Писмо
до
Президента
Уважаеми
г-н
Президент,
В моето
изказване
при
обсъждането
на доклада за
Президента
на тема
„Конвергенция
и европейски
фондове” на 22 01 2006
г., наред с
другото казах:
„Надявам
се, че
България ще
се
присъедини
към ЕС в
началото на 2007
година.
Поради
голямата ни
изостаналост
в
социално-икономическото
развитие и
недостатъчната
ни подготовка
в различните
области ще се
сблъскаме с
много
предизвикателства,
които ще
породят
тежки
стресови
ситуации от
различен
характер – за
националната
икономика, за
отраслите,
подотраслите
и фирмите, за
регионите и
общините.
Особено
тежки ще са
предизвикателствата
в годините
непосредствено
след
присъединяването.
Това ми дава
основание да
препоръчам
на г-н
Президента
тема за един
извънреден
доклад през 2006
година: “Предизвикателствата
пред
България в
годините
непосредствено
след
присъединяването
към ЕС и как
да се справим
с тях”. Такава
разработка с
участието на учени и
специалисти
от
практиката
може да бъде
полезна за
формирането
на подходяща
оперативна
интеграционна
политика на
нашата
страна. На
основата на
такъв доклад
държавните
институции,
бизнесът, общините
и
синдикатите
могат да
изготвят
конкретни
програми за
подготовка
за
облекчаване
на сблъсъка
със шоковете
непосредствено
след
присъединяването.
Срок за
представяне
на доклада – юни или
най-късно септември 2006
г. – т.е.
достатъчно
преди 1
януари 2007
година”.
В
своето
заключение в
края на
дискусията
вие заявихте,
че приемате
идеята
На 3
февруари 2006 г.
ви изпратих
следното
писмо с
конкретни
предложения:
Уважаеми
г-н
Президент,
Като
продължение
на разговора
ни от 26 януари
2006 г. предлагам
на Вашето
внимание
следното:
1. През
втората
половина на
февруари
(примерно
около 20
февруари 2006 г.)
да се проведе
делова дискусия
при Вас по
темата “Предизвикателствата
пред
България
през годините
непосредствено
след
присъединяването
към ЕС и как
да се справим
с тях”. За
участие в дискусията
да бъдат
поканени
изтъкнати
учени,
представители
на бизнеса,
на банките,
на здравеопазването,
на
сдружението
на българските
общини,
кметове на
най-големите
градове, на
синдикатите.
За целта
прилагам проект
на списък на
лицата, които
да бъдат поканени.
Този списък е
ориентировъчен.
Възможно е да
съм
пропуснал
хора, които
могат да бъдат
полезни
участници.
Вашите
сътрудници
ще помогнат
за
попълването
или
корегирането
му.
Последната
дума по
списъка,
разбира се, е
Ваша.
Предлагам
също да бъдат
поканени да
присъстват
няколко
ключови
министри, но главно
за да
изслушат
мненията на
представителите
на науката и
неправителствените
организации,
а не да бъдат
основни
действащи
лица.
Естествено,
ако желаят,
те също могат
да участват в
дискусията.
Главните действащи
лица обаче
следва да
бъдат
поканените
извън
изпълнителната
власт.
2. За
по-делово
провеждане
на
дискусията
предлагам на
Вашето
внимание
извадка от
нашата
последна
разработка,
озаглавена “Силни
и слаби
позиции на
България в
навечерието
на
присъединяването
към ЕС”. В тази
извадка са
посочени
редица
горещи проблеми
пред
България,
които са
предизвикателства
пред нас и
могат да
породят
стресови
ситуации в
годините
след
присъединяването.
Този текст е
по-скоро за
улеснение на
участниците
в дискусията.
Те не са длъжни
да се
придържат
към
съдържанието
на извадката.
Предлагам
този текст да
се размножи и
изпрати на
поканените
предварително
с изрично
отбелязване,
че целта му е
да улесни и
насочи
дискусията
към някои от
горещите
проблеми, без
да я
ограничава.
3. Да се предложи
на
участниците
да се изкажат
в рамките на 10-12
минути по
основната
тема – кои са най-сериозните
предизвикателства
в тяхната
сфера на
дейност или
извън нея и
какво да се
направи за
преодоляването
им. Изказванията
да се запишат
и извадят на
хартиен
носител.
