Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

Бюджетът за 2009 г. задълбочава кризата

 

Сериозните учени и стопански дейци знаят, че рестриктивната икономическа политика на правителството на САЩ при президента Хувър през 1929 и следващите години допринесе за превръщане на рецесията в дълбока депресия. БВП на САЩ спадна рязко от 1929 до 1933 година. С идването на президента Ф. Д. Рузвелт[1] се провежда експанзивна бюджетна политика с дефицитно финансиране, която улеснява преодоляването на депресията през втората половина на 30-те години и до началото на войната. БВП нараства рязко от 1934 до 1938 година. През 1938 г. има малка рецесия, след която продължава бързият растеж до Втората световна война, по време на войната и след това.

Сърцевина на политиката на президента Рузвелт са масираните инвестиции за изграждане на шосейна и друга инфраструктура, подпомагане на вътрешното потребителско търсене с кредити и други средства и активна държавна намеса в икономиката. Но тайната за успеха на Рузвелт не е само в това. Една от поуките от онова време е, че той е имал мъжеството не само да провежда правилната икономическа политика, но и убеждението за ролята на доверието за успеха на финансовата политика. Той успява да възстанови сринатото доверие между институциите във финансовата система, а също и на обществото към тази система.

Президентът и неговите съветници са действали така по своя преценка в резултат на натрупан до тогава опит в обществото в САЩ и други страни. Тази политика е придобила гражданственост като политика от кейнсиански тип, макар че световно известният труд на Дж. М. Кейнс е публикуван през 1936 година[2].

В случая може би е по-точно да се каже, че Кейнс използва натрупания до тогава опит във Великобритания и други развити европейски страни, а също и положителните резултати от прагматичната политика на Рузвелт за своите теоретични обобщения и препоръки за бъдеща стопанска политика, отколкото обратното. Подобна антикризисна политика провежда през втората половина на 1930-те години и Германия. По онова време бяха изградени прочутите аутобани, които се използват и досега. По-логично е да се предполага, че германското правителство е заимствало от опита на САЩ, отколкото от съвсем новата и още недостатъчно популярна всред стопанските дейци теория на Кейнс.

Още тогава беше потвърден важният извод в икономическата теория и в стопанската практика, че за продължителен период от време (15-20 и повече години) бюджетът следва да е балансиран. В най-благоприятни години може да е с умерен излишък, а в кризисни години с умерен дефицит от 2-3%.

 

Политиката на президента Обама

 

На 5 декември 2008 г. новоизбраният президент на САЩ Барак Обама каза Няма лесни и бързи решения на тази криза, която зрееше от много години и обстановката ще се влоши преди да се подобри. На 6 декември той продължи Сега е време за бързи решителни действия, за да се върнат хората на работа и да се задвижи отново икономиката. Пак на 6 декември след съобщението, че през ноември в САЩ са загубени 533 хил. работни места (най-голям брой от 34 години)[3] той разкри някои подробности от програмата за стимулиране на икономиката.

Главна цел на програмата е да се създадат и/или запазят 2,5 млн. работни места до 2011 година[4]. За постигане на тази цел се предвижда мащабна модернизация на инфраструктурата; повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради; масови ремонти на училища и снабдяването им с модерни компютри; развитие на нанотехнологиите; модернизиране и компютризация на здравеопазването; държавни помощи за безработни; държавни кредити за производство на възобновяеми енергийни ресурси; масово разпространение на високоскоростен интернет; подпомагане на щатите за строеж на пътища; намаление на данъците на ниско- и среднодоходните групи от населението и т.н. Той обяви, че инвестициите в инфраструктура ще бъдат най-големите от 1950-те години насам.

Авторите на програмата сигурно си дават сметка за характера на инвестиционните проекти с които тя трябва да бъде запълнена. Като правило, много от значимите инвестиционни проекти имат цикъл на проучване, проектиране, изпълнение и усвояване, който трае 4-5-6 и повече години и не могат да дадат очакваните резултати по заетостта до 2011 година[5]. Затова включените в програмата големи проекти следва да са с висока степен на проектна готовност. Тя следва да включва и проекти за поддържане и модернизация на съществуваща инфраструктура, многобройни малки и средни инфраструктурни проекти с местно и регионално значение, за които също има проектна готовност. Това ще позволи да се пристъпи към изпълнението им възможно най-скоро. От гледна точка на осигуряването на заетост трябва да се подбират не само ефективни, но и трудоемки инвестиционни проекти. Трябва също да се търси максимална близост между професионалната структура на освобождаваната предкризисна и на необходимата при кризисните условия работна сила.

