Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Спадът в промишленото производство се ускорява през новата година (виж таблицата):

Източник: Интернет сайт на НСИ

В една от предходните ми статии приложих таблица за промишлените продажби през декември 2008 г. в сравнение с декември 2007 година. От началото на 2009 г. НСИ заменя показателя за промишлени продажби с този за промишлено производство. Те са много близки, без да са идентични. Поради това техните тенденции могат да се сравняват.

Главният извод е, че спадът на промишленото производство продължава. Ако индексът за декември 2008 г. (в сравнение с декември 2007 г.) общо за промишлеността беше 89,2%, през януари 2009 г. към януари 2008 г. е 86,7%. Общо взето се запазва темпът на намалението през този период в добивната промишленост, но се ускорява спадът в преработващата промишленост, което е тревожно � през декември 2008 г. индексът е бил 87,7%, а през януари 2009 г. е 84,3%. Не може да не безпокои годишният спад на производството в преработващата промишленост с почти 16%. А най-неблагоприятната вълна на кризата още не е достигнала до нас. Това ще стане през следващите месеци.

Тревожи рязко ускореното спадане на промишленото производство през януари 2009 г. в сравнение с предходния месец (декември 2008 г.) � с 19,0%. За добивната промишленост този спад е със 6,7%, а за преработващата с 21,4%

Ако спадът на промишленото производство продължи със същия средногодишен темп (януари 2008 г./януари 2009 г.) към средата на 2009 г. то ще се свие до около 75% от нивото през януари 2008 година. Ако намалението на производството в преработващата промишленост продължи с този темп към средата на годината ще се срине до 67-69% от равнището на януари 2008 година.

За сроителството, транспорта, земеделието и услугите не се публикуват оперативни месечни данни и не може да се съди за хода на стопанската дейност в тези сектори.

Тревожни са данните и за различните видове бизнес очаквания, публикувани от НСИ в резултат на редовните им анкети. Ако се съди по духа и по оповестените мерки за подобряване събираемостта на държавните вземания на пресконференцията на министъра на финансите и председателя на НАП на 12 март 2009 г. заплахата за бюджета вече се е проявила.

Косвеното влияние на световната криза ще се прояви и по вътрешни канали:

• Свиване на инвестициите на работещи у нас чуждестранни и български компании поради високата степен на несигурност и силно ограничения достъп до кредити;
• Намаление на държавните разходи със Закона за бюджета за 2009 г., ограничени допълнително с решенията на правителството от 19 февруари 2009 г.;
• Свиване на потребителското търсене на домакинствата поради въвеждане на плоския данък върху доходите, отмяната на необлагаемия минимум и други свързани данъчни ограничения през 2008 г.; намаление на заплатите и освобождаване на персонал в частния сектор, а също и замразяване на номиналните заплати на около 440 хил. държавни служители през 2009 г. на нивото на 2008 г. с решенията от 19 февруари 2009 г.;
• Нарастващо негативно влияние на фиксирания от 12 години обменен курс на лева върху конкурентоспособността на българските стоки. То е подсилено допълнително от обезценените валути на повечето ЦИЕ страни � наши конкуренти. Това ще затрудни допълнително нашия износ и ще стимулира вноса.

Преди 75 години Джон Мейнард Кейнс доказа, че нивото на производството и заетостта се предопределят от съвокупното търсене. Той конструира уравнение, известно като �формулата на Кейнс�, която се прилага и сега в световната статистика:

Потреблението, инвестициите и държавните разходи формират вътрешното търсене, а разликата между износа и вноса � външното търсене. Когато разликата е положителна (износът превишава вноса) тя се прибавя към вътрешното търсене. Когато е отрицателна (износът е по-малък от вноса) � тя се приспада от вътрешното търсене. Алгебричната сума на вътрешното и външното търсене е равна на брутния вътрешен продукт (БВП). При свито външно търсене не може да се орязва вътрешното търсене и да се очаква растеж и стабилност. Това е много важно да се знае, защото върху рязко намаленото външно търсене не можем да влияем сега и през близките няколко години.

С посочените по-горе негативни въздействия върху икономиката по различните канали се очертава 4-5 милиардна �дупка� в БВП през 2009 година. На това основание очаквам 4-5% рецесия през 2009 г., която ще продължи през 2010 и 2011 година, макар и затихващо. Дълбочината и продължителността на рецесията у нас ще зависи от развитието на кризата в САЩ и в Западна Европа. Засега прогнозите на най-компетентните световни институции (Световна банка, МВФ, ОИСР, ЕС) за хода на кризата не са окуражаващи.

Не са верни твърденията на високопоставени лица в България, че само големите страни могат да си позволят стимулиращи фискални програми и че възможностите на държавата за смекчаване на кризата са ограничени. Те не са безгранични, но не са и малки.

По данни на Националното бюро за икономически изследвания в САЩ от 1854 г. до сега там е имало 33 значими икономически кризи, т.е. на всеки 4,6 години е имало сериозна икономическа криза. Тук не са включени кризите извън САЩ, в т.ч. и през последните две десетилетия� Мексиканската, Аржентинската, Японската, Шведската, Източноазиатската, Руската.

