Обратно
в списъка на
публикаците
Проф.
Иван Ангелов
Член-кор. на
БАН
Влияние
на
глобалната
криза върху
България
Като
малка страна
със слабо
развита и
силно
отворена
икономика, България
не можеше да
остане
изолирана от глобалната
финансова
криза.
Влиянието на
кризата
върху нас до
сега (средата
на ноември 2008 г.)
е косвено и
сравнително меко.
Главна
причина за
това е нашата
изостаналост
и слабата ни интеграция
в световната
финансова
система. Влиянието
на
световната
финансова
криза върху
търговските
банки,
работещи на
българска
територия,
се изрази в
ограничаване
на кредитния
ресурс,
повишаване
на лихвата и
затягане на
другите
обезпечителни
условия.
Кризата
започна във
финансовия
сектор, но
вече се
пренася и в реалния
сектор. Засега
тя засяга
по-силно
развитите
страни. Това
личи и от
последната
ревизирана
прогноза на
МВФ от 6
ноември.
Страхът от
рецесия в
реалния
сектор се
превръща в
блокиращ фактор
по обратен
път и за самия
финансов
сектор.
Кризата
в реалния
сектор
започва да се
чувства и у
нас.
През август
беше
регистрирано
за първи път
намаление на
промишленото
производство
в сравнение с
предходния
месец и
спрямо същия
месец на
миналата
година.
Започва свиване
на производството
и
освобождаване
на персонал в
експортно
ориентираните
отрасли
поради намаляване
на търсенето
и спад на
експортните
цени. Ще
бъдат
засегнати и
други отрасли
строителство,
рудодобив,
черна и
цветна
металургия,
химическа
промишленост,
циментова промишленост,
производство
на други
строителни
материали,
транспорт,
туризъм и на
свързаните с
тях дейности.
Скоро ще
започнат да
се връщат
наши
сънародници,
работещи в чужбина,
поради
свиване на
стопанската
дейност в
тези страни.
Ще намалеят и
техните трансфери
към близки в
България.
Вероятно ще
има спад в
приходите от
туризъм.
Добро
е онова
управление,
което вижда с
няколко хода
напред. В
конкретния
случай да
предвижда
икономическите
процеси с
няколко
месеца и дори
година-две
напред. За
съжаление,
нашите
власти не
правят това и
се влачат
след събитията.
Ще се
спра само на
едно от 12-те
уязвими
направления,
посочени в
статията ми
във в. ДУМА от 13
март 2008 г. опасността
от намаление
на износа. През 2007 г.,
приета в
случая като
относително
нормална, 60,8% от
нашия износ е
бил за
страните от
ЕС и 19,6% за други
страни от
ОИСР или общо
около 80%.
Нашият
износ през 2008, 2009
и следващите
години ще зависи
от
стопанската
активност в
тези страни. При
очертаващото
се там
затихване на
производството
ще настъпи
намаление на
износа ни. На 3
ноември тази
година
Европейската
комисия
публикува
есенната си
прогноза за
растежа на
БВП през 2008, 2009 и 2010
година
(вижТаблица 1).
Таблица 1.
Растеж
на БВП в
страните от
ЕС и други
развити
страни-%
|
Страни |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
|
Белгия |
3,0 |
2,8 |
1,4 |
0,1 |
0,9 |
|
Германия |
3,0 |
2,5 |
1,7 |
0,0 |
1,0 |
|
Ирландия |
5,7 |
6,0 |
-1,6 |
-0,9 |
2,4 |
|
Гърция |
4,5 |
4,0 |
3,1 |
2,5 |
2,6 |
|
Испания |
3,9 |
3,7 |
1,3 |
-0,2 |
0,5 |
|
Франция |
2,2 |
2,2 |
0,9 |
0,0 |
0,8 |
|
Италия |
1,8 |
1,5 |
0,0 |
0,0 |
0,6 |
|
Холандия |
3,4 |
3,5 |
2,3 |
0,4 |
0,9 |
|
Австрия |
3,4 |
3,1 |
1,9 |
0,6 |
1,3 |
|
