Обратно
в списъка на
публикаците
Проф.
Иван Ангелов
Член-кор.
на БАН
В
България се
провежда
репресивно
рестриктивна
бюджетна
политика
Сериозните
икономисти
по света са
единни в
диагнозата
си, че сме в криза
на
недостатъчно
търсене.
Такава криза
се лекува
чрез
подпомагане
на търсенето,
а чрез него
на
производството.
Защото
производството
е безмислено
без платежоспособно
търсене.
Равнището на
данъците,
митата,
осигурителните
вноски, лицензионните
режими и
други
подобни са от
второстепенно
значение. В
условията на
пазарно
стопанство никой
разумен
човек не
произвежда,
за да пълни
складовете
за готова
продукция,
която ще
залежава там
с месеци и
години.
Наличието на
пазар е
движеща сила
на
производството.
При липса на
пазар
производството
се ограничава
или
прекратява и
персоналът
се освобождава,
дори при
нулеви
данъчни и
осигурителни
вноски.
В
този
контекст
натискът за
по-нататъшно
намаляване
на и без това
ниските
данъци и особено
на
осигурителните
вноски, уж с
цел да се
запази или
увеличи
заетият в икономиката
персонал, и
решението на
правителството
да ги намали
с два
процентни пункта
през 2010 г. няма
икономическо
основание. В
условията на
криза като
сегашната,
няма причинно-следствена
връзка между
размера на
осигурителната
вноска и
размера на заетостта.
Такава, при
това много
тясна, връзка
има само
между
производството
и платежоспособното
търсене.
Последното
намаление на
осигурителните
вноски за 2010 г. е
още
по-агресивно
продължение
на
политиката
на предишното
правителство
на
реверанси
пред
капитала за
сметка на
наемния труд
и на
пенсионерите.
Някои десни
политици
продължават
да настояват
за нови
намаления на
осигурителните
вноски на
бизнеса. Но
ако
предишното
правителство
флиртуваше с
капитала в
условията на
икономически
растеж,
когато
растяха и заплатите
и пенсиите,
сегашното
правителство
облагодетелства
капитала
(като подарява
на
работодателите
около 400 млн. лв.
чрез по-ниска
осигурителна
вноска и с
това натоварва
допълнително
републиканския
бюджет, а следователно
всички
данъкоплатци)
и същевременно
намалява
средствата
за здравеопазване
с 450 млн. лв[1].,
средствата
за социални
програми с 300
млн. лв.,
средствата
за общините с
400 млн. лв.[2],
средствата
за наука с 31%,
замразява
пенсиите на 2,2
млн. възрастни
хора и
заплатите на
350-400 хил. души в
бюджетния
сектор, не
изпълнява
поети ангажименти
за добавки
към пенсиите
на най-възрастните
хора и за
повишение на
вдовишките пенсии,
намалява
помощите за
майките на
близнаци и за
майките
студентки,
намалява средствата
за
подпомагане
на
безработни, въпреки
че
безработицата
ще расте и т.н.
В резултат на
голямото
обществено
недоволство
ограничаването
на помощите
за майки на
близнаци и
майки
студентки,
предвидено от
министъра на
финансите,
беше обявено
за техническа
грешка и
отменено.
Очевидно,
това беше
направено, за
да се извади
Симеон
Дянков от
поредната му
конфузна
ситуация.
Като
критикувам
тези мерки на
правителството
аз съм
и срещу
политика,
насочена
против интересите
на бизнеса.
Това би било
повторение
на сегашната
грешка с
обратен знак.
Небалансираната
политика
спрямо труда
и капитала е
груба
управленска
грешка със
сериозни
социални
последствия.
Само общества
в които се
провежда
политика,
държаща
сметка за
интересите
на тези две
групи и
поддържаща
разумен
компромис
между тях, се
развиват
нормално и
просперират.
Колкото
по-голяма е
бедността и
социалната
поляризация,
толкова по-нестабилно
е обществото
и по-бавно
неговото социално-икономическо
развитие.
И
така, ако
настоящата
криза се
дължи на ограничено
търсене, от
какво се
състои то? Съвкупното
търсене се
определя по
уравнението
на Кейнс,
известно от 75
години и се
състои от
вътрешно и
външно
търсене.
Вътрешното
търсене
включва
потребителско
търсене на
домакинствата;
държавно
търсене за
колективно потребление:
покупки за
здравеопазването,
образованието,
науката,
социалните
дейности,
вътрешната и
външната
сигурност и
т.н.;
инвестиции
на държавата
за
инфраструктура
и капиталови
разходи за
бюджетните
сектори и
инвестиции
на частния
сектор за
производствени
и други
дейности.
