Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Очакванията за скорошно икономическо оживление са силно преувеличени

От есента на 2008 г. в целия свят се разгръща координирана политика за подпомагане на финансовия и на реалния сектор, за да се предотврати тоталният срив на глобалната икономика. Още миналата есен управляващият директор на МВФ Доминик Страус Кан призова към световна коалиция за заделяне на 2% от глобалния БВП за подпомагане на икономиката, независимо от временното повишаване на бюджетните дефицити. И забележете, това се прави от МВФ, институцията, която винаги е била блюстител на равновесните бюджети.

От миналата есен до сега по света са предоставени около 10 трилиона щатски долара помощи за стабилизация на финансовия сектор. Направено беше безпрецедентно намаление на лихвите и увеличение на паричната маса за улесняване на достъпа до кредити. Дадени бяха около 5 трилиона щатски долара за подпомагане на търсенето, а чрез него за съживяване на производството, поради общото убеждение, че светът е в криза на недостатъчно търсене. Тази работа продължава и сега, като се полагат усилия за координирани глобални действия. Доказателство за това е провеждането на три срещи на високо равнище на Г-20 за една година.

На 6 и 7 октомври т.г. в Истанбул беше проведена редовната годишна сесия на МВФ и на Световната банка. МВФ публикува поредния Глобален икономически обзор. Основна тема на обзора е световната криза. В него има и актуализирана прогноза за развитието на кризата по най-важните икономически и финансови показатели. Очаква се световният БВП да спадне с 1,1% през 2009 г. и да нарастне с 3,1% през 2010 г. Този прираст ще се дължи главно на растежа в Китай, Индия и Бразилия. Очаква се спад в САЩ с 2,7% през 2009 г. и растеж с 1,5% през 2010 г. В Еврозоната се очаква спад от 4,2% през 2009 г. и растеж с 0,3% през 2010 г. Растежът в Германия през 2010 г. се очаква да е 0,3%, във Франция 0,9%, в Италия 0,2%, във Великобритания 0,9%, а спадът в Испания ще продължи с 0,7%. Спадът в Русия ще бъде 7,5% в 2009 г., а растежът 1,5% през 2010 г. В страните от Централна и Източна Европа се очаква спад с 5,0% през 2009 г. и растеж с 1,8% през 2010 г. Растежът в Китай през 2009 г. се очаква да е 8,5%, а през 2010 г. 9,0%. В Индия съответно 5,4% и 6,4%. Очаква се растеж в световната търговия с 0,3% в 2009 г. и 1,5% в 2010 г. За България е прогнозиран 6,5% спад през 2009 г. и 2,5% през 2010 г. най-неблагоприятният в Югоизточна Европа.

В икономическия обзор на МВФ за растежа през 2010 и следващите години се казва: Темпът на възстановяване се очаква да бъде бавен за известно време, но големият риск е ако правителствата оттеглят подкрепата си твърде рано... Подкрепящите макроикономически политики трябва да продължат докато оживлението се стабилизира трайно... Преждевременното прекратяване на подкрепящите политики трябва да бъде избегнато. И по-нататък: В Европейската комисия смятат, че повечето страни членки би трябвало да започнат да ограничават големите бюджетни дефицити от 2011 г., за да предотвратят прекомерно увеличение на публичния си дълг.

На пресконференция в Истанбул Д.С.Кан говори за четири непосредствени предизвикателства пред глобалната икономическа политика. Едно от тях е, че Преждевременното оттегляне на бюджетната и паричната подкрепа може да убие възстановяването. Защото частното търсене все още не е достатъчно силно и устойчиво.

Между трите принципа за формирането на следкризисния свят Д.С.Кан поставя Укрепена финансова стабилност чрез по-добър надзор и регулации... Трябва да разширим регулативния периметър и да вземем мерки за ограничаване на прекомерно рискованите действия, в това число и чрез увеличаване размера и качеството на капиталовите и ликвидните буфери, особено в добри времена.

