Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Антикризисна рецепта за България
Кризата в реалния сектор вече
e у нас. Очаквам следните негативни ефекти върху икономиката през 2009 г., спрямо 2008 г.:Влошаване по външни канали:
-Намаление на износа с 35-40% (10 млрд. лв.);
-Намаление на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) 2-2,5 пъти;
-Намален достъп до кредити от действащи в България търговски банки с 50-60%;
-Намалени трансфери от наши работници в чужбина с 35-40%;
-Намалени приходи от чужди туристи в България с 30-35%
-Намалени приходи от задгранични транспортни услуги на наши превозвачи с 35-40%;
-Негативни очаквания неизмерими.
Влошаване по вътрешни канали:
-
Ограничени вътрешни инвестиции на базирани в България фирми от корпоративния сектор с 40-50%;-
Ограничени държавни разходи поради допълнителни бюджетни съкращения с 20-25%;-
Ограничено частно потребление в домакинствата с 10-15%;-
Продължително фиксиран валутен курс, който потиска конкурентоспособността на нашите стоки.В най-общ вид влиянието на рецесията върху БВП е показано на фиг. 1.
Фиг. 1. Влияние на рецесията върху БВП
Пояснение:
негативното влияние на кризата върху съставките на БВП и върху общия му размер е показано на фигурата със сивите петна. Те характеризират различните видове намалено търсене.Тази графика показва, че България, както и целият свят, се намира в криза на ограничено търсене. В най-висока степен изпитваме последствията от ограниченото външно търсене, поради рязкото свиване на износа. Значителни са негативните ефекти и върху вътрешното търсене в резултат на потиснатото частно, държавно и инвестиционно търсене. Щом сме в криза на свито търсене, трябва да се стимулира търсенето по всички съставки на БВП и с всички възможни инструменти. Рестриктивната политика в такава ситуация е погрешна, защото потиска допълнително и без това ограниченото търсене. Тя води към задълбочаване на спада в производството, заетостта и доходите, т. е. изостря кризата.
При правилна политика забележимо подобрение може да се очаква не по-рано от 2011 година. Не е изключено излизането от световната криза да е мъчително, бавно и да се проточи с години. Това важи и за България. Кризата беше внесена от вън. Оживлението също трябва да дойде от вън ще започне от САЩ, след 6-8 месеца ще се пренесе в Западна Европа и след нови 6-7 месеца ще се почувства у нас. Ние сме твърде малки, за да определяме времето и темпото за излизане от кризата. У нас се чуват гласове, че България последна влизала в кризата, но първа щяла да излезе от нея. Това е несериозно. Който влиза последен в рецесия последен излиза от нея.
По мои оценки общата загуба на БВП у нас през тази година се очаква да бъде 3,5-4 млрд. лв., а рецесията поне 4-5
%.Препоръчвам следната Кейнсианска рецепта от спешни мерки:
А. За стимулиране на частното потребление:
-Незабавно въвеждане на необлагаем минимум до 350 лв. от месечната заплата;
-Незабавно повишение на минималната работна заплата до 270 лв. месечно;
-
Незабавно въвеждане на семейно данъчно облагане в класическата му форма;-Възстановяване на отстъпките за свободните професии, отнети при въвеждането на плоския данък;
-Незабавно повишение на най-ниските пенсии до 160-170 лв., при временно замразяване на най-високите пенсии до края на кризата;
-Увеличени помощи на най-бедните семейства за отопление;
-Помощи на безработни до 1,5 година;
-Хранителни ваучери за най-бедните;
-Помощи за инвалиди, самотни майки, млади семейства по надеждни критерии;
-По-евтини потребителски кредити, в т.ч. помощи за домакинства, затруднени от кризата да обслужват ипотечните си заеми.
Доказано е, че 1 долар (лев, евро), оставен допълнително на домакинствата създава между 1 и 1,5 дол. нови доходи по веригата на междуотрасловите връзки. Това е ефектът на мултипликатора
Б. За стимулиране на държавното потребление:
-Незабавна ревизия на бюджета за 2009 г. и привеждането му в съответствие с реалностите;
-Незабавен отказ от погрешната концепция за бюджетен излишък по време на криза и възприемане на дефицит до 3-4%, финансиран с емисия на дългосрочни ДЦК с подходяща доходност. В ЕС очакват дефицит над 6%, в Г-20 над 6,5%, а в САЩ -12,9%;
-Незабавна отмяна на произволния ограничител от 40% за държавните разходи в бюджета, който вече дори САЩ превишават, а в ЕС е 48-50%;
-10-15% допълнителна субсидия за здравеопазване, образование, наука в ревизирания бюджет за 2009 г.;
-Разширение (до 200-250 млн. лв.) на фонд Наука и широкото му откриване за всички категории участници;
-Ускорена амортизация за новозакупено от фирмите оборудване през 2009 г.;
-Държавно гарантирани инвестиционни и оборотни кредити за дребен и среден бизнес при по-ниска субсидирана от държавата лихва;
-Допълнително заплащане по 200-250 лв. на човек месечно до 1,5 години за запазване само на квалифицирания персонал на фирмите в затруднения, предизвикани от кризата;
-Създаване на фонд за иновации и високотехнологични експортни производства (1,5-2,0 млрд. лв.), финансиран от фискалния резерв и от частния бизнес;
-Допълнителни програми за социални помощи на семейства, изпаднали в големи затруднения в резултат на кризата;
-Допълнителни субсидии на общините, пострадали най-силно от намаление на местните приходи поради кризата. Много общини са в бедствено положение;
-Форсирани мерки с елементи на принуда за задължително образование на ромските деца и задължителни няколкомесечни курсове за квалификация на възрастното ромско население.
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0.
В. За развитие на инфраструктурата:
-Ремонт и строителство на училища, болници, обществени сгради;
-Форсирано строителство на детски ясли и градини в градовете;
-Топлинна изолация на училища, болници, обществени сгради;
-Подобрения във В и К за намаляване загубите на вода;
-Бързо изграждане на нови сметища в София и други градове;
-Ремонт на улици и подобрения в градския транспорт;
-Ускорено създаване на инфраструктура за високоскоростен интернет;
-Разширение и модернизация на транспортна и екологична инфраструктура;
-Развитие на инфраструктурата в селски и планински райони;
-Разширяване производството на енергия от възобновяеми източници;
-Строителство на язовири и възстановяване на напоителни системи;
-Изпълнение на отводнителни, водозащитни, антиерозионни проекти;
-Въвеждане на извънреден, ако се наложи - полувоенен режим за по-добро усвояване на еврофондовете.
За този вид разходи мултипликаторът е между 1,5 и 2,0
Поведението на стопанската дейност в кризисна ситуация при либерална и кейнсианска антициклична политика може да се представи графично (виж фиг. 2):
Фиг. 2. Либерална и кейнсианска крива на рецесията
Голямата пунктирна крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при пасивна (либерална) антициклична политика, главно с инструментите на паричната политика. При такава политика има дълбоко пропадане на производството, заетостта и доходите, настъпва рецесия, а при по-тежки случаи и депресия. Освен това, продължителността на рецесията е по-голяма 2-3-4 и повече години и кризата е U-образна и дори L-образна. Възстановяването в този случай е по-продължително и мъчително. Общият размер на пропуснатото производство, заетост и доходи (определен с пространството вътре в пунктирната крива) е много голям. Цената на кризата за обществото е много висока.
Малката непрекъсната крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при активна (неокейнсианска) антициклична политика с инструментите на бюджетната и паричната политика. В резултат на това пропадането в производството, заетостта и доходите е по-малко. Макар и по-малък, растежът се запазва. Продължителността на намалената стопанска активност е по-кратка. В резултат на това, общите размери на загубеното производство, заетост и доходи (определени с пространството вътре в непрекъснатата крива) са по-малки. Заслужава да се отбележи, че тази крива характеризира сегашната ситуация в Китай, въпреки световната криза.
Публикувана във в. ПАРИ
на 1 юли 2009 г.