Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Нужен е стимулиращ, а не рестриктивен
бюджет
Всички сериозни икономисти по света са единодушни в оценката, че сегашната световна икономическа криза се дължи на недостатъчно търсене. Това важи и за българската криза. Не е вярно, че главна причина за кризата е ограниченият кредит. Общото търсене намалява поради рязко свиване на външното и вътрешното търсене. Външното търсене в България спада главно поради срив на износа нещо типично за малки страни с отворена икономика като нашата, където износът е над 50% от БВП. Вътрешното търсене намалява поради свиване на инвестиционното, държавното и частното (на домакинствата) търсене, главно поради намаление на доходите на домакинствата, спад на производството и свързаните с това постъпления в бюджета и високата степен на несигурност за бизнеса. Това може да се види от фигурата:
Влияние
на рецесията върху БВП
Пояснение:
негативното влияние на кризата върху БВП и неговите съставки е показано със сивите петна. Те характеризират различните видове намалено търсене, което ерозира БВП. Рестриктивната политика разширява допълнително тази ерозия и още повече намалява БВП, а стимулиращата политика ограничава ерозията и така увеличава БВП.Най-ефикасната теория за смекчаване на големите циклични колебания в стопанската дейност е предложена от Джон Мейнард Кейнс преди 75 години. Тя се прилага успешно по света, както от привържениците, така и от противници на Кейнс. Същността на неговата антициклична политика е в следното: В добри години, при висок растеж и опасност от прегряване на икономиката държавата трябва да се намесва чрез увеличение на данъците, на лихвите и намаление на държавните разходи. Така икономиката се охлажда. В кризисни години при силно охладена икономика и опасност от дълбок срив на производството, заетостта и доходите държавата трябва да стимулира търсенето чрез намаление на данъците, на лихвите и увеличение на държавните разходи. Така се тушират крайностите в бизнес циклите и се постига по-голяма стабилност в производството, заетостта и доходите.
При криза на свитото търсене няма по-ефикасно лекарство от стимулиране на търсенето, за да се смекчат деструктивните ефекти върху производството, заетостта и доходите. Данъците и осигуровките у нас са достатъчнo ниски, за да бъдат намалявани още. Нужно е обаче намаление на лихвите по кредитите и по депозитите. Остава да се потърси решение в държавните разходи, където са най-големите резерви.
Увеличените държавни разходи (за инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, помощи за най-бедните, помощи за най-нуждаещите се общини)
могат да причинят временни бюджетни дефицити, влошаване на текущата сметка и повишение на публичния дълг. В печата се появиха тревоги, че от сега нататък няма да има пари за заплати и пенсии поради бюджетен дефицит. Тези изявления са неверни. Във временния бюджетен дефицит няма никаква трагедия. Повечето страни в света прибегват до умерени бюджетни дефицити, даже в нормални години. Така е и в ЕС и нищо страшно не се е случило. Бюджетният дефицит се размахва като плашило от пазарните фундаменталисти. Желязното правило в световната бюджетна теория и практика е, че в добри години следва да се поддържа умерен излишък, а в лоши години да се прибегва до умерени дефицити, така че за период от 10-15 години да има равновесие.Като препоръчвам по-големи бюджетни разходи не означава безразборно харчене или поддъжане на очевидно нерационални разходи за раздута администрация, дотации на безперспективни стопански дейности и други подобни
. Такива разходи не бива да се допускат, а допуснатите да се ограничават.По време на криза бюджетните дефицити са не само допустими, но и необходими.
Това е доказано отдавна. При умерен бюджетен дефицит, примерно до 3% от БВП (който се допуска от Пакта за растеж и стабилност на ЕС) и при малък публичен дълг (под 20% от БВП, какъвто е нашият случай), няма опасност за стабилността на икономиката. Защото бързото й съживяване увеличава бюджетните постъпления, постига се излишък и се поправят временните вреди върху текущата сметка и публичния дълг. Временният умерен бюджетен дефицит у нас за 2009-2011 г. може да се финансира частично от фискалния резерв и с емисия на дългосрочни държавни ценни книжа с подходяща доходност, която не засяга статута на Валутния борд, нито пък заплашва финансовата стабилност. Това също е доказано от световната практика.С всичките си недостатъци, стимулиращият подход е за предпочитане пред алтернативата. А тя е само една:
рестриктивна политика, водеща до още по-дълбок срив на производството, повече безработни, по-рязък спад на доходите. Това, на свой ред, създава омагьосана спирала на по-нататъшен все по-дълбок срив на стопанската дейност и влошаване живота на хората. А лошият социален климат е най-подходящата среда за политически авантюристи. Спомените за Мусолини и Хитлер са все още в паметта на хората. Те бяха доведени на власт от Голямата депресия през 1930-те години. И в България ще се намерят подобни авантюристи, които ще спекулират с мъките на хората.За да се избегнат такива трагични последствия
, в почти всички развити и средно развити страни, наред с многомилиардните държавни помощи за стабилизация на финансовите системи, се прилага невиждана по мащаби политика за стимулиране на търсенето чрез многомилиардни фискални пакети. В САЩ действа програма за 787 млрд. дол., в Китай за 765 млрд. дол., в Япония за 400 млрд. дол., във Великобритания за 200 млрд. лири, в Русия за над 250 млрд. дол., в ЕС за 200 млрд. евро, в Германия за 80 млрд. евро и т. н. Общо в света от есента на 2008 г. до сега за стимулиране на търсенето са насочени около 2,0-2,5 трилиона щатски долара. В резултат на тези мерки, при 2,0% общ бюджетен дефицит в ЕС преди кризата, за тази година се очаква 6,5% дефицит. В страните от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП се очаква същия дефицит. Във Великобритания 12,4%, а в САЩ 12,9%.Нима правителствата на тези страни са по-невежи по бюджетна политика в кризисна обстановка от нашето правителство!
Нима те биха хвърляли милиарди на вятъра! Тези страни показват, че в сегашната ситуация антикризисни мерки не са рестрикциите, а стимулирането на стопанската дейност и поддържането на заетостта чрез по-големи бюджетни разходи в посочените по-горе направления. И макар че са минали само няколко месеца от прилагането на стимулиращата програма в САЩ има първи признаци за леко смекчаване на кризата. Ако се съди по ускорения растеж през второто тримесечие на 2009 г. още по-убедителни са резултатите в Китай.За тази световна ориентация към стимулиране на свитото търсене помогна и МВФ.
Управляващият директор на МВФ Д.С. Кан призова през ноември 2008 г. за световна коалиция за отделяне на 2% от БВП за стимулиране на икономиката, независимо от временното увеличение на бюджетните дефицити и на публичната задлъжнялост, което такава мярка може да предизвика". В същия смисъл многократно се изказа и главният икономист на МВФ Оливиер Бланшард. Случи се нещо необичайно. МВФ - блюстителят на бюджетната рестрикция призова за по-гъвкава бюджетна политика за предотвратяване на още по-дълбоко затъване на световната икономика.Нашите либерални икономисти
продължават да робуват на консервативните догми на неокласическата школа. При свито търсене и ограничени постъпления в бюджета е наложително да се прибегва към умерено дефицитно бюджетно стимулиране на търсенето. Нашите либерални колеги обаче препоръчват още по-голямо потискане на търсенето, чрез допълнително орязване на бюджетните разходи за заплати, пенсии, здравеопазване, образование, субсидии за БДЖ, топлофикации и други подобни за запазване на излишъка или постигане на нулево бюджетно салдо. За тези хора най-важна е догмата на бюджетния излишък или поне нулевото салдо на всяка цена, дори платен с допълнителен милиарден спад на производството, с десетки хиляди допълнително безработни, с още по-рязко свиване на доходите, с увеличаване на бедността и мизерията.Това пролича от публикации на някои либерални икономисти, които препоръчват бюджетните разходи да се орежат с още 1,5 млрд. лева, в допълнение на орязаните до сега 1,5 млрд. лева, за да не се допуснел бюджетен дефицит. Такива изглежда са намеренията и на новото правителство. Подобна стъпка ще срине още повече и без това свитото вътрешно търсене, а чрез него БВП и заетостта. Това ще бъде груба управленска грешка с много сериозни икономически, социални и политически последици.
За да се разбере колко погрешна е тази политика ще припомня решението на правителството през юни тази година за отказ от обещаното повишение на заплатите на около 400 хил души от бюджетните сектори (централно и местно управление, учители, лекари, учени, университетски преподаватели, социални работници, заетите в органите на сигурността и отбраната и т.н.). Това засяга с техните семейства около един милион българи.
С по-малките доходи от 1 юли 2009 г. тези семейства правят по-малки покупки от кварталните магазини. Те ще поръчват по-малко стоки от търговците на едро, които, на свой ред, ще поръчват по-малко на българските производители и на вносителите. Производителите ще ограничат производството, ще уволнят хиляди хора и ще ги лишат от доходи. Освен намалено потребителско търсене, това ще означава и ново намаление на постъпленията в бюджета. Ако се прилага същата логика, намалените постъпления ще предизвикат ново орязване на разходите, за да се балансира бюджета. То пък ще води до допълнително ограничаване на домакинското търсене на хиляди и хиляди българи. И така по спиралата надолу към разрухата и бедността.
Още по-тежки ще са последиците при евентуално намаление на пенсиите на 2,3 млн. пенсионери. Груба грешка ще бъде и намалението на осигурителните вноски с пет процентни пункта. Сигурно е, че по този начин няма да се осветли част от частния сектор, няма да се запазят очакваните 100 хил. работни места, но ще се увеличи дефицитът в осигурителната система и ще се застраши нейното нормално функциониране. За да се запълни тази дупка трябва да се увеличат някои данъци. Другият вариант е намаление на пенсиите и на здравно-осигурителните плащания.
От миналата есен си задавам въпроса - толкова ли е трудно да се разбере тази проста истина: при сегашната криза на ограничено търсене държавата трябва да се намесва чрез стимулираща, а не чрез рестриктивна политика. Рестриктивната политика е полезна само при криза на прекомерно търсене. Стимулиращата политика създава допълнително търсене и води към изход от кризата. Рестриктивната политика ограничава и без това свитото търсене и задълбочава кризата.
Публикувана в ДУМА