Според последната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 3 ноември се очаква БВП у нас да спадне с 5,9% през тази година, при постигнат средногодишен растеж около 6% през 2006-2008 г. Това се обяснява с 5,7% спад на частното търсене (на домакинствата), 0,2% спад на държавното търсене, 21,1% спад на инвестициите за основен капитал и чувствително намаление на износа. Прогнозиран е спад на БВП през 2010 г. с 1,1% и растеж през 2011 г. с 3,1%.

Сериозните икономисти по света са единни в диагнозата си, че това е криза на недостатъчното търсене. Такава криза се лекува чрез подпомагане на търсенето, а чрез него � на производството. Защото производството е безмислено без платежоспособно търсене. В пазарното стопанство никой разумен човек не произвежда, за да пълни складовете за готова продукция, която ще залежава там с месеци и години. Наличието на пазар е движеща сила на производството. Равнището на данъците, митата, осигурителните вноски и други подобни са от второстепенно значение. При липса на пазар производството се ограничава или прекратява и персоналът се освобождава, дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски.

Щом настоящата криза се дължи на ограничено търсене, от какво се състои то? Съвкупното търсене се определя по уравнението на Кейнс, известно от 75 години и се състои от вътрешно и външно търсене.

Външното търсене се измерва с разликата между износа и вноса. Ако разликата е положителна, т.е. износът превишава вноса, тя се прибавя към вътрешното търсене и увеличава БВП. Ако е отрицателна, се приспада от вътрешното търсене и намалява БВП.

Главният фактор, който определя размера на вътрешното търсене е характерът на държавната политика. Според Кейнсианската теория и основаната на нея стопанска политика, по време на криза държавата трябва да намалява данъците, лихвите по кредитите и да увеличава държавните разходи за инфраструктура и други общополезни цели, за да стимулира търсенето. Така се предотвратява рязък спад на производството, на заетостта и доходите, поддържа се на задоволително равнище платежоспособното търсене на домакинствата, на държавните институции и на инвестиционния сектор.

Заделянето на огромни средства в помощ на икономиката увеличава бюджетните дефицити и публичната задлъжнялост. Правителствата са наясно по това, но са принудени да избират между две злини. Едната - временните бюджетни дефицити. Другата � балансиран бюджет чрез драстично орязване на средствата за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, пенсии, социални програми, вътрешна и външна сигурност. Това причинява рязко влошаване на живота на милиони хора и дори преждевременна смърт на хиляди, поради влошен достъп до медицински грижи и лекарства, прекратяване или свиване на жизнено важни социални програми и т.н. Без съмнение, временните бюджетни дефицити са по-малката злина.

Само България избра по-голямата злина, като си поставя задачата да балансира бюджета и е европейски шампион по репресивна бюджетна политика. По време на криза това не е основание за гордост, а израз на консервативен догматизъм, който не се интересува от човека - главната производителна сила и главна цел на всяко производство. Човекът трябва да бъде в центъра на ценностната система на всяко общество.

Всички страни от ЕС, САЩ, Япония и много други се водят от правилото, че по време на криза умереният бюджетен дефицит не само е допустим, но и необходим. Това е доказано още от Дж. М. Кейнс. Само България, най-бедната страна в ЕС, се стреми към балансиран бюджет за 2009-2011 г., като съкращава поголовно разходите на почти всички бюджетни сектори.

Отказът от бюджетен дефицит най-често се оправдава с това, че увеличава публичния дълг. Но този дълг на България е 12,3% от БВП - един от най-ниските в Европа. За ЕС той беше 58,7% през 2007 г., 61,5%, през 2008 г., очаква се да достигне 73,0% през 2009 г., 79,3% през 2010 г. и 83,7% през 2011 г. Следователно, публичният дълг не е причина за репресивно рестриктивна бюджетна политика у нас.

