване на производителността на труда и на доходите у нас, а по този начин - за повишаване на търсенето и на цените. Нарастващата хармонизация на различните политики в страните членки (парична, бюджетна, митническа, доходна, здравна, образователна, научна, инфраструктурна, енергийна, аграрна, екологична, социално-осигурителна, санитарно-хигиенна, ветеринарна и т.н.) и на свързаните с това разходи по тяхното прилагане също ще ускорява сближаването на цените.

          С намаляване на разликата между нашето ценово равнище и ценовите равнища в другите страни членки на ЕС този натиск постепенно ще затихва. Това обаче ще трае много години.

Данните в таблица 3. показват, че във всички нови членове на ЕС (приети на 1 май 2004 г. и 1 януари 2007 г.) и в страните кандидати протича интензивно сближаване на националните ценови равнища със средното за общността. А зад това стоят по-високи национални равнища на инфлацията в сравнение със средната в ЕС. Както и при южното разширение, този процес се ускорява преди и през годините непосредствено след присъединяването, докато достигне относително сближаване и след това постепенно затихва до пълното изравняване (виж процесите в Гърция, Португалия и Испания през последните години в сравнение с процесите в другите най-нови членки)[4].

 

Таблица 3

Сравнителни ценови равнища в ЕС

в % спрямо ЕС-27

Източник: Интернет страница на Евростат

В новите страни членки от 2004 г. и 2007 г. сближаването сега е в разгара си. То е много по-интензивно от сближаването в Гърция, Португалия и Испания, където този процес е на приключване. Колкото по-ниско е националното ценово равнище, толкова по-активен е процесът. Това важи най-много за България – страната с най-ниско относително ценово равнище.

          Сближаването на доходите и цените е обективен процес. Той не може да бъде спрян или силно забавен. Важното е тези процеси да се придружават от по-бързо повишение на производителността на труда, а не да се потискат доходите и цените поради ниската производителност, както става у нас.

България може да постигне постепенно сближаване на цените ако поддържа през следващите 15-20 години инфлация поне с 2-3 процентни пункта по-висока от средната в ЕС, т.е. около 4,5-5,5% средногодишно. С други думи, приблизително толкова, колкото са имали Гърция,  и особено Португалия и Испания между 1991 и 2005 година. Това е нормална инфлация за една интегрираща се слабо развита икономика и в нея няма нищо страшно. Достатъчно е тя да бъде стабилна и прогнозируема. Опасна е високата, но още по-опасна е непрогнозируемата колеблива инфлация.

Само така България може да измине дългия път от 44% ценово равнище в 2006 г. спрямо средното в ЕС, до 85-90% след двадесетина години. След това ще бъде нужно още време до пълното изравняване на нашите цени със средните за общността.

В сегашните български условия това е здравословна интеграционна инфлация. Тя няма нищо общо с повишението на заплатите и пенсиите и не бива да се приписва на тях. Нейните движещи сили са различни и независими от политиката на доходите.

Този обективен процес на сближаване на цените противоречи на изискванията за присъединяване към еврозоната[5]. Грешката за това е на Европейската комисия, която предявява взаимноизключващи се изисквания към новите страни членки. Няма начин да се постигнат едновременно двете цели – присъединяване към еврозоната, за което се изисква ниска инфлация, и относително изравняване на ценовите равнища, за което е нужна умерено висока изпреварваща инфлация. Европейската комисия трябва да реши това противоречие. При неговото решаване не може да не се държи сметка за обективния характер на интеграционната инфлация.

Интеграционната инфлация не е опасна. Тя ще ни съпътства през следващите двадесетина и повече години. Националната политика на доходите не може да й въздейства. Тя може и трябва да се съобразява с нея, но не да й противодейства.

2.    Повишение на цените на световния пазар

Още през февруари-март 2007 г. започна бързо повишение на цените на хлебното зърно и фуража на световните борси, поради очертаващата се слаба реколта. Очакваното световно потребление на зърно през новия сезон 2007-2008 г. превишава очакваната реколта с около 10 млн. тона. Това не се е случвало от много години и има силно, в това число и психологическо, въздействие върху световния пазар за зърно. Цената на пшеницата на Чикагската борса надхвърли 340 щатски долара за тон, т.е. два пъти повече от предходната година. В някои европейски страни достигна 390 долара за тон.

