Обратно в списъка на публикаците

Проф. д-р ик. н. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 ГОДИНА[1]

Резюме

����������� Разгледани са някои важни стратегически аспекти на икономическото развитие на България до 2020 година, а по отделни показатели и в по-далечен хоризонт, като член на ЕС. Показано е, че както преди 100 или преди 50 години, така и сега България е на едно от последните места в Европа по най-важните икономически, социални и други показатели. Доказано е, че страната не може да си позволи да остане на това място през следващите години и десетилетия, защото гражданите й няма да се примиряват повече с такова положение, а и другите страни членки на ЕС ще започнат да гледат на нея като на случайно попаднало там чуждо тяло. Показано е, че от тази ситуация може да се излезе само чрез ускорено догонващо развитие. Направена е характеристика на догонващото развитие. Посочени са приоритетите в икономическото развитие на страната. Препоръчани са най-важните икономически цели на България до 2020 година. Посочени са средствата за тяхното постигане. Направени са сравнения между две стратегии.

JEL: E20, O11, O40, O52, P24, P27

Abstract

����������� The author discusses important strategic aspects of the economic development of Bulgaria until 2020. On some key issues the analysis penetrates further in the following decades. As it was 100 or 50 years back, as well as at present, Bulgaria was and is among the last in Europe in terms of the most important economic, social and other indicators. One argues that the country can not afford staying on this ranking over the following years and decades. The citizens of the country would not tolerate it, and the other EU members would start looking at us as an accidental foreign object in the community�s organism. One could get out of this uneasy situation only through an accelerated catching up development. A thorough description of the catching up development is provided, as compared to accelerated development. The key priorities in the economic development of the country are pointed out. The most important strategic economic objectives of Bulgaria until 2020 are identified, and the ways and means for their implementation are enumerated. Two strategies are also compared.

JEL: E20, O11, O40, O52, P24, P27

1. Къде сме ние сега?

Могат да се чуят изказвания на хора с пристрастно мислене, че непосредствено преди Втората световна война България е била между водещите европейски страни по своите икономически и социални показатели. Това не е вярно. Преди 100, преди 60 или преди 20 години България е била там, където е сега - последна или между последните в Европа по равнище на икономическо развитие. Ние сме се развивали, но същото са правели и другите европейски страни, дори по-добре от нас. В резултат на това дистанцията между нас и тях расте. Ако преди 20 години бяхме на приблизително еднакво равнище или леко изоставащи по основните икономически показатели от Полша, Словакия и Унгария и малко по-ниско или умерено изоставащи от Чехия и Словения, сега те са 10-15 години преди нас.

По данни на Евростат по БВП на човек от населението за 2007 г. имаме 38,0% от ЕС-27 и 34,0% от ЕС-15. По производителност на труда � 35,6% от ЕС-27 и 32,3% от ЕС-15. По реални доходи � 32�33%. По макроикономическа конкурентоспособност в класацията на Световния икономически форум за 2008-2009 г. сме на 76-то място от 134 обхванати страни и последни в ЕС. Това означава, че пред нас са не само всички членки и кандидати за ЕС, но и около 30�35 слаборазвити страни от Африка, Южна Азия, Латинска Америка и Карибите. По доходно разслоение сме между силно поляризираните страни в ЕС. Изпреварват ни само някои от бившите съветски републики. По основните икономически, технико-икономически, социални, екологични, санитарно-хигиенни и други показатели изоставаме с 40�50 и повече години от развитите� западноевропейски страни.

2. Можем ли да останем в дъното на европейските класации?

Това е недопустимо! Чака ни тревожно бъдеще, ако не се заемем с постигане на ускорено догонващо икономическо развитие. Ръководителите на България трябва да го направят преди всичко от грижа за собствения си народ, който желае да работи повече, но и да живее по-добре. Нашите хора сега общуват по-активно със западноевропейските народи и им се иска да постигнем у нас подобно качество на живота. Мнозинството от тях разбират, че това е възможно само чрез повече труд и предприемчивост. Защото европейското качество на живот предполага европейска производителност на труда. Расте силата на подражателния ефект в добрия смисъл на думата. А за да бъдат задоволени желанията и очакванията на хората е необходимо форсиране на нашето икономическо развитие. Благата трябва първо да бъдат произведени и след това разпределяни и потребявани.

Не можем да си позволим застой в относителното развитие и защото другите страни членки на ЕС ни наблюдават[2]. Когато ни приемаха за член на общността на 1 януари 2007 г. ръководителите на страните членки знаеха, че не сме подготвени в съответствие с критериите от Копенхаген и че през началния период ще бъдем чуждо тяло в икономическия и социален организъм на общността. Те също знаеха, че имаме много сериозни проблеми поради слабия административен потенциал, а също и в областта на вътрешните работи, престъпността и корупцията.

Въпреки това ни приеха заради нашето важно стратегическо географско разположение. Те направиха голям компромис в името на глобалните и регионалните си геостратегически интереси с поглед 30-40-50 и повече години напред, а сега ни наблюдават внимателно и ни помагат. По този начин помагат на нас, но и на себе си. Това контролно наблюдение, наричано с чуждицата мониторинг, може да засяга някои чувствителни национални струни у нас, но е обективно полезно за икономическото и социалното ни развитие. Всички факти през годините непосредствено преди и след присъединяването показват, че реформите у нас са по-бързи и по-категорични, когато се извършват под натиска на ЕС. Това важи за икономическото развитие и икономическата политика, за вътрешния ред и правосъдието, за промените в Конституцията и всички други области на общественото ни развитие.

Без такъв натиск повечето от тях нямаше да се случат. Българската администрация не желаеше или не можеше да предприеме такива реформи, обхваната от лапите на октопода. Следователно, независимо от къде идва инициативата, за гражданите на България е важно да има подобрения във функционирането на държавните институции и в качеството на живота им. Този тип катализиращ ефект е дори по-полезен за нас от финансовата помощ на общността по линия на структурните, кохезионния, аграрния и други фондове. А и финансовата помощ може да секне ако не се съобразяваме с правилата на общността. Потвърждение за това е ниското усвояване на предприсъединителните фондове, многобройните пропуски и дори престъпления при тяхното използване от български стопански субекти, блокирането на голяма част от тези средства през 2008 г., в резултат на което България ще се лиши от над 1 млрд. лева безвъзмеден ресурс от ЕС.

Основната работа обаче трябва да свършим ние. Ако партньорите в общността не видят у нас стремеж да се измъкнем от изостаналостта, ще започнат все по-често да ни предупреждават, включително и с предпазни клаузи и финансови санкции. Едва ли ще се стигне до изключване на България от общността, но ако не реагираме адекватно на предупрежденията от ЕС рискуваме да ни наложат ограничения в правомощията като редовен член на ЕС[3] и в крайна сметка да се превърнем в икономическо, социално и екологично сметище в югоизточния ъгъл на Обединена Европа, поставено в специален карантинен режим за изолиране на заразата от другите региони на общността. С всичките негативни стратегически последствия. Такава съдба не трябва да допуснем, защото бъдещите поколения на България няма да ни простят!

3. Изводът � необходимо е догонващо икономическо развитие

Преодоляването на вековната икономическа изостаналост на България е възможно само чрез догонващо развитие. Догонващо развитие е това, което води до намаляване на дистанцията между нас и развитите страни по основните икономически, технико-икономически, социални, инфраструктурни, екологични, здравни, образователни и други показатели. В по-далечното бъдеще (към средата на настоящото столетие) може да се очаква евентуално изравняване със средните равнища в ЕС по тези показатели само ако мобилизираме цялата си национална енергия и при благоприятни външни условия. Все още не смея да говоря за изпреварване на тези равнища[4].

Догонването предполага развитие с изпреварващи темпове - 2,5�3,5 пъти по-високи от средните темпове на растеж на БВП в ЕС, които се очаква да бъдат около 2,5% средногодишно през следващите десетилетия. Същото важи и за останалите икономически, социални и други показатели. Това са очаквани средногодишни темпове на растеж за следващите десетилетия. През отделни периоди и години сигурно ще има колебания над и под тези средни равнища и дори рецесии, пред каквато сега са изправени повечето страни членки на общността.

Някои критици на стратегията за догонващо развитие считат, че правилната стратегия била тази за изпреварващо развитие[5]. Те, изглежда не са извлекли поуки от прословутата стратегия на бившия Съветски съюз през 1970-те години по времето на Н.С. Хрушчов за �догнать и перегнать� САЩ и от също така прословутите китайски �скокове� по времето на Мао Цзе Дун. Последвалите години и десетилетия опровергаха тотално амбициите на подобни утопични стратегии.

Прокламирането на изпреварваща стратегия за развитие е равносилно на авантюра. Работил съм в Австрия и Швейцария 12 и половина години като служител на ООН. Познавам западноевропейските страни, техните икономики и обществата им от непосредствени наблюдения и изследвания, а не от краткотрайни командировки или от прочит на книги. Изпреварващата стратегия за развитие спрямо тези страни сега е несериозна идея. Обявяването на такава стратегия би било израз на непознаване и пренебрегване на суровите реалности у нас и у тях. Такава стратегия и свързаната с нея икономическа политика ще претърпи провал с тежки последствия за нашето общество. За изпреварваща стратегия може евентуално да се мисли след 3-4 десетилетия, при условие че до тогава постигнем успешно догонващо развитие и се приближим плътно до средните икономически, социални и други показатели на общността.

Догонването не означава копиране на развитието на напредналите страни. То не допуска повторение даже в отрасловите структури, в структурните и другите характеристики на заетостта, на доходите, на потреблението, на здравеопазването, на образованието и т.н. Защото, ако вземем, например производствените структури - те са жив организъм, който непрекъснато се обновява. Старите отрасли и подотрасли затихват и изчезват, появяват се нови, които процъвтяват, достигат апогей и също се свиват, отстъпвайки място на все нови и нови по-модерни. Тези цикли не съвпадат в различните страни по време, по интезивност или продължителност. Ние нито можем, нито трябва да копираме сегашните или бъдещите отраслови структури на най-развитите страни, а ще търсим ниши в някои подотрасли или по-скоро - видове производства, отговарящи на нашите традиции, натрупан опит, наличен пазар и съвременни възможности. В отделна избрана ниша можем да се развиваме изпреварващо спрямо най-развитите страни, но само в този смисъл. На макроикономическо равнище това не е възможно.

А когато става дума за народопсихология, национална култура, изкуство, традиции, език, национална идентичност и т.н., тезата за догонващо развитие е неуместна. В тези духовни области няма какво и кого да догонваме, освен да развиваме и обогатяваме собствените си национални ценности с които да впечатляваме нашите партньори в ЕС и да обогатяваме общността със своето разнообразие. Разбира се, трябва да ги впечатляваме най-вече с нашето трудолюбие, производителност, творческа изобретателност, предприемчивост и порядъчност. Само тогава ще бъдем пълноценен и уважаван неин член.

Догонващо и ускорено развитие не е едно и също. Догонващото развитие е по-богато по съдържание понятие от ускореното развитие. Защото не всяко ускорено развитие е догонващо, докато всяко догонващо развитие е ускорено и то в по-висока степен. Освен това, при догонващото развитие се поставя конкретна цел за сближаване с друга страна или група страни по приети показатели и в определен срок, докато при ускореното развитие то е неопределено, неутрално, необвързано с други страни и по-абстрактно. Например 4�5% растеж на БВП на фона на 2�3% в ЕС, е ускорено развитие, но не ни осигурява догонване през близките десетилетия.

И още нещо. При догонващото развитие става дума не за догонване (приближаване или достигане) на статична (неподвижна) цел, а за движеща се цел, тъй като страните, които догонваме се развиват успешно. Както споменах по-горе, очакваме 2,5% средногодишен растеж в страните от ЕС през следващите десетилетия. Такъв растеж при нашето ниско равнище на развитие е незадоволителен, но при тяхното равнище е значителен, защото икономическото съдържание на един техен процентен пункт е далеч по-богато от съдържанието на един процентен пункт в нашия растеж[6].

Още по-точен измерител на интензивността на догонването е разликата в средногодишния приръст на масата на БВП на човек от населението между догонващата и догонваната страна. С други думи, важно е да се повишава съдържанието на един наш процентен пункт приръст. Действително сближаване е възможно едва когато размерът на абсолютния приръст на БВП на човек от населението у нас се изравни и превиши същия показател в по-напредналите страни. За това са нужни много години за натрупване на човешки, интелектуален, физически, институционален и друг потенциал. Ако по темпове на приръст на БВП през последните седем години ги изпреварваме два-два и половина пъти, по абсолютна маса на годишния приръст на човек от населението изоставаме неколкократно.