Външното
търсене
се измерва с
разликата
между износа
и вноса. Ако
разликата е
положителна,
т.е. износът превишава
вноса, тя се
прибавя към
вътрешното
търсене и
увеличава
БВП. Ако е
отрицателна,
се приспада
от него и
намалява БВП.
Траен
обрат към
интензивен
растеж на БВП
у нас ще настъпи
когато вътрешното
и външното
търсене
нарастват едновременно.
Не е вярно
твърдението
на
управителя
на БНБ, че
сега и след
кризата
българската
икономика
зависела не
от
потреблението
(навярно има
предвид
вътрешното
потребление),
а от износа.
За малка страна
като нашата, растежът
винаги е
зависел и ще
зависи повече
от износа, а
не от
вътрешното
търсене.
Кризата не
променя нищо
в това
отношение. Нещо
повече, ако
оживлението
в развитите
страни се
забави, а с
това и възможностите
за
възстановяване
на българския
износ,
евентуалното
наше
стопанско
оживление ще
зависи само
или главно от
вътрешното
търсене. В
този случай
растежът ни
ще бъде
по-бавен,
защото
потенциалът
на вътрешното
ни
потребление
е ограничен.
Ситуацията в
големите
икономики с
многобройно
население е
съвсем
различна. При
тях ролята на
вътрешното
потребление
за растежа е
по-голяма,
дори
решаваща, а
зависимостта
от външните
пазари
по-малка.
Освен
това, ако не
се вземат
бързи и
мащабни
мерки за
повишаване
конкурентоспособността
на
производството
и на износа,
въпреки
ограничения
потенциал на
вътрешното
търсене като
фактор на растежа,
то ще има
важно
значение за
бъдещия ни
скромен
растеж, тъй
като при
ниска
конкурентоспособност
експортният
ни потенциал ще
остане
ограничен. Ключът
за нашия
просперитет
е в
по-високата
конкурентоспособност.
Тревожно е,
че по обща
конкурентоспособност
ние сме на 76то
място и сме
твърдо на
последно
място в ЕС,
включително
и зад
страните кандидати,
в контекста
на
Лисабонската
стратегия, а
по
различните
показатели
на фирмената
конкурентосопособност
заемаме
между 100 и 125 място
от общо 134
страни,
обхванати в
последния
обзор на
Световния
икономически
форум през
настоящата
година[3].
При
ограничен
потенциал на
вътрешното
търсене
можем да разчитаме
само на ниски
темпове на
растеж. Това
пък прави
невъзможно
догонващото
развитие на
България
през
следкризисните
години, което
е от
фундаментално
значение за нашето
бъдеще като
народ и
държава.
Следователно,
България има
бъдеще като
модерна
европейска
държава само
ако повишава
бързо конкурентоспособността
на своето
производство
и се стреми
към все
по-тясна
интеграция във
високо
конкурентния
общ пазар на
ЕС. Това
обаче може да
се постигне
само при форсирано
развитие на
фундаменталната
и приложната
наука и мощна
иновационна
система. В
отсъствието
на тези
предпоставки
не можем да
създаваме
собствени
технически и
други
новости, нито
да усвояваме,
разпространяваме
и използваме
ефективно
вносните новости.
Всички
български
правителства
през
последните 20
години
правят точно
обратното.
Сегашното правителство
е рекордьор в
тази тъжна
серия от
антинаучна
държавна
политика.
Докато антикризисните
програми на
другите
страни
заделят
допълнителни
средства за
развитие на
науката,
българският
министър на
финансите
намалява
заделяните
до сега и без
това скромни
средства.
Според
последната прогноза
на
Европейската
комисия (ЕК)
от 3 ноември 2009 г. се
очаква БВП у
нас да спадне
с 5,9% през тази година.
Това се
обяснява с 5,7%
спад на
частното
търсене (на
домакинствата),
0,2% спад на
държавното
търсене, 21,1%
спад на инвестициите
за основен
капитал и
чувствително
намаление на
износа. При
сегашната
репресивно
рестриктивна
държавна
политика спадът
на
вътрешното
търсене ще е
по-голям от
прогнозирания
от ЕК, а с това
и спадът на
БВП.
Главният
фактор, който
определя
размера на
вътрешното
търсене е характерът
на
държавната
политика.