Странни са твърденията на българските пазарни фундаменталисти, че това което се правело по света и у нас за ангажиране на държавата с антициклични кризисни мерки било погрешно. Те го наричат �мимикрия� и препоръчват частният сектор да се остави сам да излезе от кризата. Ще бъда много доволен ако някой от тези �експерти� ми посочи поне един пример в световната история през последните 100 години, когато страна в сериозна икономическа криза я преодолява без решителна намеса на държавата. Дори президентът Буш разбра, че това не е възможно. Неговият екип изработи пакета от 700 млрд. долара за финансова стабилизация и положи големи усилия да го прокара в Конгреса на САЩ. За да убеди Конгреса в края на септември 2008 г. президентът Буш заяви, че ако тази програма не бъде приложена в САЩ ще настъпи тотален икономически и финансов срив.

Икономическите съветници на министър председателя изглежда не познават доказаната преди 75-80 години от Дж. М. Кейнс истина, че при сериозна криза няма по-добро лекарство от меката парична и експанзивната бюджетна политика. Писмото на Кейнс до президента Ф.Д.Рузвелт от 31 декември 1933 г. започва с думите:�Разходвай, разходвай, разходвай�. А при изчерпване на потенциала на паричната политика, казва Кейнс, е необходима още по-агресивна бюджетна политика. Сегашната ситуация е точно такава. Нима тези хора не знаят, че с рестриктивната политика нормалната рецесия в САЩ през 1929 г. беше превърната в �Голямата депресия" на 1930те? Това признава дори Милтън Фридмън. Нима не знаят, че с подобна политика японската рецесия от началото на 1990те беше превърната в криза на �загубеното десетилетие�? Нима не знаят за сегашните многомилиардни фискални стимулиращи програми на почти всички високо- и средно развити страни по света? На 9 март т. г. проф. Лоурънс Самърс � най-близкият икономически съветник на президента Обама призова във Файнаншъл Таймс към координирано световно фискално усилие за увеличение на глобалното търсене. Същия призив повтори и министърът на финансите на САЩ Тимоти Гайтнер. Нима не знаят, че най-известните нобелови лауреати по икономика от последните години � Дж. Стиглиц, М. Спенс, П. Кругман и много други световно известни учени също призовават за активна фискална политика, в т.ч. и за временни бюджетни дефицити.

Другите страни работят за смекчаване на кризата, а в България я изострят с рестриктивна бюджетна и парична политика! Рестриктивната политика досъсипва икономиката в кризисни условия, понеже потиска вътрешното търсене, при сринато външно търсене. Последиците от това са тежки � спад на производството, увеличение на безработицата, намаление на доходите и на потреблението.

Членове на правителството постоянно повтарят, че спасението било в бюджетния излишък. Ние сигурно сме единствената бедна страна в Европа с бюджетен излишък по време на криза. Бюджетният излишък е алтернатива на бюджетния дефицит в нормални условия, но не по време на сурова криза. Сега единствената алтернатива на бюджетния дефицит е сривът на икономиката. А бюджетната рестрикция води към такъв срив. Между двете злини трябва да се избере по-малката � временният умерен бюджетен дефицит. При нормализиране на обстановката следва да се придържаме към бюджетно равновесие в дългосрочен хоризонт.

Който се съмнява в това нека погледне какво става в ЕС. Средно за ЕС-27 бюджетният дефицит през нормалните 2007 и 2008 г. е бил съответно 0,9 и 2.0% от БВП. Според последната прогноза на Европейската комисия за кризисната 2009 г. дефицитът ще достигне 4,4%, а за 2010 г. 4,8%. Действителните резултати ще са още по-лоши. Нима ръководителите на тези страни не знаят как да изберат подходяща антикризисна политика!

Някой може да каже, че комисарът на Европейската комисия по икономика и финанси г-н Алмуня ни хвали за бюджетния излишък и ни поставя наравно със скандинавските страни. Аз вярвам на делата, а не на думите. Преди да поощрява България да продължи политиката на излишък и да сравнява несравними икономики (българската със скандинавските) нека той убеди правителствата на страните членки на ЕС, в това число и правителството на собствената си родина, да поддържат бюджети с излишък, особено по време на криза.

Светът сега възприема модерното кейнсианство, което проповядва философията �пазар и държава�, а не догматичната конфронтационна теза �пазар или държава. Кейнсианството доказа тяхната взаимна допълнимост и приложението й чрез регулираната пазарна икономика. Кейнсианската теория и практика се застъпва и за повече социална справедливост. Нейната практическа реализация е социалното пазарно стопанство. Кейнсианството, за разлика от неокласическата школа, има и стройна теория за кризисна антициклична политика.

Ако прилага принципите на модерната кейнсианска теория и практика правителството ще постигне облекчаване на кризата и ще се разминем с по-мека рецесия и умерено повишение на безработицата. Българското правителство е пред съдбоносен избор � пазарен догматизъм или пазарен реализъм.

10 март 2009 г.

Публикувана с малки съкращения
във в. ДУМА на 11 март 2009 година