Президентът на Световната банка Роберт Зоелик заяви в Истанбул, че Опасността сега не е, за щастие, от пропадане на световната икономика... Опасността е поради самодоволството.

На среща на министрите на финансите на Г-7 в Истанбул на 3 октомври министърът на финансите на САЩ Т. Гайтнер каза: Необходимо е да се планира за евентуално излизане (от антикризисната политика бележката моя И.А.), но все още е рано да оттегляме подкрепата с бюджетна и парична политика... Със стабилизирането на обстановката и засилването на растежа ще прекратим взетите по-рано извънредни мерки, като ги изключваме постепенно, за да не попаднем в пропастта.

Загрижеността от преждевременно прекратяване на антикризисните политики расте. Агенция Ройтерс съобщи, че министърът на търговията на Китай е заявил на 30 октомври 2009 г.: Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище.

Държавният съвет на Китай обяви на 21 октомври, че ще продължава с паричните и бюджетните стимули дори след пълното възстановяване на икономиката през деветте месеца на годината. Според централната банка на Китай се очаква растежът за 2009 г. да превиши поставената от правителството цел за 8% прираст на БВП.

Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври на икономическа конференция в Шанхай, че За света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката. За САЩ той казва: Като наблюдаваме дали работниците могат да си намерят целодневна работа и дали бизнесът може да продаде цялата произведена продукция, изводът е, че съвсем не сме близо до края на рецесията.

Джордж Сорос заяви на 30 октомври, че възстановяването на световната икономика от тежката криза може да се изтощи (run out of steam) и да последва нова рецесия през 2010 или 2011 г.

Агенция Блумберг съобщи, че професорът от Харвардския университет Мартин Фелдштейн, бивш главен икономически съветник на президента Рейгън и настоящ член на консултативния съвет при президента Обама, ръководен от Пол Волкер, е заявил на 30 октомври: Остава опасността от нов сериозен спад и възможно двойно потопяване на икономиката през 2010 година.

След съобщението преди няколко дни, че растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3,5% на годишна база, президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата не може да се смята, че кризата е зад нас. На 31 октомври той продължи: Икономическият растеж не е заместител на растежа на заетостта, но няма как да създадем нови работни места, освен ако икономиката расте... Чака ни дълъг път преди да се върнем към просперитета.

Масираните парични и бюджетни помощи за икономиката имат и някои недостатъци, свързани с високите бюджетни дефицити и повишената публична задлъжнялост. Алтернативата на тази политика обаче е световен стопански срив, равносилен на глобална катастрофа. Това се признаваше през есента на 2008 г. от всички големи световни държавници и най-видни икономисти и дори от тогавашния президент Буш. Те разбраха, че масираната помощ за икономиката, водеща до големи дефицити и по-висока публична задлъжнялост е по-малкото зло. Тези дни Стиглиц заяви в Шанхай, че икономическите данни за САЩ биха били мизерни без ефекта на стимулиращите мерки. Според американски оценки до сега са създадени и/или спестени около 660 хил. работни места, благодарение на антикризисните мерки.

Някои автори предупреждават за възможен W-образен вариант на кризата при преждевременно прекратяване на масираните антикризисни мерки. Ако го допуснат, това би означавало къса памет на сегашните световни политици и икономисти и доказателство, че не извличат поуки от опита на своите предшественици. Защото, под натиска на републиканците, президентът Ф.Д.Рузвелт прекрати антикризисната си политика и балансира бюджета през 1936-37 г., след постигнатото крехко оживление. Това доведе до ново потъване на икономиката. Америка беше извадена от него с Втората световна война. За такъв изход сега е цинично дори да се мисли. Трябва да се действа предпазливо и хладнокръвно. Може да се прости на президента Рузвелт за онази грешка, но никой няма да прости на президента Обама ако я повтори, макар че американските консерватори пак настояват за намаляване на бюджетния дефицит чрез прекратяване на държавната помощ за икономиката!

