Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Нужна е проектна организация и финансиране на приложните изследвания

Резюме

            Показано е, че в България науката е деклариран, а не реален приоритет. Подчертано е, че приоритетни направления за научни изследвания трябва да се определят на основата на национални приоритети за икономическо, социално и друго развитие с участието на научната общност и бизнеса. Посочени са и някои от възможните национални приоритети. Препоръчва се създаването на държавна банка, която да кредитира при облекчени условия приложни изследвания и разработки по високотехнологични и рискови проекти и тяхната инвестиционна реализация. Препоръчано е също създаването на държавен фонд за финансиране на приложни научни изследвания и основните принципи на неговото функциониране. Същото е направено и за препоръчаните временни (пулсиращи) колективи за приложни изследвания. Посочена е ползата от създаването на научен тил на икономиката и обществото, особено в контекста на бъдещата специализация на високотехнологични малки и средни български фирми като подизпълнители за производството на компоненти за големи европейски и световни компании.

Ключови думи: проектна организация, проектно финансиране, национални и научни приоритети, Банка за икономическо развитие, Държавен фонд за финансиране на приложни изследвания, пулсиращи научни колективи, диференцирано заплащане, научен тил на икономиката

Вярно е, че нашата наука не прави достатъчно за подпомагане на обществената практика. В науката няма достатъчна стратегическа ориентация, склонна е към самоизолация и дори страх от пряка среща със суровите проблеми на практиката. Разбира се, това не важи за всички, посветили се на науката. Но също толкова е вярно, че и обществената практика не познава, не се интересува да знае и не използва идеите, предлагани в научни разработки. Това също не важи за всички, които се занимават с бизнес в сложните и трудни български условия. Между двете сфери на дейност няма здрави мостове на взаимно уважение, доверие и взаимодействие. По-скоро доминира взаимното подозрение и прехвърляне на отговорността върху другата страна. От това губят и двете страни и най-вече България.

Науката е деклариран, а не реален приоритет

Немалка част от доминиращия в икономиката частен сектор се интересува главно от краткосрочната висока печалба на всяка цена и не разбира, че пътят към трайната висока печалба минава през внедряването на научните постижения в производството. Ще го разбере може би след години. Държавните институции на всички равнища също не оценяват значението на науката. Тя е по-скоро деклариран, отколкото реален приоритет.

Това важи и за „Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана от нашия колектив през 2003 година[1], а също и за нейното продължение “Догонващо икономическо развитие на България – стратегия и реалности”[2], публикувана в края на 2006 година.

Хората, които правят икономическата политика на България и техните помощници изглежда не познават препоръките на българските учени. В това число и нашите препоръки. А безкритично възприемат всичко, което им казват чужденците от МВФ, Световната банка и други институции[3]. И упрекват собствените учени в бездействие и импотентност, като им отвръщат с мизерно заплащане. Професор в БАН или в Софийския университет с доказани приноси в науката, със завидни педагогически качества, с няколко чуждестранни езика и висока компютърна грамотност получава колкото общ работник, чийто основни инструменти са кирката и лопатата. Това не може да не тревожи!

В текущата дискусия за организация и финансиране на науката не се казва нищо принципно по-ново от казаното преди нас и от нас в Стратегията през 2003 година. И то далеч по-подробно в Десета глава, сс. 249-276.

Убеждават ни, че финансирането по проекти е по-правилно от финансирането на глава по щатно разписание. Поучават ни, че диференцираното заплащане на изследователите според свършената работа е по-правилно от равното заплащане на всички с еднакви научни степени, звания и трудов стаж. Говорят, че е необходима по-тясна връзка между наука и практика. Казват ни, че некадърниците трябва да бъдат освободени от научните институти и от университетите. Всичко това е казвано преди нас. Казвали сме го и ние преди пет години в нашата Стратегия, обобщавайки световния опит в тази област на основата на огромна информация с която разполагаме.

Приоритетите в научните изследвания

При всяко разсъждение за развитието на науката възниква темата за приоритетите в научните изследвания. Много често се пита: какви са приоритетите за научни изследвания в България? С оглед на това да се разработват и оценяват програми за фундаментални и приложни изследвания.

 Главна задача на науката е да обслужва обществото, а не да се самообслужва. Затова приоритети в науката трябва да се установяват само на основата на национални приоритети за развитието на България и в частност – на икономиката. Защото националните приоритети не могат да се постигнат без помощта на науката. Още повече сега, в условията на прохождащата нова икономика в най-развитите страни и на глобализацията.