Португалия |
1,4 |
1,9 |
0,5 |
0,1 |
0,7 |
|
Словения |
5,9 |
6,8 |
4,4 |
2,9 |
3,7 |
|
Словакия |
8,5 |
10,4 |
7,0 |
4,9 |
5,5 |
|
Финландия |
4,9 |
4,5 |
2,4 |
1,3 |
2,0 |
|
Еврозона-общо |
2,9 |
2,7 |
1,2 |
0,1 |
0,9 |
|
България |
6,3 |
6,2 |
6,5 |
4,5 |
4,7 |
|
Чехия |
6,8 |
6,0 |
4,4 |
3,6 |
3,9 |
|
Дания |
3,9 |
1,7 |
0,7 |
0,1 |
0,9 |
|
Естония |
10,4 |
6,3 |
-1,3 |
-1,2 |
2,0 |
|
Латвия |
12,2 |
10,3 |
-0,8 |
-2,7 |
1,0 |
|
Литва |
7,8 |
8,9 |
3,8 |
0,0 |
-1,1 |
|
Унгария |
4,1 |
1,1 |
1,7 |
0,7 |
1,8 |
|
Полша |
6,2 |
6,6 |
5,4 |
3,8 |
4,2 |
|
Румъния |
8,2 |
6,0 |
8,5 |
4,7 |
5,0 |
|
Швеция |
4,1 |
2,7 |
1,4 |
0,0 |
1,8 |
|
Великобритания |
2,8 |
3,0 |
0,9 |
-1,0 |
0,4 |
|
ЕС-27 общо |
3,1 |
2,9 |
1,4 |
0,2 |
1,1 |
|
САЩ |
2,8 |
2,0 |
1,5 |
-0,5 |
1,0 |
|
Япония |
2,4 |
2,1 |
0,4 |
-0,4 |
0,6 |
Източник: European
Commission, Autumn 2008 Forecasts, 3 November 2008
Пояснение:
Прогнозите
за 2010 г. не са
надеждни, защото
не е възможно
прогнозиране
за отдалечена
година в
кризисна
ситуация.
Много е
вероятно те
да бъдат
корегирани в
пролетната (2009
г.) прогноза на
комисията.
Растежът
в ЕС, към
който е
насочен
около 65% от нашия
износ,
затихва през
2008 и особено
през 2009 година. През
идущата
година ЕС е в
рецесия или
на границата
на рецесията
и не може да
не ограничи
също така
рязко вноса
си. Още
повече, че
преобладаващата
част от нашия
износ са суровини,
първично
обработени
материали и стоки
с
посредствено
качество,
чийто експорт
е високо
еластичен
спрямо темпа
на БВП. Високотехнологичните
стоки, чийто
износ е най-малко
чувствителен
на стопански
смущения, е
около 3% от
общия ни
експорт.
Италия,
Испания,
Франция,
Германия,
Белгия, Австрия,
Великобритания,
САЩ, към
които е насочена
голяма част
от нашия
износ, през 2009 г.
ще бъдат в
рецесия или
на прага на
рецесията.
Чувствително
забавяне на
стопанската
дейност ще
има и в
нашите
съседи
Турция и Гърция,
към които са
насочени
около 20% от
общия ни
експорт.
Износът ни
към всички
тези страни
ще намалее.
Ще спаднат
рязко и експортните
ни цени.
Намалението
на износа
като обем и
като цени ще
засегне
най-силно
експортните
ни отрасли.
Ефектът ще се
почувства по
цялата
верига от
стопански
връзки и ще
се изрази в
намаление на
произведената
БДС,
намаление на
приходите от
реализация,
влошаване на
рентабилността,
освобождаване
на персонал,
намаление на
данъчните и
осигурителните
постъпления,
затруднения
в обслужването
на
междуфирмени
задължения (около
40 млрд. лв.), на
задължения
към банките,
бюджета,
социалното
осигуряване,
към собствения
персонал и
т.н.. Немалък
брой наши
предприятия
вече са
декапитализирани.
Намалението
на износа ще
доведе до
увеличение
на
дефицитите в
търговския
баланс и в текущата
сметка (виж
таблица 2)
Таблица 2.
Дефицити
в
търговската
и текущата
сметка
(% от
БВП)
|
Показатели |
2006 |
2007 |
2008 |
2009 |
|
Търговски
баланс |
21,8 |
25,0 |
30 |
повишение |
|
Текуща
сметка |
14,8 |
20,7 |
24-26 |
повишение |
Източник:
за
2006 и 2007
изчислено от
автора по
фактически данни;
за 2008 г. -
прогноза на
автора в
статията от 3
март 2008 г. в
ДУМА. За 2009 г.
количествена
прогноза не е
възможна, но
влошаването
наверно ще
продължи.