Ако не се държи сметка за посочените обстоятелства ефектите от инвестициите за инфраструктура могат да се появят след 2-3-4 или повече години и няма да допринесат за смекчаване на икономическите и социалните напрежения, породени от сегашната рецесия. Нещо повече, такива закъсняли ефекти могат да се появят, когато съживяването вече е започнало по вътрешната логика на икономиката и да стимулират инфлацията, което да създаде други проблеми.

Това трябва да се има предвид и от българските власти при изготвянето на антикризисна инфраструктурна програма. Не е достатъчно да се каже, че в бюджета за 2009 г. се предвиждат с 20% повече инвестиции. Защото при липса на проектна готовност и на необходимия минимум от сходство между предкризисната и кризисната професионална структура на работната сила, част от тези средства могат да останат неусвоени или прахосани за ненужни и неефективни проекти, а ефектът по създаване на заетост незначителен.

Известно е също, че данъчните облекчения (корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица) не са най-ефективните инструменти за създаване на допълнително потребителско търсене. Опитът на развитите страни показва, че при намаление на данъците в кризисна обстановка търсенето нараства много по-малко, защото гражданите използват част от останалата им сума за лични спестявания и/или за изплащане на стари задължения, вместо да я разходват изцяло за текущо потребление. Ефективността на такива данъчни намаления в сегашната обстановка ще бъде още по-малка.

Доказано е, че държавните разходи са по-ефективен начин за повишение на вътрешното търсене. Информационните агенции съобщават, че в някои страни (Австралия, Тайван и др.) се раздават ваучери за покупка на потребителски стоки (shopping vouchers), а в други се правят данъчни намаления за покупка на автомобили местно производство (Германия) или местно произведена домакинска техника (Китай). Полезни са също държавни разходи в подкрепа на предприятията да не уволняват най-ценните си работници по време на кризата, като поемат част от разходите за заплати на квалифицирания персонал. Разбира се, и при тези подходи е необходимо известно време за планиране, бюджетиране и изпълнение.

Това също трябва да се има предвид от българските власти при изготвянето на програма за стимулиране на вътрешното потребителско търсене чрез данъчни облекчения, ваучери или преки държавни разходи. В този контекст съмнителни са ефектите от намаление на ДДС, примерно с един или два процентни пункта, защото няма гаранции (особено в български условия), че данъчното облекчение ще се пренесе изцяло като намаление на крайната продажна цена.

Програмата на президента Обама за стимулиране съживяването на икономиката беше обявена за първи път като стимулиращ фискален пакет преди изборите на 4 ноември на обща стойност 175 млрд. долара. Междинният икономически екип на Обама заработи по разширяване и конкретизация на програмата. През ноември беше съобщено, че ще струва между 500 и 700 млрд. долара. На 13 декември 2008 г. Уол Стриит Джърнал обяви, че поради продължаващото влошаване на положението в икономиката са необходими допълнителни стимулиращи мерки и поради това програмата може да струва един трилион долара за двете години 2009-2010. На 17 декември президентът Обама заяви, че може да поиска от Конгреса да утвърди програма за стимулиране на икономиката за над 850 млрд- долара. Задачата е програмата бързо да се довърши съвместно с новия Конгрес (който започва работа на 6 януари 2009 г.) и да бъде подписана от президента веднага след встъпването му в длъжност на 20 януари 2009 година.

На 26 ноември Обама заяви Аз искам този стимулиращ фискален пакет не само за незабавно оживление на икономиката, но и за създаване на основа за дългосрочен икономически растеж.

По същия повод на 24 ноември той каза, че страната ни ще има чувствителен бюджетен дефицит през следващата година (7% от БВП бележката моя И.А.). По-голям от това, което сме виждали от дълго време... То може да създаде проблеми, но икономиката сега е паднала на пода. Трябва първо да я изправим на крака, да започне да се развива и тогава ще мислим за всичко друго. На 7 декемри той повтори същото: Моят първи приоритет е решаване на проблемите със заетостта, замразените кредитни пазари, падащите цени и другите прояви на икономически хаос... В краткосрочен план не трябва да се тревожим за бюджетния дефицит, дори ако достигне 1 трилион долара. Зад тези думи на Обама виждам съветите на неговия икономически екип, който включва едни от най-добрите съвременни американски икономисти неокейнсианци[6].

 

Какво правят другите страни по света?

 

Подобен план за стимулиране възстановяването на икономиката на страните членки на ЕС от рецесията за 200 млрд. евро прие Европейският съвет на 12 декември 2008 година[7]. Планът съдържа мерки, които ще бъдат приложени на нивото на общността, а също и мерки на национално равнище в страните членки. Между многото конкретни мерки могат да се отбележат: отслабване на ограниченията за държавна помощ през следващите две години; отслабване на ограничението за 3% максимален бюджетен дефицит и връщане към него след преминаването на кризата; предоставяне правото на отделните страни да решават за евентуални намаления на ДДС; намаляване на сроковете за търговете при публични доставки от 87 на 30 дни по време на кризата и т.н. Още преди заседанието на Съвета беше съобщено, че това ще повиши бюджетния дефицит на страните членки, особено на Франция, Великобритания, Италия, Ирландия, Гърция, Португалия и други над 3-процентния таван, определен с Пакета за стабилност и растеж, а президентът на ЕК Барозо заяви, че тези превишения ще бъдат толерирани докато трае кризата.

Национални планове за стимулиране на обхванатата от криза икономика имат Китай (за 586 млрд. дол.), Русия (за 200 млрд. дол.), Великобритания (70 млрд. паунда), Германия (50 млрд. евро), Япония, Индия, Бразилия, Мексико, Италия, Испания, Австралия, Канада, Гърция, Турция и много други страни.

Освен бюджетни инструменти, стимулиращите програми включват и благоприятни кредитни условия. През последните 3-4 месеца на 2008 г. централните банки на повечето високо- и средноразвити страни, самостоятелно или съгласувано, намалиха неколкократно основните си лихви. Сегашната основна лихва в Япония е 0,1%, в САЩ варира от нула до 0,25%, Великобритания 2,0%, Европейската централна банка 2,5% и т.н. Такива намаления бяха направени неколкократно в Китай, Индия, Русия, Австралия, Канада, Бразилия, Мексико, Южна Корея, Швейцария и много други страни. Сегашните основни лихви в развитите страни са 2-3-4 пъти по-ниски отколкото през първата половина на 2008 година. Ръководството на Bank of England призова на 6 декември за повече световна координация в лихвената политика. Очакват се нови намаления през януари и следващите месеци, като застрашително приближават нулата.

Сега на дневен ред изниква въпросът: какво да се прави след като бъде изчерпан стимулиращият потенциал на лихвения процент с приближаването му до нулата. Ръководителите на американската и на европейските централни банки все повече говорят за използване на количествени облекчения (quantitative easing), прилагани в Япония през последното десетилетие. Смята се, че с помощта на експанзивна бюджетна политика и мека парична политика до степен на масирано наливане на свежи пари в икономиката ще се възстанови доверието във финансовата система и ще се задвижат кредитните потоци.

На 14 декември 2008 г. Китайското правителство и Централната банка са решили да увеличат със 17% паричното предлагане през 2009 г. за стимулиране отпускането на кредити за повишение на вътрешното търсене (инвестиционно и потребителско) поне за частично компенсиране на огромните загуби от рязко намаленото външно търсене. Очаква се общата сума на кредитите, които ще бъдат отпуснати от финансовите институции да бъде 4 трилиона китайски юана (584 млрд. щатски долара).