Рязко поскъпна зърното и на българския пазар. Това води до незабавно поскъпване на месото и месните продукти, млекото и млечните продукти и на всички други стоки за които се използва зърно. Ако дефицитът на фуражи и тяхното поскъпване доведат до намаляване на животинското стадо ще има още по-трайни негативни последствия върху цените на животинските продукти до неговото възстановяване.

Същите процеси наблюдаваме с цените на петрола и природния газ и техните производни. Цената на барел суров петрол за първи път надхвърли 90 щатски долара. Специалистите не изключват достигането на 100 дол. за барел. Поскъпнаха и други борсови стоки на световните пазари.

Всичко това се отразява върху цените на стоките в България, защото не сме изолиран остров на световния пазарен океан. Макар че произвеждаме символичните 0,12% от световния БВП чувстваме силно всички ценови и други шокове на глобалния пазар.

          Този тип повишение на цените също няма нищо общо с доходите в България. Доколкото все пак има някаква връзка (богатите в България могат да купуват и по-скъпите стоки в резултат на споменатите процеси), тя е много слаба и без практическа значимост за равнището на инфлацията. Политиката на доходите у нас не е отговорна за повишения на вътрешните ни цени под влияние на световните пазари. Такава вносна инфлация ще има винаги, дори при намаляване на доходите у нас.

3. Несиметрична информираност на продавачи и купувачи.

          През 2001 г. Джоузеф Стиглиц – един от най-големите икономисти на нашето време, заедно с Дж. Акерлоф и  Майк Спенс получиха Нобелова награда по икономика за техните заслуги по изясняване ролята на несиметричната информация в съвременното пазарно стопанство. Това е особено важно, защото либералните икономически теории проповядват, че пазарът функционира идеално чрез своята “невидима ръка” и ценообразуването на него става в условията на пълна конкуренция и еднаква информираност на всички пазарни участници. “Това - казва Стиглиц, не е вярно! Ръката е невидима, защото я няма… Идеален пазар не съществува дори в най-развитите пазарни икономики. Още по-малко то е вярно за страните с прохождащи пазари”.

Няма на света пазар на идеалната конкуренция и напълно симетрично информирани действащи лица. Още по-малко може да се намери в България. Такъв идеален пазар има само в примитивните учебници по консервативна икономическа теория.

В своята Нобелова лекция на 8 декември 2001 г. Стиглиц се спира подробно на информационните асиметрии. Според него “икономиката е толкова наситена с несъвършена информация, че е трудно да си представим как изглежда светът на перфектната информация, за която пледират пазарните фундаменталисти”. Той обяснява защо и как “Различните хора знаят различни неща…Управляващите знаят повече от управляваните… Застрахованият познава по-добре своето здраве от застрахователя… Собственикът на кола познава по-добре нейните дефекти от купувача… Получателят на заем знае повече за своите рискове от кредитора… Продавачът на стоката знае по-добре нейните качества от купувача”.

Според Стиглиц важна задача на икономическата наука е “да показва как информационните асиметрии водят до утъняване на пазарите или до тяхното изчезване”. Той твърди, че “ценовите различия на пазара са създадени от самия пазар. Колкото повече са информационните асиметрии, толкова по-големи са ценовите различия (курсивът мой – И. А.)”. По-нататък пише, че “едно от най-очевидните различия между нас и конструкторите на икономически модели, основани на пълната информация, е твърдението им, че една и съща стока се продава навсякъде по една и съща цена. Това не е вярно! Онова, което виждаме всеки ден е, че разликите в пазарните цени... се дължат в много голяма степен на асиметричната информираност на продавача и купувача”.

Картината на съвременния български пазар се покрива с описанията на Стиглиц. През летните и есенните месеци на 2007 г. цените у нас се разбунтуваха отново. Една от причините е в липсата на симетрична информация на пазара. Свидетели сме на огромни различия от 5-8-10 пъти между разходите за производството на стоките и изкупните цени (за земеделски продукти), от една страна, и продажните цени на дребно, от друга. Производителят получава нищожна част от онова, което плаща крайният потребител. За литър краве мляко производителят получава по-малко отколкото струва една лимонада или бутилка минерална вода. Многобройните, в много случаи – паразитни посредници, присвояват 80-90% от стойността на стоката за крайния потребител. Разбира се, пазарът не може без посредници, но без паразити може и трябва да функционира.