В България обаче не е така. Това все още не се разбира у нас. Пазарните фундаменталисти вярват във всемогъществото на „невидимата ръка” и ненавиждат понятия като „стратегия” или „приоритети”, защото това било „намеса” в нормалната дейност на пазарния автоматизъм. Те продължават да чакат “невидимата ръка” на пазара да свърши своята структуроформираща роля, да развива науката и технологичната модернизация на икономиката. И няма да я дочакат, защото, както казва Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в нобеловата си лекция на 8 декември 2001 г. – “ръката е невидима, защото я няма”.

В стратегически разработки на отделни научни колективи у нас се препоръчват национални приоритети за икономическо развитие. Българските държавни институции обаче още не са определили такива национални приоритети.

В споменатата по-горе наша Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година глава 11. е посветена на икономическите аспекти на структурната политика на страната в стратегически хоризонт (виж сс. 277-287). Очертани са тенденциите в измененията на структурите на производството и на потреблението и произтичащите от тях приоритети. Впечатлението ми е, че нашите препоръки все още не се познават от хората, които формират държавната политика на България в стратегически хоризонт.

Няма приоритети изобщо. За приоритети може да се говори само от определена гледна точка, с оглед на зададен критерий за постигане на съответна стратегическа цел. Ако трябва да обобщя резултатите от нашите изследвания, могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика:

- Според вида на високите технологии: - информационни и комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии; енергоикономисващи технологии, технологии за създаване на нови материали и нови източници на енергия;

- Според постигането на по-висока икономическа и социална ефективност: - производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост и капиталоемкост, с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност, ефикасно стопанско управление на макро- и микроравнище, създаване на съвременно социално пазарно стопанство, подобряване качеството на живота на хората;

- Според областите на дейност: - създаване на съвременно здравеопазване, на модерно образование и пожизнено обучение, на мощна иновационна система, на комплексна инфраструктура, технологична и структурна модернизация на услугите, индустрията и земеделието, енергоикономично развитие в стопанския и домакинския сектор, разширено използване на възобновяеми енергоизточници, опазване и подобряване на околната среда;

- Според потреблението: - високо качество на потреблението, дематериализация на потреблението, потребление основано на знанията, потребление на възрастните хора, персонификация на продуктите и услугите, устойчиво потребление.

Широко разпространено е гледището, че приоритетите не трябва да са многобройни. Защото когато са много - няма приоритети, понеже всичко се оказва приоритетно. В това има дълбоко основание. Същевременно в реалната икономическа политика усилията трудно могат да се насочат в две-три направления и всичко друго да се изостави. Затова се налагат компромиси между първото и второто гледище, съчетани с определяне на приоритети от първи, втори и трети ранг, държейки сметка и за характера на междуотрасловите връзки.

Поднасям на вниманието на политиците и на читателя две предложения за организация и финансиране на развитието на приложните научни изследвания от позицията на икономиста.

Държавна банка за икономическо развитие

Да се създаде Държавна банка за икономическо развитие със солиден начален капитал. Това може да се постигне и чрез разширяване и модернизиране на дейността на сегашната Насърчителна банка. Тя да кредитира при облекчени условия научните изследвания и разработки по високотехнологични и рискови проекти и инвестиционната им реализация за търговски цели, в контекста на горните приоритети, съвместно с рискови фондове, които да се създадат възможно най-скоро. Да се разшири бързо дейността на рисковите фондове в България по примера на развитите пазарни икономики.

Едно от облекченията по кредитите за модерно научно-техническо развитие е ниската лихва. Тези кредити могат да са дори безлихвени. Разликата до пазарните лихви да се покрива с бюджетна субсидия. В научните изследвания и внедрителската дейност не може да се прилага нормалната банкова практика за пазарно кредитиране. Защото изследователският процес е рисков и неговият резултат е непредсказуем. Нужни са и облекчения в изискванията за обезпечения по заема, по реда и срока на неговото обслужване и т.н. Създаването, статута и дейността на такава банка трябва да се уреди със закон.