Това е стратегическа преориентация в крайното предназначение на произвежданите от китайската икономика стоки. През последните 20-25 години главен двигател на високия растеж в Китай беше задоволяването на външното търсене масиран износ за стотици милиарди долари към САЩ, Европа и други региони на света. По-малка част от произвежданите продукти и услуги са били предназначени за задоволяване на вътрешното потребителско търсене. В резултат на това личното семейно потребление през 2007 г. е било едва 35,3% от БВП, при 50% в 1980 година[8]. През последните месеци е бил направен интересен експеримент в регионален мащаб. Обявено е 13% данъчно облекчение за покупка на телевизори, перални машини и други домакински уреди местно производство. Покупките нарастват с 40%. Възможно е тази схема да се разшири върху цялата територия на страната.

На 15 декември е проведена важна среща на висшите държавни институции на Китай с бизнеса, профсъюзите и други неправителствени организации. Очаква се на нея да се вземат важни решения за гигантска преориентация в производството и реализацията масирано пренасочване към задоволяване на вътрешното търсене, за сметка на принудително свитото външно търсене. Мащабите на Китай предлагат отлични възможности за такава стратегическа преориентация, при условие че се вземат подходящи мерки за повишение на платежоспособното потребителско търсене[9]. Това е много привлекателно, но не е лесно за осъществяване решение, без да се допусне съживяване на инфлацията. Ключът е във вземането на едновременни мерки за ускорено повишение на производителността на труда и на доходите. Все още няма съобщения за решенията на тази среща.

Радикални антикризисни мерки се вземат и в Русия. Министър председателят В. Путин заяви на 12 декември, че 1500 компании ще получат държавна подкрепа ако кризата продължава. Предвижда се държавата да купува акции в ключови компании, да преструктурира данъчните им задължения, да предлага заеми и гаранции. Министърът на финансите Кудрин съобщи, че има списък от 300 най-важни компании, които произвеждат около 85% от БВП, всяка от тях има повече от 4000 души персонал и произвежда продукция за повече от 14 млрд. рубли годишно, които ще бъдат обект на специално внимание ако се нуждаят от финансова подкрепа по време на кризата.

Горното дава основание да се направи следното обобщение: в целия свят се прилага желязното правило, че по време на криза се активизира държавната намеса в управлението на икономиката, води се експанзивна, а когато се налага умерено дефицитна бюджетна политика, съчетана с мека парична политика ниски лихви и/или количествени улеснения за достъп до кредити.

 

В цял свят, но не в България.

 

Българското правителство допуска две фундаментални грешки:

Първо. Погрешна оценка на хода и характера на настъпващата световна криза. През по-голямата част от годината и съвсем доскоро то твърдеше, че България е добре подготвена и няма да бъде засегната от кризата, че България стои по-добре от повечето европейски страни. В началото на октомври, когато финансовата криза беше обхванала света и в най-развитите страни прерастваше в рецесия, министърът на финансите я нарече някакви турбуленции[10]. Не се говореше изобщо за характера на кризата, но имплицитно се имаше предвид финансовата криза.

За професионалистите беше ясно, че се задава световна финансова криза, която може да прерастне в нещо по-сериозно, т.е. в икономическа криза. Ето какво писах в статия във в. Пари от 19 февруари 2008 г.: ...Тази неприятна картина се превръща в тревожна на фона на евентуална световна финансова криза, която съдържа потенциал да прерастне в нещо по-сериозно. Поради огромните дефицити във валутно-финансовите си баланси България е между най-уязвимите страни в случай на глобална финансова криза. А икономическата теория и стопанската практика ни учат, че рецесия, предшествана от финансова криза, е по-дълбока и по-продължителна. По онова време за глобална финансова криза не се говореше дори в развитите страни. У нас властите даже не мислеха за това. И гледаха с високомерно пренебрежение към всеки, който изказваше подобни мисли.

Призивите ми за превантивна антикризисна програма се посрещаха от властите също с пренебрежение. Уверяваха ни, че със или без антикризисна програма, правителството е в час. Те изобщо не очакваха криза в България. Доказателство за това е решението да се съкрати срокът за помощи за безработни от една на половин година. Който очаква криза не постъпва така. Или в началото на октомври внесоха в Народното събрание антиинфлационна програма. Известно е, че по време на рецесия намалява производството и търсенето на горива, суровини и материали, метали, химикали и други подобни, а с това намаляват техните цени. Като правило, по време на криза има дисинфлация и дори дефлация, както е сега в САЩ, Япония и Европа. Който очаква криза не се готви за борба с инфлацията.

