На 18 септември 2009 г. в присъствието на президента Първанов беше обсъден докладът на група икономисти за влиянието на световната криза върху България. Там направих следното изказване:

На 13 март 2008 г. публикувах статия в Дума �Нужна е превантивна антикризисна програма� с 13 конкретни предложения. Тогава дори в Европа малко се говореше за криза. Предупредих, че се задава световна икономическа криза. Моята препоръка беше посрещната с високомерно пренебрежение от властите. Същото важи за други мои статии през 2008, в които предупреждавах, че предвиденият в проектобюджета за 2009 г. растеж от 4,7% не е възможен и че сме пред рецесия. В статиите ми от началото на 2009 г. дори сочех очаквания спад на БВП (4-5%).

На 22 декември 2008 г. изпратих отворено писмо до министър председателя Станишев. Общият дух на моите оценки и препоръки в писмото за антикризисни мерки съвпадна напълно с тези на нобеловия лауреат по икономика Пол Кругман в писмото му до президента Б. Обама от 14 януари 2009 г., т.е. 23 дни по-късно.

Да напомням ли за многобройните успокоителни изказвания на г-н Станишев, че сме добре подготвени, че не ни заплашва криза или за определението на министъра на финансите през септември 2008 г., че това са �някакви турболенции�.

Не одобрявам обаче едностранния, произволен, на моменти истеричен тон на критиките към доклада през последните дни. Някои колеги икономисти и партизанстващи политици се хванаха на две-три от може би стотина предложения в доклада, и понеже те не им харесват, отрекоха целия доклад. Нима това има нещо общо с професионалната етика и човешкия морал!

Достойно за съжаление е, че в този критикарски хор участва и министърът на финансите Симеон Дянков с недопустим за професионална дискусия език. Приемам днешното му балансирано изказване като косвено извинение за обвиненията му към авторите в малоумие от предишните дни. И добронамерено му препоръчвам повече да мисли, преди да говори и действа.

Симеон Дянков заяви тези дни, че Словакия е първата източноевропейска държава, излязла от кризата, защото от години прилага плоския данък. Това е несериозно твърдение. Първо, тепърва предстои да видим дали е излязла от кризата. Второ, всеки важен резултат в дадена икономика е продукт на много фактори, в тяхното взаимодействие. Наивно е да се твърди, че това е станало в Словакия само поради пропорционалния данък.

- За осигурителните вноски: Те са вече достатъчно ниски и не трябва повече да се намаляват, каквото възнамерява да направи министърът на финансите. Това би довело до още по-голямо натоварване на републиканския бюджет за запълване на дупката в бюджета на осигурителната система и до нейното фактическо одържавяване. Поради характера на настоящата криза на ограничено търсене стопанската активност и свързаната с нея заетост, не зависят от данъчните и осигурителните ставки. При липса на пазар производството спира и персоналът се уволнява, дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски.

- За данъка върху големите наследства: Неправилна беше отмяната му преди години. Необходимостта от такъв данък е очевидна. Трябва да се въведе отново, примерно за наследство над 1 млн. лв. при строг контрол срещу машинации.

Докато колегите работеха по доклада, аз подготвих две изследвания по същата тема:

- �Световната икономическа криза и България�- книга от около 350 стр., под печат в издателството на БАН с финансова подкрепа на Българската банка за развитие. Ще бъде готова до края на октомври 2009 г.;

- �Влияние на световната икономическа криза върху България� � студия за Годишника на УНСС � 2009 г.

След като прочетох настоящия доклад самочувствието ми за качеството на моите разработки се повиши още повече. Който ги прочете ще разбере защо.

- Заключенията в анализа са сходни по доста пунктове.

- Препоръките за антикризисни мерки също са сходни или еднопосочни по доста пунктове.

- В книгата ми е отделено много повече внимание на световната криза (на комплекса от причини, на антикризисните мерки в различните страни и т.н.).

- Голяма част от книгата (95 стр.) е посветена на поуките от световната криза за стопанската политика (в 12 направления) и за икономическата теория. Подкрепям думите на Дж. Стиглиц, че �За неокласическата теория настоящата криза е това, което беше падането на Берлинската стена за комунизма�. Неокласическата теория е в отстъпление, а модерното кейнсианство се възражда. В България, обаче, либералите сега управляват и се подвизават в медиите. Парадоксалното е, че правителството на Станишев много се вслушваше в техния глас. Цената за това плаща българският народ.

