Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Десният догматизъм в българската икономическа политика
Настоящата криза дискредитира окончателно неокласическата икономическа теория и нейното приложение в стопанската политика. Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц каза миналата есен, че За неокласическата теория настоящата криза е това, което беше падането н а Берлинската стена за комунизма. Пак тогава министърът на финансите на Германия Г. Штайнбрюг заяви Капитализмът, доведен до своята крайност стига до саморазрушение. Ако не бъде реформиран добавям аз. На първата среща на Г-20 във Вашингтон през ноември 2008 г. германската делегация заяви Ние искаме ново съотношение между пазар и държава т.е. засилване ролята на държавата в управлението на икономиката. Подобни изказвания направиха и предприеха радикални действия президентът Б. Обама, канцлерът А. Меркел, президентът Н. Саркози, премиерът Г. Браун и много други световни държавници и най-видни учени икономисти, в това число нобелови лауреати.
В целия свят беше разгърната координирана политика за подпомагане на финансовия и на реалния сектор, за да се предотврати тоталният срив на световната икономика с трудно въобразими последствия за човечеството. Още миналата есен управляващият директор на МВФ Доминик Страус Кан призова към световна коалиция за заделяне на 2% от глобалния БВП за подпомагане на икономиката, независимо от временното повишаване на бюджетните дефицити. И забележете, това се прави от ръководителя на МВФ, организацията, която винаги е била блюстител на равновесните бюджети и ниската публична задлъжнялост. За същото призова ръководството на Световната банка, на ОИСР, на МОТ, на Европейската комисия и т.н.
От миналата есен до сега по света са предоставени около 10 трилиона щатски долара помощи за стабилизация на финансовия сектор, направено беше безпрецедентно намаление на лихвите и увеличение на паричната маса за улесняване на достъпа до кредити. Дадени бяха около 5 трилиона щатски долара за подпомагане на търсенето, а чрез него за съживяване на производството, поради общото убеждение, че светът е в криза на недостатъчно търсене. Тази работа продължава и сега, като се полагат големи усилия за координирани глобални действия. Доказателство за това е провеждането на три срещи на високо равнище на Г-20 в рамките на една година.
На 6 и 7 октомври т.г. в Истанбул се провежда редовната годишна сесия на МВФ и на Световната банка. МВФ публикува наскоро поредния Глобален икономически обзор. Основна тема на обзора е световната криза: състояние, очаквано развитие, предизвикателства, мерки за излизане от кризата и недопускане на нейното повторение в бъдеще.
В него има актуализирана прогноза за развитието на кризата по най-важните икономически и финансови показатели. Очаква се световният БВП да спадне с 1,1% през 2009 г. и да нарастне с 3,1% през 2010 г. Този прираст ще се дължи главно на растежа в Китай, Индия и Бразилия. Очаква се спад в САЩ с 2,7% през 2009 г. и растеж с 1,5% през 2010 г. В Еврозоната се очаква спад от 4,2% през 2009 г. и растеж с 0,3% през 2010 г. Растежът в Германия през 2010 г. се очаква да е 0,3%, във Франция 0,9%, в Италия 0,2%, във Великобритания 0,9%, а спадът в Испания ще продължи с 0,7%. Спадът в Русия ще бъде 7,5% в 2009 г., а растежът 1,5% през 2010 г. В страните от Централна и Източна Европа се очаква спад с 5,0% през 2009 г. и растеж с 1,8% през 2010 г. Растежът в Китай през 2009 г. се очаква да е 8
,5%, а през 2010 г. 9,0%. В Индия съответно 5,4% и 6,4%. Очаква се растеж в световната търговия с 0,3% в 2009 г. и 1,5% в 2010 г.За България е прогнозиран 6,5% спад през 2009 г. и 2,5% през 2010 г. най-неблагоприятният в Югоизточна Европа. Това е естествено поради две причини: Първо, най-големите наши икономически партньори от Западна Европа се очаква да имат символичен растеж в рамките на статистическата грешка и няма да купуват стоки от нас, а вътрешното ни потребление има второстепенно значение за растежа. Второ, българските правителства провеждат неприсъща за кризисна ситуация рестриктивна политика. Поради това очаквам спад на БВП през 2009 г. с 6,5-7,0%, а през 2010 г. 2,5-3,0%. Тази прогноза съм направил в друга моя публикация (за Годишника на УНСС 2009 г.) преди да се появи обзорът на МВФ.