Доколкото нещо се вършеше в контекста на макроикономическата политика през последните десетина години, то се свеждаше до поддържане на големи бюджетни излишъци, които подхранваха фискалния резерв на Министерството на финансите, а също и трупане на все по-голям валутен резерв на БНБ. Общият размер на тези огромни за нашите мащаби резерви е между 30 и 35 млрд. лв.

С тези си действия, съзнателно или не, може да се каже, че правителството и БНБ се готвеха да противодействат на евентуална финансова криза, защото не очакваха икономическа криза. За такава криза те заговориха едва в началото на декември 2008 г., когато повечето развити страни вече бяха в рецесия. Потенциал за значима финансова криза у нас нямаше. И това беше известно отдавна на специалистите.

Далеч по-голям и по-опасен беше и остава потенциалът за икономическа криза. А възможностите за маневриране и средствата за противодействие при икономическа криза са по-ограничени. Между другото и поради това, че тя е причинена от външни фактори, върху които българското правителство не може да въздейства. А и лаговете между сигналите на макроикономическата политика и отвените стопански резултати в условията на икономическа криза са по-големи.

Достатъчно беше да се анализират икономическите връзки между България и обхващаните от рецесията наши основни партньори от Западна Европа по линия на износа, потоците от ПЧИ, кредитните потоци, трансферите от наши работници в чужбина, постъпленията от западни туристи, за да се разбере от какво ще пострадаме и ние. След като при тях започна рецесия нямаше начин тя да не засегне силно уязвимата българска икономика.

Дълбочината и продължителността на рецесията в Западна Европа ще предопредели скоростта на затихване на растежа в България, а може би и прерастването му в рецесия и нейната продължителност. Засега не са възможни категорични прогнози дали България ще изпадне в рецесия през 2009-2010 година. Това обаче не е изключено ако рецесията в Западна Европа се задълбочи и проточи и ако продължава сегашната рестриктивна макроикономическа политика на българското правителство. Рестриктивният бюджет за 2009 г. в сегашния му вид повишава вероятността за евентуална рецесия в България през втората половина на 2009 и началото на 2010 година.

Според последни данни на НСИ високият растеж у нас продължава и през третото тримесечие на 2008 година. Това дава основание на зам. министър на икономиката да заяви на 15 декември, че нашата икономика функционира перфектно и никога не е била в по-добра форма[11]. Дори и сега, при наличието на все повече тревожни оперативни данни за намаление на поръчките и производството и уволнение на персонал в различни отрасли, властите оценяват ситуацията със завиден оптимизъм. Налице са всички признаци, че икономическата криза приближава.

Правителството обаче не оцени навреме тази опасност и продължаваше да трупа огромни финансови резерви, вместо да мисли как да компенсира загубите за растежа от намалено външно търсене (износ) чрез увеличение на вътрешното търсене (инвестиционно, държавно и лично). Валутният и фискалният резерв и така наречените буфери в бюджета за 2008 г. не са най-подходящите инструменти за решаване на тази задача. Те могат да третират последствията, а не причините за евентуална рецесия.

Задачата може да се реши по-успешно с активна бюджетна политика, съчетана с мека парична политика ниски лихви и по-лесен достъп до инвестиционни и потребителски кредити, при доказана способност за тяхното обслужване и обстановка на доверие във финансовите среди.

Желателно е да се използва и държавна гаранция за особено важни високотехнологични, енергоикономисващи и експортно ориентирани проекти по линия на държавно-частното партньорство, понеже в сегашната несигурна ситуация търговските банки не се решават да кредитират даже и при наличен ресурс и ниска основна лихва. В този случай, обаче е нужна предпазливост колко далече да се отива с държавните гаранции, защото при непремерено голям обем на гаранциите и евентуални масови фалити на заемателите може да се дестабилизира застрашително цялата финансова система на държавата.

