Обратно в списъка на публикаците

На 14 януари 2009 г. най-новият Нобелов лауреат по икономика Пол Кругман от университета Принстън публикува отвореното си писмо до новия президент на САЩ, озаглавено "Какво трябва да прави Обама. (Pall Krugman, What Obama Must Do. An Open Letter to the New President. Rollingstone.com, 14 January 2009.)

То гласи:

Уважаеми г-н Президент,

Като Франклин Делано Рузвелт преди 3/4 столетие вие поемате властта в момент, когато всички стари надежди се изпариха и цялата конвенционална мъдрост се оказа погрешна. Ние не живеем в свят, който вие или всеки от нас е очаквал да види. На много президенти се е налагало да се занимават с кризи, но съвсем малко са били принудени да се занимават от първия си ден с криза от мащаба пред която Америка е изправена сега.

И така, какво вие би трябвало да направите?

В това писмо аз няма да ви предлагам съвети за всичко. В по-голямата част ще се придържам към икономиката или свързани с нея проблеми. Ще се концентрирам също на неща, които, според мен, вие можете или трябва да постигнете през първата година на вашия мандат. Степента в която вашата администрация успее или не успее, ще зависи до голяма степен от това, което ще се случи през първата година. И преди всичко, дали ще успеете да се справите с текущата криза.

Икономическата криза

Колко лоша е икономическата перспектива? По-лоша отколкото всеки от нас е предполагал.

Икономическият растеж през годините на Буш, такъв какъвто беше, бе породен от експлозия на частния дълг. Кредитните пазари сега са в безпорядък. Бизнесът и потребителите се оттеглят и икономиката е в режим на свободно падане. Това пред което сме изправени е по същество зейнала трудова пропаст. Американската икономика се нуждае от добавянето на повече от милион работни места годишно, само за да се придържа към прираста на населението. Даже преди кризата нарастването на работните места по времето на Буш беше около 800 хил. работни места. Ние загубихме 2 милиона. Сега продължаваме да губим по 500 хил. работни места на месец.

Няма нищо в данните или в общата икономическа ситуация, което да подсказва, че потъването в заетостта ще се забави скоро. Това означава, че към края на тази година ще сме с около 10 млн. или повече работни места под нивото на което би трябвало да бъдем. Това, на свой ред, означава безработица над 9%. Като се прибавят и тези, които не са броени по стандартния начин, понеже са престанали да търсят работа, плюс тези, които са приели работа при намален работен ден, макар че искат да работят целодневно, ще се окаже, че действителната безработица е около 15%. Това са повече от 20 млн. американци, изпаднали в отчаяние в усилията си да намерят работа.

Човешката цена на толкова суров срив ще бъде сериозна. Центърът за бюджет и приоритетни политики - независима изследователска група, която анализира правителствени програми, напоследък оцени последиците от повишението на безработицата до 9% - най-лошият сценарий, който сега изглежда много вероятен. И така, какво ще се случи ако безработицата достигне 9%? Около 10 млн. американци от средната класа ще бъдат тласнати в бедност, а други 6 млн. в дълбока бедност. Това е сурово лишение, което се случва, ако доходът е под половината под границата на бедността. Много американци, които ще загубят работата си ще загубят и здравните си осигуровки, влошавайки и без това вече ужасното състояние на американското здравеопазване, препълваки още повече местата за хора без подслон, с лица, които нямат друго убежище. Междувременно милиони други американци ще загубят жилищата си. Щатските и местните власти, лишени от голяма част от приходите си, трябва да съкращават някои от най-важните си услуги.

Ако нещата продължават по сегашната им траектория, г-н Президент, скоро ще бъдем изправени пред голяма национална катастрофа. И това е ваша работа работа, която на никой друг президент след Втората световна война не му се е налагало да върши да предотврати тази катастрофа.

Вие можете да кажете почакай секунда! Нима други президенти не са били изправени пред затруднени икономики? Да, те са били, но като става дума за икономическа политика, вашите предшественици в действителност не ръководеха шоуто. През последния половин век Федералният резерв, повече или по-малко независима институция, управлявана от технократи и нарочени непременно да са независими от тези, които са в Белия дом се грижеше за текущото ежедневно и дори ежегодно управление. Вашите колеги президенти само присъстваха на ездата.