Така е, понеже нашият пазар едва прохожда. Той е преситен с информационни асиметрии в полза на изкупвача на земеделски стоки, на търговеца на едро и дребно и във вреда на земеделския производител и крайния потребител. Изкупвачите и търговците злоупотребяват с добрата си информираност и с монополното си положение и ограбват лишените от информация и възможности да се защитят производители и потребители. А държавата наблюдава безучастна, уж в името на свободната конкуренция.

Няма пазарни основания един и същ продукт от еднакво качество, при еднаква производствена и доставна цена от търговската мрежа на едро да се продава в един магазин за 5 лв., в друг – за 8 лв., а в трети за 12 лева. Такива различия се дължат на спекулативна злоупотреба на търговците с неинформираността на купувачите.

Някакви ценови различия са допустими в зависимост от транспортни и други доставни разноски, качество на обслужването, разположение на магазина в центъра или покрайнините на града, в София, в голям областен или малък провинциален град, на оживена или неоживена улица, наема за магазина и други подобни.

През лятото на 2007 г. министърът на икономиката обяви, че ще издава информационен бюлетин за ценовите различия на някои стоки на различни пазари. Засегнатите търговци, заедно с теоретиците – пазарни фундаменталисти, протестираха, че се завръща централното държавно ценообразуване. Те знаеха, че това не е вярно. Причината е, че не желаят ценовият хаос, наричан либерално пазарно стопанство, да се замени с ценови ред, присъщ на цивилизованото пазарно стопанство в ЕС. Защото при ценови ред се печели по-малко и по-трудно.

Казаното от Стиглиц и неговите колеги нобелисти за злоупотребата с информационни асиметрии е масова практика в най-уродлива форма на нашия прохождащ пазар. Аз разбирам намеренията на министъра само като опит да се ограничи злоупотребата с несиметрична информираност между продавача и купувача за истинските качества и цените на стоките. Тези бюлетини ще информират за различията в цените на един и същ продукт на различни пазари, а може би и за разликите между изкупни и крайни продажни цени на земеделските продукти. И нищо повече! Бюлетините не са ценоразписи по които стоките трябва да се продават

Наличието на такава информация цели да запълни празнотите в информираността на купувачите и да я приближи до информираността на продавачите. Така продавачът и купувачът ще бъдат поставени в малко по-равностойни информационни условия, отколкото е сега. В такава обстановка за продавача на едро и дребно ще бъде по-трудно да повишава произволно крайната цена 3-5-10 пъти над доставната (изкупната) цена, в т. ч. и чрез паразитни посредници. Това ще е известно на стотици хиляди хора и търговецът ще трябва да обяснява защо постъпва така. И може да загуби клиенти. Купувачът ще има повече конкурентни алтернативи в избора на място от което да купува.

Какво непазарно има в това, освен опит да се корегират частично несъвършенствата на прохождащия пазар и да се ограничат злоупотребите с информационна асиметрия? Произволното пазарно ценообразуване е широко разпространено в новите пазарни икономики, но не е присъща черта на съвременното цивилизовано пазарно стопанство в ЕС.

Отговорността и тук не трябва да се стоварва върху политиката на доходите. По-високите или по-ниските заплати не могат да влияят върху асиметричната информираност на пазарните субекти и нейното ценообразуващо въздействие. Хората с по-високи доходи, за разлика от по-бедните, могат да купуват в условията на асиметрична информираност, но това няма решаващо въздействие върху равнището на инфлацията. Със или без изменения в доходите несиметричната информираност на пазара ще оказва влияние върху цените.

4.    Сушата през 2007 година

В резултат на сухата зима, пролет и лято на 2007 г. производството на хлебно зърно и фураж спадна у нас с една трета. Още повече пострада царевицата, слънчогледа и други земеделски култури. Рязко се увеличиха разходите за производство на единица продукт. Те пък тласнаха цените нагоре. Предлагането на пазара спадна и при относително стабилно търсене причини рязко поскъпване на много хранителни стоки. Сушата имаше неблагоприятни пазарни последствия и в други европейски страни.