Този растеж зависи от множество вътрешни и външни фактори за догонващите и догонваните страни. Догонващото развитие държи сметка за много повече и по-сложни комбинации от фактори, отколкото ускореното развитие. По тази причина ускореното развитие се прогнозира и целеполага по-лесно, отколкото догонващото развитие. Но получаваните по този начин стратегически цели имат по-ограничена практическа стойност от целите за догонващо развитие.

Концепцията за догонващото развитие притежава и инструментариум за относително надеждна оценка на необходимото време за сближаване на догонващата страна (България) с догонваната (ЕС), ако са определени правилно досегашните и очакваните скорости на изменение на показателите в догонващата и догонваната страна. За тази цел използвам понятието �стъпка на догонване�[7]. Средногодишната стъпка на догонване по БВП на човек от населението за 2001-2007 г. в България е 1,5 процентни пункта. При запазване на тази стъпка се нуждаем от около 40 години от сега нататък, за да постигнем изравняване с ЕС по БВП на човек от населението. При евентуално повишаване на темповете на растежа в ЕС и запазване или намаляване на нашите темпове през следващите десетилетия този срок може да се удължи до 45-50 години. И обратно.

Възниква въпросът � доколко реална е установената средногодишна стъпка на догонване от 1,5 процентни пункта по този показател, още повече че е извлечена за сравнително кратък период от време? Висока ли е тя или ниска, достижима или не? Сравнителният анализ с опита на други страни за по-дълги периоди от време в сходна на нашата ситуация може да ни помогне да намерим отговора. Той се съдържа в таблица 1:

Таблица 1.

Изчисление на стъпката на догонване на ЕС от някои страни членки по БВП на човек от населението

Страни	% от средното за Европейската икономическа общност в годината на присъединяване	% от средното за ЕС през 2007 г.	Години като член на ЕС	Повишение на относителното равнище в процентни пункта към ЕС-27 по време на членството	Средногодишна стъпка на догонване в процентни пункта от присъединяването до 2007 г.
Ирландия	50% (1973 г.)	146,2	34	96,2	2,83
Гърция	62% (1981 г.)	98,4	26	36,4	1,40
Португалия	55% (1986 г.)	73,9	21	18,9	0,90
Испания	68% (1986 г.)	104,5	21	36,5	1,74

Източник: Изчислено по данни на Евростат

Най-висока е стъпката на догонване в Ирландия и най-ниска тази в Португалия. България не може да достигне темпото на догонване на Ирландия по очевидни причини на които съм се спирал в други мои публикации. Не бива обаче да допускаме и ниското темпо на догонване на Португалия. Като имаме предвид, че нашите икономически, политически, географски, климатични, психологически, народностни и други условия са много близки с тези на Гърция, а имаме и някои важни сходства с Испания, може да се приеме, че България трябва да се стреми да поддържа досегашното темпо на сближаване със стъпка на догонване по БВП на човек от населението около 1,50 процентни пункта средногодишно през следващите десетилетия.

Известно е, че равнището на производителността на труда в България спрямо средното в ЕС е най-ниско между новите членки на общността и страните кандидати. Далеч пред нас е Турция и още повече � Хърватия. Логично е при това положение да се запитаме � в какъв времеви хоризонт е възможно догонване на средната производителност на труда в ЕС. Това може да се установи чрез изчисляване на стъпката на догонване, при положение, че производителността у нас и в ЕС продължи да нараства със средногодишните темпове на 2001-2007 г., т.е. 0,82 процентни пункта. При това положение са необходими около 80 години за изравняване на нашата производителност с тази на ЕС. Това не е добра перспектива за България. Необходими са мерки за чувствително активизиране на темповете на повишение на производителността на труда, а следователно и на нейния принос за растежа през следващите години, така че срокът на догонване по производителност на труда да се изравни със срока на догонване по БВП на човек от населението, т.е. до към средата на столетието.

С помощта на този инструмент могат да се подават сигнали при голямо изоставане на страната по един или друг показател и да се подсказва необходимостта от своевременни мерки чрез икономическата политика за ускоряване на развитието. Придържането към подхода за ускорено развитие, т.е. без сравнения с други страни членки на ЕС, ни лишава от такава предварителна сигнализираща способност.

Според споменатата по-горе наша Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година, догонващият средногодишен растеж на БВП за първото десетилетие на настоящото столетие трябваше да бъде 9�10 процента. А се очакват между 5,5 и 6 процента, което не осигурява необходимото догонване, въпреки ниските темпове на растеж в Западна Европа през последните десетина години[8]. България засега използва 55-60% от своя растежен потенциал. Такъв тип икономически растеж е ускорен, но не е догонващ.

4. Приоритети в икономическото развитие

Пазарните фундаменталисти вярват във всемогъществото на �невидимата ръка� и ненавиждат понятия като �стратегия� или �приоритети�, защото това било �намеса� в нормалната дейност на пазарния автоматизъм. И най-добрата регулативна държавна намеса, според тях, била по-лоша от най-несполучливото свободно функциониране на икономиката по логиката на пазарния автоматизъм. По тази логика правителствата на всички страни по света и особено � на САЩ, ЕС и другите развити страни трябваше сега да бездействат и да чакат �невидимата ръка� да нормализира състоянието на финансовите пазари и да предотврати рецесията в реалния сектор[9].

Пазарните фундаменталисти продължават да чакат �невидимата ръка� на пазара да свърши своята структуроформираща роля, да развива фундаменталната и приложната наука и на тази основа � структурната и технологичната модернизация на икономиката. И няма да я дочакат, защото, както казва Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в нобеловата си лекция на 8 декември 2001 г. � �ръката е невидима, защото я няма.�

Пазарният механизъм може да влияе върху текущото корегиране и донастройване на съществуващите отраслови структури, но той не притежава способността да разпознава, да предвижда и определя типа, вида и начините на формиране на отрасловите структури, които ще съществуват след 20-30 и повече години. Частният капитал не прави модернизационни инвестиции, които ще дадат резултат след много години или дори блестящ краткосрочен резултат, ако той ще се прояви извън компанията и не може да бъде възнаграден чрез цената или други инструменти. Световната стопанска история не ни предлага такива примери. Това може да прави само науката, съвместно с държавни и недържавни проучвателни институции и екипи за приложни изследвания на големите корпорации в най-могъщите икономики. България не е между тях.

Според твърдения на наши уважавани учени от така наречените точни науки � математика, физика, химия, електроника, биология и други, най-големите фундаментални теоретични открития през последните десетилетия са направени от държавни изследователски организации към съответни национални академии и престижни университети или най-малкото с държавно финансиране на частни изследователски институции. Пазарният автоматизъм не оказва влияние върху този тип фундаментални изследвания, определящи в много висока степен икономическите приоритети и структури и подхранващи приложните научни изследвания в стратегическите хоризонти. Пазарният фундаментализъм по-скоро потиска фундаменталните изследвания, понеже не дават незабавен видим резултат. А без фундаментални теоретични изследвания няма приложни изследвания и иновационни внедрителски дейности.

В стратегически разработки на отделни научни колективи у нас се препоръчват национални приоритети за икономическо развитие. Българските държавни институции обаче още не са определили такива приоритети[10].

В споменатата по-горе наша Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година глава 11. е посветена на икономическите аспекти на структурната политика на страната в стратегически хоризонт[11]. Показани са тенденциите в измененията на структурите на производството и на потреблението и произтичащите от тях приоритети. Очертани са контурите на секторните структури, на отрасловите и продуктовите структури в промишлеността, структурата на услугите, регионалната структура на стопанската дейност и преструктурирането чрез фирмен оборот към 2010 и 2020 година. Впечатлението ми е, че нашите препоръки не се познават от хората, които формират държавната политика на България в стратегически хоризонт[12].

Няма приоритети изобщо. За приоритети може да се говори само от определена гледна точка, с оглед на зададен критерий за постигане на съответна стратегическа цел. Ако трябва да обобщя резултатите от нашите изследвания, могат да се очертаят следните приоритети в развитието на българската икономика към 2020 г., а и по-нататък:

- Според вида на високите технологии: - информационни и комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии; енергоикономисващи технологии, технологии за създаване на нови материали и нови източници на енергия;

- Според постигането на по-висока икономическа и социална ефективност: - производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост и капиталоемкост, с високо съдържание на сложен труд, с висока производителност и конкурентоспособност, ефикасно стопанско управление на макро- и микроравнище, създаване на съвременно социално пазарно стопанство, подобряване качеството на живота на хората;

- Според областите на дейност: - създаване на съвременно здравеопазване, на модерно образование и пожизнено обучение, на развита наука и мощна иновационна система, на комплексна инфраструктура, технологична и структурна модернизация на услугите, индустрията и земеделието, енергоикономично развитие в стопанския и домакинския сектор, разширено използване на възобновяеми енергоизточници, опазване и подобряване на околната среда;

- Според потреблението: - високо качество на потреблението, дематериализация на потреблението, потребление основано на знанията, потребление на възрастните хора, персонификация на продуктите и услугите, устойчиво потребление.

Широко разпространено е гледището, че приоритетите не трябва да са многобройни. Когато са много - няма приоритети, понеже всичко се оказва приоритетно. В това има дълбоко основание. Същевременно в реалната икономическа политика усилията трудно могат да се насочат в две-три-четири направления и всичко друго да се изостави. Това важи и за научните изследвания, особено фундаменталните в средните по мащаби и в големите страни. Затова се налагат компромиси между първото и второто гледище, съчетани с определяне на приоритети от първи, втори и трети ранг, държейки сметка и за характера на междуотрасловите връзки.

�����������

5. Стратегически икономически цели на България към 2020 година.

Всяка стратегия съдържа цели, приоритети и средства за тяхното постигане. Ще се огранича до икономическите и някои тясно свързани с тях социални цели.

Както вече споменах, България не си е поставяла официално стратегически цели като държава. Това са цели, които нашият колектив препоръча в своята стратегия за хоризонта към 2020 година[13].

Фундаменталната социално-икономическа цел на България е повишаване качеството на живота на хората чрез модернизация на икономическата и социалната система, полагане основите на информационното общество[14] и ускорената интеграция в ЕС.

България обаче се нуждае не от какво да е информационно общество и от каква да е европейска интеграция, а от такива, които обслужват балансирано интересите на всички социални и професионални групи в обществото. Правителството трябва да бъде еднакво грижовно към труда и капитала. Няма бъдеще държава, която допуска противопоставяне на тези две основни групи на обществото. Тяхното сътрудничество и равнопоставеното им третиране от държавата е от фундаментално значение за социално-икономическото и научно-техническото развитие на нашата страна през следващите десетилетия.

България е страдала много в миналото от примитивна �класова� политика, настройваща едната група срещу другата, вместо да бъдат конструктивни социални партньори. Различните, често противоречиви и дори конфликтни интереси на двете групи трябва да се съчетават чрез разумни взаимни компромиси, а не да се конфронтират под знамето на �класовата борба�. При наличие на добра воля всякакви противоречиви интереси могат да се решават чрез двустранни компромиси. Историята е показала, че барикадите не са най-доброто средство за разрешаване на конфликтни интереси. Барикадите създават повече нови проблеми, отколкото решават.

Държавните институции трябва да играят ролята на обективен арбитър при търсенето на справедливи компромисни решения. Всяка силова �победа� в конфликтите между труда и капитала е Пирова победа и цената се плаща от цялото общество в продължение на години. Това се потвърждава както от нашия, така и от световния опит[15]. В началото на 21-ви век е време да си извлечем тази изтрадана историческа поука.

Българското общество може да си постави следните главни икономически цели на хоризонта на 2020 г.[16]: значително подобряване на качеството на живота чрез повишаване на средните реални доходи; ликвидиране на оскотяващата бедност, особено сред ромското население; повишаване на социалната еднородност; модернизация на здравеопазването и образованието; повишаване на социалната, физическата и имуществената сигурност; смекчаване на демографската криза; и екологично здравословно развитие. Те могат да се конкретизират по следния начин:

- Повишаване на реалните разполагаеми доходи на хората до 50�55% от средното в ЕС към 2020 г. и до 75�80% към 2050-2060 година, като се има предвид, че в ЕС се очаква те да нарастват около 2,5% средногодишно. Гърция и Португалия сега имат по този показател съответно 95 и 75 процента, а Испания е на средното равнище за ЕС. Целта, която препоръчваме е амбициозна. Тя е на границата между възможното и невъзможното, но е реализуема при максимална мобилизация на националната енергия[17].

