Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

На 19 февруари 2008 г. в. ПАРИ публикува моя статия, озаглавена �Правителството бързо да подготви антикризисна програма�. Целта ми беше да покажа, че на фона на задаващата се световна финансова криза България също ще пострада и трябва да се подготви за това. Тогава дори в чужбина не се говореше за световна финансова криза, а за сериозни проблеми с ипотечното кредитиране в САЩ. В България дори не се мислеше за това. Властите посрещаха такива разсъждения с високомерно безразличие. Така се отнесоха и към моите препоръки.

Моите анализи по онова време показваха, че проблемът е много по-сериозен от обикновена ипотечна криза. Анализът ми даваше основание да мисля, че ипотечната криза вероятно ще прерастне в по-голяма световна финансова криза, а тя, на свой ред, може да се пренесе в реалния сектор и да прерастне в световна икономическа рецесия.

Властите не обърнаха внимание на моите добронамерени препоръки. Дори се отнесоха с надменна ирония към моите сигнали и продължиха да се радват на рекордно високия растеж и големия приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), без да вникват в противоречивата анатомия на растежа и в паразитната структура на ПЧИ, които още тогава пораждаха сериозна тревога.

През последните месеци и особено през септеври-октомври светът е в глобална финансова криза и е пред прага на глобална рецесия � най-голямата през последните 80 години.

Държавните и правителствените ръководители на 15-те страни от еврозоната на срещата си в Париж на 12 октомври потвърдиха намерението си да не допуснат фалита на нито една голяма банка, одобриха намеренията за държавно участие в капитала на финансови институции и решиха да се пристъпи към държавно гарантиране на междубанковото кредитиране, за да се отпуши неговия блокаж. Те превърнаха принципните договорености на своите министри на финансите два дни преди това, в конкретни решения. Министърката на финансите на Франция подчерта, че сега трябва бързо да се премине от планове и намерения към действия и то бързи действия. По нейните думи �дългосрочното сега става краткосрочно, а краткосрочното - спешно�.

И въпреки всичко нашите власти смятат, че сме неуязвими за кризисните процеси, обхванали целия свят и особено най-развитите страни. Те не си дават сметка, че кризата засега ни отминава, не защото сме подготвени да й противодействаме, а защото сме слабо развити, слабо интегрирани в световната финансова система, с банков сектор, чиято физиономия се определя от класически търговски банки от европейски тип, ползващи традиционни инструменти, при липса на инвестиционно банкиране и т.н.

Властите и сега отричат потребността от антикризисна програма за смекчаване на евентуални негативни ефекти на световната криза. Те свеждат мерките до защита на банковите депозити (което е правилно) но не виждат потребността от по-широк пакет от предпазни мерки за банковия и особено за реалния сектор, посочени в статията ми от 19 февруари 2008 година.

А кризата вече навлиза у нас. На 10 октомври НСИ обяви, че през август индексът на индустриалното производство у нас е 86,7% спрямо предходния месец и 94,2% спрямо същия месец на миналата година. Общият ни износ през август се задържа на нивото на юли. През следващите месеци очаквам още по-активно влошаване.

Известно е, че добро е това управление, което вижда и предвижда с няколко хода напред. В конкретния случай � с няколко месеца и дори година-две напред. За съжаление, нашите власти не правят това и се влачат след събитията. Едно от доказателствата е аргументацията за упорития отказ да се изготви цялостна предпазна антикризисна програма. Друго доказателство е намерението да се приема антиинфлационна програма. Антиинфлационните мерки бяха актуални през първата половина на годината, но не и сега. Един от резултатите на глобалната финансова криза и началото на световна рецесия е намалението на цените на петрола, металите, горивата и други, защото спада производството, а с него и търсенето. Очаква се инфлацията да затихне през следващите месеци и първата половина на идущата година.

Една вестникарска статия не позволява да се анализират опасностите върху икономиката на посочените в ПАРИ от 19 февруари 12 уязвими направления. Ще се спра само на едно от тях � опасността от чувствително намаление на износа и произтичащите последствия.