Политиката на доходите не е отговорна и за тези повишения на цените. Те щяха да настъпят и при неизменни заплати и пенсии. Още повече че се отнася за стоки с ниска еластичност на търсенето спрямо цените.

5.    Повишения на косвени данъци

През последните години има почти ежегодни повишения на акцизите на горива, алкохол и цигари. В повечето случаи те се оправдават с изисквания за синхронизация на нашите ставки с тези в ЕС, договорени на преговорите за присъединяване. За облекчаване на прехода и с оглед на подготовката за присъединяване към еврозоната от българска страна бяха предприети предсрочни повишения на акцизни ставки, които ни приближават по-скоро до средните в общността. Такива повишения ще има и през следващите години. Значими верижни ефекти по понятни причини имат повишенията на акцизите на горивата. Не им отстъпват обаче и ефектите в алкохола и цигарите, поради масовия характер на тяхното потребление. Още повече при ниската еластичност на потреблението на горива, алкохол и цигари спрямо техните цени.

Митата при стокообмена със страните от ЕС бяха минимални преди присъединяването. Тяхната отмяна с приемането ни в ЕС не оказва осезателно влияние върху средното равнище на националните цени. Същото важи за отделни промени в митата върху вноса и износа с трети страни – извън общността, в сравнение с тези преди присъединяването.

Влиянието на акцизните ставки върху цените по своята същност е част от интеграционния фактор – първата група. Поради специфичния му данъчен характер, за разлика от другите многобройни влияния на този фактор върху националните цени, го обособявам в отделна група.

Повишението на цените в резултат на по-високи акцизни ставки също играе самостоятелна роля и отговорността за него като проинфлационен фактор не зависи от политиката на доходите.

6.    Повишения на държавно регулирани цени

Цените на стоките, доставяни от естествените монополи подлежат на пряко или косвено държавно регулиране. Това са цените на електрическата и топлинната енергия, природния газ, водата, телекомуникациите, пощенските услуги, железопътния и градския транспорт. Тази категория цени растат ежегодно през последните години За голямата част от тях това става главно под влияние на измененията в цените на световните пазари. На това основание те могат да се причислят към втората група цени. За по-голяма яснота, с оглед на механизмите за трансформиране на промените в цените на световните пазари до цени за крайните потребители, ги обособявам в самостоятелна група.

Тази категория цени имат значителен дял в общото повишение на националните цени. В продължение на много години ефектът от тяхното поскъпване е по-голям от този на пазарно определяните цени.

Повишението на държавно регулираните цени също играе самостоятелна роля и отговорността за него като проинфлационен фактор не може да се стоварва върху политиката на доходите.

7.    Външни трансфери към България

Нараства обемът на преките чуждестранни инвестиции в България. През 2006 г. те превишиха 4 млрд. Евро, а за 2007 г. се очаква да са над 5 млрд. Евро, т.е. над 10% от БВП. От няколко години у нас постъпват ежегодно над 100 млн. Евро от предприсъединителните фондове на ЕС. От 2008 г. ще постъпват значителни трансфери от структурните и други фондове на ЕС. През настоящия финансов цикъл (2007-2013 г.) се очаква те да възлизат на повече от 11 млрд. Евро. Голяма част от тези валутни ресурси ще се превръщат в левове и ще създават голямо търсене на материални ресурси и пряко на труд. Зад материалните ресурси също ще има голяма маса труд. С други думи, валутните ресурси се превръщат в заплати и други форми на доходи. Те ще оказват проинфлационно влияние като маса, независимо от вътрешната политика по доходите в страната. При една и съща политика по доходите, колкото по-голяма е масата на външните трансфери и породеното от тях търсене, толкова по-големи ще бъдат паричните доходи на хората и поражданото от тях колективно и лично потребление. Тази допълнителна парична маса става самостоятелен проинфлационен фактор с нарастващо значение.

8.    Инфлационни очаквания

Инфлационните очаквания се пораждат от дестабилизация на цените по други причини. В очакване на нови повишения, пазарните субекти вземат мерки да защитят интересите си. Тук се преплитат икономически и психологически съображения. Тези мерки превръщат очакванията за инфлация в реалност. Това води до ново повишение на цените. Така, от следствие очакванията бързо се превръщат в мощен и трудно укротим фактор на инфлацията.

