Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Антикризисни рецепти
В края на април МВФ публикува последната си прогноза. Очаква се световният БВП да спадне през 2009 г. с 1,3% - за първи път след Втората световна война. Производството в развитите страни ще намалее с 3,8%, в това число в САЩ с 2,8%, ЕС с 4%, Япония със 6,2%, Русия със 6%. Растежът в Китай и Индия се запазва, но на по-ниско ниво. Очаква се световната търговия да спадне с 11%. По още по-нови данни се очаква прирастът на БВП в Гемания през 2009 г. да падне със 6%.
Достатъчно е да се погледнат прогнозите за най-развитите страни наши основни икономически партньори, за да се разбере, че рецесията вече е тук и няма скоро да ни напусне. Забележимо подобрение може да се очаква не по-рано от 2011 година. Не е изключено излизането от световната криза да бъде противоречиво, мъчително, бавно и да се проточи с години. Това важи и за България. Кризата беше внесена у нас от вън. Оживлението също трябва да дойде от вън. Ние сме твърде малки и слаби, за да определяме времето и темпото за излизане от кризата.
По данни на НСИ промишленото производство у нас през март 2009 г. е намаляло със 17,1% спрямо март 2008 г. Продажбите във вътрешната търговия са спаднали с 12,1%. Намалява продукцията в строителството, в транспорта и другите сектори. Износът и вносът намаляват рязко. Притокът на ПЧИ през януари-февруари 2009 г. е
3-4 пъти по-малък в сравнение с предкризисните месеци. Валутният ни резерв намалява с 2,5 млрд. евро през последните 3-4 месеца. Брутният ни външен дълг е около 100% от БВП между най-високите в Европа. При това 40% от него е краткосрочен, което го прави доста опасен. Дефицитът в текущата сметка през 2008 г. беше над 25% от БВП рекорден за Европа. Същото важи за дефицита във външнотърговския ни баланс. Бюджетното салдо в консолидирания бюджет в края на март 2008 г. е било 1712 млн. лв., а в края на март 2009 г. 563 млн. лв. Очаква се през лятото да сме в дефицитната зона. Междуфирмените и други задължения на предприятията са около 200 млрд. лв. Много от тях са декапитализирани.Влошават се всички икономически показатели
През тази година очаквам намаление на износа с 35-40%, на притока на ПЧИ 2,5-3 пъти, на достъпа до кредити - с 35-40%, на трансферите от наши работници в чужбина с 30-35%, на приходите от чуждестранни туристи с 3
0-35%, на постъпленията от задгранични транспортни услуги с 35-40%. Истинската картина в икономиката е различна от твърденията на някои министри, че сме в добра кондиция.Статистиката отчита ниска безработица на база регистрирани в бюрата по труда, дори по-ниска от същия период на миналата година. Това е неточно, защото не включва обезкуражените и други форми на безработица. Няма логика стопанската дейност бързо да затихва, а безработицата да не расте! Повече доверие заслужават оценките на синдикатите, че безработицата е вече двуцифрена и че над 100 хил. души са загубили работните си места. А най-трудното предстои.
По мои оценки общата загуба на БВП у нас през тази година се очаква да бъде 3,5-4 млрд. лв., а рецесията 4-5%. Диагнозата е ясна България вече е в рецесия. И още нещо много важно. Ние сме не в криза изобщо, а в
криза на свитото търсене.
От такава криза се излиза чрез стимулиране на търсенето, а не с потискането му чрез съкращаване на домакинските, държавните и инвестиционните разходи. Потискането на търсенето задълбочава кризата.
В моя стия във в. ПАРИ на 19 февруари 2008 г. предупредих, че се задава световна криза и препоръчах на правителството да подготви превантивна антикризисна програма за смекчаване последствията върху нашата икономика. То се отнесе с високомерно пренебрежение към добронамерените ми препоръки.
Ако изхождаме от икономическата теория и световната стопанска практика са възможни две рецепти за антикризисна политика: либерална и кейнсианска.
Либерална рецепта
1. Необходима е тотална приватизация, защото частният сектор е винаги по-рационален от държавния.
2. Възприема се агресивната формула пазар без държава. Държавата да бъде изгонена от икономиката, защото не решавала проблеми, а самата тя била проблем. И най-лошите пазарни решения са по-добри от най-добрите решения на държавните органи.
3. Пазарът по природа е стабилен и се самонастройва на оптимален режим. Всяка намеса на държавата на пазара е вредна.
4. В нормални и кризисни условия трябва да се провежда рестриктивна политика да се съкращават бюджетните разходи и държавното преразпределение чрез бюджета да се свежда до 25-30% от БВП.
5. Държавата не трябва да се намесва на пазара по време на криза. Частният сектор можел сам да изведе икономиката от кризата. А сега се молят за помощ от правителствата, дори за национализация на фалиращи банки в САЩ и ЕС.
6.
Цели на либералната икономическа политика са: бюджет с излишък, финансова стабилност, запазване на валутния борд. България е единствената бедна страна в Европа с бюджетен излишък. Либералите превръщат инструментите на икономическата политика (бюджет, инфлация, валутен курс и т.н.) в цели на политиката. Допуска се пълно смесване на цели и средства на икономическата политика. Дж. Стиглиц обърна внимание на това преди десетина години. Човекът отсъства от ценностната им система.7. Либералната политика води до задълбочаване на кризата. Защото съкращаването на доходите на домакинствата, бюджетните разходи и инвестициите означава потискане на и без това свитото съвкупно търсене, главно поради срив на външното търсене и притока на ПЧИ.
Настоящата световна криза, причинена от неолибералната теория и практика, е венец на нейния провал. Какво по-убедително доказателство от кризата, която ще струва на човечеството стотици трилиони долари! Джоузеф Стиглиц писа през ноември 2008 г., че сегашната криза за либералната школа е това, което беше падането на Берлинската стена за комунизма. В света протича тотална преориентация от неолибералната към неокейнсианската теория и стопанска практика.
Кейнсианска рецепта
1. Кейнсианската теория е за смесена икономика: държавна и частна, с преобладаване на частния сектор, без социално ориентираните и монополните дейности. Държавните и частните предприятия да се конкурират под икономическото слънце.
2. Кейнсианците са за пазар и държава, които да се допълват, контролират и корегират взаимно. Световната практика го потвърди.
3. Кейнсианците твърдят, че пазарът е по природа нестабилен. По данни на МВФ през последните 25 години по света е имало 122 финансови кризи. Държавата се намесва постоянно, за да поддържа пазара в стабилен режим.
4. Кейнсианците провеждат гъвкава антициклична политика. В нормални времена, ако има опасност от прегряване на икономиката, те повишават данъците и лихвите и намаляват държавните разходи. При криза на търсенето (както е сега) намаляват лихвите и данъците и повишават държавните разходи, за да стимулират търсенето. Така се поизглаждат частично цикличните криви. В нормални условия те са за бюджетен излишък, а в кризисни за дефицитен бюджет. Дефицитът не води до инфлация, понеже тя спада рязко при рецесия. Бюджетният дефицит в ЕС тази година ще бъде около 6%. В Г-20 се очаква дефицит от 6,5%, а в САЩ 12,9%. Нима всички други правителства са невежи, а само в България разбират от бюджетна политика! За разлика от догматичната и разрушителна либерална рестрикция, кейнсианците провеждат конструктивна политика за стимулиране на търсенето.
5.
Кейнсианците твърдят, че по време на криза е необходима активна държавна намеса. Няма нито един случай в света през последните 100 години да се е излязло от значима криза без активна помощ от държавата. Ако не беше масираната намеса на държавата в САЩ, ЕС, Япония, Китай, Русия и други страни, светът вече щеше да е в дълбока депресия, в хуманитарна трагедия и политическа катастрофа, даваща простор за ултра леви и ултра десни политически формации.6. Цел на икономическата политика за кейнсианците е качеството на живота на хората. То се измерва със: заетост, доходи, сигурност. Човекът е в центъра на икономическата политика.
7. Кейнсианската политика води до смекчаване на кризата и по-бързо излизане от нея, защото се стимулира търсенето на домакинствата, държавата и инвеститорите. Неслучайно стимулиращата програма на САЩ е за 787 млрд. дол., на Китай 765 млрд. дол., на Япония около 400 млрд. дол., Русия 200 млрд. дол., Германия и
Великобритания по над 100 млрд. дол. и т.н. За финансова стабилизация в развитите страни са изразходвани около 2 трилиона щатски долара. Управляващият директор на МВФ Д.С.Кан призова миналата есен за световна фискална програма по 2% от световния БВП за 2009 и 2010 г. за стимулиране на стопанското оживление, независимо от допускането на бюджетни дефицити и увеличени публични дългове. И това се прави от МВФ блюстителят на финансовата стабилност.Поучени от настоящата криза почти всички развити страни възприемат модерната кейнсианска теория и практика. България се очертава като самотник с либералната си политика.
Кейнсианска рецепта от спешни мерки в български условия
За стимулиране на частното потребление:
-незабавно въвеждане на необлагаем минимум до 350 лв.
-незабавно въвеждане на семейно данъчно облагане
-възстановяване на отстъпките за свободните професии
-незабавно повишение на най-ниските пенсии до 160 лв., при временно замразяване на най-високите пенсии до избизане от кризата
-помощи на най-бедните за отопление
-помощи на безработни до 1,5 година
-хранителни ваучери за най-бедните
-помощи за инвалиди, самотни майки, млади семейства
-по-евтини потребителски кредити, в т.ч. помощи за домакинства, затруднени да обслужват ипотечните си заеми
Доказано е, че 1 долар (лев, евро), оставен допълнително на домакинствата създава между 1 и 1,5 дол. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора
За стимулиране на държавното потребление:
-незабавна ревизия на бюджета за 2009 г. и привеждането му в съответствие с реалностите. По същество България сега е без бюджет
-незабавен отказ от погрешната концепция за бюджетен излишък и възприемане на дефицит до 3%, финансиран с емисия на ДЦК
-незабавна отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в бюджета
-10-15% допълнителна субсидия за здравеопазване, образование, наука
-разширение (до 200-250 млн. лв.) на фонд Наука и широко откриване за всички категории участници
-ускорена амортизация за новозакупено от фирмите оборудване през 2009 г.
-държавно гарантирани инвестиционни и оборотни кредити за дребен бизнес при по-ниска лихва
-допълнително заплащане на фирмите по 200-250 лв. на човек месечно до 1,5 години за запазване на квалифицирания персонал
-създаване на държавен фонд за иновации и високотехнологични експортни производства (1,5-2 млрд. лв.), финансиран от фискалния резерв
-допълнителни програми за социални помощи
-форсирани мерки с елементи на принуда за задължително образование на ромските деца и задължителни няколкомесечни курсове за квалификация на възрастното ромско население
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.
За развитие на инфраструктурата:
-ремонт и строителство на училища, болници, обществени сгради
-форсирано строителство на детски ясли и градини в градовете
-топлинна изолация на училища, болници, обществени сгради
-подобрения във В и К за намаляване загубите на вода
-бързо изграждане на нови сметища в София и други градове
-ремонт на улици и подобрения в градския транспорт
-инфраструктура за високоскоростен интернет
-транспортна и екологична инфраструктура
-инфраструктура в селски и планински райони
-производство на енергия от възобновяеми източници
-строителство на язовири и възстановяване на напоителни системи
-отводнителни, водозащитни, антиерозионни проекти
-извънреден, ако се наложи - полувоенен режим за по-добро усвояване на еврофондовете.
За този вид разходи мултипликаторът е още по-висок - между 1,5 и 2,5
На 31 декември 1933 г. в разгара на Голямата депресия Дж. М. Кейнс изпраща писмо до президента Рузвелт, което започва с думите Разходвай, разходвай, разходвай. Разбира се, става дума за полезни разходи, а не за прахосничество. Този съвет е валиден и сега за България.
София, 29 05 2009 г.
Публикувана във в. ДУМА на 2 юни 2009 г.