На 13 март 2008 г. ДУМА публикува моя статия, озаглавена �Нужна е превантивна антикризисна програма�. Тогава по света още не се говореше за глобална финансова или икономическа криза, а само за ипотечни проблеми в САЩ. У нас по тази тема изобщо не се говореше и пишеше, а за предпазни мерки дори не се мислеше.

Междувременно бяха проведени известните срещи на коалицията в Хисаря, край Разлог и в Банско, но за антикризисна превантивна програма там и дума не е ставало. Дори в началото на октомври, в разгара на финансово-икономическата криза в САЩ, в Европа и другите региони, нашият министър на финансите заяви, че това не е криза, а �някакви турбуленции�. Изказване, достойно за съжаление и пораждащо сериозна размисъл.

Българските власти и сега продължават да смятат, че у нас все още няма значими прояви на световната криза и поради това не е нужна антикризисна програма. Това е вярно в някаква степен. Забравя се обаче, че задължително изискване за доброто държавно управление е да гледа с няколко месеца и дори с една-две и повече години напред, да предвижда събитията и да взема предварителни мерки за евентуалното им управление или поне за смекчаване на неблагоприятните им ефекти. Управление, което се влачи след събитията не е добро управление.

В тази статия исках да подскажа на нашето правителство какво предстои да се случи и да докажа необходимостта от превантивни действия. Изброих дори направленията по които сме най-уязвими. Ето извадка от тази статия:

�Правителството на България не може да остане безучастно в тази сложна ситуация на световната икономика. В случай че кризата бъде избегната, толкова по-добре. Ако обаче това не стане (което е по-вероятно), България трябва да е готова с мерки за смекчаване на негативните последици върху нашата икономика.

Финансово-икономическата криза парализира финансовия и се пренася в реалния сектор на САЩ (през септември броят на безработните нарастна с 159 хил. души � най-големият брой през последните пет години). Макар и с малко забавяне, кризисната вълна навлезе в Западна Европа, Япония и други страни. 6-ти октомври 2008 г. беше наречен �черният понеделник�. Финансово-икономическата зараза бързо пълзи по света, пренася се в материалното производство и се отразява неблагоприятно върху растежа на БВП.

Големи са надеждите, че приетият в САЩ на 3 октомври при драматични обстоятелства пореден пакет от 700 млрд долара (в допълнение на предишните порции от общо 700-800 млрд. дол.), последван от съвещанието на четиримата големи от ЕС в Париж на 4 октомври, на министрите на финансите на ЕС в Люксембург на 7 октомври, на европейски лидери в Евиан (Франция) на 8 октомври и предстоящата среща на Г-7 ще помогнат за постепенно овладяване на кризата. Световната икономика обаче е изправена пред големи рискове и най-трудното тепърва предстои. Приетият в САЩ план за финансова стабилизация засега не успокоява финансовите пазари. Кредитният блокаж продължава. Смята се, че са нужни поне 4 седмици за пълно разгръщане на програмата за стабилизация в САЩ. Глобалната рецесия става все по-вероятна. Това беше потвърдено в корегираната прогноза на МВФ, публикувана на 8 октомври 2008 г. (виж таблицата

У нас едва сега започна да се говори за отражението на световната криза върху икономиката. Далеч по-общо и по-оптимистично, отколкото аз писах преди седем месеца, макар че обстановката сега е по-драматична.

Казва се, че кризата няма да ни засегне пряко. Това е вярно, но само за финансовия сектор. Не защото сме добре подготвени, а защото сме по-слабо развита страна, по-малко интегрирана в световната финансова система и с частично развит банков сектор. Кризата в САЩ и в Европа се разгоря предимно в инвестиционните банки, поради редица извращения, резултат на слаба държавна регулация и на алчен стремеж на ръководителите и собствениците на тези банки към бързи и максимални печалби. Това потвърждава отново великата мисъл на Карл Маркс, изказана преди 160 години, че капиталът минава и през трупове в стремежа си към висока печалба.

В статията от 13 март посочих, че кризата ще надхвърли границите на финансовия сектор и ще зарази реалния сектор (индустрия, строителство, материални услуги, земеделие). Въпреки взетите мерки в САЩ и съответни (по-скромни) мерки в ЕС, това вече става при тях и тепърва предстои да се случи у нас. А ние не сме подготвени.

То обаче остана глухо за моите препоръки! Премиерът и министрите заявяваха, че следят внимателно кризата и в ход вземат предпазни мерки. До сега не личи какви са те. Похвалиха се с рекордно високия растеж през първото полугодие, без да вникват в неговата природа и в начина по който е постигнат � чрез огромни дефицити по търговската и текущата сметка. Хвалят се и с рекордния приток на преки чуждестранни инвестиции, без да вникват в паразитния характер на тяхната структура � прекалено висок дял на инвестициите в недвижими имоти, финансови услуги и ремонт на автомобили.

В статията от 13 март препоръчах да се подобри усвояването на средствата от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС, за да се компенсира очакваният затруднен достъп до външни кредити и намалението на ПЧИ. Правителството не само че не направи това, но допусна груби грешки в усвояването на еврофондовете и мълчаливо толериране на престъпления в тази област. Известно е какво се случи няколко месеца след това: писмото на Майкъл Лии през март; заключенията на ОЛАФ; доклада на Европейската комисия през юли и блокирането на големи суми от предвидените за България ресурси. Очертава се България да загуби по тази причина между 0,5 и 1,0 млрд. евро безвъзмезден европейски ресурс. Пропусна се златна възможност за компенсиране на част от загубеното по други канали в резултат на финансовата криза.