Ролята на лихвата непрекъснато намалява, а расте и става определяща ролята на общата напрегната обстановка на несигурност, страх и недоверие във финансовата общност. Кредитната активност у нас спада до опасно ниско равнище и се приближава към състояние на замръзване. Финансовата логика и стремежът за оцеляване карат българските банки да постъпват така, както постъпват и банките в повечето страни по света. Много от банките в САЩ и Европа, получили милиардни свежи парични ресурси от държавата, за да кредитират, за по-сигурно ги складират в централните банки или в ЕЦБ[12]. А спре ли кредитирането спира и производството. Ненапразно наричат кредитирането кръвоносна система на икономиката.

При създадената ситуация трябва да се прояви гъвкавост, като фискалният резерв и дори част от валутния резерв се използват за финансиране на мащабно транспортно инфраструктурно строителство (модерни автостради, междуселищни пътища от по-ниски категории, обновяване и модернизация на ж. п. инфраструктура и на подвижния състав на БДЖ, мостове на Дунав, разширения на речни и морски пристанища, водохващащи, отводнителни, напоителни и защитни системи), за строителство и обзавеждане на болници, училища, научно-изследователска база, иновационна мрежа, високотехнологични, енергоикономисващи и екологично чисти производствени предприятия и т.н.

При избора на конкретните проекти за инвестиционната програма трябва да се имат предвид изказаните по-горе мисли по характера на проектите, наличието на висока степен на проектна готовност и сроковете за тяхното изпълнение, с оглед да се получат резултати за производството, заетостта и доходите в разгара на рецесията, а не след нея.

Едва ли ще се наложи използване на валутния и фискалния резерв за рекапитализация на изпаднали в неплатежоспособност финансови институции у нас. Още повече, че над 85-90% от техните активи са чуждестранна собственост и евентуалното им спасяване трябва да бъде грижа на техните собственици, а не на българската държава. Задължение на нашата държава е да защити депозитите на български физически и юридически лица, за което има специален фонд. При недостиг на средства от този фонд може да се използва ресурс от фискалния резерв.

Второ. Погрешна концепция за бюджетната политика. С това българското правителство повтаря сега грешката на американското при президента Хувър през кризисната 1929 и следващите години, като провежда рестриктивна макроикономическа политика. Проектобюджетът за 2009 г. е класически пример за рестриктивна бюджетна политика, подкрепяна от политика на високи лихви и други ограничения, които затрудняват и без това трудния достъп до кредити. И това се прави, когато глобалната икономическа криза е на нашите граници.

Ударът върху нас ще се почувства като икономическа (а не финансова) криза в следните направления: намаление на износа и на свързаните с него валутни приходи; намаление на притока на чуждестранни инвестиции; ограничаване достъпа до кредити; завръщане на част от работещите в чужбина българи и намаление на техните трансфери към България; намаление на чуждестранните туристи и на свързаните с това валутни постъпления; свиване на инвестиционните програми на фирмите в България; увеличение на безработицата и намаление на семейните доходи; намаление на бюджетните постъпления и на вноските в НОИ и т.н. Кризата ще засегне почти всички сектори на стопанска и друга дейност.

В резултат на това ще пострада растежът на БВП чрез намаление на външното търсене (износа) и намаление на вътрешното търсене поради ограничаване на инвестиционната активност, държавното потребление и личното потребление на домакинствата. Българските власти не могат да влияят съществено в краткосрочен план за увеличение на износа, на чуждестранните инвестиции, на външния кредитен ресурс, на трансферите от наши работници в чужбина и на постъпленията от чуждестранни туристи.

Правителството обаче може да съдейства чрез по-активна политика за повишение на вътрешното натрупване и инвестиции и по-добро усвояване на еврофондовете, увеличение на държавните разходи (здравеопазване, образование, наука, иновации, екология, комплексна инфраструктура, социални програми и т.н.), а също и умерено повишение на личното потребление на домакинствата (чрез пенсии, заплати, облагане на доходите на физическите лица, специални програми за подпомагане на най-бедните и т.н.) в условията на ниска инфлация. Всичко това трябва да се подкрепя с по-ниски лихви и други улеснения за достъп до кредити, а също и по-високи лихви по депозитите за стимулиране на спестяванията. За повече подробности виж мои статии във в. ПАРИ от 14 октомври и 17 ноември и във в. ДУМА от 15 и 25 ноември, а също и в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации № 109 - 112.