Припомнете си икономическия бум в 1984 г., който позволи на Роналд Рейгън да стане президент с лозунга В Америка отново е утрин! Рейгън нямаше нищо общо с този бум. Това беше резултат от дейността на Пол Волкър, назначен от Джими Картър за Председател на Съвета на Федералния резерв в 1979 г., (който сега е член на вашата група икономически съветници). Пръв Волкър укроти инфлацията с цената на рецесия, която навярно попречи за преизбирането на Картър в 1980 година. Тогава Волкър направи икономически отскок. В действителност, Рейгън, облечен с пилотски костюм претендираше да е първокласен икономически пилот, но Волкър беше човекът, който действително управляваше самолета и осъществи мекото кацане.

Вие сега трябва да изтеглите този самолет сам, защото Федералният резерв загуби тази способност.

Сравнете сегашното състояние с това през 1980-те, когато Волкър в действителност ръководеше икономиката. Това което Федералният резерв трябваше тогава да прави беше да печата пакети долари и да ги използва за изкупуване на правителствен дълг. Това намали лихвените проценти (... непреведен текст от технически подробности).

Сега обаче механизмът е повреден (...непреведени технически подробности по сегашното положение при нулева основна лихва и липса на достъп до кредити, за тежкото положение на жилищния пазар и бизнес инвестициите, слабото вътрешно потребителско търсене, страхът на хората за работните им места).

Както вече казах, Федералният резерв загуби своята способност да управлява. Бен Бернанке и неговите колеги правят всичко възможно да размразят кредитните пазари, но няма изгледи да изтеглят икономиката от сегашното й пикиране.

Всичко това чака вас

Спасяване на икономиката

Последният президент изправен пред подобна бъркотия беше Франклин Делано Рузвелт и вие можете да се поучите много от неговия пример. Това не означава, че трябва да направите всичко, което той направи. Напротив, трябва да се погрижите да подражавате на неговите успехи, но да избегнете грешките му.

Относно успехите: Начинът по който Рузвелт се справи с финансовия хаос по онова време предлага много добър модел. Тогава, както и сега, правителството трябваше да използва пари на данъкоплатците, за да спаси финансовата система. По-специално Корпорацията за финансова реконструкция (The Reconstruction Finance Corporation) отначало игра роля, сходна със сегашната Спасителна програма за лоши активи (Troubled Assets Relief Programme) на администрацията на Буш програмата за 700 млрд. дол. за която всички знаят. Корпорацията за финансова реконструкция събра лошите активи на проблемните банки чрез използване на публични фондове за покупка на акции в тези банки.

Има обаче голяма ралика между подхода на Рузвелт по субсидирано от данъкоплатците финансово спасяване и това на администрацията на Буш. Рузвелт не беше боязлив при искането публични пари да се използват за публично благо. Към 1935 г. правителството на САЩ стана собственик на около 1/3 от банковата система и администрацията на Рузвелт я използваше да настоява банките да помагат действително на икономиката, като ги принуждаваше да кредитират с получените от държавата пари. Освен това, Новият Договор даде като кредит много пари пряко на бизнеса, на домашните потребители и на хора, които вече имаха жилища, за да им помогнат да преструктурират своите ипотеки, така че да си запазят жилищата.

Можете ли да направите нещо такова днес? Да, вие можете! Администрацията на Буш отказа да приложи ограничения към помощите, предоставяни на финансовите институции, но вие можете да промените всичко това. Ако банките имат нужда от федерални пари, за да оцелеят, дайте им но изисквайте те да свършат своята част от работата, като кредитират с тези пари икономиката. Дайте повече помощи на притежателите на жилища. Използвайте Фанни Мае и Фредди Мак агенциите за жилищно кредитиране да прехвърлят ниските правителствени разходи по заемането на правоимащите купувачи на жилища (... непреведени обяснителни бележки от технически характер).

Консерваторите ще ви обвинят, че национализирате финансовата система и могат да ви нарекат марксист. (Това се случва и с мен много често). Истината е, че вие в известен смисъл ще направите временна национализация. Но в това няма нищо лошо. В дългосрочен план ние не желаем правителството да управлява оперативно финансовите институции, но сега трябва да направи всичко необходимо да потече отново кредитният поток.

Всичко това ще помогне, но не е достатъчно. С всички средства трябва да опитате да решите проблемите на банките и другите финансови институции. Но за изтеглянето на икономиката от състоянието на безконтролно пързаляне вие трябва да отидете отвъд даването на пари на банките и другите финансови институции. Трябва да дадете тласък на работата на реалната икономика, на заетостта и на заплатите. С други думи, да започнете да създавате работни места, което Рузвелт не направи.