Цитирам горните изказвания, понеже у нас повече се вярва на чужденците, отколкото на своите експерти, защото много хора страдат от синдрома за национална малоценност. Тези позовавания са достатъчни, за да се разбере колко далече е догматичната репресивно рестриктивна политика на нашето министерство на финансите с бюджета за 2010 г. от това, което световните лидери препоръчват и правят. Те се тревожат за последствията от преждевременно прекратяване на стимулиращите мерки, а нашият министър на финансите не само че не взема такива мерки, но още повече затяга рестрикциите, макар че стопанските новини са все по-лоши и се надява на стопанско оживление към средата на 2010 г. С други думи, бори се срещу кризата на недостатъчно търсене, чрез допълнително ограничаване на вътрешното търсене. Такава политика не е била успешна никога и никъде по света. Министърът прилага у нас отхвърлената в САЩ политика на американските консерватори, която е една от главните причини за световната криза.

Колко близо до здравия разум е, че в криза на недостатъчно търсене икономиката се нуждае от подкрепа, а не от допълнително затягане на гайките, че при такава криза умереният бюджетен дефицит е не само допустим, но и необходим. Прилагат го във всички страни членки на ЕС и много други, но нашият министър на финансите не го разбира. Ако се съди по изказването на бившия министър на финансите по проектобюджета за 2010 г. на 31 октомври 2009 г. не го разбира и той. Високите лихви по кредитите и силно рестриктивният бюджет в България са прокризисни мерки, защото потискат вътрешното търсене и така забавят съживяването на икономиката.

Напомням за всичко това, за да призова правителството и бизнеса към приземяване в очакванията си за скорошно излизане от кризата. Ако страните, прилагащи активна антикризисна политика не са оптимисти за скорошен край на кризата, не разбирам оптимизма на някои хора в България, която провежда прокризисна политика! Такава политика може само да изостри и удължи кризата, а не да я прекрати скоро. От данните за прираст на БВП от 0,3-0,5% за отделен месец или дори тримесечие в някои европейски страни не могат да се правят изводи, че те вече излизат от кризата. За такъв извод е нужен по-продължителен, по-висок и необратим растеж. Сегашното хилаво оживление в някои европейски страни не е необратимо.

Всички искаме оживлението да започне по-скоро, но то не зависи от нас. Като се има предвид, че външното търсене е главен фактор за оживление у нас, то е възможно не по-рано от 6-8 месеца след като интензивно и необратимо оживление настъпи в нашите главни икономически партньори в ЕС. Отново напомням, че според прогнозата на МВФ се очаква 0,3% растеж в Еврозоната за 2010 г. Та това е в границите на статистическата грешка! Скъпото евро, поскъпването на петрола и на други борсови стоки ще затрудняват допълнително оживлението в Европа. При такива перспективи няма изгледи за скорошно възобновяване на поръчките от Западна Европа за внос на български стоки в значими мащаби. Може да ни заобиколят и част от поръчките за работа на ишлеме. Поради това очакванията за стопанско оживление у нас към средата на 2010 г. са преждевременни. То важи и за правителствените обещания за повишения на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор към средата на 2010 г.

На 2 ноември 2009 г. информационните агенции съобщиха, че според Европейската банка в Лондон ще са необходими минимум три години на източноевропейските страни, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.

По-реалистично е да се очаква необратимо и стабилно оживление в Европа през втората половина на 2010 г., а у нас през 2011 г. Дори и това не е 100% сигурно. И ще минат месеци докато набере скорост и стане необратимо. Сегашната репресивна бюджетна политика ще забавя допълнително този процес, защото потиска съживяването на вътрешното търсене. Нужен е повече реализъм в очакванията днес, за да няма големи разочарования утре!

Публикувана във в. ПАРИ
на 4 ноември 2009 г.

Обратно в списъка на публикаците