Обратно в списъка на публикаците

У нас има противоположни мнения за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България � от пълно отрицание до пълна апология. Моето мнение е между двете крайности. Смятам, че ПЧИ могат да бъдат полезни ако се създаде обстановка на взаимна изгода и доверие. За целта те трябва да се насочват в приоритетни за нас производства и дейности; да облекчават, а не да отежняват допълнително търговския и платежния ни баланс; да не пренасят тук само рутинни нискотехнологични дейности, а да произвеждат и изнасят и високотехнологична продукция; да развиват мрежа от вътрешни доставчици на материали и компоненти с български фирми, като помагат и за създаването на такива фирми, а не да ги доставят предимно от чужбина; да наемат и да допринасят за повишаване квалификацията на местния ръководен и изпълнителски персонал, а не да внасят такъв предимно от чужбина; да съдействат за подобряване на бизнес морала в стопанските си връзки с наши фирми, а не да ги корумпират с поведението си; да прилагат и у нас принципа за �корпоративна социална отговорност�, както правят в своите страни, а не да третират българския персонал по унизителен начин; да спазват същата строга екологична дисциплина, както в своите страни; да реинвестират съществена част от печалбата за разширение и модернизация на производствената си дейност у нас, а не да я репатрират изцяло в чужбина.

1. Приоритет на България е създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал. Това се прави чрез модерно здравеопазване, съвременно образование и система за пожизнено обучение, развита фундаментална наука в избрани направления и мощна иновационна система. Би било много полезно ако значителна част от ПЧИ се насочват в такива дейности (редове 4 и 5 от таблицата). Чуждите инвестиции в образование и здравеопазване през последните пет години са по-малко от 0,01% от общите ПЧИ, а инвестиции в наука няма. Разходите за наука у нас са 0,48% от БВП с нищожно участие на българския частен сектор, при средно 1,85% в ЕС, 3,60% в Швеция, 3,47% във Финландия, 2,56% в Австрия, 1,14% в Естония. От последните две колони на таблицата личи, че ПЧИ в здравеопазване и образование от 1999 г. до края на 2008 г. са по-малко от 0,001% от общия им размер. Следователно ПЧИ пренебрегват тотално този наш приоритет.

2. Друг приоритет на България е внедряването на най-модерни технологии: информационно-комуникационни, био- и нанотехнологии, екологично чисти технологии, технологии за нови материали, енергоспестяващи технологии, технологии за нови източници на енергия и т.н. Няма статистически данни за ПЧИ в тези области. За тях може да се съди само косвено по размера на наличните инвестиции в преработващата промишленост, в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, газ и вода; в строителството, транспорта и съобщенията (редове 7, 8, 11 и 12 от таблицата). Това обаче не означава, че всички ПЧИ в тези отрасли са високотехнологични. Ако общият им натрупан размер от 1999 до края на 2008 г. е 42% от всички ПЧИ, за високи технологии са не повече от 2-3% от всички инвестиции. Косвено доказателство за това е, че високотехнологичните продукти са едва 3,34% от общия ни износ през 2008 г. при 16,65% в ЕС и над 20% в Унгария. Енергоемкостта на нашата продукция е 4-5 пъти по-висока от тази в развитите страни. Тревожен е ниският дял на ПЧИ в преработващата промишленост (ред 7) � между 8 и 12% през последните три години (2007-2009 г.) и то не в най-перспективни подотрасли, а там има най-голям простор за внедряване на високи технологии. В търговия и ремонт на автомобили, мотоциклети и други вещи през последните четири години се инвестират средногодишно 13,8% от всички ПЧИ, а в цялата преработваща промишленост 12,4%. Това поражда въпроса: каква страна е България � на модерната индустрия или на пазар и сервизи за износените автомобили на Западна Европа? С такава ориентация България няма бъдеще. Следователно чуждите инвеститори пренебрегват и този наш приоритет.

3. Друг приоритет на България е създаването на модерна инфраструктура. Статистиката не дава надеждни данни за ПЧИ в този сектор. Косвено за това може да се съди по инвестициите в производство и разпределение на енергия, строителство, транспорт и съобщения (редове 8,11 и 12). На пръв поглед те не са малко, но като се има предвид важността на сектора и окаяното му състояние в момента, това не е достатъчно. По общо качество на инфраструктурата сме на 115то място, по качество на пътищата на 124то, а по качество на електроснабдяването на 95то място от 137 обхванати страни в последната класация на Световния икономически форум.

