Проф. Иван Ангелов
Цената на енергията не е инструмент за социална помощ
Цената на енергоносителите петрол, природен газ, въглища и др. се формира на световните енергийни пазари. Тя се предопределя от разходите по тяхното производство и доставка, от съответна печалба и от други, често пъти спекулативни фактори. Цените се диктуват от големите производители и доставчици. България е твърде малка, за да влияе върху световните цени. Ние консумираме последствията от тези цени, без да имаме думата при тяхното определяне.
Световни и вътрешни цени
България не може да си позволи да прилага трайно вътрешни цени, които не държат сметка за доставните световни цени. А Булгаргаз вече една година продава суровината на стопанския сектор и на топлоцентралите по-евтино, отколкото я купува. Трайното поддържане на по-ниски вътрешни цени е възможно само ако има кой да покрива разликата. Такъв обаче липсва. А и Европейската комисия забранява държавната помощ за стопанския сектор. Поради това нямаме избор, освен да определяме вътрешните цени на енергоносителите на базата на доставните световни цени.
Вече много години в нашето общество се твърди, че цените на енергията са високи. Строго погледнато, това не е вярно! След като доставяме 70-75% от първичните си енергоносители от чужбина база за вътрешните ни цени трябва да са световните цени. Всичко друго е илюзия.
Световни цени при български доходи
Взаимоотношението между световните цени на вносните енергоносители, от една страна и вътрешните български доходи, от друга, създава сложен възел от противоречия, защото между тях има огромна пропаст. Още по-сложно става това, когато вносните стоки задоволяват жизнено важни социални потребности на милиони хора, като отопление, осветление, транспорт. Получава се остър сблъсък между доставните световни цени и мизерните вътрешни доходи.
Ако крайната цена за потребител на енергията се образува по нормалния ред тя е недостъпна за милиони потребители. Така е в България през последните 5-10 години с нарастваща острота. Доказателство за това е масовото демонтиране на радиатори при централното отопление в жилищата странно явление в 21-ви век за страна член на ЕС. Да не говорим за катастрофалните последствия за енергийната система, ако хората започнат да минават масово на електричество, макар че то е по-скъпо.
Ако продължава потискането на цената на природния газ, на електрическата и топлинната енергия, както прави държавният регулатор, за да е що годе достъпна за бедните хора, се субсидират неоснователно и десетки, а може би стотици хиляди заможни и богати домакинства, предприятията от стопанския сектор (Кремиковци, Стомана Перник, БДЖ, Лукойл, циментовите, азотноторовите, стъкларските и други заводи), а също
и държавното потребление. Цената се деформира тотално, губи се представа за изгодно и неизгодно производство и се погазват пазарните принципи.Нашият стопански сектор трябва да чувства пряко натиска на световните цени на енергията, в т.ч. и на природния газ, за да взема мерки за намаляване енергоемкостта на продукцията, която е 3-4 пъти по-висока от тази в развитите страни. Прякото или косвено държавно субсидиране на енергията за стопанския сектор забавя структурната и технологичната му модернизация.
Причините за този остър конфликт между световни цени и вътрешни доходи се търсят на погрешно място. Големият проблем у нас не са високите вносни цени на енергоносителите, а ниските доходи на хората поради ниската производителност на труда. Ние доставяме петрол
, природен газ и качествени въглища от същите производители и доставчици и на същите цени, както правят Германия, Австрия, Белгия и други развити страни. Засега нашите вносни цени на природния газ са малко по-ниски от средните в Европа, но до две-три години ще се изравнят с тях. Номиналните ни доходи обаче са 15-20 пъти по-ниски от техните, а реалните 3-4 пъти по-ниски. При това положение вносните цени на енергоносителите у нас са и за много години напред ще останат непоносимо високи за голямата част от българите. Те ще станат достъпни едва когато средните доходи у нас се сближат с тези в развитите европейски страни.Голяма грешка на нашата държава е, че продължава да изисква от цените на енергоносителите да изпълняват едновременно две несъвместими функции: - икономическа (като мярка за стойността на стоката) и социална (като средство за подпомагане на бедните). Едновременното вграждане в цената на енергията на тези взаимно изключващи се функции има тежки икономически и социални последствия. Така цената се
деформира неузнаваемо и не изпълнява успешно вменените й функции.Къде е решението?