Държавен фонд за финансиране на приложната наука

Съществуващият фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката (МОН) да се реорганизира в мощен револвиращ се[4] Държавен фонд за финансиране на приложни научни изследвания със 100-120 млн. лв. начален годишен ресурс, считано от 1 януари 2009 година. Този ресурс ще расте през следващите години с бюджетни попълнения, собствени приходи и средства от еврофондовете. След няколко години годишното финансиране от този фонд може да достигне 200-250 млн. лева. Натрупаният многогодишен опит (от 1990 г.) в работата на сегашния фонд „Научни изследвания” към МОН трябва да се използва при определяне на статута, задачите и процедурите на финансиране при новия фонд.

Предлаганият фонд ще има по-голям обхват, по-мащабни задачи и по-различни методи на работа от сегашния Фонд „Научни изследвания”. За разлика от сегашния фонд, приоритетните изследователски направления, а и най-важните теми при новия фонд трябва да се задават от ръководството на Фонда, изхождайки от националните приоритети за икономическо и социално развитие на България и определените на тяхна основа национални приоритети за научни изследвания. Друга част от темите могат да се предлагат от кандидатстващите проектни колективи. Водещи критерии за тях трябва да бъдат очертаните от ръководството на фонда приоритетни направления за приложни научни изследвания.

Ръководството на фонда да възлага темите на проектни колективи чрез публични конкурси, с български и чуждестранни участници. Трябва да се изработят обективни комплексни критерии, въз основа на които ще става възлагането.

Най-важните направления, а също и особено важните теми за разработка за всяка година да се обявяват от Фонда предварително, поне 3-4 месеца преди началото на годината. На тази база ще кандидатстват съответните проектни колективи. Такъв подход ще обслужва по-добре националните приоритети от сегашния метод за механично набиране на портфейл от проекти по заявки на потенциални кандидати. Набираните по досегашния метод проекти за финансиране наверно се разминават с националните приоритети. Не защото изследователите не желаят, а понеже не ги познават, за да се съобразят с тях.

Новият фонд трябва да предвижда солидни авторски хонорари за участниците в проектните колективи. Така ще се привличат повече и по-добри изследователи и ще се правят по-качествени разработки. Сегашният фонд на практика не изплаща хонорари (макар, че с последно допълнение на Правилника от 2006 г. се допуска такова в минимален размер) и това е съществен негов недостатък.

Сроковете за изпълнение на темите, възлагани от новия фонд да бъдат напрегнати и да изискват пълна заетост на авторите по проекта при високо натоварване, а не работа между другото в продължение на няколко години, едновременно с изпълнение на други проекти.

В новия фонд трябва да има пълна прозрачност на всички фази на проектния цикъл за всички проекти – от възникването на проектната идея до нейното изпълнение и въвеждане в стопански оборот. Засега на обществеността не е известна съдбата на финансираните от фонд ”Научни изследвания” проекти след 1990 година. С какво те са допринесли за икономическото и научно-техническото развитие на България?

Фондът трябва да е независима институция, отворен за широк кръг участници. Приоритетните научни направления по които той финансира проекти, а и особено важните теми да се определят от правителството, съвместно с представители на научната общност и бизнеса, да се актуализират периодично и предварително да се оповестяват широко чрез медиите.

Резултатите от научните изследвания трябва да са собственост на Фонда. Той да се разпорежда с тях съвместно с компетентните държавни институции (МОН и Министерство на финансите), със специализирани координационни научни съвети по направления и с организации на бизнеса, като ги насочва чрез открит конкурс и срещу заплащане към заинтересовани фирми – изпълнители в приоритетни направления за социално-икономическото развитие на България.

В експертните комисии на Фонда, които ще възлагат проекти чрез публични конкурси и ще оценяват свършената работа трябва да участват както български, така и чуждестранни специалисти в съответната област. Управителният съвет на фонда да се отчита ежегодно пред Министъра на образованието и науката.

Като имам предвид, че БАН е най-мощната научна организация у нас, разполага с най-подготвени изследователи и най-добра, макар и остаряла, материална база, логично е да се очаква, че поне половината от проектите на фонда ще бъдат печелени от колективи на Академията. Това ще бъде допълнителен финансов ресурс от десетки милиони лева, наред с бюджетната субсидия за теоретичните и дългосрочни изследвания под формата на държавна поръчка.

Пулсиращи проектни колективи за приложни изследвания

Държавният фонд да финансира проектни колективи за приложни изследвания. Те следва да са многодисциплинарни колективи, а също и колективи от една и съща наука, способни да провеждат комплексни, многоаспектни изследвания по полезни за обществото, икономиката и науката проблеми и бързо да решават сложни задачи както в рамките на съответната наука, така и на границите между различните науки. Само по изключение фондът може да финансира индивидуални проекти, ако тяхната целесъобразност и възможностите на изпълнителя са доказани безспорно.