На фона на активната антикризисна политика в развитите и средно развитите страни, предишното правителство на България провеждаше рестриктивна бюджетна и парична политика, с отделни недостатъчно решителни стимулиращи мерки, а сегашното правителство провежда ултра-рестриктивна политика в разходната част на бюджета, докато действията му за подобряване на събираемостта заслужават подкрепа. Поголовно се съкращават държавни разходи за текуща издръжка и за инвестиции. В името на равновесния бюджет беше зачертан заводът за нанотехнологии едно от най-перспективните направления на новите технологии в света. Спират се много обекти на общините. Държавните разходи бяха намалени от предишното правителство с 10% още при приемането на бюджета за 2009 г., а новото правителство ги съкрати с още 15%.
Докато по света главна цел на икономическата политика е да се ограничи спадът на производството, на заетостта и на доходите с цената на временни, в някои случаи двуцифрени бюджетни дефицити, по логиката на десния икономически догматизъм у нас се прави обратното. Цел номер едно на правителството е балансираният бюджет, а ако е възможно и бюджетен излишък. Макар че сме най-бедна, ние сме единствената страна в Европа, поставила си такава цел в разгара на кризата.
Това би било добре в нормални условия, но е деструктивно по време на криза. И същевременно се обявява, че друга основна цел на правителството е да се увеличат или запазят 150 000 работни места. Това са взаимно изключващи се, а следователно и недостижими цели в кризисна ситуация като сегашната. Не можеш да потискаш стопанската активност и същевременно да запазваш съществуващата и да създаваш нова заетост.
В икономиката има строги взаимни зависимости между показателите, които никой не може да пренебрегва. А опитите за пренебрегване се наказват жестоко с по-малко производство, повече безработни, по-ниски доходи, повече диспропорции, повече социална несигурност, повече политическа естабилизация. Балансиран бюджет за 2009 и 2010 г. е възможен само с цената на жестоко рязане на живо месо без упойка масово съкращаване на държавни разходи (за здравеопазване, образование, наука, социални програми, инфраструктура и др), увеличение на безработицата и намаляване на доходите. За балансирания бюджет в кризисна ситуация се плаща с цената на още по-голяма мизерия.
Икономическата политика изисква да се съчетават различни цели, приоритети и средства и много често, особено в кризисни ситуации, да се избира най-малкото зло между неблагоприятни варианти.Трудно ли е да се разбере кое е по-малкото зло умерено дефицитният бюджет за около две години или страданията на много хиляди хора в продължение на години!
Ако заетостта и доходите на хората можеха да се запазят или увеличат с равновесни бюджети по време на криза на недостатъчно търсене, щяха ли почти всички развити страни да прибегват до големи бюджетни дефицити за 2009 г.: ЕС-7,3% от БВП, Германия 5,9%, Франция 7,0%, Великобритания 13,8%, САЩ 14,2%, Япония 8,7%. Сигурен съм, че техните правителствени макроикономисти и бюджетни специалисти са далеч по-добри от нашите!
Аз и други български икономисти от миналата година призоваваме към по-гъвкава бюджетна и парична политика за подпомагане на търсенето, а чрез него и на производството по подобие на това, което се прави по света, но предишното и особено сегашното правителство правят обратното. Очевидно, не ги интересуват мненията на български икономисти, мислещи различно от тях и затова ги пренебрегват високомерно. Но защо не се съобразяват с политиката на най-развитите държави по света, подкрепени и насърчавани от МВФ и Световната банка? Особено като се има предвид, че тези консервативни институции извлякоха някои поуки от кризата. И за да не бъда голословен ще се позова на Световния икономически обзор, на най-нови изказвания на ръководителите на двете институции и на министъра на финансите на САЩ в Истанбул през дните преди откриването на годишната сесия.
В икономическия обзор на МВФ за растежа през 2010 и следващите години се казва: Темпът на възстановяване се очаква да бъде бавен за известно време, но големият риск е ако правителствата оттеглят подкрепата си твърде рано... Подкрепящите макроикономически политики трябва да продължат докато оживлението се стабилизира трайно... Преждевременното прекратяване на подкрепящите политики трябва да бъде избегнато. И по-нататък: В Европейската комисия смятат, че повечето страни членки би трябвало да започнат да ограничават големите бюджетни дефицити от 2011 г., за да предотвратят прекомерно увеличение на публичния си дълг. Под подкрепяща политика тук се разбира улеснен достъп до кредити и увеличени държавни разходи в помощ на търсенето и производството.
Забележете, в страните с много високи дефицити не бързат да ограничават помощите поради още несигурното стопанско оживление, а в България при липса на каквито и да е признаци за оживление провеждат крайно рестриктивна политика чрез балансиран бюджет за 2009 и 2010 г. и обещават увеличение на заплати и пенсии от средата на 2010, когато щяло да има оживление. Дори и да желае, правителството не може да изпълни такива обещания, понеже няма да има оживление в средата на 2010 г. Българите трябва да знаят това отсега и да не очакват повишения на заплати и пенсии.
На пресконференция в Истанбул Д.С.Кан говори за четири непосредсвени предизвикателства пред глобалната икономическа политика. Едно от тях е, че Преждевременното оттегляне на бюджетната и паричната подкрепа може да убие възстановяването. Защото частното търсене все още не е достатъчно силно и устойчиво. Забележете, той призовава страните, които от миналата година прилагат такава подкрепа да не я прекратяват, а българското правителство не я е започвало и провежда напук силно рестриктивна бюджетна и парична политика. Много бих желал министърът на финансите да обясни как в криза на недостатъчно търсене се помага на икономиката с рестриктивна бюджетна и парична политика. Това противоречи на елементарната икономическа логика и на световната практика.
Между трите принципа за формирането на следкризисния свят Д.С.Кан поставя Укрепена финансова стабилност чрез по-добър надзор и регулации... Трябва да разширим регулативния периметър (подчертаното мое И.А.) и да вземем мерки за ограничаване на прекомерно рискованите действия, в това число и чрез увеличаване размера и качеството на капиталовите и ликвидните буфери, особено в добри времена. Забележете, ръководителят на МВФ говори за повече държавен надзор и регулации, а нашите либерални икономисти проповядват дерегулация.
Д.С.Кан заяви на 2 октомври: Правителствените стимули продължават да са необходими за подкрепа на световната икономика, поради нарастващата безработица и все още слабия финансов сектор... Преждевременното прекратяване на стимулите ще попречи на световната икономика... Разбира се, ние трябва да подготвим стратегия за излизане от антикризисната политика, но още не е време тя да се прилага. Ако някои се изкушават да прилагат такава стратегия това ще попречи на съживяването. В друго изявление той предупреждава отново за опасността някои правителства да преустановят преждевременно спешната икономическа подкрепа, като бюджетните стимули и предоставянето на големи парични помощи на банките. И продължава: Моите опасения са, че някои правителства може да кажат кризата свърши, време е да се върнем към нормална стопанска политика. Това ще бъде истинска грешка. Това е един от рисковете, които не трябва да допуснем.
Агенция Ройтерс съобщи от Истанбул: МВФ и Световната банка са предупредили на 2 октомври, че глобалното икономическо оживление може да се препъне, понеже самодоволни политици в някои страни не проявяват желание за сътрудничество.
Президентът на Световната банка Роберт Зоелик заяви, че Опасността сега не е, за щастие, от пропадане на световната икономика... Опасността е поради самодоволството. Д.С. Кан използва същата дума като причина за възможни рискове в стопанската политика. Той казва: Някои правителства може да бъдат изкушени да прекратят скъпите спасителни мерки за техните икономики, каквито са бюджетните стимулиращи програми и инжектирането на огромни средства в техните банкови системи. И по-нататък: Аз съм много загрижен, че с възстановяването на финансовите пазари расте самодоволството. Спешно е необходима ясна визия за регулацията на финансовата система с цел намаляване на несигурността и възстановяване на доверието.
На среща на министрите на финансите на Г-7 в Истанбул на 3 октомври министърът на финансите на САЩ Т. Гайтнер казва: Необходимо е да се планира за евентуално излизане (от антикризисната политика бележката моя И.А.), но все още е рано да оттегляме подкрепата с бюджетна и парична политика... Със стабилизирането на обстановката и засилването на растежа ще прекратим взетите по-рано извънредни мерки, като ги изключваме постепенно, за да не попаднем в урвата.
Тези позовавания са достатъчни, за да се разбере колко далече е догматичната рестриктивна политика на предишното и особено на сегашното българско правителство от това, което световните лидери препоръчват и правят. Колко близо до здравия разум е, че в кризисна ситуация икономиката се нуждае от подкрепа, а не от допълнително потискане. Високите лихви по кредитите и силно рестриктивният бюджет в България са прокризисни мерки, защото потискат търсенето и с това - съживяването на икономиката. Толкова ли е трудно да се разбере, че България се нуждае от гъвкава, а не от догматична икономическа политика!
Трябва ли България да бъде пак бастион на догматизма в миналото ляв, а сега десен! Проявява се правилото на махалото от едната в другата крайност. Но те си приличат по своя догматизъм.
Либералният догматизъм е най-голямата опасност за икономическата политика в България през тази и следващите години.
Публикувана в ДУМА
с малки съкращения