Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Едно от най-важните решения на Г-20 в Питсбърг, САЩ е, че има сериозни признаци за смекчаване на глобалната криза и че помощта за икономиката трябва да продължи, докато съживяването се затвърди и излизането от кризата стане необратимо. Както е известно, тази помощ се осъществява чрез по-големи държавни разходи, дори с цената на бюджетни дефицити и по-лесен достъп до кредити.

У нас се прави обратното. Бюджетната политика на предишното правителство беше рестриктивна, а на сегашното - още по-рестриктивна. Свидетели сме на поголовно орязване на държавни разходи. Министърът на финансите обяви като най-важна своя задача � балансиран бюджет в края на 2009 г. В нормални условия балансираният бюджет е национално благо, но в сегашната криза, дължаща се на недостатъчно търсене, е прокризисна, а не антикризисна мярка. При такъв бюджет министърът на труда няма как да реши своята най-важна задача � да ограничи безработицата и да осигури или запази 150 хил. работни места. Двете задачи взаимно се изключват в сегашната ситуация. България ще плати с по-голям спад на БВП, с много десетки хиляди допълнително безработни и загуби на доходи ако правителството наложи равновесен бюджет или бюджет с излишък през 2009 и 2010 г.

При криза на ограничено търсене бюджетната, паричната и доходната рестрикция потискат още повече вътрешното търсене. Това, при наличието и на силно ограничено външно търсене за български стоки, потиска производството, увеличава безработицата, намалява доходите и допълнително задълбочава и удължава кризата. Според Кейнс, Самуелсън, Стиглиц, Кругман, Рубини и много други световно известни учени умерено дефицитният бюджет при криза не само е допустим, но и необходим. Затова препоръчвам бюджет с до 3% дефицит за 2009 и 2010 г. Опитът на десетки страни по света показва, че такъв умерен дефицит няма да наруши финансовата стабилност.

Ръководителят на последната мисия на МВФ, давайки си сметка за кризисната ситуация, прогнозира 0,5% бюджетен дефицит в края на тази година и 2,0% дефицит за идущата година. Той знае, че България е в режим на валутен борд, но заяви, че в тази обстановка страната може да си позволи краткотрайни умерени бюджетни дефицити. Нашето правителство, доминирано от либерални икономисти, обаче твърди обратното, въпреки действията на повечето страни по света, препоръките на последната среща на Г-20 и мненията на експерти от МВФ.

Финансовият министър и нашите либерални колеги твърдят, че трябва да поддържаме бюджетен излишък или поне равновесен бюджет, за да не загубим доверието на чуждестранните инвеститори. По принцип в това има някаква истина ако всичко друго ни е наред. То обаче не е аргумент в сегашната ни кризисна ситуация, защото България вече ги е отблъснала със своите икономически, финансови и други дефекти:

- Дефицитът в текущата сметка миналата година беше най-голям в Европа (25% от БВП). Сега е по-малък, но започне ли оживлението повишението на вноса бързо и с много ще изпревари прираста в износа, другите амортизатори ще останат слаби и дефицитът в текущата сметка отново ще стане двуцифрен. Да се внася е много по-лесно отколкото да се изнася. А и ние няма какво да изнасяме, освен посредствена продукция. Това също се знае от световната финансова общност.

- Съдебната ни система не е ефикасна. Стотици хиляди дела се прекратяват по давност всяка година. Голяма е ненаказаната престъпност и корупцията, а също и организираната престъпност. В последния доклад по конкурентоспособността на Световния икономически форум за 2009-2010 г., по независимост на съдебната система сме на 108мо място от 137 обхванати в обзора страни; по ефикасност на съдебните решения по стопански спорове � на 116то; по защита на правата на собственост на 110то; по защита на интелектуалната собственост � на 109то; по мащаби на организираната престъпност � на 121во; по надеждност на услугите на полицията � на 115то. И това е известно на финансовата общност.

- Законите и подзаконовите актове в България се променят много често. Няма прозрачност при вземането на решения. Според Световния икономически форум по институционална инфраструктура сме на 102ро място; по прозрачност на правителствените решения � на 118то; по фаворизиране на правителствени лица при вземане на решения � на 110то; по доверие към политиците � на 112то; по защита на интересите на миноритарните акционери � на 120то. Чуждите инвеститори знаят и това.

- Нашата администрация е раздута, неефективна, партийно ориентирана, ниско платена и податлива на корупция. Административните процедури са многобройни, сложни и често безсмислени. Според Световния икономически форум по качество на институциите сме на 116то място; по злоупотреби с публични средства � на 113то; по бреме на правителствените регулации � на 82ро; по ефикасност на антимонополната политика � на 99то; по налагани правила на чуждестранните инвестиции � на 114то; по бреме на митническите процедури � на 88мо. Това също се знае извън България.