Основание
да вярвам, че
прогнозата
ми за 2008 г. ще се
потвърди са
отчетните
данни на БНБ
за платежния
баланс за
януари-август
2008 година.
Дефицитът
във
външнотърговския
ни баланс
расте спрямо
същия период
на 2007 г. с 31,4%, а в
текущата
сметка с 42,0%.
България е
рекордьор в
ЕС по тези
дефицити.
През
септември-декември
2008 г.
влошаването
наверно ще се
засили.
Правителството
греши ако
разчита да
смекчи
последствията
от тези дефицити
чрез трупане
на фискален
резерв. С това
се третират
последствията,
а не причините
за
дефицитите и
само се
отлага
експлозията.
Влиянието
на
глобалната
рецесия
върху нас ще
е много
по-силно,
отколкото
влиянието на
глобалната
финансова
криза.
Последствията
за реалния
сектор ще
бъдат
по-тежки и
възможностите
на
правителството
за маневриране
по-ограничени.
В редица
случаи
кризисните
проблеми
няма да имат
краткосрочни
решения,
защото
антикризисните
мерки се предприемат
твърде късно,
а е нужен
съответен
лаг между
задействането
на мерките и
получаването
на резултат.
Освен това,
тези лагове в
реалния
сектор са
по-продължителни
от лаговете
във
финансовия
сектор.
Към това
трябва да се
добави и погрешният
основен
замисъл на
проектобюджета
за 2009 година.
Азбучно правило
е, че когато
намалява
рязко
външното
търсене
(износа),
трябва да се
стимулира вътрешното
търсене
(лично,
държавно и
инвестиционно),
за да не се
допуска
рязко
спадане на
растежа. За
целта е
необходима
експанзивна
фискална
политика,
подкрепена
с мека
парична
политика.
Вместо
бюджетен
излишек сега
е допустим и
дори
необходим
умерен бюджетен
дефицит (до 2-3%),
особено
поради силно
смекчените
външни
инфлационни
опасности.
Според
оценки на
чуждестранни
специалисти,
при нормално
развитие на
глобалната рецесия
намалението
на цените на
енергийните
ресурси и на
другите
борсови
стоки, ще трае
около 18
месеца. Това
означава, че
в продължение
на година и
половина
може да се
провежда
експанзивна
бюджетна
политика,
чийто главен
резултат ще
бъде
растежът, без
особена
опасност от
инфлационни
последствия. Това
е отдавна
потвърдено
от
икономическата
теория и от
световната
стопанска
практика.
Така
постъпват в
момента САЩ
(с 190 млрд. дол.), Китай
(с 586 млрд. дол.),
страните от
ЕС (Великобритания
с около 70 млрд.
дол.;
Германия с 50
млрд. дол. и т.н.),
Русия (с 200 млрд.
дол.) и много
други страни
със
стимулационните
си пакети за
форсиране
развитието
на инфраструктурата
и подсилване
на личното и
държавното
потребление.
Жалко, че
българското
правителство
не прави
това! Вместо
да стимулира
вътрешното
търсене, то
ще го потиска
с
рестриктивния
си проекто бюджет
за 2009 година. С
това ще
потиска и
растежа.
В
актуализираната
прогноза на
МВФ за
световната
икономика от
6 ноември 2008 г.
има раздел: По-силен
отговор с
макроикономическа
политика
може да
ограничи пораженията
от кризата.
Там, между
другото пише:
Има очевидна
нужда от
допълнителни
стимули с
макроикономическата
политика, в
сравнение с
правеното до
сега, за
поддръжка на
растежа...
Трябва да се
проучат
възможностите
за
облекчаване
на паричната
политика, особено
сега със
смекчаването
на инфлационните
опасности.
Паричната
политика
обаче може да
не е
достатъчна...
Има
подходящи
условия, там
където
широко
базирани
фискални стимули
са оправдани.
Фискалните
стимули могат
да бъдат
ефективни,
ако са добре
целенасочени
и подкрепени
с подходяща
парична политика.
За
разлика от
много други
случаи в
миналото,
този път си
струва да се
вслушаме в
препоръките
на МВФ. Може
би кризата е
принудила и
тях да
изоставят
неокласическите
либерални
догми за
поголовна
рестриктивна
политика и да
възприемат
по-прагматичен
подход. Освен
това, така
постъпват и
цитираните
по-горе
страни с
многомилиардни
стимулационни
фискални
пакети.
13
ноември 2008 г.
Публикувана
в ДУМА,
15 ноември 2008 г.