Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Нужна е гъвкава бюджетна концепция
Правителството готви проекто-бюджета за 2010 г. втората и наверно най-тежката кризисна година за България. При това положение не е лесно да се прави бюджет. Особено ако се започва с бюджетна концепция, несъобразена с характера на кризата.
Най-големите световни учени и практиката на всички развити и средно развити страни по света доказаха, че това е криза на недостатъчно търсене. Съвременната кейнсианска икономическа теория, а и световната практика потвърдиха, че при криза на недостатъчно търсене най-ефикасна е политиката, която подпомага търсенето, а чрез него
производството. Никога и никъде по света криза на ограниченото търсене не е лекувана с репресивна рестриктивна политика.По приблизителни данни от миналата есен до сега развитите и средно развитите страни са насочили около 10 трилиона щатски долара за стабилизиране на финансовия сектор. Прибегнаха до безпрецедентно намаление на основните лихви и масирано увеличение на паричната маса, за да улеснят достъпа на реалната икономика до кредити. Това се нарича мека парична политика. Пример за такава политика даде САЩ, последвана от много други страни.
Около 5 трилиона щатски долара бяха насочени за пряко подпомагане на реалната икономика, за да смекчат спада на производството, заетостта и доходите, поради намалената стопанска активност на частния сектор. Държавата се зае да свърши това, което частният сектор не можеше. Правителствата на развитите страни насочиха огромни средства за проекти на инфраструктурата, за намаление на данъците на ниско- и средно доходните групи от населението, за подпомагане на местните власти, за опазване на околната среда, за енергоспестяващи програми, за форсирано развитие на научните изследвания и иновациите. Това се нарича експанзивна бюджетна политика. Пример за такава политика пак даде САЩ, последвана от много други страни.
Както вече многократно съм отбелязвал в статии в Дума, предишното и особено сегашното правителство правят обратното на здравия разум и на това, което прави целият цивилизован свят. У нас се провежда силно рестриктивна бюджетна политика, изразяваща се в балансиран бюджет в разгара на кризата, което никой в Европа, а може би и по света не прави. По данни на Европейската комисия при 2,3% от БВП бюджетен дефицит в ЕС преди кризата, за 2009 г. се очаква 6% дефицит, а за 2010 г. 7,3%. Няма нито една страна член на ЕС или страна кандидат, която да предвижда балансиран бюджет през 2010 г. В Ирландия, Латвия и Великобритания се очакват двуцифрени дефицити. В своите прогнози Европейската комисия предвижда дефицити и за България през 2009 и 2010 г. Оказва се, че българските министри са по-големи католици от папата. Нима нашето правителство е единственото прозорливо и загрижено за народа си по време на кризата! Нима правителствените макроикономисти и бюджетни специалисти в другите европейски страни са невежи в макроикономическата политика, а българското правителство е най-умното и социално загриженото и прозира неща, които другите не проумяват! Едва ли!
През първата половина на 90те години на миналия век писах многократно, че МВФ и Световната банка превърнаха България в опитен полигон за екзотични икономически конструкции, които никой не би им позволил да експериментират в техните страни. Позволяваха им го само сервилните български политици. Сега сме свидетели на невероятен обрат. МВФ и България си размениха местата. След като МВФ и Световната банка бяха принудени да извлекат някои поуки от кризата, българските пазарни фундаменталисти превръщат най-бедната европейска страна в опитен полигон за експериментиране на екстравагантна ултра рестриктивна бюджетна политика в разгара на най-острата криза през последните 80 години. Политика, която никоя друга европейска държава не си позволява. Дори МВФ през последните месеци допуска на страните поискали помощ бюджетни дефицити от 4-5-6-7% и едва след това им налага силно рестриктивни мерки. МВФ прилага репресивните рестрикции, за да се избегнат двуцифрени дефицити, а българските либерали ги прилагат за постигане на балансиран бюджет в кризисни условия. Тук разликата е огромна.