В обществото и в природата явленията са взаимно свързани, комплексни и многоаспектни. Те не съществуват изолирано в реалния свят и не подлежат на изолирано поединично изследване. Такива изследвания често водят до подвеждащи погрешни резултати. Противно на здравия разум и на световната практика в науката делът на индивидуалните научни разработки със срокове от 2-3 години в някои наши научни институти е много висок.

Факторът „време” придобива нарастващо значение в изследователската дейност. Нашето време е характерно с все по-висок динамизъм и по-къси срокове за решаване на научните задачи. Освен чрез големи интердисциплинарни колективи, това се постига и чрез по-солидна теоретична основа; по-висока техническа въоръженост с модерна апаратура; по-добра информационна осигуреност; по-висока интензивност на изследователския процес; по-добро уплътняване на изследователското време; по-активен интелектуален обмен между изследователите; по-висока степен на взаимна допълнимост и взаимна заменимост между членовете на колективите. И в резултат на изложеното - все по-голяма роля на синергичните ефекти.

В крайна сметка това ще води до съкращаване на сроковете за завършване на фундаменталните и приложните изследвания, подобряване на тяхното качество, повишаване на производителността на изследователския труд, на международната конкурентоспособност и конвертируемост на нашите изследователи. Сроковете от 2-3 и повече години за завършване на елементарни индивидуални проекти трябва да бъдат забравени.

Изследователските проектни колективи да се създават в рамките на институтите на БАН, на Селско-стопанската академия, на висшите училища, на други организации за научни изследвания или самостоятелни колективи на професионалисти, формирани от предприемчиви хора, за кандидатстване по конкретен проект. Колективите да се комплектоват окончателно въз основа на спечелени с конкурс проекти. Те могат да сключват договори с базовите институти, висши училища, технологични паркове или предприятия за ползване на техни сгради, лаборатории, библиотеки, информационна база и други съоръжения.

С приключването на проекта колективът може да остане със същия състав, да се обнови частично или изцяло за изпълнение на нов проект или да се разформирова. Вместо да се търси работа за човека, както често става сега, по предлаганата схема ще се търсят хора за работата.

Така ще се въведе система на пулсиращи (временни) проектни колективи в рамките на един или повече базови научни институти и/или университети. Ако в БАН основните звена в институтите сега са стационарните секции и лаборатории, в бъдеще наред с тях ще съществуват пулсиращи проектни колективи, които ще работят на принципите на самоиздръжката. Колкото заработят, толкова ще получават.

Вместо да скитат по градове и университети, за да четат лекции по 3-4-5 и повече учебни дисциплини, учените от БАН ще могат да участват в проектни колективи за приложни изследвания в своята област. Така ще прилагат теоретичните си знания за решаване на важни проблеми на стопанската и друга практика, без да се разконцентрират, да губят време в пътувания и ще получават допълнителен доход.

Постиганата по този начин по-голяма концентрация в изследователската дейност не изключва участието на учени от научни институти в преподавателска дейност в своята област, и обратното. Това дори трябва да се насърчава. И все пак, основното внимание на учения-изследовател трябва да е насочено към изследователска дейност, а на педагога – към преподаване. Другото следва да е допълващо.

Когато работещите в проектни (пулсиращи) колективи завършат работата си по един проект и още не са се включили в друг, възобновяват работа в секциите си по фундаментални (теоретични или дългосрочни) изследователски теми и получават базова заплата.

Базовата заплата, като правило, следва да е по-ниска от дохода в проектен колектив. Изключения с далеч по-високо заплащане и други облаги са допустими и дори препоръчителни, когато се работи по особено важни теоретични проблеми с очаквани големи верижни ефекти за други теоретични и/или приложни изследвания.

Гъвкавото добро заплащане ще създава заинтересованост в изследователите да се заемат с особено важни и сложни фундаментални проблеми в стационарни колективи или да се включват в проектни колективи за приложни изследвания, където ще се работи по-напрегнато, ще се очакват бързи конкретни решения с непосредствено значение за практиката.

Това ще преобрази БАН. Ще я направи още по-динамична модерна научна институция със стационарни секционни и лабораторни колективи като основна организационна единица за теоретични и дългосрочни разработки, и паралелни на тях 50-100 или повече временни (пулсиращи) проектни колективи за приложни изследвания.