Предлагам
също всеки
участник да
бъде помолен
да подготви
по-задълбочен
анализ по основната
тема със
специалисти
от неговата
институция
(колеги и/или
подчинени) в
срок от 30-40 дни.
В анализа да
се посочат
най-сериозните
предизвикателства
в съответната
област и да
се предложат
начини за справяне
с тях или
поне за
смекчаване
на негативните
им
последствия.
Тези анализи
да се
изпратят на
администрацията
на Президента
в
определения
срок на
електронен и
хартиен
носител,
примерно до
края на март
или началото
на април 2006
година.
4.
В близките 10-15
дни да се
състави
работна група
от 8-10 души:
представители
на науката,
бизнеса,
банките,
здравеопазването,
образованието,
общините,
синдикатите
с
координатор
от
администрацията
на
Президента.
Тази група да
подготви
окончателния
текст на
доклада въз
основа на
препоръките
на
участниците
в дискусията,
аналитичните
материали,
които те ще
изпратят, а
също и на
собствени
проучвания.
Докладът да
бъде готов до
края на май 2006 година.
5.
Докладът да
се подложи на
публично
обсъждане до
края на юни 2006 г.
по формат подобен
на
проведените
вече
обсъждания на
първия и
втория
доклад за
Президента.
Докладът да
се изпрати на
поканените
за участие
поне 10 дни
преди датата
на
обсъждането.
На самото
обсъждане да
се отдели
съвсем малко
време за
представяне
и много повече
– за
изказвания
на
поканените
участници с оглед
да се чуят
повече идеи
от повече
хора.
6.
Докладът,
заедно с
подробно
резюме на
най-важните
препоръки на
публичното
обсъждане да
се изпрати на
Министър
председателя
и
Председателя
на Народното
събрание, за
да ги
използват по
своя
преценка –
примерно за
изготвяне на
нормативни
актове на
Парламента и
Правителството.
Докладът
и резюмето на
препоръките
от публичното
обсъждане да
се изпратят
до началото
на юли 2006 г. на всички
министерства,
агенции, БНБ,
търговски
банки,
здравни
заведения,
главния
прокурор,
ръководителите
на висшите
съдилища и националното
следствие,
областни
управители,
бизнес
организации,
общини и
синдикати за
сведение и
изпълнение
по тяхна
преценка.
7.
Докладът и
резюмето на
препоръките
да се изпратят
и на медиите
с молба за
участие в разясняване
на стоящите
пред
България
проблеми в
навечерието
на
присъединяването
към ЕС.
София,
3 февруари 2006 г.
С
уважение:
Член-кор.
Иван Ангелов
На 3
февруари 2006 г.,
като
приложение
към горното
писмо, ви изпратих
мои
разсъждения,
озаглавени „Силни
и слаби
позиции на
България в
навечерието
на
присъединяването
към ЕС”[1].
Наред
с много други
неща по
различни
наши слабости,
там беше
записано:
„Ограничен
е потенциалът
за вътрешно
натрупване и
усвояване на
външни
инвестиции.
Скромни са
техническите
и
административните
възможности
за бързо и
качествено
усвояване на
големи
потоци от
външни
финансови
ресурси, в т.ч.
и трансфери
от фондовете на
ЕС. Немалка
част от
заделяните
за България
предприсъединителни
фондове на ЕС
остават
неусвоени
или се
усвояват с
голямо
забавяне. България
няма
административен
капацитет за
пълното и
ефикасното
им
използване,
особено за
изготвяне и
представяне
на качествени
проекти за
финансиране
пред
Европейската
комисия.
Такава
опасност съществува
и за
трансферите
от
структурните
фондове през
годините
след
присъединяването.
Ако към това
добавим и
изискванията
за
задължително
участие на
България със съфинансиране
на
изпълняваните
проекти може
да се очаква,
че през
първите
една-две
години след присъединяването
България ще
внася в съюза
(главно като
членски внос
– около 1% от БВП)
повече или
толкова
колкото ще
получава. Това
също
ограничава
възможностите
ни за ускорено
развитие и
подготовка
за присъединяване
към ЕС. Само
бързи и много
енергични мерки
от наша
страна могат
да смекчат
тази неблагоприятна
ситуация”.