Повтарям отново репресивно рестриктивната бюджетна политика е прокризисна мярка, която не смекчава, а изостря и удължава кризата. Ако рестриктивната политика можеше да укроти кризата на недостатъчно търсене сигурно и други страни от ЕС биха я приложили. А те не го правят и допускат дефицити от 5-6-7-8 и повече процента. Преобладаващата част от страните членки превишават 3 процентната граница за бюджетен дефицит, установена с Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
Дава ли си сметка министър председателят какъв риск поема за себе си лично, за своята партия и особено за България, с провеждането на такава самоцелна жестока рестриктивна политика? Не се ли замисля дали финансовият министър не го подвежда, макар и неволно? Защо не се допита и до други български икономисти? Напоследък Министерството на финансите съобщава за намаляване на месечните бюджетни дефицити. Това се постига с цената на поголовно форсирано намаление на бюджетните квоти за почти всички бюджетни сектори чрез рязане на живо месо без упойка като се оставят без финансиране цели сектори и сфери на дейност: здравеопазване и инфраструктура в окаяно състояние, полиция на която не достига бензин, органи на сигурността, които трябва да се борят с допотопна техника срещу престъпност, обзаведена с най-модерни апарати, безпомощност при наводнения, пожари и снеговалежи, разкопани улици на селища със замразени обекти, прекратени жизнено важни социални програми, изоставени бедстващи детски заведения. Питам отново: кое е по-малкото зло наличието на тези и много други дефекти в нашата държава или умереният временен бюджетен дефицит? Мисли ли за това министър-председателят, който в крайна сметка носи най-голямата отговорност?
Много бюджетни учреждения по тази причина не могат да се разплатят със свои доставчици на продукти и услуги, нито да поръчат такива за следващите месеци. Така, зад привидно намаляващите официални месечни дефицити, които министърът на финансите съобщава, расте задлъжнялостта на бюджетните учреждения към техните доставчици, а това води до ново увеличение на и без това астрономичната междуфирмена задлъжнялост, която вече е около 200 млрд. лева. След месец два партньорите ще прекратят доставките, ще уволнят част от своя персонал и/или ще намалят заплатите му и ще поставят в тежко положение бюджетните учреждения със съдебните си искове за неизплатени задължения. Икономическата и социалната цена на подобни силови мерки ще бъде много висока. Дава ли си сметка премиерът и за това?
Гореописаното би могло да се преживее със стиснати зъби и хората да бъдат помолени за разбиране и търпение през тази и следващата година, ако кризата можеше да се смекчи с репресивни ограничителни мерки. Това, обаче не е възможно. Тези мерки водят до допълнителен спад на производството, на заетостта и на доходите и в крайна сметка до задълбочаване и удължаване на кризата. Ако не беше така правителствата на САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания и всички останали развити страни, а също Китай, Русия, Индия, Бразилия и други нямаше да прибегват до гигантски разходи в помощ на финансовия и на реалния си сектор. И което е още по-важно, въпреки съпротивата на американските консерватори и на европейските либерали, мерките предприети от президента Обама и лидерите на другите развити страни вече дават първи резултати. Да не говорим пък за Китай, където МВФ очаква 8,5% растеж през тази година и 9% за идущата. По оценки на именити световни икономисти глобалният срив в пропастта е избегнат, остротата на кризата се смекчава, има признаци за начало на някакъв, макар и хилав растеж. Безработицата обаче продължава да расте и обратът ще настъпи по-късно, ако оживлението продължи с ускорение.
И още нещо. Известно е, че МВФ е най-ревностен блюстител на балансираните бюджети, но още миналата есен управляващият директор Доминик Строс Кан и главният икономист Оливие Бланшард призоваха към по-гъвкава бюджетна политика, допускаща временни умерени дефицити. В началото на октомври 2009 г. на сесията на МВФ и на Световната банка в Истанбул двете институции призоваха да не се бърза с прекратяване на антикризисната мека парична и активна бюджетна политика в помощ на икономиката, докато оживлението не стане необратимо.
А у нас се прави обратното и то в разгара на кризата, когато всеки месец научаваме все по-лоши икономически и социални новини. Провежданата репресивна рестриктивна политика, освен че изостря кризата, поради допълнително потискане на вътрешното потребителско, инвестиционно и държавно търсене, създава все по-опасно социално напрежежение. Номиналните заплати и пенсии остават неизменни. Обещанията за тяхното повишение към средата на 2010 г. са неизпълними, защото няма да настъпи стопанско оживление. За това е необходим ускорен растеж в страните от ЕС, а последната прогноза на МВФ очаква растеж на БВП в Еврозоната през 2010 г. едва 0,3%. Около две трети от нашия растеж се определя от повишено външно търсене, а такова няма да има през първата половина и дори до края на 2010 г. Аз очаквам спад на БВП у нас с 2,5-3,0% през 2010 г.
