Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

Основни принципи на антикризисната програма

 

Отмина времето на споровете за необходимостта от антикризисна програма. Тази потребност сега е очевидна за всички, надявам се и за политиците.

Българската антикризисна програма трябва да бъде изработена на основата на внимателен диагностичен анализ на състоянието на икономиката. Анализът следва да установи най-уязвимите места в момента и през следващите няколко години и да набележи мерки за смекчаване негативните въздействия на глобалната криза.

Програмата трябва да държи сметка, че ситуацията в света и у нас е непредвидима и силно рискова. Никой не може да предвиди точно мащаба, дълбочината и продължителността на кризата във финансовия и в реалния сектор. Сега е трудно да се прогнозира за няколко месеца напред, а камо ли за година-две-три. Доказателство за това е поведението на МВФ. На 8 октомври 2008 г. те публикуваха прогноза за развитието на световната икономика за 2008-2009 г. и само след 28 дни - на 6 ноември обявиха нейна актуализация с далеч по-песимистични оценки.

Антикризисната програма трябва да съдържа хладнокръвна реална оценка и точна диагноза на ситуацията, както общо (производство, износ, ПЧИ, външно кредитиране, усвояване на еврофондове, вътрешно натрупване и инвестиции, заетост, доходи, лично и държавно потребление, консолидиран бюджет, валутно-финансови баланси и др.), така и по отрасли, подотрасли и предприятия, а също и по райони.

Програмата трябва да държи сметка, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Всяко увлечение в едната или в другата посока прави невъзможно и едното и другото. Тежестите на кризата и на антикризисните мерки трябва да се споделят балансирано от труда и от капитала. Това не е направено засега. Повишаването на пенсиите и заплатите се отлага за началото на април и юли, вместо да започне от 1 януари; не се възстановява необлагаемият минимум; не се въвежда семейно данъчно облагане; премахнати са стимулите за бизнеса да разкрива нови работни места; ограничава се ваучерната система за храна за работниците и т.н.

Програмата трябва да съдържа мерки за подпомагане на най-бедните, особено ако спадът на растежа е по-дълбок и по-продължителен и ако се превърне в рецесия. Известно е, че 300-350 хил. пенсионери са с пенсия под 113 лв. месечно. Трябва да се създаде специален фонд за подпомагане на най-бедните по кризисна програма, която да обхване хората с месечен доход до 150-170 лв. месечно на член на домакинство.

Трябва да се помни отдавна доказаното от сериозните икономически теории правило, че при рецесия и депресия се провежда агресивно стимулиране с мека парична и експанзивна бюджетна политика, а не с рестриктивна политика, каквато е заложена в проекто бюджета за 2009 година[1]. В това е сърцевината на макроикономическата политика, която ни е нужна сега. Пренебрегването на този принцип ще ни струва много скъпо.

Неслучайно така постъпват в момента САЩ (с 190 млрд. дол.), Китай (с 586 млрд. дол.), страните от ЕС (Великобритания с около 70 млрд. дол.; Германия с 50 млрд. евро и т.н.), Русия (с 200 млрд. дол.) и много други страни със стимулационните си фискални пакети за форсиране развитието на инфраструктурата и подсилване на личното и държавното потребление. На 13 ноември ОИСР обяви в Париж, че след серията от големи намаления на основните лихви през последните седмици, вече е време правителствата да дадат допълнителен тласък под формата на фискални стимули, независимо, че много от тях носят бремето на голям публичен дълг. По този въпрос има пълно единодушие между правителствата на най-големите страни.

Жалко, че българското правителство не прави това! Тази очевидно правилна философия не е заложена в проекто бюджета за 2009 година. Отново се предвижда излишек от 3% от БВП, който евентуално може да се намали на 2%. От фиксираните числени стойности на субсидиите по бюджетни сектори и ведомства ще бъдат предоставени 93%, а останалите 7% ще бъдат задържани като резерв на Министерството на финансите. Вместо да стимулира вътрешното търсене, правителството ще го потиска с рестриктивния си проекто бюджет. С това ще потиска и растежа.