- Коефициент на заетост около 70-72% би следвало да бъде наша цел към 2020 г., при чувствително повишаване на относителния дял на заетите над 55 години, а също и заетостта на жените от всички възрастови групи. Необходимо е значително повишение на мобилността на работната сила и на заетостта. Широко прилагане на гъвкавото работно време и гъвкавите форми на заетост. Равнището на безработица да се сведе до 3 - 4%[18]. Това е минималното реално достижимо равнище на безработица в нормално функционираща пазарна икономика. Такава безработица може да се счита за голямо постижение по световните стандарти.

- По-справедливо разпределение и относителна социална еднородност. Сегашната галопираща комплексна поляризация трябва да бъде постепенно обуздана[19]. Под комплексна поляризация разбирам едновременно доходна и имуществена поляризация, поляризация по достъп до здравни услуги, поляризация по достъп до образование, дигитална поляризация, регионална и социално-етническа поляризация. Комплексната поляризация намира израз и във все повече оформящи се контрастни гета � мизерните гета на ромите и екстравагантните жилищни квартали на богатите, оградени с високи стени, охранявани от въоръжени хора и недостъпни за външни лица без разрешение.

Растящата комплексна поляризация е заредена с потенциал за нестабилност и социално-етнически експлозии. Необходими са ефикасни мерки за постепенното им решаване. При наличието на растяща комплексна поляризация не е възможно успешно догонващо развитие през следващите години. Световната практика показва, че най-високо качество на живота постигат страните с умерено социално разслоение. Умереното разслоение е типично за страните с цивилизовано социално пазарно стопанство, каквато би трябвало да стане България през следващите десетилетия.

- Всеобщ достъп до качествено здравеопазване: Всеобща здравна осигуреност; всеобщ достъп до общопрактикуващ лекар и до лекар специалист; до болнично лечение; до ефикасни лекарства. Намаляване на детската смъртност до 6-7%[20]. Достатъчно финансиране. Чувствително повишаване на качеството на здравната помощ. Съчетаване на държавно и частно здравеопазване, при доминираща роля на държавното. Прилагане на принципа � здравето не е стока. Качеството на работата на здравните заведения да се оценява според здравето на хората, а не по финансови показатели, както се прави сега.

- Всеобщ достъп до качествено образование[21]. Да се прилага принципът, че развитието на образованието е присъща фундаментална функция на държавата, която частният сектор не може да изпълнява. Постигане на всеобщо средно образование - към 2020-2025 година. Ликвидиране на неграмотността. Въвеждане и разширяване на системата на пожизненото обучение и на други модерни форми на обучение. Цялостна модернизация на учебните програми в съответствие с европейските стандарти, съчетана със запазване на най-добрите традиции и национални добродетели. Повишаване ролята и статута на учителя като централна фигура в образователния процес. Цялостно подобряване на материалната база, в т.ч. компютъризация на образованието. Разширяване обхвата и рязко подобряване качеството на основното и средното образование. Форсирани действия, ако е нужно и с елементи на принуда, за пълно обхващане и задържане на децата от ромското население в образователната система. Повишаване на квалификацията и рязко подобряване на заплащането на учителите в основното и средното образование и на преподавателите във висшите училища. Запазване на безплатното средно образование и ограничено заплащане в държавните висши училища. Държавата трябва да осигурява преобладаващата част от финансирането на висшите училища. Съкращаване броя на висшите училища и рязко повишаване на качеството на висшето образование. Разширяване на изследователската дейност във висшите училища. Подобряване връзките на висшите училища с научните институти в БАН, Селскостопанската академия и други научни организации. Учениците и студентите трябва не само да �получават�, но и да �създават� знания. Да се възприемат новите методи на обучение на �лице в лице� и на �равен с равен�. Българското образование трябва да се превърне в институция за дълготрайни знания, които не остаряват бързо. Мозъците на учениците трябва да бъдат мислещи машини, а не складове за факти, дати и числа. Младите хора трябва да бъдат обучавани да управляват своя живот в постоянно променящо се общество. Все по-масово да се прилага обменът на ученици и студенти от наши средни и висши училища със съответни училища в чужбина. Качеството на работата на учебните заведения да се оценява според качеството на образованието и квалификацията на хората, а не по финансови показатели, както е сега. Съчетаване на държавни с частни учебни заведения, при запазване решаващата роля на държавните. Създаване на модерна система за текущо повишаване и освежаване на квалификацията на всички категории работещи.

- Здравословна околна среда[22]. Намаляване на вредните емисии с около 20 процента в съответствие с препоръките на Европейската комисия и други международни задължения на България. Все по-широко използване на нови възпроизводими и други модерни източници на енергия. Чисти води, въздух, почви. Намаление на транспортните услуги за производството на единица БВП. Ограничаване на задръстванията и замърсяването на въздуха в големите градове. Ограничаване на вътрешноградския и шосейния междуселищен транспорт с традиционни двигатели с вътрешно горене и замяната им с екологично чисти енергийни двигатели. Монтиране на модерни очистителни съоръжения във всички ТЕЦ, циментови, химически и други заводи с високи коефициенти на улавяне. Решаване на проблема със събирането, третирането и съвременната обработка на твърдите домакински отпадъци в селищата, особено в големите градове. Стриктно прилагане на принципа �замърсителят плаща�. Разширяване на защитените територии.

- Здравословно жилище за всеки гражданин. Увеличаване на жилищната площ на член на семейството. Увеличаване дела на жилищата със стомано-бетонна и тухлена конструкция[23]. Всеобща топлинна и звукова изолация на жилищата[24]. Цялостна модернизация на конструкцията на жилищата с вградени в тях уреди, апарати и други улеснения. Подпомагане на младите семейства и особено на семействата с 1 до 3 деца за придобиване на жилище. Самостоятелно жилище за всяко семейство. Изграждане на селища-сателити на големите градове. Превръщане на запустели села в съвременни почивни зони и частично преодоляване по този начин на обезлюдяването на цели региони.

- Здравословна структура на потреблението: Повишаване дела на висококачествените хранителни продукти в менюто на българското семейство. Делът на разходите за храна и безалкохолни напитки в семейните бюджети да спадне до 20-22%, (при 37,5% сега). Осигуряване на екологично чисто потребление. Постепенна персонификация на потреблението � възрастово, полово. Нарастваща дематериализация на потреблението. Повишаване дела на разходите за здравеопазване, образование и почивка в структурата на домакинските бюджети.

- Висока компютърна и интернетна грамотност: Създаване на качествена инфраструктура за пълно покритие на страната с високоскоростен интернет[25]. 100% качествено покритие на всички училища с високоскоростен интернет. Домашен достъп до интернет за 80�90% от домакинствата[26]. Висока компютъризация на правителствените административни услуги. Висок процент на електронната търговия и т.н. Масово използване на мултимедии и мобилна телефония, включително и за интернет.

- Поява на първи признаци за смекчаване на демографската криза[27] - към 2025�2030 година. Овладяване на кризата не е възможно, но нейното смекчаване е постижимо, макар и много трудно. Това предполага по-нататъшно увеличаване на раждаемостта, която у нас сега е 9,8 на хиляда и намаляване на смъртността, която е 14,8 на хиляда. Голямата разлика между двете величини говори за висок отрицателен естествен приръст, който води до бързо намаление на населението. И то ще продължи да намалява до към 2035�2040 г., а може би и след това, ако раждаемостта не бъде съществено повишена, а смъртността намалена. През последните десетина години раждаемостта расте, но и смъртността остава висока и няма осезателно сближаване между двата процеса. Необходими са повече и по-ефикасни насърчителни мерки за повишаване на раждаемостта, за подпомагане на майките и младите семейства, за пълно обхващане на желаещите в детски предучилищни заведения при минимално заплащане. Преобладаващата издръжка на тези заведения трябва да осигурява държавата. Средната продължителност на достойния живот на хората следва да се повиши с 3-4 години до към 2030 година[28]. Нужно е чувствително намаление на детската смъртност, която сега превишава двукратно смъртността в развитите страни. Необходимо е повишаване качеството на етническата структура на населението (от гледна точка на родителска отговорност, образование, трудови навици, съзидателно и културно поведение в обществото) чрез увеличаване на раждаемостта в българския етнос и ограничаването й до разумни граници в ромския етнос, придружено с форсирано подобрение на образованието и професионалната квалификация на ромите, ако е необходимо, в отделни случаи и с принудителни мерки.

- Ограничаване на емиграцията чрез подобряване на условията за живот и работа в страната и по същия начин и със същите средства - повишаване процента на завръщащите се българи, заминали на работа в чужбина[29]. Привличане на сънародници от българските общности, които живеят трайно извън България � в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и други страни. Привличане на квалифициран персонал от други страни и ограничаване до минимум притока на неквалифицирани имигранти. Работата, която такива имигранти биха могли да вършат, може не по-лошо и с по-малки финансови и други усилия да се върши от българските роми ако държавата вземе бързи мерки, при нужда и с принуда, за повишаване на тяхната квалификация чрез 4-5-6 месечни курсове за обучение.. Подготовка на нашето общество да съжителства през следващите години и десетилетия с имигранти от други страни. Колкото и да се стремим да не внасяме такава работна ръка, това е неминуем обективен процес при демографска криза в условията на глобализация.

-Ограничаване на престъпността и корупцията. Повишаване на личната и имуществената сигурност на гражданите и защита от корупционни посегателства. Тази сигурност е неделима съставка на високото качество на живот, към което нашето общество ще се стреми. За тази цел е необходимо рязко повишаване ефикасността на съдебната система. Засега това е най-слабо реформирания и най-ниско ефективния сектор на държавната администрация, въпреки натиска на европейските институции. Изглежда не достига политическа воля за тяхното реформиране.

6. Средства за постигане на социално-икономическите цели

Най-общо казано, това може да стане чрез подходяща икономическа политика[30], полагане основите на икономиката на знанието, съчетани с хуманизиране на обществената система и ускорена интеграция в ЕС. Постигането на изброените по-горе хуманни цели не е възможно в условията на сегашните уродливи характеристики на формиращото се в България социално поляризирано общество, продукт на второто диво първоначално натрупване на капитали в рамките на едно столетие (от края на 19-ти до края на 20-ти век). Допълнително отежняващо обстоятелство е силно подкопаната държавност и наличието на добре организирана престъпност, проникнала на някои места в жизнено важни държавни институции.

Ускорената комплексна интеграция на България в ЕС е от фундаментално значение за успешното ни социално-икономическо развитие до 2020 г. и след това. Без такава интеграция не може да бъде постигната нито една от посочените цели. Ако направим равносметка за изминалите две години от присъединяването ни, нямаме основания за оптимизъм. Политическите изказвания, че то е успешно са по-скоро куртоазия. България засега не се интегрира успешно в общността. Голяма част от предприсъединителните фондове остават неусвоени и с изтичането на 2008 г. ги губим безвъзвратно. Почти всички обекти по предприсъединителните програми се изпълняват от чуждестранни фирми. Нашите фирми не могат да печелят търгове на Европейската комисия за изпълнение на проекти и в най-добрия случай участват като подизпълнители с всички негативни последствия. Слабо е вътрешноотрасловото и продуктовото производствено специализиране и коопериране между български фирми и такива от западноевропейски страни. Ако продължава така със структурните, кохезионния и аграрните фондове на съюза по оперативните програми до 2013 г. и след това трябва да се сърдим на себе си, че сме и ще останем на едно от последните места в ЕС по най-важните показатели на развитието.