Прогнозира се инфлация от 2,2% за 2010 г., която ще бъде превишена значително от действителната инфлация, главно по външни причини. С настъпващото, макар и бавно оживление в световната икономика цените на енергоносителите ще се повишават ускорено през 2010 и следващите години. Дори плахите признаци за оживление през последните 4-5 месеца повишиха цената на суровия петрол от около 40 дол./барел на 73-75 дол./барел сега. България внася преобладаващата част от необходимите й енергийни ресурси. В резултат на това реалните разполагаеми доходи у нас ще спаднат, а с тях и вътрешното потребителско търсене. За инфлацията през 2010 г. ще допринесат също повишенията на някои акцизи, очакваните повишения на данък сгради и т.н.
Главното внимание на правителството трябва да бъде насочено към повишаване на бюджетните постъпления от неплащани до сега данъци и мита и други злоупотреби, и едва на второ место към съкращения на бюджетни разходи. Трябва да се съкращават само очевидно нерационални разходи, без да се прибегва до поголовни съкращения, както става през последните 2-3 месеца. Неоправданите съкращения на бюджетни разходи водят до намаляване на държавното търсене, на заетостта и на доходите.
Важно е също данъчната политика да бъде балансирана спрямо труда и капитала с оглед на по-справедливо разпределение на данъчните тяжести. Засега не е необходимо повишение на данъците, но е наложително възстановяването от началото на 2010 г. на необлагаемия минимум до 400 лв. месечно при данъка върху доходите на физическите лица. Тази груба несправедливост допусната от предишното правителство трябва да се корегира. След излизането на България от кризата, примерно към 2011 или 2012 г. да се премине към умерено прогресивно облагане (до 25-30%) на корпоративните печалби и на доходите на физическите лица, за да не антагонизираме гражданите на другите страни от ЕС. Трудно е да се оправдае желанието ни да получаваме повече еврофондове, формирани от по-високо данъчно облагане в другите страни членки, а ние да поддържаме по-ниски данъци от техните и да не мобилизираме своите ресурси. Това се нарича данъчен дъмпинг, който ЕС едва ли ще толерира дълго.
Погрешно е намалението на осигурителните вноски на бизнеса с 2%. В настоящата криза данъчните и осигурителните вноски нямат нищо общо със заетостта. При липса на търсене предприятието намалява производството и уволнява персонал дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски.
Ще изтече 2009 г. Ще дойде и отмине 2010 г. Поради потиснато вътрешно търсене и евентуално по-бавно от очакваното стопанско оживление в развитите европейски държави, кризата в България може да продължи по-дълго. Защото, освен от намаленото външно търсене, тя се подхранва сега и с погрешната рестриктивна политика на правителството, която потиска вътрешното търсене. Как министър-председателят ще обясни на хората към края на 2010 и през 2011 г. защо кризата продължава и в най-добрия случай икономическата стагнация и задълбочаваща се бедност? Тогава ще бъде трудно да се оправдава за всичко със Станишев.
Разумното решение сега е допускане на умерен бюджетен дефицит за 2010 г. до 3% от БВП, колкото се разрешава от Пакта за стабилност и растеж на ЕС. То е почти 2,5 пъти по-ниско от очаквания бюджетен дефицит общо за ЕС през 2010 г. Това означава около 2 млрд. лв. допълнителен ресурс, който може да се финансира с емисия на държавни ценни книжа. Такава емисия не е проблем при ниския ни публичен дълг 12,2% от БВП в края на юли 2009 г., при допустим от ЕС до 60%. Към него могат да се добавят 1,0-1,5 млрд. лв. от фискалния резерв, който в края на август беше 7,7 млрд. лв. Смисълът на този резерв е да подпомага бюджета в кризисни ситуации като сегашната. Така правителството ще разполага с 3,0-3,5 млрд. лв. допълнителен ресурс, който няма да покрие всички нужди, но ще облекчи финансирането на най-неотложни социални, капиталови и текущи разходи. Такава бюджетна политика пак ще е умерено рестриктивна, но вече няма да е репресивна.
Публикувана в ДУМА на 17 октомври 2009 г.
със заглавие Самоцелни и жестоки мерки.