Това може да изглежда странно да се каже. Онова, което помним от 1930-те е Администрацията за публични строежи, която в своя пик назначи милиони американци за строеж на пътища, мостове, училища, бентове. Но програмата на Новия Договор за създаване на работни места нито беше достатъчно голяма, нито достатъчно устойчива, за да приключи голямата депресия. Когато икономиката е в дълбока депресия нормалните грижи за бюджетния дефицит се оставят настрана. Рузвелт не успя да направи и това. Той беше много предпазлив. Тласъка, който той даде на икономиката между 1933 и 1936 г. беше достатъчен за намаляване на безработицата, но не на нивата преди депресията. През 1937 г. той се огъна пред тези, които настояваха за намаление на дефицита. Макар че икономиката беше още слаба, той позволи да се ограничат разходите, при повишение на данъците. Това доведе до сурова рецесия, която ликвидира голяма част от постигнатия до момента прогрес в икономиката. Така се стигна до гигантския публичен проект, известен като Втора световна война, проект който накрая успокои загрижените за пестене на стотинките да се постави край на депресията.

Поуката от първоначалния успех на Рузвелт на фронта на заетостта е, че вие трябва да сте наистина смел и настойчив във вашите планове за създаване на работни места. В основни линии бизнесът и потребителите намаляват разходите, което оставя икономиката с огромен недостиг на търсенето. Това пък води до също такъв огромен спад в заетостта, освен ако го спрете. А за да го спрете, трябва да разходвате достатъчно, за да запълните дупката от свиването на частния сектор.

За какви разходи говорим? Вие може би трябва да седнете преди да прочетете това. Добре, продължавам. Пълна заетост означава максимум 5% хора без работа, а може би и по-малко. Междувременно сега сме на траектория, която ще доведе безработицата до 9% и повече. Даже най-оптимистичните оценки показват, че са необходими поне 200 млрд. дол. държавни разходи годишно за намаление на безработицата с един процентен пункт. Пресметнете: трябва да се изразходват 800 млрд. дол. годишно за постигане на пълно икономическо възстановяване. Всяко нещо под 500 млрд. дол. годишно ще бъде твърде малко, за да предизвика икономически обрат. Разход от този мащаб във време, когато икономиката отслабва и намаляват бюджетните приходи ще доведе до наистина ужасен дефицит. Но последствията от твърде много предпазливост неуспех от ваша страна да направите достатъчно, за да спрете икономическото пикиране ще бъде още по-ужасно от задаващия се океан от червено мастило.

Най-големия проблем с който ще се сблъскате в опитите си да спасите икономиката ще бъде намирането на достатъчно проекти, които осигуряват бърза заетост. Традиционният тип инфраструктурни програми разходи за пътища, държавни сгради, пристанища и друга инфраструктура, са много ефикасно средство за създаване на заетост. Но Америка навярно има такива проекти за не повече от 150 млрд. дол., готови за работа веднага или в близките 6 месеца. Поради това трябва да подходите творчески. Трябва да намерите много други начини да внедрите пари в икономиката.

Трябва да изразходвате колкото може повече в проекти с трайно значение пътища, мостове, сгради и т.н., които ще ни направят по-богати. Подобрете инфраструктурата за интернет. Подобрете електропреносната мрежа. Подобрете информационните технологии в здравеопазването, което е много важна част във всяка реформа на здравната система. Предложете помощи на щатските и местните власти, за да не съкращават инвестиционните си разходи в най-неподходящ момент. И помнете, като правите това, че всички разходи имат двойно задължение: те обслужват бъдещето, но помагат и за момента, като осигуряват работни места и доходи, за да се компенсира сривът.

Вие ще постъпите правилно ако направите добро на тежко постадалите от кризата. Дългосрочно безработните и семействата без здравна осигуровка, са американците, които най-вероятно ще изразходват всяка получена помощ и така ще помогнат за стабилизиране на икономиката. Същото важи за помощта на най-страдащите повишена осигуровка срещу безработица, хранителни ваучери, субсидии за здравна осигуровка. Данъчните облекчения за работещи семейства, които обещахте в предизборната кампания са резонни.

Но нека бъдем наясно. Данъчните облекчения не са препоръчително средство за борба срещу икономическия срив. Те дават по-малки резултати от инфраструктурните разходи, защото няма гаранция, че потребителите ще изразходват оставените им в повече пари от данъчни облекчения. В резултат на това са необходими повече от 300 млрд. дол. за данъчни облекчения, за да се постигне ефекта на 200 млрд. дол. за обществени строежи да се намали безработицата с един процентен пункт. Освен това, в дългосрочна перспектива ще ви бъдат необходими повече данъчни приходи за плащания по здравната реформа. Следователно, данъчните облекчения не трябва да са сърцевината на вашата програма за икономическо възстановяване. Те могат да бъдат само начин за комплектоване на вашата програма за създаване на работни места, която иначе няма да е достатъчно голяма.