За значимостта на очакванията говори и фактът, че има Нобелова награда по икономика за приноси в областта на инфлационните и други очаквания. И тук отговорността за поскъпването в резултат на инфлационни очаквания, породени от изброените фактори, не може да се стоварва върху политиката на доходите.

9.    Повишение на номиналните доходи.

Понятието “доходи” е много широко. То включва: работна заплата, предприемачески доходи, доходи от собственост, от домашно стопанство, от продажба на имущество, от различни форми на спестявания, обезщетения на безработни, пенсии, стипендии, семейни добавки за деца, други социални помощи, разлика между взети и върнати заеми, доходи от сенчестата икономика, от текущи трансфери на работещи в чужбина, от споменатите по-горе външни трансфери и т.н.

     Част от тези доходи се отчитат от официалната статистика, а друга (немалка част) не се обхващат. За тях има само предположения и не подлежат на контрол и управление при формулиране на държавната политика по доходите и оценка на влиянието им върху цените. Относително най-лесно това става със заплатите и други форми на трудови възнаграждения в официалния сектор и с пенсиите. Компенсацията на наетите лица в БВП през 2006 г. възлиза на 15807 млн. лв., изплатените пенсии - 4203,8 млн. лв., помощите и обезщетенията - 2442,5 млн. лв., а текущиге трансфери на работещи в чужбина българи по официален и неофициален път наверно превишават 2 млрд. лева.

Тук не е възможно да се навлиза в подробности по различните видове доходи. Ще отбележа само три неща.

- Нивото на заплатите и пенсиите в България е толкова ниско, че не може да оказва силно инфлационно влияние. Показателят в националните сметки “Компенсация на наетите” като дял в БВП в 1989 г. е бил 51,3%, през 2000 г. – 34,6% и през 2006 г. – 32,2%. От това личи, че нарастването на БВП и на производителността на труда за продължителен период от време е изпреварвало нарастването на заплатите. Хората, разчитащи на заплата като основен източник на доход са били силно ощетени.

- От юли 2007 г. бяха повишени заплатите в бюджетния сектор и пенсиите. От 1 октомври пенсиите се повишават с още 10%. Съобщават ни, че има повишение с около 15% на заплатите в частния сектор. Ако вземем предвид средногодишната инфлация за 2006 г. (7,3%) и очакваната за 2007 г. (12,6%) е очевидно, че тези повишения на номиналните доходи са вече “изконсумирани” с излишък и няма как да предизвикват нова инфлация.

- Сегашните управляващи политици имат съществен “принос” в икономическата статистика. Грубо се пренебрегва желязното правило, че равнището и динамиката на доходите се изчисляват на средногодишна база. Казват ни, че повишението на заплатите в бюджетния сектор на годишна база е 10%. В действителност то е 5% средногодишно, понеже започна от 1 юли 2007 г. Казват ни, че повишението на пенсиите било 21% на годишна база. В действителност повишението им с 10% от 1 юли означава 5% средногодишно, а повишението с 10% от 1 октомври е 2,5% средногодишно. Така средногодишното увеличение на пенсиите за 2007 г. е 7,6%, т.е. на равнището на официалната инфлация за 2006 година. А инфлацията за 2007 г. остава непокрита. Това означава намаление на реалните доходи. Ако изходим от инфлацията по “малката кошница” - реалните заплати и пенсии намаляват още повече.

Горният анализ дава основание за следното заключение. Не е възможно да се измери поотделно приносът на всеки от изброените фактори за сегашната инфлация. Може обаче да се твърди, че повишението на номиналните доходи е допринесло за не повече от 1-2 процентни пункта от сегашната инфлация. Останалите фактори са допринесли за преобладаващата част (около 85-90%) от инфлацията през 2007 година. Потенциалът за бъдеща инфлация в резултат на умерено повишение на доходите е ограничен. Властите съзнателно го преувеличават, като спекулират с понятната чувствителност на хората спрямо инфлацията.

Повишение на заплатите на най-дълго пренебрегваните професии (учители, университетски преподаватели, учени от БАН, лекари, медицински сестри), с 10-15% от 1 октомври 2007 г., с 10-15% от 1 януари 2008 г. и с 10-15% от 1 юли 2008 г. или общо с натрупване около 40-45% няма да причини опасно висока нова инфлация. Това повишение ще е за доходни групи с ограничен платежоспособен потенциал. То ще бъде “разсеяно” във времето и инфлационният му ефект ще е силно туширан. При това положение средногодишната инфлация през 2008 г. в резултат на всички фактори може да се ограничи до десетина процента. Освен ако настъпят големи смущения на световните пазари.

