Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
Поголовните рестрикции не са антикризисно средство
В статия във Файнаншъл Таймс от 23 август видният американски икономист Нуриел Рубини, който пръв предсказа настоящата криза, писа: Ако политиците се борят с растящите бюджетни дефицити чрез повишение на данъците и орязване на държавните разходи, те минират възстановяването на икономиката. И по-нататък: Изглежда, че световната икономика ще се отблъсне от дъното през втората половина на тази година и икономиките на Америка и западна Европа ще продължат с U-образен анемичен растеж под нормалния тренд поне за няколко години. При определени обстоятелства той не изключва и W-образно развитие на кризата. И накрая подчертава: Световната икономика не може да устои на нов шок на свиване ако цените на петрола растат бързо към 100 долара за барел.
Мнозинството икономисти по света твърдят, че сегашната световна криза се дължи на недостатъчно търсене. Това важи и за българската криза. Общото търсене намалява поради рязко свиване на външното и вътрешното търсене. БВП за първото полугодие е с 4,2% по-малък от същия период на миналата година, индустриалното производство с 11%, инвестициите в основен капитал с 14%, а индивидуалното потребление със 7,2% по-малко. Вътрешната търговия на дребно през юни е с 10,5% по-малка от юни 2008 година. Издадените разрешителни за строеж през второто тримесечие на 2009 г. са с 3
2% по-малко от същия период на миналата година. Превозите на товари по БДЖ през юли са с 43,1% по-малко от същия месец на 2008 г. Консолидираният бюджет вече е в дефицит, който наверно ще остане и до края на годината. Фирмените задължения са около 200 млрд. лева. Износът спадна с 30,3% за първото полугодие. Притокът на чуждестранни инвестиции през първото полугодие е почти 2,5 пъти по-малък от същия период на миналата година. Бързо расте безработицата. Изостря се доходната и имотната поляризация. Към 31 март тази година общият брой на депозитите в лева, евро и други валути в левова равностойност до 1000 лв. е бил 9869868, а притежаваните от тях спестявания са били 1075 млн. лв. Така 79,7% от вложителите притежават едва 4,8% от спестяванията. На другия полюс с депозити над 500 хил. лв. са били 1046 сметки (в това число 325 депозита с над 1 млн. лв.), които са съдържали 1335 млн. лв. Това означава, че около 1000 души притежават 5,97% от спестяванията. България отдавна не познава такава поляризация.Най-ефикасната теория за смекчаване на големите циклични колебания в стопанската дейност е предложена от Джон Мейнард Кейнс преди 75 години. Тя се прилага успешно по света, както от привържениците, така и от опоненти на Кейнс и сега се препоръчва от нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц, Майкъл Спенс, Пол Самуелсон и много други световно известни икономисти.
Тази антициклична политика може да се представи в следната опростена графика:
A
нтициклична кейнсианска политика
Пунктирната червена линия
е най-общ вид на кривата на производството (заетостта, доходите) в нормални и кризисни години без активна държавна регулация, с изключение на умерена намеса в най-остри кризисни ситуации. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на либералната теория и практика. Тази крива показва дълбоки спадове (силно охлаждане на икономиката) и високи темпове на растеж (силно прегряване на икономиката) в години на интензивно развитие.Непрекъснатата зелена линия показва смекчените колебания на производството (заетостта, доходите) при активна антициклична политика в нормални и кризисни години. С тази намеса на държавата спадовете не са толкова дълбоки. Така обществото губи по-малко потенциална продукция, заетост и доходи. Върховете на стопанската активност
са по-изгладени и се избегва прегряване на икономиката. Дъната на стопанска активност също са по-изгладени и се избягват дълбоки рецесии и дори депресии в икономиката. Тя може да бъде наречена крива на бизнес циклите на кейнсианската теория и практика. Тази антициклична политика не премахва бизнес циклите, но ги смекчава и избегва икономически и други екстремални ситуации с тежки последици. Подобреният китайски вариант на тази политика с още по-активно държавно индикативно планиране, регулация и стимулиране, показа че дори при сегашната криза рецесията може да се избегне и през второто тримесечие на тази година тяхната икономика расте с повече от 7,5% - най-високият растеж в света.При криза на свитото търсене няма по-ефикасно лекарство от стимулиране на търсенето. Три са инструментите за такова стимулиране. Данъците и осигуровките у нас са достатъчн
o ниски, за да бъдат намалявани още. Нужно е обаче намаление на лихвите по кредитите и по депозитите. Най-големите резерви са в държавните разходи.Увеличените държавни разходи трябва да включват: разходи за инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, опазване на околната среда, помощи за най-бедните, помощи за най-нуждаещите се общини. В инфраструктурата предимство да се дава на малки и средни обекти с висока степен на проектна готовност, кратки срокове за изпълнение (2009-2011 г.), осигуряващи голяма допълнителна заетост за освободена от други отрасли работна ръка и съживяване на производствената дейност в технологически свързани с тях предприятия. Може да се изграждат и отделни големи обекти с висока проектна готовност, ако осигуряват значителна заетост и работа на технологично свързани предприятия, доставящи материали, химикали, комплектация, транспортни и други услуги за строежите. При инфраструктурните разходи се постига най-висок мултипликационен ефект.
Правителство, което реже средства от инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, иновации, социални разходи и т.н. реже клона на който се крепи развитието на икономиката и обществото. Намерението на министерството на финансите да замрази и/или намали заплати, пенсии, помощи за безработни и други социални плащания с тригодишната бюджетна рамка ще бъде груба управленска грешка.
Увеличените държавни разходи могат да причинят временни бюджетни дефицити. В това няма никаква трагедия. Повечето страни в света прибегват до такива дефицити, даже в нормални години. Така е и в ЕС и нищо страшно не се е случило. Клишето за бюджетния дефицит се размахва като плашило от пазарните фундаменталисти за заблуда на неосведомените. Желязното правило в световната бюджетна теория и практика е, че в добри години следва да се поддържа умерен излишък, а в лоши години да се прибегва до умерени дефицити, така че за период от 10-15 години да има равновесие.
Като препоръчвам по-големи бюджетни разходи не означава безразборно харчене или поддъжане на очевидно нерационални разходи за раздута администрация, дотации на безперспективни дейности и други подобни. Такива разходи не бива да се допускат, а допуснатите трябва да се ограничават. В този смисъл подкрепям мерките на новото правителство за съкращаване на неоправдани бюджетни разходи и особено мерките за подобряване събираемостта на приходите мита, акцизи, ДДС от горива, алкохол, цигари и други подобни. От години е известно, че загубите на бюджета от несъбрани данъци се измерват с милиарди лева. Само правителствата се преструваха, че не го забелязват!
Ако съдя от официални изявления на новото правителство целта е да се постигне излишък или поне балансиран бюджет в края на годината. При нормални условия това е добре, но не и в сегашната криза. По време на криза бюджетните дефицити са не само допустими, но и необходими. Това е доказано отдавна. При очакван според мен спад на БВП за 2009 г. 6,5-7,0%, умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП през 2009 и 2010 г. (допускан от Пакта за стабилност и растеж на ЕС) и при малък публичен дълг (12% от БВП у нас, при 60% разрешен от ЕС), няма опасност за стабилността на икономиката. Защото бързото й съживяване увеличава бюджетните постъпления, постига се излишък и се поправят временните вреди върху текущата сметка и публичния дълг. Временният умерен бюджетен дефицит у нас за 2009-2010 г. може да се финансира частично от фискалния резерв и с емисия на дългосрочни държавни ценни книжа с привлекателна доходност, която не засяга статута на Валутния борд, нито пък заплашва финансовата стабилност. Това също е доказано от световната практика. Обслужването на външен и вътрешен публичен дълг за първото полугодие на 2009 г. възлиза на 4% от разходите на републиканския бюджет, което не е никакъв проблем. В този смисъл е добра идеята за емитиране на еврооблигации.
Някои икономисти казват, без да го доказват, че при валутен борд не можело да има бюджетен дефицит. Това не е вярно! Но дори ако за момент допуснем, че е вярно, питам: кой кого обслужва валутният борд служи на България, или България обслужва догматичните канони на борда, с цената на още по-голям спад на производството, заетостта и доходите? Кое е по-голямо обществено благо: бюджетен излишък или смекчаване мизерията на милиони хора?
Либералните икономисти казват, че ако допуснем макар и малък бюджетен дефицит ще отблъснем чуждите инвеститори. Това също не е вярно. Притокът от чужди инвестиции в България и във всички други страни спадна рязко през 2009 г. поради световната криза, въпреки най-ниските преки данъци и наличието на бюджетен излишък до сега у нас. Освен това, ние сме прочути с висок дефицит по текущата сметка, прекомерно голям брутен външен дълг (108% от БВП) с висок дял на краткосрочния дълг (36,3% от общия дълг), безнаказана престъпност и корупция, неефикасна администрация, лоша инфраструктура. Това отблъсква много повече чуждите инвеститори, отколкото 2-3% временен бюджетен дефицит!
С всичките си недостатъци, стимулиращият подход е за предпочитане пред алтернативата. А тя е само една:
рестриктивна политика, водеща до още по-дълбок срив на производството, повече безработни, по-рязък спад на доходите. Това създава омагьосана спирала на по-нататъшен все по-дълбок срив на стопанската дейност и влошаване живота на хората.За да се избегнат такива последствия, в почти всички развити и средно развити страни, наред с десетте трилиона долара помощи за стабилизация на финансовите системи, се прилага невиждана по мащаби политика за стимулиране на търсенето. Общо в света от есента на 2008 г. до сега за тази цел са насочени около 2,0-2,5 трилиона щатски долара. В резултат и на тези мерки, при 2,0% общ бюджетен дефицит в ЕС преди кризата, за тази година се очаква 6,5% дефицит. В страните от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП се очаква същия дефицит. Във Великобритания 12,4%, а в САЩ 12,9%.
Тези страни показват, че в сегашната ситуация най-важни антикризисни мерки не са рестрикциите, а стимулирането на стопанската дейност и поддържането на заетостта чрез по-големи рационални бюджетни разходи в посочените по-горе направления. Макар че са минали само няколко месеца от прилагането на стимулиращата програма вече има първи признаци за смекчаване на кризата в САЩ, Япония, някои страни от ЕС. Още по-убедителни са резултатите в Китай.
Такава стимулираща политика следва да провежда и България. Правилно е да се съкращават неоправдани бюджетни разходи. Това обаче не бива да се прави поголовно с 15% за почти всички министерства, в допълнение на задържаните 10% при утвърждаването на бюджета миналата година. При тези съкращения трябва да се държи сметка за характера на кризата. С оглед на това не е правилно да се съкращават разходи, които водят до още по-голямо свиване на вътрешното търсене или застрашават здравето на хиляди хора. Оправдано е съкращаването на някои капиталови разходи и разходи за суровини, материали, химикали, потребителски стоки и услуги от внос. Неоправдано е обаче съкращаването на такива разходи от местно производство. Преди да се вземат окончателни решения за текущия бюджет и тригодишната бюджетна рамка трябва да се прегледа внимателно структурата на пълните разходи (по смисъла на баланса на междуотрасловите връзки) по отрасли и подотрасли и да се съкращават предимно тези, които са от внос.
За първите пет месеца на 2009 г. вносът е намален с 33,8%, в това число: с 14,8% от внос на потребителски стоки, с 38,0% от внос на суровини и материали, с 34,5% от внос на инвестиционни стоки и с 40,2% от внос на енергийни ресурси. Тази структура на намаления внос е нерационална. В сегашната кризисна ситуация е желателно да се ограничава до минимум главно вносът на потребителски стоки, а също на суровини, материали, химикали, енергоносители и някои инвестиционни стоки, които се произвеждат или могат да се произвеждат у нас с прилично качество и цена. Не бива обаче да се икономисва от неотложен внос на модерни машини за производствени цели, медицинска апаратура, лекарства и други жизнено важни продукти. По този начин може би ще се спестят около 1,0 млрд. лв., без да се потиска допълнително вътрешното търсене и кризата да се задълбочава, вместо да се облекчава.
Изводът е ясен при криза на ограничено търсене е необходима разумно стимулираща, а не сляпо рестриктивна бюджетна политика. Умереният и рационален бюджетен дефицит до 3% от БВП е едно от средствата за по-скорошно излизане от кризата. Досегашните мерки на новото правителство за поголовно съкращаване на бюджетните разходи по бюджета за 2009 г. и намеренията да се продължи дори с още по-рестриктивна политика през следващите години ще затрудни излизането на България от кризата, защото ще потиска допълнително и без това свитото търсене.
Публикувана във в. ДУМА
на 27 август 2009 г.