Изследователските компетенции на институтите на БАН ще се концентрират главно върху фундаментални теоретични и дългосрочни изследвания, а също и за обслужване на базирани към тях проектни колективи за приложни изследвания на договорна основа.

Темите за фундаментални теоретични и дългосрочни изследвания също трябва да се оформят като проекти. За всеки от тях да се съставя договор за държавна поръчка с обект и предмет на изследването; междинни и крайни цели на изследването; начален, междинен и краен срок; права и задължения на възложителя и изпълнителя; очаквани икономически, социални и други ефекти; крайни потребители с писмено потвърден от тяхна страна интерес; общ размер на държавната субсидия; санкции при неизпълнение на договора от договорящите страни. Да се повиши отговорността и заинтересоваността на изпълнителите за своевременно и качествено завършване на изследването.

Фундаменталните теоретични и други изследвания в стационарните звена също трябва да се правят, като правило, от научни колективи. Така ще се постига комплексно и многоаспектно изследване и по-бързото им завършване. Да се преустанови утвърждаването на индивидуални изследователски теми от научните съвети на институтите.

Темите за научни изследвания в секциите на институтите за обществени и хуманитарни (а може би и в другите) науки най-често се избират по усмотрение на изследователите. Като правило, те се утвърждават формално от научните съвети, без да е доказано винаги, че отговарят на националните приоритети, че са полезни за обществената практика и че имат заинтересовани потребители. Не са малко случаите, когато избраните теми не интересуват никого, освен автора и за които той получава заплата в продължение на години. Мизерна заплата, но я получава, без да я заслужава. Така е защото няма стратегическа държавна концепция за научна политика с приоритети в различните науки.

Значителна част от изследванията в обществените и хуманитарните науки и в бъдеще ще се правят в стационарни секционни колективи и ще се финансират целево със субсидия като държавна поръчка. Паралелно с тях ще действат и временни проектни колективи за приложни изследвания.

Както посочих по-горе, и за стационарните секционни колективи трябва да се въведат в максимално възможната степен елементи на проектното начало, в т.ч. диференцирано заплащане за свършена работа, по-къси срокове за изпълнение, срочни трудови договори, повишена отговорност за свършената или несвършена работа, изисквания за доказани реални крайни резултати, които да ползват важни потребители и да решават обществено значими проблеми и т.н.

Нашето сложно и противоречиво време предявява все по-големи изисквания към изследователите за научна обективност и гражданска почтеност. И все по-трудно е за учените да следват такова достойно поведение. Научната общност все още не отговаря напълно на тези изисквания. Докато познатата ни от недалечното минало задължителна партийна сервилност в научните среди, особено в обществените и хуманитарните науки, намалява (а и не е модерна в наше време), корпоративната сервилност на някои изследователи поражда все по-голяма тревога.

Това личи от активното използване на псевдонаучни аргументи за обосновка на поголовно намаляване на преките данъци в бедна България до най-ниските нива в ЕС; за съществено едностранно намаляване на осигурителните вноски и осигурителното бреме; за ново намаляване на данъка върху дивидентите и хазарта; за фетишизиране на финансовата за сметка на социалната стабилност; за небалансирано третиране на труда и капитала в полза на последния; за преувеличаване предимствата на частния сектор и тенденциозно подценяване ролята на обществения сектор в икономиката и т.н.

Заплащането на членовете на проектните колективи следва да зависи главно (80-85%) от свършената работа, а останалата част – според научна степен и научно звание. В модифицирана форма този принцип следва да се прилага и за стационарните колективи – да се промени съотношението в заплащането в полза на свършената работа за сметка на научни степени, звания, прослужено време.

Заработените средства от проектните колективи да се разпределят за хонорари между членовете на колективите по възможно най-обективни критерии, за покупка на собствена апаратура, за консумативи, за добиване на информация, за командировки, за наем на базовите институти и т.н.[5]. Това ще стимулира формирането на повече, по-мощни и много по-добре платени проектни колективи в БАН, ще ограничи отлива на научни кадри от Академията, ще създаде обстановка некадърните сами да я напуснат или да бъдат по-лесно освобождавани.