Предлагам едновременно повишение на заплатите за посочените професионални групи защото:  Първо, те са типични интелектуални и хуманитарни професии на сложен труд. Второ, те са били пренебрегвани от властите в продължение на много години. Трето, увеличение на заплатите само на учителите ще ги направи по-високи от сегашните заплати на университетските преподаватели и учените, които обучават учителите за основните и средните училища. Би било абсурд учителят в средно училище да получава по-висока основна заплата от университетския доцент или професор!

За такова повишение няма нужда “да се отнема” от някого. Изявленията за “отнемане” са опит за противопоставяне на професии и социални групи. Твърденията, че за такова увеличение трябва да се ревизира макрорамката на бюджета, да се повишават данъците или да се въведе “данък образование” са несериозни. Само малка част от огромния бюджетен излишък (2,7 млрд. лева в края на август 2007 г. и може би около 3,5-4 млрд. лева в края на годината) ще осигури безпроблемно необходимия ресурс.

Аргументите на правителството

В основата на аргументите на правителството против съществени повишения на доходите и против използването на бюджетния излишък за тази цел, е опасността от валутно-финансова дестабилизация и хиперинфлация от типа на познатата ни от началото на 1997 година. Твърди се, че фискалният резерв и подхранващият го бюджетен излишък е необходим като предпазна мярка за запазване на сегашния валутен курс и поради големия дефицит в текущата сметка. Непонятно защо се смесват функциите на валутния резерв на БНБ и фискалния резерв към Министерството на финансите[6].

Аз препоръчвам отдавна, че по-целесъобразно за България е да премине към управлявано плаващ валутен курс, както е в почти всички централно- и източноевропейски страни. И те се развиват по-добре от нас в условия на финансова стабилност. Властите обаче се страхуват от такава мярка. Те предпочитат уюта на централна банка със силно орязани функции и ограничени отговорности в условията на валутен борд. В името на своето спокойствие българските власти се самолишават от един от най-ефикасните видове макроикономическа политика – паричната политика, каквато провежда всяка съвременна национална банка в централна и източна Европа. Но дори и при запазване на трайно фиксирания курс на лева БНБ притежава сега (юли 2007 г.) резервни активи от 9855 млн. евро. Те са достатъчни за поддържане стабилността на лева в обозрима перспектива.

          Търговският баланс и текущата сметка наистина са дефицитни и се влошават застрашително (виж таблица 4):

Таблица 4

Дефицити в търговската и текущата сметка

в % към БВП

Източник: По данни на БНБ и НСИ.

През 2007 г. положението се влошава. За януари-август дефицитът в търговския баланс е 4472,2 млн. евро – с 1258,8 млн. евро повече от януари-август 2006 г. Дефицитът в текущата сметка е 3203,5 млн. евро – с 1311,9 млн. евро повече от януари-август 2006 година[7]. Ако продължава така дефицитът в търговския баланс тази година може да достигне 25-27% от БВП, а този по текущата сметка 20-22% от БВП. България (заедно с Естония) и до сега беше рекордьор в ЦИЕ по дефицит в текущата сметка. През 2007 г. ще поставим нови рекорди.

Към това могат да се добавят и редица други нестабилни финансови параметри. Ще се спра само на един – брутният външен дълг. По данни на БНБ в края на 2000 г. той е бил 11882,7 млн. евро, в края на 2005 г. – 15089,6 млн. евро, в края на 2006 г. – 20110,7 млн. евро и в края на юли 2007 г. – 22002,8 млн. евро[8]. Прави впечатление ускорителното повишение на неговия размер. За първите пет години той нараства с 3,2 млрд. евро, само през 2006 г. нараства с 5,0 млрд. евро и през първата половина на 2007 г. – с 1,9 млрд. евро.

От 10 години в България се поддържа стриктна финансова дисциплина в условията на валутен борд, а от седем години имаме бюджетни излишъци При това положение защо дефицитите в търговската и текущата сметка и брутният външен дълг растат с ускорени темпове. Защо тази уж дисциплинираща и мобилизираща рестриктивна политика не дава очакваните резултати. По-скоро дава обратните резултати за които аз отдавна предупреждавам.

Пита се също до къде ще стигне българската икономика след пет-шест години (а и по-рано) ако дефицитите по търговската и текущата сметка и външният дълг продължат да нарастват със същия темп? И може ли България да си позволи това без много сериозни, дори драматични сътресения? Защото макрофинансовата ситуация в страната е много сериозна и продължава да се влошава.

          При тези резултати вече не може да се твърди, че у нас има финансова стабилност. Продължителната рестрикция без конструктивна структурна и социална политика води до нейното саморазрушаване.

България вече е в такава ситуация с нарастващи до абсурдност искания за повишаване на заплати и пенсии. Това е естествен резултат от продължителната свръхрестриктивна политика по доходите в името на традиционната финансова стабилност, като се пренебрегва социалната цена. Постига се временна финансова стабилност, но се натрупва негодувание и бедност и се разрушава социалната стабилност. А без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Това имах предвид, когато в началото на 2007 г. предупреждавах, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България и трябва да се пазят[9]. Правителството, обаче не обърна внимание на тези добронамерени сигнали.

Правителството вижда това и взема предпазни мерки: засилена бюджетна рестрикция, за да ограничи колективното и държавното потребление и нуждата от внос. Потиска заплатите и пенсиите, за да ограничи личното потребление и вноса. БНБ потиска кредитната експанзия, за да ограничи инвестиционното, колективното и личното потребление със същата цел[10]. Тези мерки обаче са традиционни, едностранчиви и с ограничен потенциал.

Задава се нова финансова дестабилизация. Ключът за нейното предотвратяване не е в традиционната рестриктивна политика, а в повишение на производството, износа и конкурентоспособността. Проблемът на България не е в големия внос, а в малкия износ[11].

Проблемите на текущата сметка могат да се решат само чрез рязко намаляване на дефицита в търговския баланс. А това може да стане само чрез рязко увеличение на производството, на износа и повишаване на конкурентоспособността. То пък е осъществимо само чрез тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и на другите сектори на обществото. Трайна и здравословна стабилизация и конкурентоспособен растеж може да се постигне не чрез традиционна рестриктивна политика, а чрез друга политика[12].

Правителството, обаче упорито провежда своя политика. България, заедно с Естония, поддържа голям бюджетен излишък, който се оправдава с огромния и непрекъснато нарастващ дефицит в текущата сметка.

Властите изглежда забравят, че с такава политика задълбочават проблемите в текущата сметка, отлагат и усложняват нейното нормализиране. Защото изключително строгата бюджетна, парична и доходна рестрикция забавят структурната и технологичната модернизация на икономиката; развитието на инфраструктурата; подобряването на здравето, образованието и квалификацията на работната сила; развитието на науката; активизирането на иновационните процеси; повишаването на ефективността и конкурентоспособността на икономиката. И всичко това се оправдава с необходимостта от запазване обменния курс на лева и на валутния борд. Оказва се, че вместо валутният борд да обслужва България, става обратното.

Дефицитът в търговския баланс и текущата сметка расте през последните десетина години с въвеждането на валутния борд. Така е във всички страни с режим с режим на валутен борд[13].  Нима съвпадението е случайно! В резултат на това расте лавинообразно и брутният външен дълг. Влошаването има ускорителен характер.

Подходът на правителството се свежда до третиране на следствията (растящите дефицити в търговския баланс и в текущата сметка), а не на причините – ограниченото производство, малкия износ и ниската конкурентоспособност, в това число и продължително фиксираният валутен курс. Разбира се, валутният курс не е главна причина за ниската конкурентоспособност, но с натрупването на все по-голямо оскъпяване (вече около 100% кумулативна инфлация след фиксирането на курса на 1 юли 1997 г. при минимално повишение на производителността на труда) негативното му въздействие расте.

Трайното и радикално решение е в предлаганата гъвкава политика на ускорена цялостна модернизация, водеща в крайна сметка до по-висок конкурентоспособен растеж, по-голям износ, по-малък дефицит в търговския баланс, а от там и в текущата сметка.

Статията е публикувана в сп. Икономика,
кн. 6, 2007 г.

Обратно в списъка на публикаците