- При мен предложенията за антикризисни мерки са представени компактно в пакет: основни принципи, спешни мерки, средносрочни мерки и дългосрочни мерки � общо около 70. Спешните мерки са подчинени на характера на кризата � недостатъчно търсене. Обособени са в три групи: мерки за повишение на частното търсене, на държавното търсене и за развитие на инфраструктурата � общо 35.

- Подходът в моята книга е съобразен с нашата народопсихология. Българите се доверяват повече на чуждестранните експерти и политици, отколкото на българските. Книгата е наситена с изказвания на най-видни държавници по света: президенти, премиери, финансови министри, централни и световни банкери, над 100 световно известни икономисти, в т.ч. над 20 нобелови лауреати по икономика, президенти на големи корпорации, ръководители на Световната банка, МВФ, ОИСР, МОТ, УНКТАД, Европейска комисия, Европейска банка и други с над 520 препратки под линия за цитираните източници. В моята книга аз говоря чрез езика на чужденците.

Ако бях казал с мои думи дори половината от това, което казвам чрез думите на чуждестранните политици и икономисти за причините и поуките от световната криза наши консервативни политици и неолиберални икономисти биха ме нарекли ретрограден марксист и дори малоумен. Ако имат куража нека адресират тези вулгарни етикети срещу бележити личности като Б. Обама, Г. Браун, Н. Саркози, А. Меркел, Дж. Стиглиц, П. Кругман, Лари Самърс, Кристина Ромър, Пол Волкър, Нуриел Рубини и много други.

До сега тя е силно рестриктивна. Свидетели сме на поголовно орязване на държавни разходи, както за текуща издръжка, така и инвестиции. Това личи и от първата най-важна, според финансовия министър, правителствена мярка � балансиран бюджет в края на 2009 г. По принцип балансираният бюджет е национално благо, но в сегашната ситуация е прокризисна, а не антикризисна мярка. При такъв бюджет министърът на труда няма как да реши своята най-важна задача � да ограничава безработицата и да осигури или запази 150 хил. работни места. Двете задачи взаимно се изключват. България ще плати с много десетки хиляди допълнително безработни и загуби на доходи ако правителството наложи равновесен бюджет или бюджет с излишък през 2009 и 2010 година.

Финансовият министър се аргументира, че трябва да поддържаме равновесен бюджет или с излишък, за да не загубим доверието на чуждестранните инвеститори. Това не е аргумент, защото България вече ги е отблъснала с много от своите икономически, финансови и други дефекти:

- Нашият брутен външен дълг (108% от БВП) е между най-високите в Европа и значителна част от него (36%) е краткосрочен;

- Съдебната ни система не е ефикасна. Стотици хиляди дела се прекратяват по давност всяка година. Голяма е ненаказаната престъпност и корупцията;

- Нашата администрация е раздута и неефективна. Административните процедури са многобройни, сложни и често безсмислени;

- Нашата инфраструктура е в окаяно състояние. Според класацията на Световния икономически форум в Давос по общо качество на инфраструктурата сме на 115 място, а по качество на пътищата на 124 място от 137 обхванати в обзора държави;

- Качеството на нашата работна сила все повече се влошава поради дефекти в образованието, а също и поради огромното изтичане на мозъци, където сме между световните шампиони � заемаме 128 място от 137 държави;

- Конкурентоспособността на нашата икономика е много ниска. България е на 76 място в световната класация и на последно място в ЕС;

- Ние сме между най-изостаналите държави в света по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. По прилагане на най-нови технологии сме на 107 място, по усвояване на технологиите � на 107 място, по сътрудничество между науката и практиката в развойно-внедрителска дейност на 102 място, по уповаване на професионално управление на 121 място и т.н.;

Съвокупният негативен ефект само от изброените дефекти е многократно по-голям от евентуален, най-вероятно въображаем положителен ефект от балансиран бюджет или бюджет с излишък.

Жалко че и този път цената за тези авантюристични експерименти на българските либерали ще плаща пословично търпеливият български народ! Дори световна криза като сегашната не вразумява нашите либерали. Какво ли още трябва да се случи, за да разберат, че неолибералната теория и основаната на нея стопанска политика се провали, защото е антисоциална и антихуманна! Тя е главната причина за сегашната световна криза.