Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Скандалът можеше да е по-малък

България е разтревожена от последните два доклада на Европейската комисия и доклада на ОЛАФ за нарушенията при използването на еврофондовете. Познавачи на работата на Европейската комисия твърдят, че това са най-острите доклади за страна член, изработвани до сега от Комисията. Освен тежките политически оценки с лишаването ни от значителни европейски ресурси България най-бедната страна членка се превръща в нетен донор на общността. Това е нов уникален рекорд за ЕС. Според еврокомисаря М. Кунева, докладът е с най-остър език спрямо България от всички изработвани до сега доклади за нашата страна от началото на преговорите за присъединяване.

Трябва ли този уникален скандал да ни изненадва? Не е ли имало у нас хора, които са очаквали подобни събития и са предлагали мерки за тяхното смекчаване?

Да, имало е такива хора. Аз съм един от тях. Считам за свой дълг да напомня за някои факти от преди 2-3 години.

В края на 2005 г. с моя научен колектив завършихме, а през 2006 г. публикувахме поредното ни изследване Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие стратегия и реалности. Първият раздел на първа глава гласи Силни и слаби позиции на България в навечерието на присъединяването към ЕС (сс. 13-33). Там са посочени 15 силни и 37 слаби стартови позиции на България при присъединяването към ЕС. За повече подробности виж публикации №№. 72 и 76 в списъка на публикациите в моята страница в интернет www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

Ръкописът на нашата разработка беше предаден на Президента през декември 2005 година. Отпечатаната книга беше изпратена на Президента, Премиера, Председателя на Народното събрание, вицепремиерите, заместник председателите на Народното събрание, стопанските, социалните и отрасловите министри и част от техните заместници, председателите на повечето постоянни комисии в Народното събрание, председателите на всички парламентарни групи в Народното събрание, главния прокурор, председатели на държавни агенции, управителя и заместник управители на БНБ, бизнесорганизациите, сдружението на общините и кметове на най-големи общини, ръководителите на синдикатите, научни институти на БАН и най-големите университети, изтъкнати български учени, големи библиотеки.

Книгата беше изпратена също на представителствата на Европейската комисия и на Световната банка в София, на посланиците на страните членки на ЕС у нас.

Този раздел и други части на нашата разработка са публикувани и в чужбина. Чужденци ме търсеха за консултации и обмен на мнения. Не ме потърси обаче нито един български политик, както от управляващите, така и от опозицията.

Наред с много други неща по нашите слабости, в раздел първи на първа глава е записано:

Развитието на България след 1989 г. протичаше в обстановка на целенасочено отслабена държавност, съзнателна принизеност на реда и законността, предоставен от властите простор за престъпност и корупция, толерирана и дори мълчаливо насърчавана от държавните институции. Беззаконието и разграбването на обществено имущество се превърнаха в синоним на демократизацията и на прехода към пазарно стопанство... В заключителната фаза на разграбването висш ръководител в съдебната система призоваваше за амнистия на престъпниците... В правораздавателните органи имаше безредие, дезорганизация, липса на дисциплина, бездействие при наличието на очевидни факти за престъпност... Стотици хиляди дела за потенциални престъпления бяха прекратени поради давност... Поделенията на правораздавателната система прахосваха енергията си в междуособни борби, вместо да си сътрудничат срещу престъпността и корупцията... Независимостта на съдебната система прерастна в капсулиране и демонстративна безотговорност.

Ограничен е потенциалът за вътрешно натрупване и усвояване на външни инвестиции. Скромни са техническите и административните възможности за бързо и качествено усвояване на големи потоци от външни финансови ресурси, в т.ч. и трансфери от фондовете на ЕС. Немалка част от заделяните за България предприсъединителни фондове на ЕС остават неусвоени или се усвояват с голямо забавяне. България няма административен капацитет за пълното и ефикасното им използване, особено за изготвяне и представяне на качествени проекти пред Европейската комисия за финансиране. Такава опасност съществува и за трансферите от структурните фондове през годините след присъединяването... Може да се очаква, че през първите години след присъединяването България ще внася в бюджета на съюза (главно като членски внос) повече отколкото ще получава. Само бързи и много енергични мерки от наша страна могат да смекчат тази неблагоприятна ситуация.

Изпълнението на проектите се възлага от Европейската комисия чрез публични търгове. Досегашният опит показва, че нашите фирми-изпълнители не са конкурентоспособни и не печелят такива проекти. Те се печелят от чуждестранни изпълнители. В най-добрите случаи наши фирми биват привличани като подизпълнители с всички негативни последствия. Необходими са бързи мерки за подготовка на български фирми-изпълнители на такива проекти у нас.

Неефикасни са държавните и други институции. Ние притежаваме прекалено раздута, недостатъчно квалифицирана, партийно ангажирана, неефективна, ниско платена, с несигурно бъдеще и склонна към корупция държавна и общинска администрация. С такава администрация трудно се постига ускорено икономическо и социално развитие, добро усвояване на трансферите и интеграция в ЕС. Тази администрация трябва да бъде бързо преобразена.

Неуважението към законността, реда и дисциплината е вековна черта на нашата народопсихология. На почит у нас са хитреците, които заобикалят законите, а не тези, които ги спазват. Така е и при договорната дисциплина в стопанските взаимоотношения. Българската практика и в тази област се отличава съществено от традициите, политиката и практиката на страните членки на ЕС. Това ще затруднява интеграцията ни в общността.

Още тогава предупреждавах, че българските престъпни среди наверно ще бъдат по-добре подготвени за присъединяването, отколкото българската държавна администрация.