4. В България има благоприятни климатични и други условия за развитие на модерно земеделие, което да произвежда екологично чисти продукти за местния пазар и за износ. Търсенето на такива продукти ще расте. Производителността на труда в земеделието ни е 8-10 пъти по-ниска от тази в развитите страни. Нашата изостаналост в миналото по използване на химически торове и препарати в земеделието е предимство, защото почвите ни са по-чисти. България се нуждае спешно от ПЧИ за модернизация на земеделието във всичките му подотрасли. Чуждите инвеститори обаче не се интересуват от този сектор (ред 10). ПЧИ през последните пет години са символични.

5. Тревожно е, че преобладаващата част от ПЧИ са във второ- и трето-степенни отрасли и дейности: операции с недвижими имоти, наемодателска дейност и бизнес услуги; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети и други; финансово посредничество; хотели и ресторанти и други (редове 6, 13,14, 15 и 16, обобщени в ред 17). Тяхният размер през последните три години е 72-76% от общия размер на ПЧИ.

Не твърдя, че всички тези инвестициии са напълно излишни или вредни, но не това е най-важното за успешното икономическо развитие на България. Западна Европа изнася към нас и другите ЦИЕ страни автомобили втора и трета употреба (около 80% от общия внос на автомобили), които преди това изхвърляше на автомобилните гробища и създава тук мрежа за ремонт и обслужване за 4,7 млрд. евро. Купуват се имоти, които след 2-3-4 години се продават на неколкократно по-висока цена, без подобрения по тях.

Това едва ли допринася за икономическото ни развитие, освен че замърсява допълнително околната среда, задръства улиците на градовете, претоварва слабо развитата ни пътна инфраструктура и причинява смърт и инвалидност на десетки хиляди хора. Умело се експлоатира стремежа на българина да има собствен автомобил, ако ще и 10-15-20 годишен да е той. Това не е полезно за България, но е много доходно за чуждите инвеститори.

6. Важен показател за намеренията на чуждите инвеститори да развиват създадените производства в България е процентът на реинвестираната печалба у нас спрямо общия приток на ПЧИ през съответната година. През 1996-97 г. не е имало реинвестирана печалба. От 1998 г. започва реинвестиране и неговият дял към общия приток на ПЧИ расте до 5,7% в 2000 г. и намалява отново до 0,8% в 2001 г. След това пак расте до 16,1% в 2004 г. и пак намалява през следващите години до 8,2% през 2008 г. Делът на реинвестираната у нас печалба е нисък. Преобладаващата част се репатрира.

Изводът е, че има съществено разминаване между приоритетите на България и на чуждите инвеститори. Притокът на ПЧИ към България през последните десетина години е впечатляващ като количество, но незадоволителен като качество. България няма полза от такава структура на ПЧИ. Правителството трябва да преразгледа своята политика по чуждите инвестиции, като въведе по-ефикасни икономически стимули за привличане на ПЧИ, отговарящи на националните ни приоритети и антистимули за ПЧИ със съмнителна стойност за нашето развитие.

От анализа може да се направи още един много важен извод. Либералните икономисти твърдят, че пазарът осигурявал най-рационално насочване на ресурсите в интерес на обществото и че всяка държавна намеса била вредна. Настоящият анализ на ПЧИ по отрасли; презастрояването на курортни зони като Банско, Златни пясъци, Слънчев бряг и др.; нежеланието на нашия частен сектор да инвестира в изследователска и развойно-внедрителска дейност, а също и в съвременни подотрасли на инфраструктурата; предпочитанието на търговски, ресторантьорски, хотелиерски и други обслужващи дейности пред производствените отрасли; нежеланието да се инвестира в здравеопазване, в образование и повишаване на квалификацията и много други факти показват, че това е илюзия.

Публикувана в ПАРИ на 19 октомври 2009 г.
и в ДУМА на 29 октомври 2009 г. с модификации

Обратно в списъка на публикаците