Научен тил на икономиката и обществото

С предлаганите финансови институции, съвместно с мрежата от проектни колективи за приложни изследвания, със секционните и лабораторни колективи за теоретични изследвания в БАН и Селско-стопанската академия, с изследователския потенциал на университетите, а също и с технологичните паркове ще се създаде мощен научен тил на българската икономика и на обществото в цялост. Предлаганите институции могат да се превърнат в катализатори на приложните изследвания в България. Създаваните от тях научни продукти ще захранват най-важните сектори на икономиката и обществото, ще ускоряват тяхната модернизация. Това, на свой ред, ще допринесе за увеличаване на производството, на износа и за повишаване конкурентоспособността на българските стоки.

При наличието на такъв научен тил на икономиката ще се решат поне две задачи. Първо, ще се активизира създаването на повече и по-качествени собствени технически и други новости за внедряване в икономиката и в другите сектори. Второ, ще се постигне по-бързо и по-добро разпространяване, усвояване и използване на вносните технически и други новости. Засега вносните новости или не се използват достатъчно или бързо се „побългаряват” и похабяват. Всичко това ще ускори структурната и технологичната модернизация на икономиката, от която толкова много се нуждаем.

И още нещо много важно. Голяма част от преместването на производствени мощности от развитите пазарни икономики със скъп труд към централна и източна Европа (ЦИЕ) с по-евтин труд вече е осъществено. Този процес започна в началото на 90-те години на миналото столетие и вече затихва по интензивност в ЦИЕ, премествайки се все по-на изток към по-привлекателни региони – средна, южна и югоизточна Азия.

България проспа и тази възможност, заета с разгорещени вътрешни партизански борби, с реституция, с престъпна приватизация, с разрушаване на държавността, с привличане на рентиерски и други периферни по икономическо значение преки чуждестранни инвестиции и консервативни неолиберални реформи, разчитайки изцяло на автоматизма на „невидимата ръка”.

През това време Чехия, Словения, Унгария, Словакия, Полша, Хърватия, та дори и Румъния привличаха производствени капитали на водещи европейски и световни компании. С активна стопанска политика и с гъвкави мерки на интелигентна държавна намеса в икономическото и научно-техническото развитие те осъществиха мащабна структурна и технологична модернизация на своите икономики[6]. Сега те са производители и износители на високотехнологични продукти в големи мащаби – 15-20-25% от общия им износ, докато в българския износ тези продукти са едва 3%. Износът на Словения, Чехия и Унгария на човек от населението е 4-5 пъти по-голям от българския и с по-благоприятна структура.

В същото време България самовлюбено се гордееше и продължава да се гордее със своя Валутен борд, с ниската си инфлация, с бюджетния си излишък, със стабилния валутен курс, с намаления публичен външен дълг, с големия валутен и фискален резерв и т.н.[7] И продължаваше да бъде страната с най-малък БВП на човек от населението, с най-низка производителност на труда и конкурентоспособност, с най-малък износ, с най-големи дефицити в търговския баланс и текущата сметка, с най-посредствено управление на фирмите, с най-неблагоприятен микро климат, с най-масово изтичане на мозъци, с най-висока престъпност и корупция и с най-голяма бедност в ЕС.

Преместването на мощности от развитите пазарни икономики към ЦИЕ продължава, макар и с намаляваща интензивност и отваря пред нас възможности, особено поради членството ни в ЕС. Променят се обаче мащабите и формите на преместване на мощности.

До сега се преместваха големи автомобилни, машиностроителни, химически, текстилни и други заводи[8]. Сега продължава, а може и да се активизира преместването към ЦИЕ на подизпълнителски функции за производство на средно-, а все по-често и на високотехнологични компоненти на произвежданите от водещите европейски компании сложни високотехнологични продукти, като самолети, локомотиви, автомобили, компютри, телевизори, битова електроника, други сложни машини, уреди, апарати и съоръжения, все по-наситени с вградена електроника. Западните компании вероятно ще търсят подходящи ниши в ЦИЕ и в сектора на услугите. Всяка от големите компании има нужда от стотици и дори от хиляди подизпълнители по линия на вътрешноотрасловото и вътрешнопродуктовото коопериране за производство на високотехнологични компоненти на по-ниска цена.

Малки и средни български фирми с персонал от 50-100-200 души могат да се наместят трайно в тези високотехнологични и тясно специализирани ниши като подизпълнители за компоненти със серии от десетки-, а в отделни случаи дори стотици хиляди бройки за големите компании само ако имат солиден научен тил и квалифицирана работна сила, за да поддържат трайно високо технологично равнище, отлично качество и договорна надеждност. Препоръчаните по-горе специализирани проектни колективи за приложни изследвания в институти на БАН, в някои университети и технологични паркове могат да се профилират за такъв тип приложни изследвания като тил на малки и средни високотехнологични български фирми.