Крайната покупна цена за потребителите на енергия трябва да покрива разходите по нейното производство и доставка, плюс необходима печалба за оборотни средства и инвестиции за нормален възпроизводствен процес. Без това икономиката ще се срине и ще настъпи тотален хаос и разруха в държавата. Тази цена трябва да е валидна за всички потребители на електрическа и топлинна енергия за богати и бедни, за стопанския и домакинския сектор. Взаимоотношенията между Булгаргаз, топлинните централи, ТЕЦ и крайните потребители (стопански и домакински) трябва да стават по тази нормална цена.
Тази цена обаче е абсолютно недостъпна за стотици хиляди бедни хора и относително недостъпна за 2-3 милиона българи с ниски и средни доходи. Тя може да стане поносима сега само ако държавата поеме част от цената при определени условия.
За целта е нужен подходящ критерий за определяне на семействата, които ще бъдат подпомагани. Такъв критерий могат да са паричните и натурални доходи на член от семейството. Следва да се определи максималният доход на член от семейството при който ще се получава държавна помощ за ползване на топлинна и електрическа енергия. Този таван трябва да се определи с участието на синдикатите. Министерството на труда и социалната политика има опит в това отношение, понеже държавата и сега подпомага ограничен
брой най-бедни семейства.По предлаганата от мен схема броят на подпомаганите ще бъде далеч по-голям от сегашния и ще струва на държавата няколкостотин милиона лева годишно. Тази сума ще бъде намалена с очакваната печалба и дивиденти в Булгаргаз и другите държавни предприятия потребители на природен газ топлоцентрали и предприятия от стопанкия сектор, а също и постъпленията от по-високите продажни цени на заможните и богати потребители в домакинския сектор.
Обхватът на подпомаганите и размерът на помощта следва да се преразглеждат ежегодно, съвместно със синдикатите, с оглед на променената икономическа и социална среда. Ако растежът на доставните световни цени на петрола и природния газ изпреварва растежа на реалните доходи у нас броят на подпомаганите ще нараства, и обратно.
Държавната помощ трябва да обхване всички семейства с ниски и голяма част от семействата със средни доходи в ниската половина на тази социална група, независимо от начина на отопление: централно парно, с въглища или с дърва. За всяка от тези групи размерът на помощта следва да се определя в понятни за хората
мерни единици. Примерно за семействата на централно парно разходите за ползване на един или два средни по големина радиатори за определен брой часове в денонощието; за въглища и дърва в тонове и кубически метри.Въвеждането на предлаганата система трябва да се съчетае със съответни промени в закона за енергетиката и в други закони в посока на засилен контрол върху потребителите на енергия и повишени санкции за нарушителите. Да се приложи с твърда ръка правилото който потребява енергия я заплаща безусловно. Кражбата на енергия да се криминализира.
Напоследък се предлагат и други решения на проблема: приватизация на топлинните централи, превръщане на дълг в ликвидни средства, един жилищен блок една сметка за парното, изпращане на синдици в частните топлинни централи и т.н. Никой от тези методи няма да проработи!
Дори да се постигне 100% събираемост от крайните потребители на топлинна и електрическа енергия, производителите и доставчиците не могат да водят нормална стопанска дейност ако държавният регулатор продължава да определя продажните цени за Булгаргаз, електроцентралите и топлоцентралите под себестойността. Така се провежда разрушителна декапитализация на производителите и доставчиците на енергия. Последствията от това ще бъдат много тежки.
Главният извод
Решението е ясно: освобождаване на цената на енергията от изпълнение на социални функции и превръщането й в истинска цена. Цената на енергията не е благотворителен социален инструмент. Парното и токът трябва да струват толкова, колкото струват, а държавата да повиши пряката помощ за всички бедни и за ниската част от семействата със средни доходи. Това се диктува от обективната ситуация доставка на енергия на световни цени и ползването й при български доходи. Да се повиши прозрачността в ценообразуването за природния газ, за елетрическата и топлинната енергия. Време е да излезем от света на кривите огледала и да заживеем в суровите български и световни реалности. В противен случай ни очакват трудни месеци и години!
Публикувана в ПАРИ