Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

- Част от приетите вече мерки от правителството и БНБ за стабилизация на банките са правилни: защита на депозитите до 100 хил. лева; ползване на част от наличностите в търговските банки за кредитиране, по-голяма предпазливост при кредитирането и т.н. Желателно е още намаление на задължителните минимални резерви на търговските банки в БНБ от 12% на 8%; свиване на спреда между лихвите по кредитите и по депозитите чрез намаление на първите и повишение на вторите и т.н. Не е нужно нашата държава да гарантира междубанковите кредити, понеже преобладаващата част от действащите у нас търговски банки са чуждестранна собственост;

- Да се изработи (като резерв на официалния) цялостен всестранно обвързан бюджет за 2009 г. с по-реалистична (песимистична) макрорамка: растеж на БВП между 1,0 и 1,5%; по-ниска инфлация 3,5-4,0%; ПЧИ � около 1,0-1,5 млрд. евро; по-рязко намаление на износа; по-неблагоприятен валутен курс; по-труден достъп до външни кредити; по-голяма безработица; по-малки трансфери от наши работници в чужбина; по-слабо усвояване на структурните фондове от ЕС; по-малки постъпления в бюджета; по-големи субсидии за здравеопазване, образование, наука и инфраструктура; по-агресивна бюджетна и парична политика; още по-големи дефицити по търговската и текущата сметка и т.н. Такъв вариант на бюджета може да бъде с дефицит 2-3% от БВП. Този резервен вариант не трябва да се огласява, а да е готов за задействане при по-неблагоприятен от очаквания развой на кризата;

- Бюджетът за 2009 г. е най-трудният за последните 20 години, поради високата степен на несигурност. В сегашния си вид той не е достатъчно предпазлив в основните си предвиждания: очаква се прекалено висок растеж на БВП (4,7%); прекалено голям приток на ПЧИ (5,3 млрд. евро), прекалено големи бюджетни постъпления, прекалено голям бюджетен излишък и т.н. От макрорамката на бюджета не личи, че това е бюджет за кризисна година, каквато 2009 г. сигурно ще бъде. Правилно е да се очаква значително по-ниска инфлация от тази за 2008 г., поради намаляване влиянието на външните проинфлационни фактори. Годините на кризата ще са години на ниска инфлация. Много рискована е валутната прогноза за обменния курс (1,40 лв/дол.). Бюджетът за 2009 г. трябва да е с дефицит от 2-3%, понеже България има достатъчно голям фискален и валутен резерв и през идущата година трябва да компенсира рязко намаления експорт (външното търсене) с финансиране на по-високо вътрешно търсене (лично, държавно и инвестиционно). Правителството трябва да обяви, че ще е гъвкаво в бюджетната си политика. Ако вътрешните и външните условия се окажат по-неблагоприятни от заложените в бюджета, правителството следва да е готово да го ревизира през годината и дори да прибегне към резервния вариант, за който става дума в по-горния пункт;

-Правителството да създаде условия за балансирано разпределение на тежестите на кризата между труда и капитала. Това не е направено в сегашния бюджет. Повишаването на пенсиите и заплатите се отлага за началото на април и юли, вместо да започне от 1 януари, за да помогне на по-бедните в тази кризисна ситуация; не се възстановява необлагаемият минимум; не се въвежда семейно данъчно облагане; премахнати са стимулите за бизнеса да разкрива нови работни места; ограничава се ваучерната система за храна на работниците, а се предвижда ново намаление на осигурителните вноски за работодателите с 2,5 процентни пункта; влиятелни депутати предлагат освобождаване на едрите инвеститори от и без това ниския корпоративен данък за три години. Детските надбавки следва да бъдат повишени до 45 лв. месечно и да важат от 1 януари 2009 година;

- Не са достатъчни мерките за подпомагане на най-бедните. Известно е, че 300-350 хил. пенсионери са с пенсия под 113 лв. месечно. Тези хора живеят в скотски условия. Да се създаде фонд за подпомагане на най-бедните по специална кризисна програма, която да обхване хората с месечен доход до 160-170 лева на човек, в т.ч. и с по-големи енергийни помощи, както вече писах в ДУМА;

-Необходими са още по-решителни мерки за намаление на държавната и общинската администрация с 10-15% през 2009 година и радикални мерки за повишение на нейната ефикасност;

- Повишението на номиналните величини на субсидиите за здравеопазване и образование е недостатъчно, особено в реално измерение. Разходите за здравеопазване и образование следва да се повишат с още 300-350 млн. лв за всяко от тях. Не личи да се предвижда съществено повишение на заплатите на учителите, учените, университетските преподаватели, медицинските сестри и други силно онеправдани категории;

- Като се има предвид, че банката за развитие е практически единствената държавна банка с помощта на която правителството може да провежда по-лесно своята политика, особено в кризисна ситуация, желателно е да се увеличи още повече нейният капитал от предлаганото и да се разшири още нейната кредитна дейност. При откриване на кредитни линии на други търговски банки тя да има право да контролира използването им по предназначение;