В актуализираната прогноза на МВФ за световната икономика от 6 ноември 2008 г. има раздел: По-силен отговор с макроикономическа политика може да ограничи пораженията от кризата. Там, между другото пише: Има очевидна нужда от допълнителни стимули с макроикономическата политика, в сравнение с правеното до сега, за поддръжка на растежа... Трябва да се проучат възможностите за облекчаване на паричната политика, особено сега със смекчаването на инфлационните опасности. Паричната политика обаче може да не е достатъчна... Има подходящи условия за това, там където широко базирани фискални стимули са оправдани. Фискалните стимули могат да бъдат ефективни, ако са добре целенасочени и подкрепени с подходяща парична политика.

За разлика от много други случаи в миналото, този път си струва да се вслушаме в препоръките на МВФ. Може би кризата е принудила и тях да изоставят неокласическите либерални догми за поголовна рестриктивна политика и да възприемат по-прагматичен подход. Освен това, така постъпват и цитираните по-горе страни с многомилиардни стимулационни фискални пакети. Едва ли екипите в тези страни, формулирали такава активна макроикономическа политика, са по-малко умни от българските. Така препоръчва и ОИСР.

Основен принцип на бюджетната политика по време на криза не трябва да бъде свиване на вътрешното търсене (както препоръчват либерални икономисти), а напротив неговото стимулиране за компенсиране на намаленото външно търсене. С оглед да се ограничи негативното влияние на кризата върху растежа на БВП да се направи анализ на нейното влияние върху различните съставки на вътрешното и външното търсене. За компенсиране на очакваните загуби от намаление на износа (външното търсене) да се вземат бързи мерки за повишаване на вътрешното търсене - личното и държавното потребителско търсене и инвестиционното търсене Това предполага по-голямо повишение на пенсиите, на заплатите, на детските надбавки, на разходите за здравеопазване, образование, наука, екология, инфраструктура, социални защитни мерки, особено за подпомагане на най-бедните, увеличаване на помощите при безработица, разширяване достъпа до хранителни ваучери, въвеждане на повишен необлагаем минимум, въвеждане на семейно данъчно облагане, а също и повече инвестиции за инфраструктура.

През годините на кризата да се отмени произволно натрапеният таван от 40% за преразпределителна роля на бюджета. Такова увеличение на вътрешното търсене няма да предизвика инфлация, поради същественото отслабване на външните проинфлационни фактори (намаление на цените на енергоносителите, суровините, металите, химикалите и други подобни в резултат на глобалната рецесия). Компетентни чуждестранни специалисти смятат, че силно отслабеният инфлационен натиск в световен мащаб ще продължи около 18 месеца. При евентуално удължаване на рецесията той може да бъде и по-дълъг. В публикувания документ на ОИСР на 13 ноември четем: Прогнозите предвиждат рязко намаление на инфлацията, но опасността от дефлация е слаба, с изключение на Япония. Бюджетната рестрикция е пагубна по време на рецесия. Тя може да я превърне в депресия.

Правителството разполага със значителен ресурс: валутен резерв на БНБ, фискален резерв на Министерството на финансите и още 4-5 млрд. лв след прехода от политика на 3% бюджетен излишек към политика на 2-3% бюджетен дефицит през 2009 година. От тази обща сума трябва да се задели необходимия размер в евро за поддръжка на паричното левово обръщение според изискванията на валутния борд. Останалата сума ще се насочва в две направления: за рекапитализация на изпаднали в тежко положение особено важни за националната икономика предприятия от финансовия и реалния сектор и за пакет от стимулиращи мерки в подкрепа на растежа. Съотношението между двете части ще зависи от продължителността и дълбочината на евентуална рецесия или съществен спад на растежа, без да се е стигнало до рецесия.