Подпомагани от такива колективи, тези фирми могат участват като подизпълнители или по линията на стратегическите производствени съюзи и да се превърнат в тясно профилирани доставчици на големи серии от средно- и високотехнологични компоненти и дори на програмни продукти за големите европейски и световни компании.

С времето тези временни колективи за приложни изследвания могат да прерастнат в трайно специализирани високотехнологични малки фабрики - производители на научни новости – проекти за нови конструкции машини, уреди и апарати, а също и нови програмни продукти на високо технологично равнище, подготвени за непосредствено внедряване в стопанския оборот.

Ако допуснем, че след 5-6-7 години за такива приложни изследвания и разработки в България се изразходват 200-250-300 млн. лв. годишно, по логиката на инвестиционния мултипликатор техният годишен народностопански ефект ще се измерва с милиарди лева. Това, заедно с мерките за бърза и масирана модернизация на образованието, ще ни подготви за изпълнение на националните задачи, произтичащи от актуализираната Лисабонска стратегия на ЕС за растеж и заетост. Едва тогава България ще се измъкне от сегашното последно място между страните членки на ЕС по изпълнение на Лисабонската стратегия за по-висока конкурентоспособност.

Пред нас е една „неразорана икономическа целина”. Не бива да я оставяме повече да пустее!

Публикувана в сп. НАУКА,
бр. 2, 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците



[1] Освен на хартиен носител, пълният текст може да се намери в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/Cvita/angelov/index.htm  публикация № 43

[2] Публикация № 71 в интернет страницата на посочения адрес.

[3] Няма случаи, когато централни държавни институции (министерства, агенции и др.) се обръщат към институти на БАН и по-точно – към Икономическия институт на БАН, за разработка на договорна основа и с допълнително заплащане (поради мизерно ниското основно заплащане) на важни проблеми на икономическото, социалното и друго развитие на България. Често пъти за тази цел се ползват чуждестранни експерти със съмнителни професионални качества, но срещу астрономически хонорари.

[4] Самообновяващ се

[5] За организацията, финансирането и функционирането на бъдещите проектни колективи може да се използва опитът на съществуващите вече такива колективи, в т.ч. колективът за разработки в областта на оловните батерии, за чийто интересен опит беше разказано неотдавна на научния семинар на БАН.

[6] Кумулативният приток на преки чуждестранн инвестиции (ПЧИ) от 1989 г. до края на 2006 г. към ЦИЕ страни, без страните от ОНД, достигна 305 млрд. щатски долара, в т.ч. в Полша – 80,7 млрд., Чехия – 56,5 млрд., Унгария – 45,7 млрд., Румъния – 35,6 млрд., а в България – 17,2 млрд. заедно с приватизираните обекти (EBRD, Transition Report Update. May 2007, p. 70). Официални данни за 2007 г. още не са публикувани, но се очаква ПЧИ да бъдат 45-50 млрд. долара. Основната част от тези инвестиции в централноевропейските страни бяха вложени в модерните отрасли на индустрията. В резултат на това 85% от износа на Унгария сега се прави от многонационални компании, 64% от експорта са средно- и високотехнологични продукти и около 25% са високотехнологични продукти, изпреварвайки дори някои развити западноевропейски страни.

[7] По официални данни ПЧИ у нас от 1989 г. до края на 2006 г. достигнаха 15,7 млрд. Евро. Тяхната структура обаче не е благоприятна. За покупка на имоти, наемодателство и бизнесуслуги – 2,46 млрд.; за търговия и ремонт на автомобили – 2,27 млрд.; за финансово посредничество – 2,70 млрд., за хотели и ресторанти – 0,21 млрд. или общо – 7,64 млрд. Евро или 48,7% от общия размер на ПЧИ. Делът на ПЧИ за високотехнологични производства е нищожен. България едва ли има особена полза от такава структура на ПЧИ.

[8]  Напоследък фирмата „NOKIAреши да закрие завода си за мобилни телефони в Бохум – Германия и да го премести в Румъния. Това предизвика напрежение в отношенията между Германия и Финландия, понеже оставя без работа хиляди работници и специалисти във Федералната република.