- Да се повиши активността и експедитивността на агенцията за експортно кредитиране. Това е особено важно сега, поради големите затруднения за износ;

- Да се възстанови официалната отчетност на НСИ за междуфирмената задлъжнялост и да се направи цялостен анализ на нейния размер (около 40-50 млрд. лв.) и структура, като се вземат мерки за предотвратяване на верижни фалити. Да се приложи системата за взаимно разчистване на междуфирмените задължения, което може да намали значително техния размер;

- От началото на 2009 г. да се създаде държавен инвестиционен фонд с първоначален ресурс от 2,0 млрд. лв. за държавно и държавно-частно финансиране на инвестиции за приложни научни изследвания, за високотехнологични производства, експортно ориентирани производства и информационно-комуникационна инфраструктура. Предвидените 500 млн. лв. са добра първа крачка, но тя не е достатъчна. Първоначалното захранване на този фонд да стане от бюджетния излишък за 2008 г. (около 500 млн. лв.) и от фискалния резерв (около 1,5 млрд. лв);

- Оказване на експертна консултантска и финансова помощ на перспективни малки и средни предприятия, особено на високотехнологични и на работещи за износ;

- Да се направи анализ за очакваното намаление на притока на туристи от развитите страни, за да се установи евентуалното влияние на глобалната криза върху постъпленията от туризъм и произтичащите от това контрамерки;

- Рязка (ако е необходимо и полувоенна) мобилизация на администрацията, занимаваща се с усвояване на предприсъединителни, структурни, кохезионен и аграрни фондове от ЕС за ограничаване на злоупотребите и подобряване на тяхното използване като най-важен компенсатор на намалението на чуждестранните инвестиции, трансферите на работещи в чужбина българи и външното кредитиране;

- Да се направи предварителен анализ на потенциала за преждевременно завръщане на български работници от чужбина и тяхното влияние върху трансферите на валута и състоянието на безработицата у нас. На основата на резултатите от анализа да се вземат необходимите предпазни мерки;

- Основен принцип на бюджетната политика по време на кризата не трябва да бъде свиване на вътрешното търсене (както препоръчват либерални икономисти и както е заложено в сегашния проектобюджет), а напротив � неговото стимулиране за компенсиране на намаленото външно търсене. За компенсиране на очакваните загуби от намаление на износа (външното търсене) да се вземат бързи мерки за повишаване на личното и държавното потребителско търсене и на инвестиционното търсене (съвокупното вътрешно търсене). Това предполага по-голямо повишение на пенсиите, на заплатите, на разходите за здравеопазване, образование, наука, инфраструктура, социални защитни мерки, увеличаване на помощите при безработица, въвеждане на повишен необлагаем минимум, въвеждане на семейно данъчно облагане и т.н. Да се отмени произволно натрапеният таван от 40% за преразпределителна роля на бюджета. Такова увеличение на вътрешното търсене няма да предизвика инфлация, поради същественото засилване на външните антиинфлационни фактори (намаление на цените на енергоносителите, суровините, металите, химикалите, храните и други подобни в резултат на глобалната рецесия). Ниската инфлация ще трае толкова дълго, колкото трае рецесията. За намаление на вътрешните цени на хранителните стоки може да помогне намеса на държавата за ограничаване на паразитните посредници между земеделските производители и крайните потребители;

- Ускоряване на реформите в здравеопазването, образованието и науката за повишаване на тяхната ефикасност и по-рационално използване на допълнително предоставяните ресурси;

- Готовност с програма за квалификация и преквалификация за пренасочване на евентуална нова безработица през 2009 и 2010 година. Едновременно с това бързо изработване и изпълнение на програма за по-пълно привличане на ромските деца в образователната система и масирано обучение на възрастното ромско население в неколкомесечни курсове по определени професии, ако е необходимо и с елементи на принуда;

- Правителството да има готовност през първата половина на 2009 г. да увеличи помощите за безработица на една година, ако рецесията се окаже по-дълбока и доведе до значително нарастване на безработицата;

- Да се направи цялостен анализ на състоянието на външнотърговския баланс и на текущата сметка и да се вземат най-после радикални средно- и дългосрочни мерки за обрат в неблагоприятните тенденции. Бързи резултати тук не могат да се очакват. Публикуваният преди няколко месеца документ на Министерството на икономиката не е достатъчен;

- Бързи и радикални промени в наказателното законодателство за повишаване експедитивността в съдебната система и за повишаване строгостта на наказателните мерки срещу престъпността и корупцията. Стриктно прилагане на новите мерки. Съдебната система е най-малко реформираната и най-слабо работеща подсистема в нашата държава. Това не може да се търпи повече, особено по време на криза!

Публикувана в ДУМА
на 25 ноември 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците