Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Започна свиване на производството и освобождаване на персонал, особено в експортно ориентираните отрасли. Износът през юли 2008 г. беше 2966 млн. лв., а през декември 1849 млн. лв., - намаление с 37,7%. Влошаването ще продължи през следващите месеци. Едва ли ще остане отрасъл извън обсега на кризата.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) намаляват още по-рязко: ако през юни 2008 г. са постъпили 746 млн. евро, през декември са 228 млн. евро. Тепърва предстои големият срив поради очакваното рязко намаление на ПЧИ за Източна Европа � от 254 млрд. дол в 2008 г. на около 30 млрд. дол. в 2009 година. За същото ще повлияе и кризата в много банки от ЕС, кредитирали ЦИЕ страни с 1,7 трил. щатски дол. от които 400 млрд. дол. с падеж през тази година, а заемателите не могат да ги обслужват, поради кризата в техните страни. Особено тежко е положението на австрийските банки, раздали 278 млрд. дол., което е 74,5% от техния БВП. От страна на заемателите в най-тежко положение е Украйна.

Много тежко е положението на почти всички страни с валутен съвет. При положение, че дефицит по текущата сметка над 5-7% от БВП се счита за кризисен, за 2008 г. в България той е около 25%, на Литва � 15%, на Латвия � 15% и на Естония � 11%. Външният брутен дълг на Естония е 131% от БВП, на Латвия � 116%, на България � 108,6% и на Литва � 72%. Спадът на БВП в прибалтийските републики е двуцифрен � най-голям в ЦИЕ.

Не е изключено и наши стопански субекти от частния сектор и граждани да имат проблеми с обслужването на дълга си. В края на ноември 2008 г. брутният ни външен дълг беше 36,9 млрд. евро � 108,6% от БВП. Краткосрочните задължения са 41,7%. Дългът на банките е 9,6 млрд. евро или 28,3% от общия ни дълг. На път е да възникне напрежение във валутния ни резерв, обусловено от тревожното съотношение между външния дълг на банките (9,6 млрд. евро) и официалните резервни активи на страната (12,1 млрд. евро през януари 2009 г.).

Поради напластяването на финансова, икономическа и газова криза и вероятността от нови газови кризисни епизоди, България става непривлекателна за чуждестранните инвеститори през следващите години.

Много е важно да се знаят каналите на въздействие на световната криза върху нашата икономика. Само така може да се постави по-точна диагноза на кризата и да се търсят изходи от нея. Въпреки сложната икономическа среда и свързаните с това трудности за прогнозирането, на основата на внимателен анализ очаквам намаления по всеки от тези канали през 2009 спрямо 2008 г.:

• Рязко ограничаване на износа на български стоки - поне с 35-40% (т.е. около 10-12 млрд лв. по-малко);
• тотален срив в притока на ПЧИ - до 0,5-1,0 млрд. евро, а може би и по-малко, при 5,43 млрд. евро през 2008 г.;
• силно ограничаване на достъпа до кредити за бизнеса и домакинствата � негативният ефект ще бъде много голям, но не подлежи на количествена оценка сега;
• дестабилизация на действащи у нас търговски банки поради сериозни проблеми на техните банки � майки предимно от старите страни членки на ЕС в резултат на предстоящата регионална банкова криза;
• намаляване на трансферите от български работници в чужбина поне с 30-35%;
• намаляване на постъпленията от чуждестранни туристи в България � поне с 30-35%;
• ограничаване на постъпленията от транспортни услуги на български сухопътни, водни и въздушни превозвачи за и от други страни � поне с 35-40%;
• негативни очаквания за изостряне на кризата - в несигурна обстановка те се превръщат в мощен дестабилизиращ фактор.

• почти пълно прекратяване на инвестициите на работещи у нас чуждестранни и български компании поради ограничения достъп до кредити и неясния кратко- и средносрочен икономически хоризонт;
• намаление на държавните разходи със Закона за бюджета за 2009 г., ограничени допълнително с решенията на правителството от 19 февруари 2009 г.;
• свиване на потребителското търсене на домакинствата поради намаление на заплатите и освобождаване на персонал в частния сектор, а също и замразяване на номиналните заплати на около 440 хил. държавни служители на нивото на 2008 г. с решенията на правителството от 19 февруари 2009 г.;
• нарастващо негативно влияние на фиксирания от 12 години обменен курс на лева върху конкурентоспособността на българските стоки, подсилено допълнително от обезценените валути на повечето ЦИЕ страни � наши конкуренти, което прави техните стоки по-конкурентоспособни. Това ще затрудни още повече нашия износ и ще стимулира вноса. Еднозначната негативна оценка на всяко обезценяване на националната валута е погрешно. Скъпият лев не означава непременно обществено благо.

Властите твърдят, че това се прави за запазване на бюджетния излишък и на финансовата стабилност. Незнайно защо се забравя, че в кризисна обстановка такава рестриктивна политика задълбочава рецесията, увеличава безработицата, намалява доходите на домакинствата, ограничава постъпленията в бюджета и в осигурителната система, увеличава междуфирмената задлъжнялост, намалява износа, увеличава дефицитите в търговската и текущата сметка, потиска платежоспособното вътрешно търсене, изостря социалното напрежение.

Не може да се орязва вътрешното търсене и да се твърди, че ще има растеж и стабилност. А върху рязко намаленото външно търсене по независещи от нас причини не можем да окажем съществено въздействие в краткосрочен план. То изисква тотална структурна и технологична модернизация на икономиката, а за това са нужни 10-15 и повече години и огромни материални, човешки и финансови ресурси.

С посочените по-горе негативни въздействия върху икономиката се очертава 4-5 милиардна �дупка� в БВП през 2009 година. На това основание очаквам поне 4-5% рецесия през 2009-2010 г., която ще продължи и през 2011 година, макар и затихващо.

За да се запази БВП от 2008 г. (около 66 млрд. лв.) трябва да се поддържа същото вътрешно и външно търсене. Посочените по-горе потоци по различните канали показват, че това не е възможно. За смекчаване на рецесията правителствата на почти всички развити страни приеха многомилиардни стимулиращи фискални програми, едновременно с безпрецедентни мерки за смекчаване на паричната политика и размразяване на кредитните потоци. Някои от тях намалиха основните си лихви до нулата. И за да не се позовавам на далечни страни ще напомня, че съседна Гърция има стимулиращ антикризисен пакет за 28 млрд. щатски долара за тази и следващите години. Няколко милиардни антикризисни програми имат всички ЦИЕ страни.

Не са верни твърденията на високопоставени лица в България, че само големите страни могат да си позволят стимулиращи фискални програми и че възможностите на държавата за смекчаване на кризата са ограничени. Те не са безгранични, но не са и малки. Достатъчно е да спомена, че само с активна държавна антикризисна политика може да се предотврати дълбока рецесия, голяма безработица, изостряне на бедността и на социалното напрежение.

А какво прави България? Твърде малко, на фона на онова, което се прави по света. Продължават твърденията на правителството, че сме били в �добра кондиция�, че състоянието на нашите банки било по-добро от това на западноевропейските. Все още няма мащабна антикризисна програма. Обявената на 30 януари 2009 г. правителствена програма е смесица от нормални мерки (присъстващи във всеки бюджет за нормална година) и отделни скромни по брой и мащаби антикризисни мерки. При такава смесица програмата изглежда по-впечатляваща, но не показва истината за мащаба и характера на същинската антикризисна програма. Достъпът до кредити е затруднен, а лихвите по кредитите - непосилно високи. Търговските банки имат рекордни печалби, а фирмите от реалния сектор � рекордни загуби.

В правителствената антикризисна програма са предвидени само с 20% повече инвестиции в сравнение с 2008 година. Предоставени са и 500 млн. лв на Банката за развитие за кредитиране на малкия и среден бизнес. Това са палиативни мерки като имаме предвид, че през нормалната 2007 г. общият приръст на инвестициите беше 23,6%, а през също така нормалната 2006 г. � 33,8%. Пита се: какво е антикризисното в новата програма? Предвидени са скромни допълнителни суми за поддържане на частното и държавното потребителско търсене, но с мерките на правителството от 19 февруари част от тях се отнемат. Това не е достатъчно, за да запълни огромната �дупка� в БВП. Липсата на активна антикризисна програма ни води към рецесия.

Въвеждането на плоския данък върху доходите на физическите лица с най-ниската в света ставка, отмяната на необлагаемия минимум, отказа от класическото семейно данъчно облагане, отмяната на данъчните облекчения за свободните професии и други подобни мерки през 2008 г. допринесоха съществено за намаляване на потребителското търсене на домакинствата, което сега ни е толкова необходимо. А не личи правителството да обмисля корегиране на тези погрешни стъпки.

Икономическите съветници на министър председателя изглежда не познават доказаната преди 80 години от Дж. М. Кейнс истина, че при сериозна криза няма по-добро лекарство от меката парична и агресивната бюджетна политика. Писмото на Кейнс до президента Ф.Д.Рузвелт от 31 декември 1933 г. започва с думите:�Разходвай, разходвай, разходвай�. А при изчерпване на потенциала на паричната политика, казва Кейнс, е необходима още по-агресивна бюджетна политика. Сегашната ситуация е точно такава. Нима тези хора не знаят, че с рестриктивната политика нормалната рецесия в САЩ през 1929 г. беше превърната в �Голямата депресия" на 1930те? Това потвърждава дори Милтън Фридмън. Нима не знаят, че с подобна политика японската рецесия от началото на 1990те беше превърната в криза на �загубеното десетилетие�? Нима не знаят за сегашните многомилиардни фискални стимулиращи програми на почти всички високо- и средно развити страни по света? Нима не знаят, че най-известните нобелови лауреати по икономика от последните години � Дж. Стиглиц, М. Спенс, П. Кругман и много други световно известни учени също призовават за активна фискална политика, в т.ч. и за временни бюджетни дефицити.