Базисната философия на бюджета за 2009 г., приет от Народното събрание на 17 декември 2008 г. обаче не съдържа такива стимулиращи елементи на икономическата политика. Това е типичен рестриктивен бюджет, почти идентичен с рестриктивните бюджети през последните 7-8 предкризисни години, защото:

 

- предвижда бюджетен излишък от 3% от БВП, докато почти всички други страни се ориентират към умерени (и дори повече от умерени) бюджетни дефицити. Използването на експанзивно и дори дефицитно бюджетиране се препоръчва и в решенията на Европейския съвет от 12 декември 2008 г., за които стана дума по-горе. Този бюджетен излишък е резултат на недофинансиране (орязване) на нуждите на повечето бюджетни сектори и дейности. В кризисни условия се препоръчва форсирано допълнително финансиране на държавните разходи. Така постъпват почти всички страни по света със своите мащабни стимулиращи програми за съживяване на икономиката, за които стана дума по-горе;

- повторно орязване на определените бюджетни квоти на ведомствата и секторите с още 10% за резерв на Министерството на финансите. Това означава, че съответните сектори (здравеопазване, образование, наука и т.н.) ще получат едва 90% от записаните за тях в бюджета квоти. С това допълнително се подсилва рестрикцията, заложена в предходния пункт. Реалните бюджетни разходи за 2009 г. се запазват почти на нивото на 2008 година, което е груба грешка;

- бюджетът на здравното осигуряване не беше увеличен с очакваните допълнителни постъпления (401 млн. лв.) от повишаване на здравната вноска от 6% на 8%. Противно на социалната логика, тази сума беше прибавена към съхранявания в БНБ наличен резерв от 376 млн. лв. И размерът му нараства на 777 млн. лв., вместо да се използва за по-добро финансиране на здравеопазването през кризисната 2009 година;

- предвидено е максимално ниво на всички разходи 40% от БВП, което, освен че е алогично за кризисни условия, е неизпълнимо. Повечето страни от ЕС имат далеч по-високи проценти на държавните разходи около 50% от разходите на консолидирания бюджет;

- бюджетът е построен на пясъчна основа. Неговите автори знаят, че растежът няма да е 4,7%, а далеч по-малко, като не е изключена и слаба рецесия; чуждите инвестиции няма да са 5,4 млрд евро, а далеч по-малко и то със съмнителен произход; инфлацията няма да е 6,7%, а 3,5-4,0%; дефицитът в текущата сметка няма да е 22,2% от БВП, а по-висок, безработицата ще е далеч по-голяма от очакваната и т.н. И въпреки това ги запазват в макрорамката. Макрорамката на всеки бюджет задава основната му икономическа философия и базисните параметри, върху които се надграждат всички други изчисления. В нашия случай няма никаква връзка между формално записана макрорамка и очаквани реални бюджетни приходи и разходи. Пита се кому е нужна тази фиктивна макрорамка? И каква е ползата от такъв произволно съчинен бюджет? Със своя принос в бюджетната практика бюджета на произволните буфери, строго погледнато, България е без бюджет за 2009 година.

Към всичко това се добавя политиката на БНБ и търговските банки за високи лихви по кредитите и други ограничения за достъпа до кредити. То пък се подсилва от основателно повишената предпазливост на търговските банки при кредитирането, изправени пред вероятността част от техните клиенти да не са в състояние да обслужват заемите си. Размерът на кредитите ще бъде далеч по-нисък от очаквания.

Някои може да възразят, че България още не е в криза и не се налагат мерките прилагани в другите страни. На тези хора отговарям: икономическата криза ще ни удари осезателно през второто и третото тримесечие на 2009 г., през втората половина на 2009 или през 2010 г. може да прерастне в рецесия и да се окаже продължителна. При тази ситуация питам: кога се купува пожарогасител - предварително или след избухване на огъня вкъщи?

 

Изводът

 

От горното следва един безспорен извод: другите правителства се отказват от провалилата се неолиберална политика и се ориентират към по-гъвкава и по-реалистична неокейнсианска политика. Нейната същност по време на криза е експанзивна бюджетна и мека парична политика с по-активна намеса на държавата в управлението на икономиката. Президентът Буш и неговата политика, причинила кризата, си отива с наведена глава пред американския народ, но българското правителство стои гордо на своя неолиберален пост и прилага политиката на Буш у нас! Да се гордеем ли с това или да се срамуваме!