У нас, след присъединяването към ЕС нарастнаха очакванията за европейски доходи, но те са възможни само при европейско производство, с европейска производителност, европейско качество и европейски цивилизовани обществени отношения. Разшифровано, това означава:

-Осигуряване на висок и качествен растеж на БВП който да превишава 2,5-3,5 пъти средния в ЕС. И то с измеренията на устойчив растеж - съчетаващ съвременни икономически, социални и екологични характеристики. Българският БВП на човек от населението към 2020 г. би трябвало да достигне 50�55% от средното в ЕС-15 [31], при положение, че най-развитите страни членки растат през този период с 2,5% средногодишно. Към 2050�2060 г. бихме могли да достигнем 75�80% от средното в ЕС. Испания вече превишава средния показател за ЕС с 6,6 процентни пункта, Гърция го доближава плътно с 97,1%, докато Португалия достигна 74,6%. Както се вижда, дори към средата на настоящото столетие БВП на човек от населението в България ще изостава значително от сегашното равнище на този показател в Испания и Гърция и ще се изравни с Португалия. Неприятно е да се каже, но такива са суровите реалности на икономическото развитие.

-Това предполага висока норма на натрупване - 30�31%, и на инвестиране - 33�35%, при много висока ефективност в продължение на десетилетия, което никак не е лесно. То изисква пълна мобилизация на вътрешните ресурси, своевременно усвояване на всички трансфери от ЕС, а също и на други ресурси от международните финансови пазари. Прякото влияние и сянката на текущата финансово-икономическа криза ще се чувства през следващите няколко години[32] и ще затрудни поддържането на високи норми на натрупване и на инвестиране поради отлив на капиталите от несигурни страни като нашата. Това забавяне трябва да се компенсира с още по-високи норми на натрупване и инвестиране през следкризисните години.

- България трябва да се стреми и към по-благоприятна структура на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Все по-голяма част да се насочват за внедряване на високи технологии в преработващата промишленост, строителството, транспорта и други модерни отрасли на услугите. През последните години около 50% от ПЧИ у нас са за покупка на имоти, финансово посредничество, доставка на автомобили и тяхното обслужване и други направления, които с нищо или твърде малко допринасят за нашето развитие чрез създаване на работни места, внедряване на нови технологии, производство на по-голяма добавена стойност, увеличение на износа, повишение на конкурентоспособността[33].

- България не успя до сега да привлече на своя територия големи модерни заводи на световно известни компании с тяхната изследователска и развойна база. Усилията за привличане на такива заводи трябва да продължат и да се съчетават с бързо развитие на специализирани подизпълнителски дейности за производство на високотехнологични компоненти за сложни продукти, произвеждани от големите западноевропейски и световни компании. Да се засилва вътрешнопродуктовата междудържавна специализация и производствено коопериране. И тук сегашната световна криза ще окаже неблагоприятно влияние в продължение на няколко години.

- Повишаване на производителността на труда. В структурата на източниците на растежа трябва да преобладава интензивният тип, т.е. повишението на производителността на труда да осигурява преобладаващата част от приръста на БВП. Необходимо е средногодишно повишение на производителността на труда с 4,5-5,0%, достигане на около 50% от средното за ЕС равнище на производителността на труда към 2020 г. и около 75-80% към 2050-2060 година. Повишението на производителността на труда следва да осигурява 60-65% от средногодишния приръст на БВП до 2020 г., а след това � до 70-75%. Поради ограничените ресурси на работна сила производителността на труда трябва да стане главен, а през отделни периоди и единствен фактор за икономическия растеж през следващите години и десетилетия.

- Повишаване на конкурентоспособността на икономиката и от 76-то място, където сме сега по макроикономическа конкурентоспособност, към 2020�2025 г. да достигнем 35-то�40-о място. Това означава, че пак ще бъдем между последните в ЕС, но трябва да изпреварим поне развиващите се страни, които сега са пред нас.

- Подобряване на валутно-финансовите баланси. В контекста на конкурентоспособността, специално значение има конкурентоспособността на износа и на другите външноикономически дейности. Тя намира синтезиран израз в състоянието на външнотърговския баланс и най-вече в текущата сметка. Особено важно е това в условията на глобална криза, като сегашната, а подобни кризи са много вероятни и през следващите десетилетия. От състоянието на текущата сметка може безпогрешно да се съди за здравословното състояние на икономиката. През последните десетина години дефицитът в текущата сметка расте непрекъснато и сега е между най-високите в страните от ЕС[34]. Цел на нашата дългосрочна икономическа политика следва да е свеждане на търговския дефицит към 2015 г. до 18-20% от БВП, а към 2020-2025 г. до 5-8%. Дефицитът в текущата сметка трябва да бъде намален към 2015 г. до 18-20%, а към 2020-2025 г. до 6-8%.

- Намаляване на енергоемкостта и материалоемкостта на продукцията. Сега сме с 3�4 пъти по-висока енергоемкост на БВП от тази в развитите страни. Съществува много тясна, почти функционална зависимост между увеличението на производството и на употребяваните ресурси � енергия, материали, труд, капитали и т.н. и свързаното с това замърсяване на въздуха, водите и почвите. В икономическата литература по устойчиво развитие често се използва понятието "decupling". Това означава разкъсване на тази зависимост и създаване на условия за производство на повече блага с по-бавно растящ обем на употребяваните енергийни и други ресурси. Това изисква огромни усилия и много време, особено в технологиите, в квалификацията на работната сила, в организацията на производството и т.н.[35]

- През следващите десетилетия преобладаващата част (около 80-85%) от енергийните инвестиции следва да се насочват за енергоспестяващо развитие чрез структурна и технологична модернизация в стопанския и домакинския сектор и едва 15-20% за нови енергийни мощности. Ако активното енергоспестяващо развитие у нас беше започнало десетина години по-рано и беше вече набрало скорост може би нямаше да е необходимо строителството на АЕЦ �Белене�. Сега е вече късно и централата трябва да се изгражда. Отдавна е доказано, че енергоспестяващите инвестиции са 2-3 пъти по-ефективни от инвестициите за нови енергопроизвеждащи мощности.

Все в този контекст е необходима ревизия на концепцията �България � енергиен център на Балканите�, разбирана като производство на по-голямо количество енергия за износ в съседните страни. Тепърва подлежи на доказване кой износ е по-изгоден за България � износът на електроенергия или на високо- и среднотехнологични продукти, произведени със същия обем инвестиции. Предварителните оценки са в полза на второто. Освен това трябва да се има предвид, че преминаването на тръби на транзитни петролопроводи и газопроводи през наша територия не ни прави енергиен център на Балканите.

- Масово използване на високи технологии � информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, технологии за нови източници на енергия, за нови материали и т.н. Новите технологии съдържат огромен заряд за бъдещ икономически растеж[36]. Без тях той е невъзможен. Да се разшири и подобри качеството на обучението на инженерни, биологични, икономически, правни и други кадри по приоритетни технологични направления и специалности. Да се разшири и тотално модернизира базата на приложните изследвания и на иновационната дейност във високите технологии.

- Форсирано развитие на здравеопазването и образованието. Тук здравеопазването и образованието се разглеждат като фактори на производството, а не като общочовешка цел на всяко модерно общество, както е направено в предходния раздел. Чрез съвременно здравеопазване и образование се осигурява подготовката на необходимия човешки и интелектуален капитал. Без такъв капитал не е възможен икономически и социален прогрес през следващите десетилетия. Съвременният човешки капитал и високите технологии са ключът към догонващо икономическо и социално развитие за страна като България, бедна на други производствени фактори.

- Модернизация на производствените структури (секторни, отраслови, продуктови). При секторните структури става дума за съотношението: земеделие�индустрия�услуги. Земеделието сега произвежда около 9% от брутната добавена стойност в България, индустрията 31%, услугите 60 процента. Разбира се, има колебания по години. Към 2020-та година земеделието ще спадне на 3-4%, индустрията � на 26�27%, услугите ще продължат да растат до към 70�72 процента. Отрасловите структури на индустрията ще се променят в полза на преработващите високотехнологични отрасли за сметка на традиционните добивни дейности. Най-активни ще бъдат структурните процеси на продуктово равнище. Ще расте делът на продуктите с по-ниска енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост и по-високо съдържание на сложен труд, за сметка на традиционните.

- Бързото развитие на производството и износа на екологично чисти земеделски продукти е перспективна ниша за България, поради по-малката увреденост на нашите почви с химически торове и други препарати. Това е една от областите, където нашата изостаналост (по-малката употреба в миналото на химически торове и препарати в земеделието) в сравнение със Западна Европа сега се превръща в предимство. С повишаването на доходите на населението търсенето на екологично чисти, макар и по-скъпи, продукти ще расте през следващите години и десетилетия. Особено големи са перспективите за износ на екологично чисти продукти в страните членки на ЕС и други развити страни.

- Форсирано развитие на комплексна инфраструктура: транспортна, техническа, екологична, енергийна, водосборна, водопредпазна, социална, телекомуникации и други. Без съвременна инфраструктура не е възможно икономическо развитие. И още по-малко � догонващо развитие. Изгражданата инфраструктура следва да обслужва както вътрешното българско развитие, така и регионалното и междурегионалното сътрудничество, като се възползва от стратегическото географско разположение на България � кръстопът на важни комуникации от запад на изток и от север на юг.

- Бързо развитие на науката и на иновационната система. Да се установят приоритетни направления за фундаментални научни изследвания, които България ще развива през следващите години и десетилетия[37]. Бързо да се възстанови и модернизира разрушената преди 15-20 години база за приложни изследвания и развойно-внедрителска дейност. Общите вътрешни разходи (държавни и частни) за финансиране на науката трябва да достигнат поне 2,5-3,0% от БВП към 2020 година, при 1,84% в ЕС през 2006 г. и 0,48% у нас. Развитата иновационна система е необходима за успешно усвояване, разпространение и използване на собствените и на вносните технически, организационни и други новости. Подобряване на сътрудничеството между научни институти, университети, иновации и производство. Бързо развитие на патентното дело и увеличаване на патентните заявки и на регистрираните български патенти в европейската и американската петентни служби. България е крещящо изостаналав тази област[38].

- Подобряване качеството на управление на микро равнище. Според оценки на Световния икономически форум по различните аспекти на качеството на управление на фирмите през 2007 г. България заема от 100-ното до 122-рото място, от 131 обхванати страни, т.е. на едно от последните места в света. Да се разработи програма, предлагаща държавна инициатива за бързо обучение на нови управленски кадри на фирмено равнище и за повишаване управленската квалификация на наличните кадри. Без подобряване на управлението на микро равнище не е възможно повишение на производителността и на конкурентоспособността.

- Все по-дълбока интеграция в Европейския общ пазар. Вътрешнообщностният износ на България може да достигне и да се стабилизира на 65-70% от общия износ на страната. Сега изнасяме 4�5 пъти по-малко на човек от населението от Унгария, Чехия, Словения. Към 2020 година трябва поне да се изравним с тяхното сегашно равнище и дори да го превишим. А представете си къде ще бъдат те тогава. Ще се разширява вътрешноотрасловият и вътрешнопродуктовият стокообмен чрез засилване на вътрешнопродуктовото коопериране при производството на високотехнологични изделия посредством международни производствени съюзи и подизпълнителство. Можем да си поставим задачата към 2020 г. да достигнем 10�12 процента. Сега изнасяме едва 3,34% високотехнологични продукти от общия ни износ, при 16,65 средно за ЕС. Високо- и среднотехнологичните продукти да достигнат 60-65% от общия ни износ към 2020 година, т.е. колкото е сега в Унгария, но при друга продуктова структура. Износът на суровини и материали сега е над 50% от общия ни неенергиен износ. Той следва да бъде сведен до 25-30%.

- Засилване на вътрешната и външната мобилност. Много хора ще напускат страната временно, но и все повече ще се завръщат с повишена квалификация и обогатени трудови и житейски навици. Ще се засилва и вътрешната българска трудова мобилност[39]. С подобряване на икономическото положение в страната през следващите години можем да очакваме засилване на преселването от градовете обратно към селата с по-добри условия за живот. С времето този процес наверно ще се активизира. Всичко това ще благоприятства икономическото ни развитие.

- Създаване на икономически условия за завръщане на част от временно работещите в чужбина българи. Попълненията за необходимата в бъдеще допълнителна работна сила следва да идват от по-добро използване на наличната в страната работна сила чрез форсирано повишение на нейната квалификация (особено на ромското население), от завръщане на временно емигрирали сънародници, от българските общности в други страни и само в краен случай � внос на квалифициран персонал от други страни. Форсираните (дори с елементи на принуда) действия на държавата за по-пълно обхващане на ромските деца в образователната система и за масирано обучение на възрастното ромско население в няколкомесечни курсове за професионална квалификация ще бъде по-евтино и по-целесъобразно от вноса на ниско- и средноквалифицирана работна ръка от азиатски и африкански страни.

- Много по-висока ефикасност на администрацията. Ограничаване на нейния количествен растеж, повишаване на квалификацията и експедитивността, ограничаване на податливостта й на корупция чрез подобряване на заплащането.

- Ограничаване на престъпността и корупцията. Тук тези явления се третират като препятствия за растежа, а не като цел на развитието и елемент на качеството на живота, както е в пети раздел. Ако не настъпят резки подобрения в ефикасността на функционирането на правораздавателните органи и особено на съдебната система, постигането на набелязаните по-горе социално-икономически цели ще е невъзможно[40].

7. Сравнение между две стратегии за икономическо развитие

Както посочих по-горе, нашата �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година� беше публикувана през ноември 2003 година, а през януари 2004 г. � �Резюме на заключенията и препоръките� на английски език. През декември 2006 г. беше публикувано нейно продължение �Догонващо икономическо развитие � стратегия и реалности�.

Поради особената важност и сложност на проблема беше логично да се появят у нас и други публикации на тази тема. Четири години по-късно - през юни 2007 г. беше проведено публично обсъждане на �Стратегия за ускорено икономическо развитие на Република България�. Доклад за Президента на Република България. Докладът е подготвен от голям колектив под ръководството на ст.н.с.II ст. д-р Митко Димитров от Икономическия институт на БАН. Следва да се очакват и други публикации на български изследователи по тази толкова важна проблематика[41].

Също така логично беше една година след появата на втората стратегия за икономическо развитие в нашите икономически списания да се появи сравнителен анализ на двете стратегии в който да се посочат сходствата, различията, областите на взаимно допълване между двете разработки и възможностите на тяхна база , а също и на други изследвания в тази област, да се подготви проект за Консолидирана стратегия за икономическо развитие на България до 2020 година, който да се представи на висшите държавни институции. Това би било полезно, защото България все още няма Държавна стратегия за икономическо развитие и още по-малко Стратегия за устойчиво развитие до 2025-2030 година[42]. Единственият консолидиран държавен документ за намеренията на Народното събрание и на Правителството засега е бюджетът, чийто хоризонт е една година. Едва ли е нужно тепърва да се убеждаваме в ползата от такава стратегия за развитието на България, примерно до към 2030 година, а по някои параметри и в по-далечен хоризонт! Още повече че неговата липса се чувства все по-силно[43].

Очакванията обаче не се потвърдиха. Доколкото ми е известно, през изминалата година в икономическо списание не е публикуван сравнителен анализ на двете разработки. С настоящите редове искам да привлека вниманието на икономическата колегия върху двете стратегии и на необходимостта от изработване на Държавна стратегия за икономическо развитие на България.

7.1. Обща оценка: Първият и вторият раздел на доклада са разработени на прилично ниво. На тях са отделени 150 страници. Най-важният раздел трети �Стратегия за ускорено развитие на националната икономика� обаче не задоволява, както по качество на разработката, така и по отделеното му внимание � едва 28 страници. А този раздел е концептуалната сърцевина на проекта. Това личи и от неговото заглавие, което почти съвпада със заглавието на доклада. На авторите им е било по-лесно в първи и втори раздел да пишат за текущото състояние на икономиката и за отделните сектори, но не и за стратегията за развитие на националната икономика до 2020 година.

Имам доста бележки по първите два раздела, но поради особената важност на третия раздел ще се спра само на него.

7.2. Най-важни бележки по трети раздел:

7.2.1. На с. 153 е писано, че �Основна цел на стратегията е ускорено икономическо развитие на България за превръщането й в средносрочен период в развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, успешно интегрирана в ЕС (курсивът мой � И.А.)�. Тази формулировка на основната цел е погрешна. Смесени са икономически и статистически понятия за средносрочно и дългосрочно. В общоприетата практика под краткосрочно се разбират до 2-3 години; средносрочно � 5-7 години; дългосрочно � над 10 години. В доклада на колегите под средносрочно се разбират 14 години (2007-2020). Това е погрешно, но не е фатално.

Авторите приемат, че за 14 години от най-бедната страна членка на ЕС България може да се превърне в �развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, успешно интегрирана в ЕС�.

Изпълнението на такава амбициозна стратегическа задача за 14 години не е възможно. Особено в текущите неблагоприятни икономически, социални, инфраструктурни, екологични, образователни, здравословни, демографски, управленски, правораздавателни, административни, сигурностни и други български условия[44]. При такава макро- и микро среда България не може да стане нито развита страна, нито с висок доход, нито с ефективна икономика, нито успешно интегрирана в ЕС към 2020 година.

Достатъчно е да се анализират най-важните макроикономически и други показатели (БВП на човек от населението, производителност на труда, конкурентоспособност, обем и структура на производството и износа, структурно и технологично ниво на икономиката, текуща сметка на платежния баланс, брутен външен дълг, квазибюджетен дефицит, състояние на инфраструктурата, на здравеопазването, образованието, науката, на иновационната система, на демографската криза, на регионалните проблеми, на екологията, на доходите, на потреблението, на социалната и особено на социално-етническата поляризация, на престъпността и корупцията, на правораздавателната система, на ограничения административен капацитет и т.н.), за да се разбере, че такава задача е неизпълнима за 14 години. При най-благоприятни вътрешни и външни условия за това е нужно 3-4 пъти повече време. Няма гаранции, че такива условия ще бъдат налице в продължение на няколко десетилетия. По-вероятно е да не бъдат. Особено като държим сметка за непредвидимостта на външните условия. Текущата световна финансова криза го потвърждава.

Подаването на такива свръхоптимистични оценки на висшите държавни институции е силно подвеждащо. Авторите на такива оценки правят добро впечатление на политиците в момента, но подготвят почвата за големи грешки и разочарования в бъдеще. С подобни нереалистични оценки се прави лоша услуга на тези институции, защото се създават условия за погрешна държавна политика и свръхочаквания.

������ Авторите се самоподвеждат като използват класификация на Световната банка за степени на развитие, предназначена за слаборазвитите страни, с които банката работи (с. 153). Погрешността на такъв подход личи от признанието няколко реда по-долу, че по този критерий (10 хил. щатски дол. на човек от населението по паритетни стандарти) всички новоприети в ЕС страни от Централна и Източна Европа са развити страни и че �България би могла да влезе в тази група до 2010 г.� (с. 153). Сериозни анализатори на икономическото развитие не би трябвало да допускат такива груби грешки.

7.2.2. На с. 153 авторите обясняват своя подход за характеризиране нивото на икономическо развитие на България. Те приемат погрешно критерия 10 хил. дол., без да се интересуват от относителното ниво на икономическото и социалното развитие на България в общността на страните членки на ЕС. Те също възразяват срещу така наречения �сравнителен подход за определяне на целите и разположението им във времето� (с. 153), което е намек за нашия подход, без да ни цитират изрично и продължават: �При такъв подход не можем да поставим постиженията в сравнителен план като цел, защото не знаем дали другите страни също няма да провеждат активна политика и къде ще бъдат в края на периода� (с.153).

������ Това твърдение не е вярно. Както посочих по-горе, всички страни членки на ЕС разрабоват концепции (стратегии) със 7 годишен хоризонт, които се конкретизират с оперативни програми. Тези документи се представят в Европейската комисия (ЕК), обсъждат се и изпълнението им се наблюдава, оценява и оповестява на интернет страницата на ЕК. Освен това, в ЕК и в страните от общността има множество експертни разработки за по-дългосрочно икономическо развитие на отделните страни членки и на ЕС като цяло. Към това се добавят и редовните (два пъти годишно) прогнози на Евростат за икономическото и социалното развитие на страните членки. Те също се публикуват. Към това може да се прибави и огромната информация, систематизирана от Евростат в публикации за икономическото развитие на ЕС и на страните членки през последните 40-50 години по стотици показатели, в това число и по темповете на растежа на чиято основа могат да се формулират достатъчно надеждни тенденции за дългосрочното поведение на съответните показатели.

������ Освен източниците от Европейската комисия полезна информация за икономическото развитие на страните членки може да се намери от публикациите на Европейкия парламент, Централната банка на Общността във Франкфурт, от публикации на Европейската банка в Лондон, на ОИСР в Париж, на Световната банка, на МВФ и т.н.

Известно е, например, че средногодишните темпове на прираста на БВП в общността през последните десетилетия са били около 2,5-3,0% и почти е сигурно, че през следващите няколко десетилетия ще останат на това равнище � около 2,5%. Пита се, какво пречи да се правят сравнителни оценки и стратегическо целеполагане за БВП на човек от населението, за производителността на труда, за конкурентоспособността, заетостта, доходите, образованието и т.н. в България в контекста на очакваното поведение на тези показатели в общността през следващите 2-3 десетилетия? Както за страните членки, така и средно за общността. Налице са всички информационни условия за обективно стратегическо целеполагане за България като член на ЕС.

�Това не само е възможно, но и необходимо за всяка страна член на общността. Известно е, че в ЕС протича активен процес на постепенно сближаване между страните членки по всички най-важни икономически, социални и други показатели. Това е характерно за всяка интеграционна общност. Една от главните цели на общността е да помага на по-изостаналите страни членки да се сближават с по-напредналите. По наличието или липсата на такива процеси се съди за успеха или неуспеха на общността. Как иначе може да се оценява този процес освен чрез сравнителен анализ на динамиката на икономическото, социалното и всякакво друго развитие!

Освен това, ние сме длъжни да знаем какво правят другите страни от общността и да се стремим да го правим като тях и дори по-добре от тях, за да скъсяваме голямата дистанция, която ни дели. Ако не го правим се самоизолираме и самообричаме на опасни самозаблуди. Ние може да си въобразяваме, че се развиваме успешно с 4-5% средногодишно и да останем завинаги на последно място в ЕС. Без да си даваме сметка, че 4-5% средногодишен темп за изостанала страна като нашата съвсем не означава бързо развитие. Още по-малко � догонващо развитие. И още по-малко � изолирано от развитието на другите страни от общността.

Прилагайки подобен изолационистки подход, откъснат от процесите в другите страни членки, българското правителство вече допуска такава грешка. Според нашето правителство България е една от най-бързо развиващите се страни в ЕС и в Източна Европа със своите 5,5-6,0% средногодишен растеж през последните години. В действителност за 2001-2007 г. ние сме последни по темпове на растеж между новите членки на ЕС от Централна и Източна Европа и сме на 18-то място ако добавим трансформиращите се икономики от ОНД. Това ще даде основание на другите страни членки да ни считат за случайно попаднало безнадеждно чуждо тяло в икономическия организъм на общността с всичките негативни последствия.

������ Такъв подход е погрешен. Не е възможно дадена страна да се самоопределя като повече или по-малко развита извън контекста на развитието на другите страни от общността. Освен това, понятието �развита страна� е динамично. Количествените измерения на критериите за �развитост� се променят във времето. Особено като се има предвид неравномерното развитие на различните страни през десетилетията и вековете. А самата неравномерност може да се установи и измери само чрез сравнителен подход при изучаване на икономическото развитие.

С развитието на европейската и световната икономика и с натрупването на последствията от инфлационните процеси в продължение на десетилетия, то също се променя в количествено и качествено отношение. Преди 50-70 години БВП на човек от населението от 3-4000 щатски долара е било доказателство за доста висока степен на развитие, докато сега е превишено от множество слабо развити страни, без да им дава основание да претендират, че са развити. Защото икономическото съдържание на 4000 долара в началото на 21-то столетие е съвсем различно от това в средата на 20-то столетие.

������ Още по-абсурден е такъв изолационистичен подход за България като член на ЕС, където традиционните граници между държавите и техните икономики все повече избледняват и след време ще изчезнат. Безапелационната тенденция е към постепенно сближаване на всички икономически, социални и други показатели в интегрирания общ пазар. Развитието на България трябва да се оценява само в контекста на развитието на другите страни членки и на общността като цяло. Такъв подход е приложен в нашата Стратегия, публикувана през 2003 година.

Заслужава да се напомни, че по предпочитания от нас сценарий D (от общо 6 сценария) оценяваме, че към 2020 г. БВП на човек от населението по паритетни стандарти може да достигне 18968 Евро (виж с. 82 от нашата Стратегия), а в доклада на колегите е записано 19870 Евро към 2020 година, т. е. почти същото. При 20 годишна дистанция във времето подобна разлика в целеполагането е нищожна.

������ Тълкуването на това число (19000-19500 Евро) е едно, ако е изолирано от развитието на другите страни членки и от ЕС като цяло, както е сторено в доклада на колегите и съвсем друго ако се оценява в контекста на общността, както е направено в нашата Стратегия. Според нашия подход това би било около 50-55% от очакваното средно ниво на общността към 2020 г., ако средногодишният прираст на БВП от 2001 до 2020 г. при тях е 2,5%, а при нас 5,5%[45]. А 5,5% средногодишен растеж в продължение на 20 години би бил изключително постижение за българската икономика. В нашата стратегия го наричаме � на границата между възможното и невъзможното. И въпреки това подобно равнище на БВП на човек от населението не прави България �развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, успешно интегрирана в ЕС�.

Прилаганият от нас подход е по-богат по съдържание и дава възможност за много повече и по-верни разсъждения[46]. При нашия подход не може да се направи извода, че към 2020 г. България ще бъде развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, след като се очаква да бъдем два пъти по-ниско от средното за общността, 3-4 пъти по-ниско от най-развитите страни членки и последни или между последните всред страните членки на ЕС по най-важните икономически, социални и други показатели. Това означава, че и тогава ще ни предстои много дълъг път, за да достигнем средното ниво на общността. Затова е преждевременно да храним илюзии, че сме развита страна с високи доходи и ефективна икономика. Изолационисткият подход на доклада на колегите позволява такава самозаблуда.

������ От горното пък следва, че подходът за догонващо развитие е по-правилен от подхода за ускорено развитие без съпоставки с другите страни членки. Защото, както посочих в началото, всяко догонващо развитие е ускорено развитие, но не всяко ускорено развитие е догонващо. Зависи как се развиват другите страни членки на общността. Нима можем да си затваряме очите какво става при тях! Прилаганият подход в доклада на колегите означава, че няма да се следят процесите в другите страни от общността. Недостатъкът на такъв подход е очевиден.

7.2.3. На с. 156 от доклада четем, че �през първите години акцентът е поставен върху по-ефективното използване на традиционните източници на растежа... (курсивът мой � И.А.). Необходимо е да осъзнаем, че знанието ще има по-малка относителна тяжест в темповете на растежа през първите 6-8 години от традиционните източници�. По-нататък са подредени по степен на важност основните източници на растежа: аграрен сектор, туризъм, енергетика, предприятия, регионално развитие и инфраструктура, развитие на агломерациите, увеличение на заетостта и накрая � образованието и икономиката на знанието (сс. 156-168).

������ Като оставим настрана разномерността и несъизмеримостта на изброените фактори (аграрен сектор, туризъм, енергетика, агломерации,� от една страна и заетост и образование, от друга), авторите на доклада и тук допускат груба грешка. Те ни връщат 30-40 години назад към дискусията за екстензивния и интензивния растеж у нас и за необходимостта от ориентация към интензивния тип растеж поради тогавашното изчерпване на екстензивните фактори.

������ Нелогично е в началото на 21 век да ни убеждават в обратното � през следващите 6-8 години да разчитаме главно на традиционните източници на растеж. Такава теза може да бъде много лесно оборена с аргумента, че в България вече се чувства остър недостиг на средно- и особено на високо-квалифицирана работна сила и се настоява за внос на такава от чужбина. А представяте ли си какво ще бъде през следващите 5-10 години! Дори само по това съображение България трябва бързо да се ориентира към интензивен тип на растежа, т.е. основан на по-висока производителност на труда. А по-висока производителност на труда е възможна само чрез форсирана структурна и технологична модернизация на икономиката и по-квалифицирана работна сила.

Към горното могат да се прибавят и други аргументи. Нима не е известно, че потенциалът на аграрния сектор за разширение след присъединяването ни към ЕС е ограничен от Общата аграрна политика на ЕС, от загубените традиционни външни пазари и от дългогодишните разрушителни процеси в българското земеделие след 1989 година. Самият аграрен сектор се налага да бъде �теглен� от другите сектори, а не той да ги �тегли�. Ограничен е потенциалът и на туризма, между другото и поради погрешното му развитие през последните години с ориентация към ниско платежоспособни чуждестранни туристи, посредствено качество на услугите и сравнително високи цени. Инфраструктурата на България е в окаяно състояние. Тя не може да бъде двигател на растежа през близките 5-10 години. Анализът на ограничителите може да продължи и за другите, посочени в доклада на колегите традиционни източници със същите заключения.

Застъпената в доклада теза по факторите на растежа, наверно, противно на волята на авторите, фактически оправдава провежданата у нас през последните 19 години пренебрежителна политика към образованието и науката като главни двигатели на растежа. Така постъпва и сегашното правителство, въпреки декларациите му, че тези сектори са приоритетни.

������ Наред с използването на наличните традиционни фактори на растежа, България отдавна трябваше да насочи вниманието си към преструктурирането на реалния сектор, към модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите като най-перспективни, практически неограничени източници на икономическо и социално развитие. За това ние настоявахме в нашата Стратегия от 2003 г. - сс. 132-147, 208-224, 249-276, а също и в нейното продължение за догонващото развитие, публикувано през 2006 г. - сс. 98-134, 238-291.

Още повече като се има предвид, че природните ни ресурси са ограничени - земя, минерални суровини, горива, вода. Същото важи и за количеството на работната сила, която все повече намалява и застарява в условията на демографска криза. Масираната емиграция през последните 18-19 години изостри проблема допълнително. Единственото ни богатство и надежда е във хората и то здравите, образованите и квалифицираните хора. А тъкмо за тях не се полагат грижи през последните две десетилетия!

������ Водени от такива съображения в нашата Стратегия от 2003 г. записахме: �До 2020 г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор на социално-икономическия прогрес. Докато влаганото в производството работно време ще се увеличава с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти� (с. 137). В този контекст препоръчахме до 2020 г. повишението на производителността на труда да осигури около 60% от прираста на БВП, а за десетилетията след това � 70 и повече процента (виж сс.137-140). Пак там отделихме специално внимание и на общата факторна производителност (виж сс. 140-142).

������ Повишаването на производителността на труда е синоним на структурната и технологичната модернизация, на подобряване на здравеопазването, на образованието, развитието на фундаменталната и приложната наука и бързата им комерсиализация. Без развита наука, образована и здрава работна сила не е възможно повишение на производителността на труда. И по този пункт нашата стратегия от 2003 г. и продължението й от 2006 г. се различават съществено от обсъждания доклад на колегите. Философията на доклада за източниците на растежа е старомодна и подвеждаща.

7.2.4. На с. 159 четем: �целесъобразно е изграждането на нови производствени мощности, предназначени за износ на енергия да става на открити тръжни процедури, отказ на държавата от гаранции за изграждане на мощности за износ на електроенергия и пълно поемане на пазарния риск от потенциалните инвеститори�. Това е правилна теза, но тя не е достатъчна.

В нашата последна публикация за догонващото развитие от 2006 г. заемаме още по-категорична и ясна позиция по стратегията за бъдещото развитие на енергетиката. Там е записано: �През следващите 15-20 години главните усилия в енергийната политика на България трябва да бъдат насочени към икономия на енергия в стопанския и домакинския сектор и в разпределителната мрежа� (с. 278). И по-нататък: �Следва също да се преосмисли стратегията на България да бъде енергиен център на Балканите, т.е. да произвежда повече от необходимата енергия, като изнася излишъка в съседните страни.

Стратегическото решение по бъдещата експортна ориентация на българската енергетика трябва да се вземе едва след преценка на сравнителната ефективност на инвестициите за износ на енергия. Под сравнителна ефективност разбираме, от една страна, ползата от производството на енергия за износ и от друга � ползата от насочването на същите инвестиции за производство и износ на други (например средно- и високотехнологични) стоки. Наши предварителни анализи показват, че вторият вариант е по-целесъобразен. Това обаче трябва да се провери с помощта на комплексен сравнителен анализ� (сс.278-279). То е още по-наложително като се има предвид огромната сума (4 млрд. Евро, която може да достигне и 5 млрд. Евро) за изграждането на АЕЦ �Белене�.

7.2.5. На с. 170 има таблица �Индикативна рамка за развитие на България 2007-2020 година. Тази таблица е концентриран израз на дефектите на обсъждания доклад, защото:

������ а/ Подборът на показателите не е сполучлив. Пропуснати са най-важни стратегически показатели като: производителност на труда, конкурентоспособност, производствени структури, инфраструктура, обем и структура на износа, външнотърговски баланс, текуща сметка на платежния баланс, публичен и брутен дълг, доходи, потребление, екология и много други. Вместо това са включени излишни и неподдаващи се на стратегическо целеполагане показатели преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) �на зелено�, ПЧИ за покупка на имоти, трансфери от ЕС, съфинансиране от България по трансферите от ЕС и т.н.

������ Не е възможна що годе сериозна стратегия за икономическо развитие, която пропуска такива фундаментални показатели на развитието, като производителност на труда, конкурентоспособност, производствени структури, текуща сметка, доходи и т.н. и в същото време се опитва да прогнозира и целеполага далеч по-маловажни и неподдаващи се на предварителна оценка показатели, като структура на ПЧИ, ПЧИ за покупка на имоти, съфинансиране от България по трансферите от ЕС и други подобни.

������ За сведение, в нашата Стратегия от 2003 г. работим с 8 групи икономически показатели, 8 групи социални показатели и 3 групи екологични показатели. Във всяка от тези групи работим с 5-10 аналитични стратегически показатели - общо около 80-90 показатели (сс. 77-131).

������ б/ Сериозно целеполагане за всяка година с 15 години напред не е възможно. Такъв подход не може да бъде друго, освен безполезно академично упражнение. Годишните колебания са неизбежни, но те са и непредвидими.

������ За сведение, в нашата Стратегия от 2003 г. работим с три опорни години: 2000, 2010 и 2020, а също и със средногодишни величини за периодите между тях. Където това не е възможно сочим тенденциите � намаление, повишение, бързо (или бавно) намаление или повишение, стабилност (виж таблиците на сс. 88, 91, 93-94, 99, 100, 104, 107, 109, 114, 118, 129-130 и обясненията към тях).

������ в/ След 2009 г. е предвидена годишна инфлация 3,5% за всички години до края на хоризонта. Очакваната средногодишна инфлация в ЕС през този период е 2,0-2,5-3,0%. Пита се, ако това е вярно как ще се постигне сближаване на нашето тогавашно средно ценово ниво 43-44% със средното в ЕС. Ако целеполагането за инфлацията в таблицата е вярно не е възможно сближаване на цените през следващите 3-4 десетилетия. Сближаването на ценовите нива, обаче е обективен процес, който никой не може да спре. А за да стане това инфлацията у нас ще бъде два, а през някои години 3-4 пъти по-висока от предвидената в таблицата. Това също никой не може да предотврати или да предвиди. Инфлацията през последните години го потвърждава.

������ г/ Предвиденият в таблицата обрат от намаление към увеличение на населението на България към 2012-2013 г. не е възможен. Това е груба грешка на авторите.

Раждаемостта от 12,1 на 1000 през 1990 г. спадна на 7,7 на 1000 в 1997 г., повиши се до 9,0 на 1000 в 2000 г. и отново спадна до 8,5 на 1000 в 2002 година. От тогава тя расте и през 2007 г. е 9,8 на 1000. Ако направим твърде оптимистичното допускане, че раждаемостта ще расте с 0,1 пункт на 1000 през всички следващи години, тя ще се възстанови до предреформеното ниво на 1989-1990 г. към 2032-2035 година. Но дори и това не е сигурно, като имаме предвид бързото влошаване на възрастовата структура на населението и активните досегашни и бъдещи емиграционни процеси, предимно на млади хора. Населението под трудоспособна възраст през 1990 г. е било 21,6%, а в 2007 г. пада на 14,5%

Смъртността през 1990 г. е била 12,5 на 1000. От тогава тя расте непрекъснато и достигна 14,8 на 1000 в 2007 година. Допускаме невероятното � че от 2008 г. смъртността започва да намалява с 0,1 на 1000 през всички следващи години. Към 2031-2033 г. тя ще се върне на предреформеното равнище около 12,0 на 1000. Като се има предвид неблагоприятната възрастова структура, неуредиците в здравеопазването и лошото здравословно състояние на населението, особено на 1,5-1,7 млн. пенсионери (от общо 2,3 млн.) смъртността няма как да започне да намалява от тази година и да достигне предреформеното ниво към 2032-2035 година.

Естественият приръст на населението е бил -0,4 на 1000 през 1990 г. и намалява до -5,0 на 1000 през 2007 година. Внимателното наблюдение на кривата на естествения приръст от 1995 г. до 2007 г. показва, че той остава стабилен � около -5,0 на 1000. Дори и най-оптимистичното научно въображение не би допуснало през 2007 г., че естественият приръст на населението � този силно инерционен показател - би нарастнал до положителна величина към 2012-2013 година[47].

Следователно, обратът към положителен естествен приръст не може да настъпи към 2012-2013 година. Той едва ли ще настъпи и в рамките на оптимистичната ми прогноза към 2032-2035 година. Това ще стане много по-късно. Ако изобщо настъпи през първата половина на настоящото столетие!

Спирам се на погрешните оценки в доклада на колегите за раждаемостта, смъртността и естествения приръст като важни измерения на демографската криза поради изключителното значение на тези показатели за размера, структурата и качествените характеристики на работнатта сила като фундаментален фактор за икономическото развитие на България. Ако колегите бяха прави в своите оценки би следвало да се приеме, че в България няма демографска криза или ако е имало някакви демографски смущения, те са на път да бъдат преодолени до няколко години. Добре би било ако беше така, но за съжаление не е! Това е груба грешка, подвеждаща висшите държавни институции и подтикваща към също такава погрешна държавна политика.

Демографската ситуация у нас е далеч по-сериозна. Учените са длъжни да уведомят политиците за истината, а не да ги подвеждат! При сегашното и очертаващото се бъдещо кризисно състояние на количествените и качествените характеристики на населението и на работната сила не е възможно ускорено развитие на икономиката. Още по-малко � догонващо развитие. Вместо самоуспокоение и самодоволство, са необходими бързи мерки за смекчаване на негативните последствия на демографската криза върху икономическото развитие на България. Негативните последствия от влошаването на количествените и качествените показатели на населението и на работната сила могат да се неутрализират само чрез мащабни мерки за повишаване на поризводителността на труда. Друг вариант няма! Вместо това, обаче, в доклада се препоръчва през следващите 6-8 години да се разчита предимно на традиционните фактори на растежа, каквито в действителност няма.

За нашите оценки по демографското развитие виж сс. 100-104 в Стратегията от 2003 г. и сс. 353-372 в последната ни публикация от 2006 година.

7.2.6. В науката е задължително всяко сериозно изследване да прави творческа инвентаризация на изследванията до момента по съответния проблем от други автори, да стъпи на достигнатото и да продължи по-нататък. Това е желязно правило на научната етика, но то не е спазено от авторите на обсъждания доклад. Като се чете доклада на колегите се остава с впечатление, че до сега у нас не е работено по тези проблеми и че те са първопроходците. Ръководителят на колектива и повечето от авторите познават двете стратегически разработки на нашия колектив далеч преди да изготвят своята, но никъде не споменават за тях. Налага се пълно затъмнение за всичко писано у нас по тази тема от други автори. Това едва ли е случаен пропуск!

������ Както вече споменах по-горе, въпреки че има почти пълно съвпадение между препоръчания от нас и от колегите БВП на човек от населението към 2020 г. � около 19000 Евро, обсъжданият доклад мълчаливо заобикаля и този факт. Ако двете разработки се бяха появили едновременно такова съвпадение можеше да се счита като доказателство за правотата на двата подхода. Разликата е, че ние сме го публикували 4 години по-рано и колегите знаят за него. Това не е признак за елементарна научна етика. То е и нарушение на закона и правилата за авторско право.

7.2.7. Разработката не трябваше да бъде представяна на Президента от името на Икономическия институт на БАН, защото не е обсъждана и приета от Научния съвет на Института. Това е задължително изискване на устава на БАН. Така се постъпва с всички научни разработки в Института, излизащи с неговото име. Научният съвет е този, който легитимира продукта на изследователите, без да снема личната им отговорност. Така беше постъпено и с двете наши стратегически изследвания. Така се постъпва и с всички изследвания на работещите в Икономическия институт на БАН през всички години на неговото съществуване. Публикацията на колегите е единственото изключение. И това едва ли е случаен пропуск!

������ Тази бележка не е само от формално-административни съображения. Ако докладът беше обсъден в Научния съвет на Института, съставен от 20 изтъкнати учени, с две писмени рецензии от компетентни наши учени, щяха да бъдат направени конкретни препоръки за отстраняване на слабости и груби грешки, а също и полезни внушения за допълнения.

Така Президентът щеше да получи по-качествен от професионална гледна точка продукт, а не разработка с толкова много съществени грешки, поставена в луксозните корици на президентската администрация. С това се прави лоша услуга на Президента. Използването на президентската институция обаче не може да легитимира слаба разработка. Това можеше да се прави само при тоталитарния режим. Сега всичко се публикува и научната общественост, освободена от предишната задължителна сервилност към властта, оценява най-обективно, независимо от административния пост на авторите и вида на заглавната корица.

Статията е публикувана
в сп. Икономическа мисъл, кн. 1, 2009 г.
в съкратен вид � без седми раздел.

Обратно в списъка на публикаците

---

[1] �Успешното икономическо развитие се предопределя от много външни и вътрешни фактори, най-важен между които е изборът на подходяща икономическа политика. По този въпрос виж моите статии: �Икономическата политика на България като член на Европейския съюз�, УНСС, сп. Икономически алтернативи, кн. 6, 2007 г., сс. 3-26 и �Икономическата политика на България�, сп. Понеделник, кн. �, 2008 г., сс. 68-80. Виж също моята страница в интернет на посочения по-долу адрес, публикации №№ 89, 90, 93 и 95. За постигане на препоръчаните в следващите редове цели на икономическото развитие предпоставям, че ще се прилага препоръчваната от мен икономическа политика.

За повече подробности по целите, приоритетите и средствата на икономическото развитие, изложени в следващите редове виж Икономиката на България и Европейският съюз. Предприсъединителен период. Икономически институт на БАН и Фондация �Фридрих Еберт�. Статпринт. София, март 2001 г., 308 стр.; Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година. Икономически институт на БАН и Фондация �Фридрих Еберт�, Статпринт. София, ноември 2003 г., 354 стр.; Strategy for Accelerated Economic Development of Bulgaria by 2020. Summary of Conclusions and Recommendations. Institute of Economics, Bulgarian Academy of Sciences and Friedrich Ebert Foundation. Marin Drinov Academic Publishing House, Sofia, January 2004, 77 pages; Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие � стратегия и реалности. Икономически институт на БАН и Фондация �Фридрих Еберт�, Издателство на БАН. София, декември 2006 г., 460 стр. Освен на книжен носител горните публикации могат да се намерят в интернет на следния адрес www.iki.bas.bg/angelov/index.htm� публикации №№. 25, 43, 71.

[2] Под относително развитие разбирам мястото, което заемаме в европейските класации по икономически, социални и други показатели. Не можем да бъдем доволни ако през следващите години и десетилетия оставаме на последното или на едно от последните места в тези класации. България трябва да се придвижва напред и през следващите 3-4-5 десетилетия да се приближава плътно към средните показатели на ЕС. Това ще бъде много трудно, но не е невъзможно.

[3] Една от многото възможни санкции е ограничаване на правото ни на глас при вземане на решения в органите на общноста. То беше приложено преди години срещу Австрия поради участие на партията на Г.Хайдер в правителството. В ЕС вече се чуват такива гласове от страни членки за прилагането му срещу нас поради злоупотреби с европейски фондове.

[4] Каквото постигна Ирландия преди няколко години, а напоследък и Испания.

[5] Трябва да се прави разлика между изпреварващо развитие по равнище на БВП на човек от населението, по производителност на труда, по доходи и по другите икономически и социални показатели, от една страна, и изпреварващо развитие по темпове на повишение на тези показатели. Докато първото засега и през следващите десетилетия е невъзможно за България, второто е абсолютно необходимо. Основанията за това са очевидни.

[6] А 2-3% растеж за бедните и с висока раждаемост африкански страни на юг от Сахара е равностойно на рецесия, защото БВП на човек от населението може да намалява.

[7][7] Стъпката на догонване (сближаване) е измерител на интензивността на догонването на по-напредналата страна от по-изостаналата по съответен икономически или друг показател. В технически смисъл тук под стъпка на догонване разбирам средногодишното намаление на разликата в процентни пункта между догонващата и догонваната страна по изследван показател � БВП на човек от населението, производителност на труда, средни доходи и т.н.

[8] Започващата глобална рецесия неизбежно ще засегне страните от ЕС и нас. В зависимост от дълбочината и продължителността на рецесията в развитите страни на ЕС и у нас могат да настъпят малки изменения в тези срокове. Сигурно е, че през следващите години и десетилетия ще има и други смущения в динамиката на растежа, но времето на тяхната поява, дълбочина и продължителност не подлежат на предсказване.

[9] Настъпилата глобална финансово-икономическа криза през 2008 г. е поредното доказателство, че това не е вярно. Световната стопанска история през последните 100 години познава десетки циклични кризи и няколко дълбоки депресии. Във всички случаи обаче от тях се е излизало едва след решителни интервенции на държавата, а не чрез саморегулиращите пазарни механизми. Тези механизми престават да действат в екстрени ситуации. Дори в най-пазарната от всички пазарни икономики � САЩ администрацията на Президента и Конгресът изоставиха идеологическите догми на либерализма и пристъпиха към радикални интервенции на държавата във финансовия сектор за предотвратяване на национална катастрофа. Без такава държавна намеса САЩ и другите развити и развиващи се страни биха изпаднали в дълбока депресия с много тежки икономически и социални последици. Това би довело до глобална социално-икономическа катастрофа, засягаща живота на милиарди хора. Неслучайно в САЩ се говори, че центърът за вземане на икономическите решения се премества от Ню Йорк във Вашингтон, т.е. от Уол Стриит в Конгреса и президентската администрация. Още по-радикални планове в този смисъл има френският президент Н. Саркози � той настоява за радикална реформа на съвременния капитализъм. По идея на британския премиер Гордон Браун в най-развитите страни са насочени около 850 млрд. щатски долара за закупуване на преференциални държавни акции в здравите финансови и други корпорации. Това превръща държавата в stake holder с право да участва пряко в управлението на корпорациите. Гигантски банки с вековна история, устояли на голямата депресия от 1929 г. бяха ликвидирани или национализирани. А германският министър на финасите наскоро заяви, че �капитализмът, доведен до своята крайност се саморазрушава�. Не стана ли същото и с тоталитарния социализъм! В моя статия във в. Дума от 8 октомври 2008 г. аз писах: �Главната поука от сегашната криза е, че не е възможно успешно социално-икономическо развитие без активно участие на държавата. Бъдещето е на регулираната пазарна икономика, а не на саморегулиращата се пазарна икономика. Такава няма никъде по света�.

[10] Наскоро се появи Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2008-2013), разработена по инициатива на Министерството на образованието и науката. Тя може да е изготвена с добри намерения от компетентни автори, но неизбежно ще съдържа съществени непълноти, защото не е направена на основата на дългосрочна стратегия за социално-икономическо развитие на България. Това е задължително изискване, защото развитието на науката трябва да обслужва социално-икономическото развитие, а не обратното. Освен това, в предвидените шест приоритети на въпросната стратегия няма и дума за развитие на икономическите науки. Най-близък до обществените науки е приоритет № 6. Той гласи: �Културно историческо наследство, национална идентичност и социална среда�. Отсъствието на икономическите науки от този списък от приоритети е съществен недостатък на проекта за стратегия.

[11] Виж сс. 277-287.

[12] Въпреки, че всички наши разработки от 1992 г. до сега са изпращани лично на най-високите държавни институции (Президент, Премиер, Председател на Народното събрание) и до всички министерства, занимаващи се с управление на стопанска и социална дейност.

[13] Виж Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година. Статпринт, София, ноември 2003 г., сс. 77-131; Икономиката на България и Европейският съюз. Догонващо икономическо развитие � стратегия и реалности. Издателство на БАН, София, декември 2006 г., сс. 13-187. Пълните текстове на двете публикации могат да се намерят в интернет на посочения по-горе адрес - публикации №№. 43 и 71.

[14] Хоризонтът на настоящите разсъждения е до към 2020 година. Само в отделни случаи си позволявам да проникна отвъд този хоризонт. От 2020 г. ни делят само 12 години. Би било несериозно да се мисли, че за такъв кратък период в България може да бъде създадено информационно общество и още по-конкретно � икономика на знанието. За това ще ни бъде необходимо много повече време � 30-40 и повече години. Може би дори тази оценка е оптимистична.

Не бива да се забравя, че наченки на информационно общество и на икономика на знанието в точния смисъл на думата сега има само в САЩ, Япония и някои западноевропейски страни. Техните икономики като цяло все още не могат да се наричат � икономики на знанието в строгия смисъл на това понятие.

Ако трябва да говорим още по-прецизно, икономиките на най-развитите страни отдавна притежават отделни белези� на знанието. Рядко могат да се намерят продукти и услуги в развитите страни през последните 60-80 години, които не са в значителна степен резултат на материализирани знания, получени в резултат на научни изследвания. С годините те все повече се насищат с подобни белези. Необходима е обаче много висока степен на такава наситеност, за да се каже, че дадена страна притежава икономика на знанието. Днешна България е много далече от това състояние.

[15] Положителен пример за това са горещите дискусии в американското общество през септември 2008 г. при изработването на пакета от 700 млрд. долара за финансова стабилизация. В първоначалния проект на президентската администрация от 3 страници се целеше преди всичко стабилизирането на финансовите институции за сметка на огромни допълнителни бюджетни разходи, без да са защитени задоволително интересите на данъкоплатците. Така възникна конфликтът между Wall Street т.е. интересите на капитала и Main street � интересите на труда. След продължителни дискусии се постигна сравнително балансирано решение, защитаващо интересите на двете страни в тази сложна ситуация, при което документът набъбна на повече от 100 страници. В резултат на това се постигна защита на депозитите на гражданите до 250 000 долара, някои гаранции за данъкоплатците, ограничения за така наречените финансови барони и т.н.

[16] Както вече споменах, по отделни показатели се опитвам да проникна и в по-далечен хоризонт.

[17] За повече подробности виж Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година..., сс. 91-94

[18] По данни на Евростат коефициентът на заетост в ЕС-27 през 2007 г. е бил 64,5%, а в България � 58,6%. Коефициентът на безработица в ЕС-27 през 2007 г. е бил 7,1%, а в България � 6,9%. При изчисляването на тези коефициенти на заетост и на безработица се изключват българите, живеещи и работещи в чужбина.

[19] Според анкета на НСИ, обявена на 9 май 2008 г. 67,2% от българите заявяват, че �едва свързват двата края�, 16% �все повече затъват в дългове�, 5,6% са �принудени да посягат на спестяванията си�, 7,3% �могат да спестяват по малко�, а 0,2% - че �положението им се е подобрило през последните 12 месеца�. Обявяваните резултати през втората половина на годината са почти същите.

[20] През 2007 г. детската смъртност у нас е била 9,2%, в ЦИЕ страни � 6-7%, а в западноевропейските страни � между 3 и 5%.

[21] За повече подробности виж Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година...,сс.94-99.

[22] За повече подробности виж Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година... сс.125-130; 332-340.

[23] Жилищните сгради в края на 2006 г. са били 2129 хил. броя. От тях, стомано-бетонни � 4,5%; тухлени � 74,2 и други � 21,3%. В края на 2006 г. полезната площ на човек от населението е била 30,95 кв. м.; жилищната площ � 19,91 кв. м. Средната полезна площ на едно жилище е била 63,74 кв. м. Средният брой лица на едно жилище е бил 2,06, в градовете � 2,30 и в селата � 1,64.

[24] В страни като Дания 95% от жилищата са топлинно изолирани. У нас те са 2-3%.

[25] Средният показател за проникване на високоскоростния интернет в ЕС е 18,2%, а у нас 5,7%.

[26] При 54% в ЕС-27 през 2006 г. и 19% у нас.

[27] За повече подробности виж Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година... сс. 100-104.

[28] Средната продължителност на живота за мъжете у нас през 2007 г. е била 69,2 години, за жените 76,3 години, а общата 72,7 години. В развитите страни тя е с 10-12 години по-висока.

[29] Сегашната рецесия в повечето развити западноевропейски и други страни ще засегне българската имиграция там. Чужденците ще бъдат между първите, загубили работата си при свиване на стопанката дейност.. Много българи ще се завърнат принудително и преждевременно в България.Този факт има едновременно положителни и отрицателни измерения, на които не е тук мястото да се спирам. Едновременно с това ще се увеличи броят на безработните поради забавяне на растежа у нас, а може би и поради рецесия през втората половина на идущата година, която може да продължи и през 2010 година.

[30] Виж посочените в началото под линия мои статии по икономическата политика. На тази тема има и множество сериозни публикации от други автори, чието изброяване тук не е възможно.

[31] �Сега то е 34,0% от ЕС-15. �Ако искаме резултатите по този показател да са съизмерими във времето, като се почне от 2000 г. е желателно сравненията да се правят към тогавашния състав на общността, т.е. ЕС-15. Така сме постъпвали и в нашата стратегия. По този начин ще се елиминира изкуственото преувеличение на нашия БВП на човек от населението спрямо средния за ЕС-27 в резултат на присъединяването на нови страни през 2004 г. и 2007 г. с по-нисък БВП на човек от населението, което води до понижение на средния показател за общността в сегашния й състав. По данни на Евростат през 2007 г. разликата по този показател между ЕС-15 и ЕС-27 е 11,6 процентни пункта, а по производителност на труда 10,2 процентни пункта в полза на ЕС-15. Следователно сравнението със средния показател за ЕС-27 преувеличава нашите показатели съответно с 11,6 и 10,2 процентни пукта в резултат на страничен фактор, какъвто е разширението на общността с по-слабо развити членове. Това �подобрение� на нашия показател не е резултат на нашите усилия.

[32] �Това потвърждава и нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц в изявление от 26 октомври 2008 г.

[33] Глобалната финансово-икономическа криза вече доведе до значително намаление на притока на ПЧИ през 2008 година. Това намаление ще се запази, а може и да се задълбочи през следващите няколко години до пълното излизане от кризата.

[34] �Дефицитът в търговския баланс през 2006 г. е бил 21,8% от БВП, през 2007 г. - 25%, през 2008 г. по моя прогноза от февруари 2008 г. � около 30%. За същите години дефицитът по текущата сметка е бил съответно 14,8%, 20,7% , а през 2008 г. се очаква да е 25-26%. Надеждна прогноза за 2009 г. не е възможна. Сигурно е само, че влошаването ще продължи.

[35] Разходите за енергия в парично изражение на единица продукция у нас са леко снижени (спрямо разликите в натурални измерители) в сравнение с развитите страни поради все още по-ниските вътрешни цени на основните енергоносители. По данни на Евростат средната цена на електроенергията в ЕС е 0,0820 евро/квч., а в България 0,0465 евро/квч. Средната цена на природния газ в ЕС е 11,68 евро/гегаджаул, а в България 7,36 евро/гегаджаул. Тенденцията обаче е към бързо сближаване на българските цени за енергоносители със средните за ЕС.

[36] Тук се спирам на новите технологии само като средство за постигане на целите, за разлика от пети раздел, където те са разгледани като цел, облекчаваща и обогатяваща живота на хората.

[37] Както посочих по-горе, в изработения проект за Национална стратегия за научни изследвания (2008-2013) са предвидени 6 приоритетни направления, като икономическите изследвания са пропуснати. Този проект обаче трябва да бъде подложен на обществено обсъждане в научната общност, преди да се утвърди от правителството.

[38] �По данни на Евростат заявките за регистрация на патенти в европейската патентна служба средно за ЕС са 101,3 на 1 млн. жители, а от България едва 0,52 на един милион жители.

[39]%През 2007 г. в преселванията между населени места са участвали 151 хил. души � с 31 хил. повече от предходната година. От тях 38% са се преселили от град в град; 29% от град в село; 22% от село в град и 11% от село в село. Населението в селата се е увеличило с 10 хил. души в сравнение с предходната година.

[40] Ограниченият административен потенциал сега е една от главните причини за слабо усвояване на европейските фондове и за многото нарушения и престъпни присвоявания.

[41] Могат да се посочат десетки отраслови разработки,появили се след 1995 г., наричани стратегии, но това не е сериозно. Стойността на такива разпокъсани отраслови и дори подотраслови разработки е съмнителна, понеже те не са съставна част на една обща национална стратегия за икономическо развитие и не са концептуално, ресурсно и във времето обвързани помежду си. Повечето от тях са сбор от пожелания, без ресурсна, финансова и пазарна осигуреност. Никоя от тях не е конкретизирана в оперативна програма за изпълнение. В почти всички случаи те биват забравяни скоро след появата им и не се използват в икономическата политика на държавата.

[42] На 17 октомври 2003 г. предложих на Председателя на БАН акад. Юхновски да се създаде многодисциплинарен колектив от учени от различни институти на БАН, който да изготви �Стратегия за устойчиво развитие на България до 2020 година�. Уведомих го за вече завършената разработка на ръководения от мен колектив �Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година� и изявих готовност да се включим в новата по-широка разработка. Идеята беше посрещната с интерес и с това си остана.

На Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН на 15 април 2008 г. повторих предложението си. БАН ще направи голяма услуга на България ако се заеме с такава разработка. Още повече, че няма друга институция у нас, която притежава необходимия за това комплексен интелектуален потенциал. В нейната разработка биха могли да участват десетки учени от поне 15-20 институти на БАН.

[43] Неслучайно Европейската комисия задължава правителствата на страните членки да изработват стратегии за цялостното си развитие с времеви хоризонт от 7 години.

[44] Потвърждение на това са и първите ни не особено успешни интеграционни крачки като член на ЕС. Една година след присъединяването Европейската комисия преустанови плащанията по предприсъединителните фондове поради злоупотреби и други нередности при тяхното използване у нас. Поради лошо усвояване на структурните фондове през 2007 г. България беше нетен платец в бюджета на общността. Същото се очертава и за 2008 година. Предупреждават ни със санкции и сезиране на Европейския съд поради закъснения във вземането на мерки за предотвратяване и контрол върху замърсяването на околната среда от 150 предприятия, в т.ч. и Кремиковци. Тези предприятия, все още без комплексни разрешителни трябва да вложат над 2 млрд. евро, за да ги получат, което не е възможно в определените срокове. Отправено е предупреждение и поради неравноправно данъчно облагане на дивидентите, получавани от български и европейски компании. Агенцията по разплащанията е поставена под наблюдение поради сериозни нарушения. Според оценки на ръководителя на Националната следствена служба значителна част от постъпващите преки чуждестранни инвестиции са напуснали страната преди години ресурси, препрани в чуждестранни банки и завръщащи се обратно у нас. Правораздавателните институции получават все по-сериозни предупреждения от Европейската комисия поради пасивността им в борбата срещу престъпността и корупцията. Има сериозни подозрения за връзки на организираната престъпност с високопоставени личности във важни държавни институции. Нарастват критиките на западната преса от неефикасността на българската администрация и честите ненаказани злоупотреби със средства на ЕС.

[45] То е равно на относителното равнище на Ирландия, Гърция и Португалия към годините на тяхното присъединяване към Европейската общност десетки години преди това. Едва ли ще се намери сериозен анализатор, който би нарекъл развити тези страни тогава.

[46] За богатите възможности за сравнителен анализ на дългосрочни тенденции в икономическото развитие на страните и регионите виж цитираната по-горе наша Стратегия за догонващо икономическо развитие на България...сс. 29-56.

[47] Ако към този неблагоприятен количествен демографски показател прибавим влошаването на качествените демографски показатели, картината става още по-тревожна. Имам предвид влошаването на етническата структура на населението. От много години нарастваща част от новородените деца са роми. В резултат на това расте делът на ромското население и намалява делът на българския етнос в общия размер на населението на България. Този процес ще продължи през следващите години и десетилетия. Повишението на дела на ромското население е тревожно не защото ромите са генетично по-нискокачествени от българите, а понеже имат безотговорно родителско поведение, не се грижат за възпитанието и образованието на своите деца, не се образоват и трудят почтено и системно, с лекота прибегват до кражби, до кръвопролитни междукланови битки и т.н. Не е трудно да си представим последствията за развитието на България ако към средата или втората половина на настоящото столетие доминиращият по брой етнос е с такива поведенчески характеристики.