В статията посочих, че се очаква намаление (или по-малко от възможното повишение) на нашия износ и в резултат на това влошаване на дефицита в търговския баланс и в текущата сметка. Няма видими мерки за смекчаване на тези неблагоприятни тенденции, освен подчертана самоувереност и лозунги, че правителството наблюдава процесите и взема необходимите мерки. Щом се вземат мерки защо се случиха скандалите с еврофондовете и защо продължават да растат дефицитите по търговската и текущата сметка?

По последни данни на БНБ за януари-юли 2008 г. дефицитът във външнотърговския баланс е 4556,3 млн. евро или с 1463,2 млн. евро (47,3%) повече от същия период на 2007 година. При дефицит 25% от БВП през 2007 г. прогнозирах, че той ще достигне 30% през тази година. Моите опасения се потвърждават. Дефицитът в текущата сметка за януари-юли тази година е бил 5190,2 млн. евро или с 1405,4 млн. евро (37,1%) повече от същия период на 2007 година. При 20,7% от БВП през 2007 г. прогнозирах, че може да достигне 25-26% през 2008 година. И тези ми опасения ще се потвърдят. България е рекордьор в ЕС по тези дефицити.

Много е вероятно през август-декември 2008 г. влошаването да се изостри по вътрешни и външни причини. Замисля ли се правителството до къде ще стигне България през следващите няколко години при такъв темп на влошаване на дефицита по текущата сметка! И защо не вземе мерки преди да е станало късно? То греши дълбоко ако разчита да смекчи последствията от тези дефицити чрез трупане на фискален резерв. С това само отлага експлозията.

В публикация на МВФ преди десетина дни се предупреждава, че България, Естония, Латвия, Литва и Румъния са в предкризисна ситуация, защото техните дефицити по текущата сметка са над 5% от БВП. А нашият е пет пъти по-висок! Съдете сами къде сме ние!

Подобни оценки за неефикасни правителствени действия могат да се направят за високата инфлация; за растящите междуфирмени задължения; за ниската производителност и ниската конкурентоспособност на нашата икономика; за изоставането в развитието на инфраструктурата; за недостатъчните грижи за здравеопазването, образованието, науката; за растящото напрежение около цените на топлинната и електрическата енергия.

С последните решения на американския конгрес се заделят 700 млрд. долара за програмата за финансово-икономическа стабилизация. С предшестващи ги други решения на американските власти тези антикризисни ресурси възлизат на 1,2 трилиона долара, а според данни изнесени от агенция Ройтерс преди десетина дни общата сума е 1,8 трилиона долара. Макар и по-скромни, значителни ресурси заделят и най-развитите страни от ЕС.

Вълната на кризата от САЩ вече навлезе в Европа. Най-големите и най-трудно преодолими поражения в САЩ, Европа и у нас ще се почувстват до края на тази и особено през следващата година. Очертаващото се забавяне на координираните общи антикризисни действия на ЕС ще влошава обстановката в съюза и ще изостря кризата у нас във финансовия и в реалния сектор. Ако се вземат ефикасни мерки веднага и се действа бързо и решително в рамките на координирана програма на Общността, могат да се смекчат част от пораженията на кризата у нас. Това налага бързо изработване на антикризисна програма, която обхваща финансовия и реалния сектор.

Макар и все още в разгара на кризата могат да се извлекат някои предварителни поуки от нея. Светът няма да бъде същият след тази криза. Настъпва краят на сегашната архитектура на световната финансова система, основана на фондовите борси и на специалната роля на големите инвестиционни банки. Отминава времето на световната доминация на една икономика и на една валута. Изброяването на поуките може да продължи.

Главната поука от сегашната криза е, че не е възможно успешно социално-икономическо развитие без активно участие на държавата. Бъдещето е на регулираната пазарна икономика, а не на саморегулиращата се пазарна икономика. Такава няма никъде по света. Човечеството щеше да преживее неописуема катастрофа и щеше да бъде отхвърлено десетилетия назад в своето развитие, ако държавата в САЩ и Европа не беше се намесила така решително, макар и със закъснение.

Изправени пред опасността от национална катастрофа Президентът и американският конгрес (на най-пазарната икономика в света) изоставиха идеологическите догми на пазарния фундаментализъм и приеха единствено възможните прагматични решения, включително национализация на финансови институции, засилена регулация, повишена прозрачност, пряка намеса на бюджета в дейността на компаниите, повишен таван на защита на банковите депозити, определяне на максимални заплати на ръководителите на институциите, ползващи държавна подкрепа, ограничаване на �златните парашути� за финансовите барони и т.н.

Кризата, която сега разтърсва света потвърждава правилността на концепцията за регулираната пазарна икономика, чийто привърженик съм аз, и погрешността на неолибералната концепция. Но нека бъдем наясно! Това в никакъв случай не означава, че трябва да се върнем към командната административна икономика от преди 20 години. Защото тя е по-лоша и от най-лошата либерална икономика.