 

18 декември 2008 г.

Публикувана в съкратен вариант
във в. ДУМА на 10 декември 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците



[1] Ф. Д. Рузвелт е избран за президент на САЩ в 1932 г., побеждавайки Норберт Нувър (и поема поста си на 20 януари 1933 г.),. Той прокарва бързо радикална антикризисна икономическа реформа, известна като New Deal. През 1936 г. е преизбран с голямо мнозинство, а в 1940 г., по изключение поради войната и успешната политика за излизане от кризата, е преизбран за трети мандат. През 1944 г., въпреки болестта е преизбран за четвърти мандат, но служи кратко време до смъртта си на 12 април 1945 г.

[2] J. M. Keynes, The General Theory of Employment, Interest and Money, New York, Macmillan, 1936.

[3] Впоследствие се оказа, че загубените работни места са над 570 хиляди най-голям брой от 36 години.

[4] От началото на годината до края на ноември 2008 г. са загубени 1,9 млн. работни места. По данни от Center for Automotive Research 239 хил. души работят в трите големи автомобилостроителни компании на САЩ. Ако беше отказана държавна подкрепа на трите големи компании и те биха спрели работа броят на безработните, заедно със свързаните с тях производства и обслужващи дейности можеше да нарастне през 2009 г. с 3,5 млн. души. Производството на автомобили и резервни части за тях през 2007 г.е било 440,4 млрд. дол., 3,2% от БВП на САЩ.

[5] Времевият хоризонт на програмата на Обама е до края на 2011 г. с презумпцията, че към това време кризата ще започне да отшумява. Това е възможно, но не е сигурно. Всяка криза разрушава технологичната, финансовата, институционалната, трудовата и моралната тъкан на икономиката и на обществото в цялост. Колкото по-дълбока е кризата, толкова по-разрушителна е тя. Затова е още рано да се прогнозира продължителността на настоящата криза.Американски учени и стопански дейци очакват рецесията да трае до средата или края на 2009 г., но други смятат, че това може да трае доста по-дълго. Някои допускат дори 5-10 години за възстановяване на стопанската активност до предкризисното равнище на 2007 година.

[6] Такива са убежденията и на най-новия лауреат на Нобелова награда по икономика проф. Пол Кругман. Същото важи и за Нобеловия лауреат от 2001 г. Джоузеф Стиглиц.

[7] Виж Council of the European Union. Presidency Conclusions, Brussels, 11-12 December 2008.

[8] САЩ са на другия полюс със своите 72% за лично потребление.

[9] Защото колкото по-голяма е една страна, толкова по-висок дял от нейната продукция се реализира на вътрешния пазар и по-малък дял отива за износ. Това повишава и националната сигурност на страната, тъй като ще зависи по-малко от евентуални колебания на световния пазар. Сегашното съотношение между дела на вътрешното потребителско търсене и външното търсене не е нормално и не може да бъде трайно за страна като Китай.

[10] През ноември 2008 г. NBER в САЩ обяви, че тяхната икономика е в рецесия от декември 2007 г. В края на третото тримесечие на 2008 г. икономиките на всички развити страни (САЩ, ЕС, Япония, Австралия) са в рецесия, която се задълбочава.

[11] Макар, че търговският дефицит за 2008 г. се очаква да достигне 30% от БВП, а дефицитът по текущата сметка около 25%. Освен това, въпросният зам. министър прави изводи за състоянието на икономиката в средата на декември по стари данни до края на септември, когато икономическата криза в Европа не беше се проявила достатъчно остро. Цитирините по-горе данни на НСИ за индустриалното производство и за износа за август-октомври не дават основание за такъв оптимизъм.

[12] До сега ЕЦБ плащаше 2% лихва за депозити на финансови институции. На 18 декември 2008 г.тя намали рязко лихвата по такива депозити, за да обезкуражи складирането на парични ресурси от търговските банки при себе си и да ги принуди да активизират кредитната си дейност за потребителите и компаниите

.