Отказът от бюджетен дефицит се оправдава и с режима на валутен борд. Валутният борд изключвал възможността за бюджетен дефицит. Това също не е вярно! Как Естония, Литва и Латвия, които са в режим на валутен борд (Латвия дефакто) по-дълго от нас си позволяват между 2 и 4% дефицити през 2007-2008 г., а според прогнозата на ЕК � дори двуцифрени бюджетни дефицити по време на кризата! Очаква се Литва да има дефицити от почти 10% през 2009-2011 г., а Латвия � над 12%. А за България не се допуска 3% дефицит за какъвто аз пледирам?.

Министърът на финансите оправдава политиката на балансиран бюджет с намерението да ни харесат страните от еврозоната и да ускорят приемането ни там. Като оставям настрана, че България не е готова и няма изгледи да бъде приета скоро по други причини, всички страни от еврозоната имат дефицитни бюджети, повечето от тях над допустимия таван от 3%, а някои са двуцифрени. Освен това, те имат многократно по-висока публична задлъжнялост от нашата и превишават максималната граница от 60%. Публичният дълг на Гърция, например е 146% от БВП. Пита се: на какво основание ще искат от нас нещо, което те самите не постигат? Истината е, че тези страни не са предявявали към нас такова искане по време на кризата.

Възниква въпросът: как е възможно всички други страни от ЕС да грешат и само България да е на прав път? Отговорът е очевиден � грешат не те, а правителството на България.

Освен всичко гореизложено, репресивната бюджетна политика потиска вътрешното търсене, изостря и удължава кризата. При такава политика предвидените в прогнозата на ЕК величини за частното, държавното и инвестиционното търсене у нас за 2010 и 2011 г. няма да се потвърдят. За 2010 г. вътрешното потребление ще бъде по-малко от прогнозираното, а за 2011 г. � очакваното му повишение едва ли ще се постигне. Това пък означава, при равни други условия, по-нисък растеж и отлагане на стопанското оживление.

Първо, необходимо е много по-силно стопанско оживление в ЕС, за да се увеличат значително тяхните поръчки за внос от България. Според същата прогноза се очаква БВП в общността да нарастне едва с 0,7% през 2010 г. Такава е прогнозата и на МВФ. Това не е достатъчно, за да предизвика съществено увеличение на нашия износ. Висок растеж се очаква в Китай (8,7% в 2009 г. и 9,6% в 2010 г.), в Индия (съответно 5,4% и 6,4%) и други далечни страни, но нашата търговия с тях е скромна и не влияе върху растежа.

Второ, ЕК прогнозира изпреварващо увеличение на износа пред вноса през следващите години. За всеки познавач на българската икономика е известно, че това не е възможно. Когато започне стопанско оживление в Европа и у нас, вносът ни ще изпреварва значително износа, защото при либерален търговски режим е много по-лесно да се внася, отколкото да се изнася. Освен това, ние сме с ограничен експортен потенциал. Нашите стоки са с посредствено качество и ниски експортни цени. Високотехнологичните продукти са едва 3,34% от нашия износ, при 16,65% общо за ЕС. Продължително фиксираният валутен курс на лева (от 1 юли 1997 г.) все повече затруднява износа и стимулира вноса, а с очакваното повишение на цените на петрола, природния газ, другите горива и на суровините, ще набъбва вносът.

Действителната картина в нашата външна търговия ще бъде друга. Вносът ще расте по-бързо от износа, дефицитите в търговския баланс и в текущата сметка ще станат отново двуцифрени числа. Само ще напомня, че през 2008 г. те превишаваха 25% от БВП, с което бяхме рекордьори в ЕС. При това положение външното търсене ще потиска растежа на БВП през следващите години.

Ако искаме ускорение трябва да направим много промени, между които най-важни са три: Първо, незабавен отказ от репресивната икономическа и финансова политика, Второ, бърза подготовка за новите следкризисни икономически реалности в света и у нас, защото следкризисната нормалност ще бъде различна от предкризисната нормалност и Трето, мащабни комплексни мерки за структурна и технологична модернизация на икономиката, която ще изисква много време и огромни средства. Не направим ли това за дълго ще останем последни в ЕС и вместо да догоним другите страни по производство, производителност, конкурентоспособност и доходи към 2050 г., все повече ще изоставаме от тях.