Моето честно мнение е, че даже с всичко това няма да успеете да предотвратите 2009 г. да е много лоша. Ако успеете да задържите безработицата до 8% ще е голям успех. Но през 2010 ще бъде възможно да поставите икономиката на пътя на възстановяването. Какво трябва да се направи, за да се подготвите за това възстановяване?

Отвъд кризата

Управлението на криза е важно, но Америка има нужда от много повече. Рузвелт възстанови Америка, не чрез преминаването ни през депресия и война, а като ни направи по-справедливо и сигурно общество. От една страна, той създаде програма за социално осигуряване и преди всичко социална сигурност, която защитава работещите американци и до днес. От друга страна, той ръководеше създаването на справедлива икономика, като създаде общество със средна класа, която съществуваше десетилетия, докато консервативните икономически политики ни въведоха в новата ера на неравенство, което преобладава и днес. Вие имате шанса да подражавате на постиженията на Рузвелт и крайната оценка за вашето президентство ще се основава на това дали ще използвате този шанс.

Но голямото и най-важно наследство, което можете да оставите на страната е да направите това, което притежава всяка друга развита страна гарантирано здравеопазване за всички граждани. Текущата криза ни дава урок по нуждата от универсална здравна помощ по два начина. Тя потвърждава уязвимостта на американците, чието здравно осигуряване е свързано с работата, която може така лесно да се загуби. Кризата показа, че сегашната ни система е лоша и за бизнеса. Трите големи производители на автомобили не биха били в такова тежко състояние, ако не трябваше да плащат медицинските сметки на бившите си работници, заедно с тези на сегашните си работници. Вие имате мандат за промяна. Икономическата криза показа колко необходима е промяната в системата. Сега е време да се прокара законодателство, което осигурява защитаваща всички система.

Как би трябвало да изглежда тази система? Някои прогресисти смятат, че трябва да преминем веднага към система на единично плащане медицинско обслужване за всички. Макар че това ще бъде най-справедливият и най-ефективен начин да се осигури на всички американци необходимото медицинско обслужване, нека бъдем откровени. Тази система не е постижима политически сега, понеже е твърде голяма промяна. Американците с добро частно здравно осигуряване ще се колебаят да разменят тази осигуровка за публична програма, даже ако тя е по-добра.

Нещото, което можете да направите през първата ви година като президент е да се приеме компромисен план.

(По-нататък Пол Кругман описва този план и начина на неговото въвеждане, но това е проблематика извън обхвата на кризата и затова не го превеждам).

Истина и помирение

В тази последна част на писмото Пол Кругман засяга един болезнен за Америка проблем. Той пише: Аз съм икономист, но съм също американски гражданин. Прекарах последните 8 години, наблюдавайки с ужас как администрацията на Буш предаваше националните идеали. Не съм убеден, че трябва да забравим тези ужасни години, без да сме направили пълна равносметка на станалото... Ние знаем какво стана. Същите хора, които злоупотребиха с властта в името на националната сигурност преди 20 години по времето на Рейгън, Никсън и Буш старши, се върнаха като част от екипа при втория Дж. Буш и го направиха отново в много по-големи мащаби. Това беше обективен урок за истината в авторитетното изявление на Джордж Сантояма: тези, които не се учат от миналото са осъдени да го повторят.

Този път имаме нужда от пълна равносметка.

Следващия текст в този раздел не превеждам, понеже е извън проблематиката на икономическата криза, макар че е много интересен.

.........................................

.........................................

Накрая Кругман заключава:

След всичко казано тук най-важно е бъдещето. Този месец ние празнуваме вашето пристигане в Белия дом. Във време на голяма национална криза вие носите надежда за по-добро бъдеще. Сега е ваш ред да отговорите на тази надежда. С въвеждането в действие на плана за възстановяване, дори по-смел и по-всеобхватен от Новия Договор, вие не само можете да постигнете обрат в икономиката. Вие можете да насочите Америка по пътя към по-голямо равенство за следващите поколения.

С уважение

Пол Кругман

Превод от английски: Член-кор. Иван Ангелов

Публикувано с малки съкращения
във в. ПАРИ на 2 февруари 2009 г.

Обратно в списъка на публикаците