„Зад
милиардите
евро за
финансиране
на проекти от
ЕС в България
трябва да има
солиден
проучвателно-проектантски
и
строително-монтажен
капацитет, за
доставка на
машини и
съоръжения и
т.н. Изпълнението
на тези
проекти се
възлага чрез
публични
търгове с
участието на
български и
чуждестранни
фирми.
Досегашният
опит показва,
че нашите
фирми-изпълнители
не са
конкурентоспособни
и много рядко
печелят такива
проекти. В
повечето
случаи те се
печелят от
чуждестранни
изпълнители. В
най-добрите
случаи наши
фирми биват
привличани
като
подизпълнители
с всички негативни
последствия.
Необходими
са бързи мерки
за
подготовка
на български
фирми-изпълнители
на такива
проекти у
нас”.
„Неефикасни
са
държавните и
други
институции. Ние
притежаваме
прекалено
раздута,
недостатъчно
квалифицирана,
партийно
ангажирана,
неефективна,
с несигурно
бъдеще, ниско
платена и
склонна към
корупция
държавна и общинска
администрация.
С такава
администрация
трудно се
постига ускорено
икономическо
и социално
развитие и
интеграция в
ЕС”.
„Неуважението
към
законността,
реда и дисциплината
е вековна
черта на
нашата
народопсихология.
Така е и при
договорната
дисциплина в
стопанските
взаимоотношения.
Без тези
предпоставки
не е възможно
ускорено
икономическо
и социално
развитие.
Българската
практика и в
тази област
се отличава
съществено
от
традициите,
политиката и
практиката
на страните
членки на ЕС.
Това ще
затруднява
интеграцията
ни в общността”.
„Ако успеем
да превърнем
значителна
част от тези
слаби
позиции в
предимства ще
постигнем
догонващо
икономическо
развитие и
бърза
интеграция в
ЕС. Ако не
успеем – ще
продължим да
вегетираме
между
последните в
социално-икономическата
периферия на
обединена
Европа”.
Вие
ме поканихте
на кратък
разговор
месец и
половина
след като ви
изпратих
горното писмо
и ме
запитахте
какво става.
Отговорих ви,
че никой не
ме е потърсил
от
администрацията
на
Президента, а
аз не мога да
предприемам
нищо на своя
глава. Останах
с
впечатление,
че вие ще
вземете мерки
за
ускоряване
на работата и
бях готов да
участвам, но
нищо не
последва.
Моята
загриженост
не беше
разбрана, а
свързаните с
това
предложения
не бяха
приети. Недоумявам
за причините
на
бездействието
при такава очевидна
потребност
от бързи
действия!
Ако
вие бяхте
обърнали
внимание на
моите предложения
и бяха взети
превантивни
мерки може би
България
нямаше да
изпадне в
сегашната
конфузна
ситуация във
взаимоотношенията
ни с
Европейската
комисия и
опасността
спрямо нас да
бъде
приложен чл. 7
от Договора
от Ница. За
нас в Брюксел
е създадено
мнение за
ненадежден и
несериозен
партньор,
което трудно
ще бъде
изчистено.
…………………………..
Тези
мисли ме
занимават
отдавна, но
реших да ги
споделя сега,
след като
чашата на
търпението
преля около
последните
скандали във
взаимоотношенията
ни с
Европейската
комисия.
Спокойно
можех и сега
да мълча, но
мисля че ще е
по-искрено да
говоря, както
винаги съм правил.
Зная, че това
не прави
добро
впечатление
на големите
началници, но
е по-честно и
достойно.
Особено в моя
случай, когато
е очевидно,
че не
преследвам
користни цели
в стремеж към
висока
държавна
служба. На моите
близо 74
години съм
достигнал
върха на научната
кариера като
член-кореспондент
на БАН и сега,
освен здраве,
нищо друго не
ми е нужно!
София 19
май 2008 г.
Проф.
д-р ик. н. Иван
Ангелов
Член-кор
на БАН
[1] В.За
повече
подробности
виж
публикации
№№. 72 и 76 в
списъка на
публикациите
в моята интернет
страница.