Другите страни работят за смекчаване на кризата, а в България я изострят! Рестриктивната политика досъсипва икономиката в кризисни условия, понеже потиска вътрешното търсене. Рестриктивният бюджет е най-ефикасното средство за такава авантюра. Не зная дали това се прави нарочно или от неумение, но последиците ще са много тежки. И гражданите на България ще го изпитат през тази и следващите години.

Членове на правителството постоянно повтарят, че не трябва да се допуска бюджетен дефицит и дори равновесен бюджет. Спасението било в бюджетния излишък. Ние сигурно сме единствената бедна страна в Европа с бюджетен излишък в кризисна обстановка. Бюджетният излишък е алтернатива на бюджетния дефицит в нормални условия, но не по време на най-сурова криза. В сегашната обстановка единствената алтернатива на бюджетния дефицит е тоталният срив на икономиката. А бюджетната рестрикция води към такъв срив. Между двете злини трябва да се избере по-малката � временният умерен бюджетен дефицит. При нормализиране на обстановката, естествено, следва да се придържаме към бюджетно равновесие в дългосрочен хоризонт.

Който се съмнява в това нека погледне какво става в ЕС. Средно за ЕС-27 бюджетният дефицит през нормалните 2007 и 2008 г. е бил съответно 0,9 и 2.0% от БВП. Според последната прогноза на Европейската комисия за кризисната 2009 г. дефицитът ще достигне 4,4%, а за 2010 г. 4,8%. Нима ръководителите на тези страни не знаят как да изберат подходяща антикризисна политика!

Някой може да каже, че комисарът на Европейската комисия по икономика и финанси ни хвали за бюджетния излишък и ни поставя наравно със скандинавските страни. Бих отговорил: аз вярвам повече на делата, а не на думите. Преди да поощрява България да продължи политиката на излишък и да сравнява несравними икономики (българската със скандинавските) нека убеди правителствата на страните членки на ЕС, в това число и правителството на собствената си родина, да поддържат бюджети с излишък.

Светът преживява важна трансформация. Разделя се с проваления Вашингтонски консенсус и сляпата му вяра в саморегулиращите способности на пазара, в догматичните клишета за прогонване на държавата от икономиката, за постоянна рестриктивна макроикономическа политика, за тотална приватизация, либерализация и дерегулация. Аз призовах за отказ от тази политика в доклад на научна конференция в Икономическия институт на БАН на 8 октомври 1999 година.

Светът сега възприема модерното кейнсианство, което проповядва философията �пазар и държава�, а не догматичната конфронтационна теза �пазар или държава. Кейнсианството доказа тяхната взаимна допълнимост и приложението й чрез регулираната пазарна икономика. Кейнсианската теория и практика се застъпва за повече социална справедливост. Нейната практическа реализация е социалното пазарно стопанство. Кейнсианството има и стройна теория за антикризисна политика. През последните 100 години няма що годе значима икономическа криза по света, която да е преодоляна без най-активно участие на държавата. Така ще бъде и сега. Иначе би настъпила световна катастрофа. Това разбраха дори консервативни западни политици, включително и президентът Буш.

И нека правителството знае, че носи огромна отговорност. Ако се придържа към политиката на пазарния фундаментализъм България ще преживее много тежка криза през тази и следващите години. Нашата икономика изглежда на пръв поглед добре подготвена за кризата с големия си валутен и фискален резерв, но тя е безпомощна при сегашното състояние на реалния сектор. Особено, с остарелите структурни и технологични характеристики; най-ниска производителност и конкурентоспособност в ЕС; занемарено здравеопазване, образование, наука, иновации и инфраструктура; 30% пустеещи земеделски земи; съсипана индустрия и земеделие; огромна междуфирмена задлъжнялост; астрономически дефицит по текущата сметка; голям брутен външен дълг; остра социална поляризация; неефикасна и в значителна степен корумпирана администрация и надвиснала над Източна Европа много сериозна регионална банкова криза, в допълнение на глобалната финансова и икономическа криза.

Ако прилага принципите на модерната кейнсианска теория и практика правителството ще постигне облекчаване на кризата и ще се разминем с по-мека рецесия, умерено повишение на безработицата и на социалното напрежение. Българското правителство е пред съдбоносен избор � пазарен догматизъм или пазарен реализъм.

Публикувана с малки съкращения
във в. ПАРИ, 24 февруари 2009 г.

Обратно в списъка на публикаците