- Нашата инфраструктура е в окаяно състояние. Според Световния икономически форум по общо качество на инфраструктурата сме на 115то място; по качество на пътищата на 124то; по качество на електроснабдяването � на 95то. Да не говорим за потенциалните рискове при снабдяването с природен газ. И това се знае от инвестиционната общност.

- Иновационният потенциал на страната е много нисък. Това ограничава възможностите за създаване на собствени новости и за усвояване на вносните. Според Световния икономически форум по иновационен потенциал на страната сме на 91во място; по качество на научните институции � на 75то; по разходи на компаниите за изследвания � на 94то; по наличие на местни учени и инженери � на 88мо; по наличие на нови технологии � на 107мо; по сътрудничество между наука и производство � на 102ро. И това е известно на потенциалните инвеститори.

- Бизнес културата ни е все още много ниска. Много плащания се правят извънбанково. Огромна е междуфирмената задлъжнялост. Бизнес отношенията често се уреждат с помощта на куршуми, взривове и пожари. Според Световния икономически форум по качество на бизнеса сме на 89то място; по качество и надеждност на местните доставчици � на 73то; по етичност в поведението на фирмите � на 107мо; по желание да се делегират права на по-ниски равнища � на 114то. И това е известно на финансовата общност.

- Качеството на нашата работна сила е ниско и се влошава поради дефекти в образованието, а също и огромното изтичане на мозъци, където според Световния икономически форум сме между световните шампиони � заемаме 128 място. По общо качество на образователната система сме на 82ро; по качество на наличния персонал във фирмите � на 126то. Колко чужденци ще инвестират в България като знаят, че трудно ще си намерят квалифициран местен персонал.

- Конкурентоспособността на нашата икономика е много ниска. България е на 76 място в световната класация, изпреварена от 30-35 слабо развити страни, и от години е твърдо на последно място в ЕС по конкурентоспособност в рамките на Лисабонската стратегия. Пред нас са и страните кандидати. Това също е известно на чуждите инвеститори.

- Ние сме между най-изостаналите в света по важни показатели за качеството на функциониране на фирмите. По прилагане на нови технологии сме на 107мо място, по скоростта на тяхното усвояване � на 107мо; по взаимоотношения между работодатели и наемен персонал � на 112то; по сътрудничество между науката и фирмите в развойно-внедрителска дейност на 102ро; по уповаване на професионално управление на 121во и т.н. Това едва ли ще въодушеви потенциалните чужди инвеститори.

Съвкупният негативен резултат от посочените дефекти е многократно по-голям и изцяло неутрализира евентуален, най-вероятно въображаем положителен ефект от балансиран бюджет или бюджет с излишък. Човек трябва да бъде безкраен оптимист или много наивен, за да вярва че при посочените характеристики на нашата формирана от десетилетия изостаналост ще привлечем чуждестранни инвеститори главно с бюджетен излишък или с балансиран бюджет, постигнат чрез поголовно силово орязване на държавни разходи.

Някой може да ми възрази, че въпреки горното все пак сме привличали големи чуждестранни инвестиции през последните години. Широката българска общественост не знае истината по този въпрос Това е така по общия обем на инвестициите, но погледнете тяхната структура: за 2008 г. в имоти, финансово посредничество, търговия и поддържане на автомобили и мотоциклети, в хотели и ресторанти и други подобни са инвестирани 71,3%, а в преработващата промишленост едва 12,1% и то не в най-перспективни отрасли. България няма полза от такава структура на чуждите инвестиции. Тя е по-скоро вредна за бъдещото ни развитие.

Ако в сегашната кризисна ситуация стопанската активност и заетостта можеше да се запази с равновесен бюджет най-развитите държави с безкрайно по-добри стопански, технологични, управленски и други характеристики нямаше да прибегнат към баснословни, в някои случаи дори двуцифрени бюджетни дефицити. Техните макроикономисти и специалисти по публични финанси едва ли са по-малко компетентни от нашите!

Жалко че и този път цената за тези експерименти на българските либерали, вярващи в саморегулиращите способности на пазара, ще плаща пословично търпеливият български народ! Дори световна криза не вразумява нашите либерали. Какво ли още трябва да се случи, за да разберат, че неолибералната теория и основаната на нея стопанска политика се провали в световен мащаб и най-вече в САЩ, защото е антисоциална и икономически неиздържана! Тя е главната причина за сегашната глобална криза, която струва на човечеството десетки трилиони щатски долари и огромни страдания. България и този път се оказва бастион на догматизма � в миналото ляв, а сега десен.

Публикувана във в. ПАРИ
на 1 октомври 2009 г.