Ние сме безпомощни консуматори на резултатите от този глобален процес. И ако, макар и трудно, богатите страни могат (засега) да понесат това тежко бреме, то е непосилно за средноразвитите като нас и особено за най-бедните страни. Той има разрушителни икономически и социални последствия за много страни и за стотици милиони хора.

Причините за поскъпването на петрола и природния газ са много: необходимостта от огромни инвестиции за поддържане на съществуващите, за разкриване и подготвяне за експлоатация на нови находища и транспортна мрежа; растящото търсене, породено от бързото повишение на потреблението на петрол и природен газ в Китай, Индия, САЩ, ЕС, Япония, Русия и други страни; драматичното обезценяване на щатския долар през последните години; активизиране на инфлацията в световен мащаб; картелни спекулации на петролните и газови доставчици; военно-политическо напрежение около някои страни производители на петрол � Иран, Нигерия, Венецуела.

Първият и вторият фактор ще имат дълготрайно значение, третият (обезценяването на долара) и четвъртият (инфлацията) са със средносрочна валидност, петият и шестият са временни и краткотрайни. Инфлацията е едновременно резултат и фактор за поскъпването на горивата. Доколкото повечето цени на петрола и природния газ от десетилетия се определят в щатски долари, обезценяването на долара принуждава страните производители, петролните и газовите компании да повишават цените, за да запазят относително стабилни или леко нарастващи реалните им продажни цени.

За дългосрочен период (50-60 и повече години) голяма част от поскъпването на горивата се дължи на инфлацията и на курса на щатския долар. Затова сравняването на номинални величини за цените на петрола (10 дол/барел преди 50-60 години и 150 дол. сега) е силно подвеждащо. Реалната цена за барел съвсем не е повишена 15 пъти, както спекулират някои западни анализатори.

Неслучайно измененията в обменния курс на долара, от една страна, и цените на петрола, златото и други ценни метали, от друга, са разнопосочни � доларът поевтинява, а те поскъпват. Те са все повече носители и символ на богатство, а не доларът. През последните няколко години цената на суровия петрол и на златото нарастна поне три пъти, а щатският долар през това време се обезцени повече от два пъти.

Обрат в цените на петрола и природния газ може да настъпи (и наверно ще настъпи) през следващите години само ако започне стабилен обрат в курса на долара. А обрат в курса на долара е възможен само когато САЩ преодолеят огромните си дефицити в бюджета и в текущата сметка и повишат основната си лихва. С други думи, когато престанат да прехвърлят последствията от погрешната си икономическа политика върху другите страни. За стабилизиране на долара може да допринесе и успокояването на инфлацията в европейски и световен мащаб.

Независимо от тези обрати, през следващите десетилетия ще се запази трендът на постепенно умерено повишение на реалните цени на петрола, природния газ, въглищата и другите горива. Това се налага от изискванията за нормално функциониране на тяхното производство, особено като се има предвид, че се навлиза във все по-неблагоприятни региони, по-големи дълбочини и по-бедни находища за техния добив. Новите технологии само частично ще компенсират влошаването на условията за добив на горива.

Някои заинтересовани среди у нас препоръчват ограничаване растежа на цените на горивата чрез намаление (или връщане) на част от акцизите, намаление на общата ставка на ДДС от 20% на 18% или намаляване ставките на ДДС за горивата. Освен че са с ограничен потенциал, тези методи са практически неприложими у нас. Нашата практика показва, че евентуално намаление на ДДС от 20% на 18% едва ли ще доведе до същото намаление на цените. Прилагането на диференцирани ставки не е за препоръчване, защото ще се увеличат злоупотребите. Въвеждането на по-ниска ставка за горивата веднага ще породи основателни идентични искания за лекарствата, здравните услуги, учебниците и научната литература, насъщните хранителни стоки и т.н. Освен това, тенденцията за ДДС в ЕС е преход от диференцирани към общи ставки и България не може да прави изключение.

Ако се наложат промени в режима на акцизите и на ДДС у нас те трябва да се направят съгласувано с Европейската комисия, като се държи сметка за най-добрите практики в общността.

Главното направление в държавната политика по използването на горива с високи емисии трябва да бъде не стимулиране, а потискане на тяхната употреба. Това означава поддържане на високи цени на горивата, повишаване на енергийната ефективност и внедряване на екологично приемливи и възобновяеми заместители.

Такава политика може да не се приеме от заинтересованите обществени и професионални групи по текущи съображения, но тя отговаря на фундаменталните дългосрочни интереси за оцеляване на човечеството. Тя е в унисон и със стратегическите интереси на България. Особено като се има предвид, че разходите на енергия у нас за производството на 1000 евро БВП са 3-5 пъти по-високи от тези в ЕС.

Постигането на сериозен обрат от традиционни към нови източници на енергия и чувствителното намаляване на енергоемкостта на продукцията е гигантска задача.Тя предполага тотална структурна и технологична модернизация на икономиката. Нейното изпълнение изисква 15-20 и повече години.

Трябва да се държи сметка и за негативните екологични въздействия на растящото потребление на горива. Поддържането на досегашните темпове в развитието на автомобилния транспорт с двигатели с вътрешно горене не е възможно поради нарастващите вредни екологични последствия и ангажиментите ни като член на ЕС по Протокола от Киото. Това налага търсенето на компромис между растящото потребление на горива при сегашните широкодостъпни цени и ограничаване на потреблението им чрез по-високи цени, стимулиращи търсенето на екологично приемливи заместители.

Петролните кризи през последните 40-50 години, освен текущи неприятности, направиха добра услуга на човечеството, принуждавайки го да търси алтернативни източници на енергия. И то вече ги намира. Сегашната петролна криза ще ускори този глобален новаторски процес, жизнено необходим на човечеството. В този смисъл кризата е полезна, ако хората съумеят да извлекат произтичащите поуки.

Публикувана в ДУМА на 7 юли 2008 г.