През 2007 г. 60,8% от нашия износ е бил за страните от ЕС и 19,6% за други страни от ОИСР или общо около 80%. Всяко колебание на стопанската активност в тези страни неизбежно се отразява върху нашия износ към тях по понятни причини. Сега сме в период на спад в глобалния икономически растеж. На 8 октомври тази година МВФ публикува ревизираната си прогноза за растежа на БВП през 2008 и 2009 година.

Най-големите ни партньори по линия на износа са показани в Таблица 1.

Таблица 1.

Източник: Интернет сайт на НСИ

Нашият износ за тези страни през 2008 и 2009 г. ще зависи от стопансата им активност. При очертаващото се затихване на производството ще настъпи намаление на нашия износ. Таблица 2 ни изпраща тревожни сигнали над които си струва да се замислим.

Таблица 2.

Растежът в ЕС, към който е насочен над 60% от нашия износ рязко намалява темпа си през 2008 и особено през 2009 година. През идущата година ЕС е в рецесия или на границата на рецесията и не може да не ограничи също така рязко и вноса си. Още повече, че над 50% от нашия износ са суровини, първично обработени материали и стоки с посредствено качество, чийто износ е високо еластичен спрямо растежа на БВП. Високотехнологичните стоки, чийто износ е най-малко чувствителен на стопански смущения, е около 3% от общия ни износ.

Италия, Испания, Франция, Германия, САЩ, към които е насочена голямата част от нашия износ, през 2009 г. ще бъдат в рецесия. Чувствително забавяне на стопанската дейност ще има и в нашите съседи �Турция и Гърция, към които са насочени около20% от общия ни износ. Износът ни към всички тези страни ще намалее. Ще спаднат и експортните ни цени.

Намалението на износа като обем и като цени ще засегне най-силно експортните ни отрасли. Ефектът ще се почувства по цялата верига от стопански връзки и ще се изрази в намаление на произведената БДС, намаление на приходите от реализация, освобождаване на персонал, намаление на данъчните и осигурителните постъпления, затруднения в обслужването на междуфирмени задължения, на задължения към банките, бюджета, социалното осигуряване, към собствения персонал и т.н., които възлизат на около 100 млрд.лева. Немалка част отнашите предприятия са вече декапитализирани.

Таблица 3.

Източник: за 2006 и 2007 � изчислено от автора по фактически данни; за 2008 г. прогноза на автора в статията от 19 февруари. За 2009 г. количествена прогноза не е възможна, но влошаването ще продължи с поне 4-5 или 6 процентни пункта.

Основание да вярвам, че прогнозата ми за 2008 г. ще се сбъдне са отчетните данни на БНБ за януари-юли 2008 година. Според тези данни увеличението на дефицита във външнотърговския баланс спрямо същия период на 2007 година е с 47,3%, а в текущата сметка с 37,1%. България е рекордьор в ЕС по тези дефицити.

През август-декември 2008 г. влошаването ще се изостри. Замислете се до къде ще стигнем през следващите няколко години при такъв темп на влошаване на дефицита по текущата сметка! Правителството греши ако разчита да смекчи последствията от тези дефицити чрез трупане на фискален резерв. С това само отлага експлозията.

В публикация на МВФ преди десетина дни се предупреждава, че България, Естония, Латвия, Литва и Румъния са в предкризисна ситуация, защото техните дефицити по текущата сметка са над 5% от БВП. А нашият е пет пъти по-висок! Съдете сами къде сме ние!

Анализът показва, че към края на 2008 г. и особено през 2009 г. световната финансово-икономическа криза ще засегне още по-силно България, като се пренесе в реалния сектор с мултиплицирани негативни ефекти. Пораженията в реалния сектор ще бъдат по-големи от тези във финансовия ни сектор. Те ще се изразят в чувствително забавяне на растежа на БВП, влошаване на валутно-финансовите ни баланси и други важни показатели.

Това налага правителството да пристъпи незабавно към изработване на антикризисна програма за смекчаване на негативните ефекти от кризата, особено в реалния сектор.

Разширен вариант на статия,
публикувана в ПАРИ
на 14 октомври 2008 г.