Антикризисната програма да се изработи в повече от един вариант. Същото важи и за бюджета за 2009 година. Единият (предпазливо оптимистичен) може да се счита за официален и да се приеме от Народното събрание. Вторият да е песимистично реалистичен. Изходните му позиции за влиянието на глобалната криза върху България и оценките за степента на уязвимост на нашата икономика следва да са по-консервативни.

От макрорамката на проектобюджета не личи, че това е бюджет за кризисна година, каквато 2009 г. ще бъде. Да се изработи (като резерв на официалния) цялостен всестранно обвързан бюджет за 2009 г. с по-песимистична макрорамка: растеж на БВП между 1,0 и 1,5%; инфлация около 4,0-4,5%, ПЧИ около 1,0-1,5 млрд. евро; по-рязко намаление на износа; по-неблагоприятен валутен курс, по-труден достъп до външни кредити; по-голяма безработица; по-малки трансфери от наши работници в чужбина; по-слабо усвояване на структурните фондове от ЕС, по-малки постъпления в бюджета; по-големи субсидии за здравеопазване, образование, наука, инфраструктура и екология, по-агресивна бюджетна и парична политика, още по-големи дефицити по търговската и текущата сметка и т.н. Такъв песимистичен вариант на бюджета може да бъде с дефицит 2-3% от БВП. Този резервен вариант не трябва да се огласява, а да е готов за задействане при по-неблагоприятен от очаквания сега развой на кризата.

Програмата да предвижда повишаване на регулативните и надзорни функции на държавата, а при установени груби нарушения за бърза намеса в оперативното управление на стопанската дейност на отделни предприятия. Всички сериозни наблюдатели и държавни дейци в Европа (и в САЩ) приемат, че една от най-важните причини за ипотечната криза и прерастването й във финансова, е слабата държавна регулация и надзор. Т.е. това, което либералната икономическа теория винаги е препоръчвала.

Програмата да направи хладнокръвна, свободна от идеологически догми, преоценка на политиката по приватизация през последните 15-20 години. Да се преустанови приватизацията на дейности със силна социална ориентация: електроснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, вътрешен градски транспорт, железопътен транспорт, големи болници, здравноосигурителни и пенсионни фондове, здравна каса. Българският и чуждестранният опит потвърди, че частното предприятие не е подходящо за социално ориентираните дейности;

Подготовка за преориентация на икономическата политика от неокласическа (либерална) към неокейнсианска. Като съдя от изказванията за причините и за поуките от текущата криза, правени от видни държавници от най-големите икономики в света и от изтъкнати икономисти, такава се очертава да бъде следкризисната тенденция в света. Либералната икономическа теория е дискредитирана. Само през настоящата криза до сега тя причини на човечеството икономически щети за около 15-20 трилиона долара, които продължават да нарастват и до края на кризата може да се утроят или очетворят. А разбитите човешки съдби на много милиони хора не подлежат на стойностна оценка.

Бъдещето е в интелигентно регулираната пазарна икономика, а не в саморегулиращата се икономика, каквато няма никъде по света. Категорично изказване в този смисъл прави и Джордж Сорош в интервю в началото на септември тази година. Германският финансов министър заяви преди месец: Една система, като капитализма, доведена до своята крайност, се самоунищожава. Тази оценка подхожда поразително и за съдбата на така наречения социализъм.

Горният анализ обаче в никакъв случай не означава, че изходът е във връщане към икономиката, позната ни до 1990 година. Защото административно-командната икономика е по-лоша и от лошата либерална икономика.

 

Публикувана в ПАРИ,
17 ноември 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците



[1] На челната страница на МВФ в интернет на 7 ноември 2008 г. можеше да се прочете следното: МВФ препоръчва на страните да стимулират техните икономики в обстановка на по-голям от очаквания спад в световната икономика, предизвикана от последния финансов хаос.