Ако успеем да превърнем значителна част от тези (37) слаби изходни позиции в предимства ще постигнем догонващо икономическо развитие и бърза интеграция в ЕС. Ако не успеем ще продължим да вегетираме между последните в социално-икономическата периферия на обединена Европа.

В моето изказване при обсъждането на доклада за Президента на тема Конвергенция и европейски фондове в НДК на 22 януари 2006 г. заявих:

Надявам се, че България ще се присъедини към ЕС в началото на 2007 година. Поради голямата ни изостаналост в социално-икономическото развитие и недостатъчната ни подготовка ще се сблъскаме с много предизвикателства в различните области, които ще породят редица стресови ситуации. Особено тежки ще са предизвикателствата в годините НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО. Това ми дава основание да препоръчам на г-н Президента тема за извънреден доклад през 2006 година: Предизвикателствата пред България в годините непосредствено след присъединяването към ЕС и как да се справим с тях. Такава разработка с участието на учени и специалисти от практиката може да бъде полезна за формирането на подходяща оперативна интеграционна политика на нашата страна. На основата на такъв доклад държавните институции, бизнесът, общините и синдикатите могат да изготвят конкретни програми за облекчаване на сблъсъка със шоковете непосредствено след присъединяването. Срок за представяне на доклада юни 2006 г."

В своето заключение в края на дискусията Президентът заяви пред около 150 души, че приема идеята.

Тези тежки думи съм казал през януари 2006 година. За съжаление, те са верни и сега! За това са виновни висшите държавни институции, които въпреки моите сигнали и добронамерени препоръки не направиха необходимото за подготовка на администрацията и другите подсистеми на държавата и обществото за присъединяването към ЕС. То се потвърждава и от последните доклади на Европейската комисия и на ОЛАФ за България, а ние си го знаем от нашето ежедневие дори по-добре от чиновниците в Брюксел.

Моята загриженост преди 2,5 години не беше разбрана и предложенията ми за действия не бяха приети. Недоумявам за причините за бездействието при такава очевидна потребност от бързи действия и наличието на публично обявена подкрепа от Президента!

От цитираните по-горе пасажи от нашето изследване е очевидно, че корените на сегашната стресова ситуация в отношенията между България и Европейската комисия са много дълбоки. Отговорни за настоящия скандал са преди всичко хората, които сега управляват България. Своя дял от отговорност обаче носят и всички, които участваха в управлението през последните 19 години.

Ако беше обърнато внимание на нашите предложения от преди 2-3 години и бяха взети превантивни мерки България може би нямаше да изпадне в сегашната конфузна ситуация. Или скандалът щеше да бъде по-малко конфузен! В Брюксел, а и в европейското обществено мнение за нас е създадено убеждение за ненадежден и несериозен партньор, че в България масово и безнаказано се крадат пари на европейските данъкоплатци и се убиват хора по улиците. Това петно върху България трудно ще бъде изчистено. Защото доверие лесно се губи, но трудно се печели!

Странно е, че сегашните управници тепърва разсъждават дали финансирането с еврофондове да е централизирано или децентрализирано; за проучване опита на другите нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа; за определяне на понятието конфликт на интереси; за координация, контрол и комуникация с Европейската комисия; за обучението на администрацията и на хората, които подготвят проекти и т.н. Това са неща, които трябваше да бъдат изяснени и проиграни до най-големи подробности преди 2-3 години, а няколкостотин наши специалисти да бъдат изпратени за обучение в Европейската комисия преди присъединяването ни, както постъпиха другите източноевропейски страни.

За съжаление, българските управници и сега не си дават сметка какво се е случило и какво ни предстои. Управляващите ни призовават бодряшки да гледаме на нещата спокойно. Убеждават ни , че нищо особено не се е случило, че подобни проблеми имало и в други страни членки на ЕС, че пропуските се подсилвали с медийна истерия, че България била изкупителна жертва. Продължават да залъгват обществото, че всичко ще се оправи до септември-октомври с новия план за действие и неусвоените средства по ФАР и ИСПА ще бъдат усвоени до края на тази година, а за средствата по САПАРД ще се получи удължение до края на 2009 година.

Нищо подобно няма да се случи! Пропуснатото през последните 5-6 години не може да се набави за оставащите 4-5 месеца. Преобладаващата неусвоена част от предприсъединителните фондове ще бъдат загубени, а забавянето с тяхното усвояване подготвя терена за голямо закъснение и лошо усвояване на фондовете по седемте оперативни програми, чийто срок изтича през 2013 година.

В същото време бившите управници (сегашна опозиция) крещят истерично за оставки, вотове за недоверие, бойкоти, улични акции, гражданско неподчинение, предсрочни избори, нова национална катастрофа и т.н., разчитайки на късата памет на хората за тяхното не по-малко престъпно, корумпирано и некомпетентно управление от 1990 до 2005 година. Та нали сегашната неефективна съдебна система и държавна администрация бяха създадени по тяхно време и с тяхно участие.

Непонятно и двусмислено е поведението и на третата власт, която е най-остро и най-основателно критикувана в доклада на Европейската комисия.

Зад този голям скандал стоят важни политически личности и огромна некомпетентна и в немалка степен корумпирана администрация, формирана през последните 10-15 години. Виновните за скандала и извършителите на престъпления трябва да понесат своята отговорност! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления.

В споменатата по-горе публикация ние подчертаваме, че българските политически партии не могат или не желаят да модернизират страната ни. Те го доказаха през последните 15-20 години. Това ще бъде направено само под конструктивния реформаторски натиск на Европейската комисия. То може да подразни някои чувствителни национални струни, но по-добре е в България да има промени към благоденствие, независимо от източника на инициативата София или Брюксел. Като че ли има основания да се надяваме повече на Брюксел!

Публикувана в ПАРИ
на 4 август 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците