Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Намаляването на осигурителните вноски е рисковано при криза

През последните месеци някои български либерални икономисти препоръчват настойчиво намаляване на осигурителните вноски на бизнеса с 5 процентни пункта. Наскоро наш либерален икономист препоръча дори 10 процентно намаление. На тази мярка се разчита като на магическо антикризисно средство за запазване и дори повишаване на заетостта. Подобни идеи лансират и членове на новото правителство. Говори се, че намаление на осигурителните вноски с 5 процентни пункта ще помогне да се запази и/или повиши заетостта със 100 хил. работни места.

Тази стъпка се обосновава с очакването, че в условията на настоящата криза при по-ниски осигурителни вноски ще се осветли част от бизнеса, ще се увеличи масата на осигурителните постъпления, ще се създадат стимули за назначаване на повече нов персонал и/или за запазване на наличния персонал. Това щяло да допринесе за намаление на безработицата или за смекчаване на бързото й повишение. Казано най-просто по-високите осигуровки създават условия за по-голяма безработица, а по-ниските за намаление на безработицата.

Ако сложните и многобройни фактори, които определят заетостта се опростят до крайност, подобна причинно-следствена връзка може да се установи както в нормални, така и в кризисни за икономиката години. Ако ограничим разсъжденията си до кризисни ситуации такава връзка може да се установи само при някои видове кризи. В сегашната криза обаче такава връзка няма, защото главна нейна причина е недостатъчното търсене. Ако търсенето на даден вид стоки намалява, производителите нямат избор, освен да ограничат производството им, независимо от размера на данъците и осигуровките. Дори при пълно освобождаване от данъци и осигуровки производството без пазарна реализация е безпредметно. То се прекратява и персоналът се освобождава.

Сегашният 10 процентен пропорционален корпоративен данък и пропорционалният данък върху доходите на физическите лица у нас са между най-ниските в Европа и дори в света. При липса на търсене за дадени продукти, например облекло или обувки, съответните фирми ограничават или прекратяват производството им. Ниските данъчни и осигурителни ставки не могат да предотвратят или да смекчат този процес. Погледнете данните за чувствителния спад на производството в промишлеността към месец Май на тази година. В такава ситуация ниските данъчни ставки не играят никаква мотивираща роля за по-висока стопанска активност. Същото важи и за осигурителните вноски. Наличието или липсата на търсене е далеч по-важен определящ фактор за поведението на стопанските субекти (виж таблицата).

Производство на промишлена продукция

Промишленост и промишлени отрасли

Май 2009 г./Май 2008 г.-%

Промишленост общо

77,9

Добивна промишленост

71,5

Преработваща промишленост

76,4

в т.ч. Производство на текстил и изделия от текстил

60,6

-Производство на облекло

71,1

-Обработка на кожи и производство на изделия от

обработени кожи без косъм

77,6

-Производство на дървен материал и изделия от

него

55,7

-Производство на хартия, картон и изделия от тях

65,3

-Производство на химически продукти

50,9

-Производство на лекарствени вещества и продукти

69,5

-Производство на електрически съоръжения

67,8

-Производство на машини и оборудване

64,7

-Производство на мебели

66,4

-Производство на хранителни продукти

91,0

-Производство на тютюневи изделия

93,1

-Производство на напитки

83,4

-Производство и разпределение на електрическа и

топлинна енергия и газ

83,9

Източник: Интернет сайт на НСИ. Това са най-новите данни за промишленото производство,
публикувани в сайта на НСИ към 30 юли 2009 г. датата на представянето на статията за публикуване.

Дори най-общият поглед върху таблицата показва много големи различия в спада на производството (а сигурно и на заетостта) по подотрасли спрямо същия период на миналата година, при еднакви данъчни и осигурителни ставки за двата периода. Различията в производствената активност по подотрасли се дължат главно на различното търсене на тяхната продукция. Между многото причини за различното търсене могат да се откроят две. Първо, работещите за износ подотрасли са пострадали най-силно поради резкия спад на външното търсене. Второ, отраслите, произвеждащи продукция, чието потребление (а следователно и търсене) подлежи на отлагане в кризисни условия, намаляват по-чувствително своята продукция, за разлика от подотраслите, осигуряващи неотложното потребление храни, напитки, тютюневи изделия.

Привържениците на по-ниските осигурителни вноски смятат, че така ще се оставят повече средства на бизнеса за инвестиции. В това има някаква логика в нормални условия, но не и в кризисна обстановка. Бизнесът по света и в България сега се въздържа от инвестиции поради високата степен на несигурност в кратък, средносрочен и особено в дългосрочен хоризонт. Никой не знае кога ще приключи световната икономическа криза общо, по региони и по страни, в т.ч. и в България. Никой не знае как ще протича икономическото оживление бързо или мъчително и бавно. Компетентни западни икономисти не изключват съживяването в САЩ и Европа да е бавно, хилаво, противоречиво и да трае с години, т.е., наред с Uобразния, се допуска както Wобразен, така и Lобразен модел в по-нататъшното развитие на кризата. Никой не знае какви структурни и технологични изменения ще породи кризата в световната, регионалните и националните икономики. Никой не знае какви глобални и регионални нови екологични стандарти ще се наложат през следкризисните години поради все по-тревожните промени в световния климат. Никой не може да предскаже какви промени ще настъпят в структурата на търсенето на глобалния и регионалните пазари, когато светът излезе от кризата. Изброяването на неизвестностите може да продължи.

Трудно е да си представим по-неблагоприятен инвестиционен климат от настоящия. В такава обстановка инвестиционният риск е много висок. Наивно е да се очаква дори минимален позитивен ефект от евентуално намаление на осигурителните вноски върху инвестиционната активност на българския бизнес през близките години.

Изводът е очевиден: през настоящата криза на ограничено търсене и много висока степен на инвестиционна несигурност активността на производството и равнището на заетостта са неутрални спрямо нивото на данъчните и осигурителните вноски. Евентуално намаление на осигурителните вноски през тази и следващата година докато трае кризата ще има само деструктивен краен ефект. То ще отвори голяма дупка в бюджета на осигурителната система - според някои експерти около 700-800 млн. лв. годишно, в допълнение на съществуващия от няколко години дефицит в осигурителната система, финансиран от републиканския бюджет, а също и на очакваното увеличение на този дефицит с около 550 млн. лв., породено от кризата. Това ще разстрои още повече нормалното функциониране на социално-осигурителната система. За предотвратяване на такива смущения и набавяне на загубените стотици милиони лева осигурителни постъпления ще трябва да се увеличат други данъци или да се намалят осигурителните плащания. И двете мерки ще бъдат посрещнати враждебно от обществото. Първата от бизнеса и други засегнати групи данъкоплатци. Втората от милиони пенсионери и пациенти на здравната система. От това не печели никой, но всички губят и управляващи и управлявани. Затова призовавам правителството да се откаже от намаление на осигурителните вноски докато трае кризата.

Публикувана във в. ПАРИ
на 5 август 2009 година.

Обратно в списъка на публикаците