Според
Кейнсианската
теория и
основаната
на нея
стопанска
политика, в
нормални условия
при висока
стопанска
активност, за
предотвратяване
прегряването
на
икономиката
и свързаната
с това висока
инфлация,
държавата
трябва да
повишава данъците
и лихвите по
кредити и да
намалява държавните
разходи за
инфраструктура
и други цели.
И обратното, по
време на
криза
държавата
трябва да
намалява
данъците, лихвите
по кредитите
и да
увеличава
държавните
разходи за
инфраструктура
и други
общополезни
цели, за да
стимулира
търсенето.
Така се предотвратява
рязък спад на
производството,
на заетостта
и доходите,
поддържа се
платежоспособното
търсене на
домакинствата,
на държавните
институции и
на
инвестиционния
сектор.
Именно
поради това в
почти всички
цивилизовани
страни по
света от
есента на миналата
година до
сега са
заделени
около 10 трилиона
щатски
долара за
подпомагане
на финансовия
сектор и
около 5
трилиона дол.
в помощ на
търсенето.
Тази
политика на
държавата смекчава
цикличното
развитие на
икономиката. Това
е показано на
следната
графика:
Пунктирната
червена
линия е най-общ вид
на кривата на
производството
(заетостта,
доходите) в
нормални и
кризисни години
без активна
държавна
регулация, с
изключение на
умерена
намеса в
най-остри
кризисни ситуации
за
предотвратяване
на
катастрофа. Тя
може да бъде
наречена крива на
бизнес
циклите на
либералната
теория и
практика.
Тази крива
показва
дълбоки
спадове,
включително
рецесии и
депресии
(силно
охлаждане на
икономиката)
и прекомерно
високи
темпове на
растеж,
придружени
от висока
инфлация
(силно прегряване
на
икономиката)
в години на
интензивно
развитие. В
световен
мащаб това би
била кривата
на спада на
БВП, а може би
и на тотален
глобален
срив (както
президентът Буш
се изрази
през
септември 2008 г.)
ако САЩ, ЕС и
другите
развити
страни не
бяха
предприели
мащабните
координирани
антикризисни
мерки. В
български
условия при
сегашната криза
това е
кривата на
прогресиращия
спад на БВП в
резултат на
репресивната
бюджетна политика.
Най-изявен
изразител на
тази политика
е сегашният
министър на
финансите Симеон
Дянков, който
я превърна в
правителствена
политика, за
разлика от
политиката в САЩ,
Япония, Китай
и във всички
останали страни
членки на ЕС
и страните
кандидати.
Непрекъснатата
зелена линия показва
смекчените
колебания на
производството
(заетостта,
доходите) при
активна антициклична
политика в
нормални и
кризисни
години. С
тази намеса
на държавата
спадовете не
са толкова
дълбоки и
понякога
дори могат да
се избегнат
рецесии,
както
показаха
Китай и Индия
през 2009 г. Така
обществото
губи по-малко
потенциална
продукция,
заетост и
доходи. При
такава политика
върховете на
стопанската
активност са
по-изгладени
и се избягва
прегряване на
икономиката
и висока
инфлация. Дъната
на стопанска
активност
също са по-изгладени
и се избягват
дълбоки
рецесии в икономиката. Тя може
да бъде
наречена крива на
бизнес
циклите на
съвременната
кейнсианска
теория и
практика.
Тази
антициклична
политика не премахва
бизнес
циклите, но
ги смекчава и
избягва
икономически
и други
екстремални
ситуации с
тежки
последици. В
глобален
мащаб при
сегашната
криза това е
кривата на
спада на БВП
в резултат на
координираната
глобална
антикризисна
политика на
всички развити
страни и
най-вече на
Китай и
Индия. В
български
условия това
е кривата на
спада на БВП
ако се
прилагаше
препоръчваната
от мен антикризисна
политика,
изразяваща
се в мека парична
(по-лесен
достъп до
кредити) и
стимулираща
бюджетна
политика.
Разликата
между двете
криви на
цикъла в даден
кризисен
момент в
световен
мащаб от
гледна точка
на
Кейнсианската
теория и практика
се измерва с
няколко
трилиона долара
предотвратена
годишна
загуба на
продукция, с
много
десетки
милиони
по-малка безработица,
смекчена
бедност и
социална
поляризация.
Да не говорим
за предотвратените
заболявания,
за спестените
човешки
животи, за
избегнатите
стресови ситуации
и други
психически
депресии и страдания
на стотици
милиони хора
по време на
острата
криза, които
не се
поддават на
количествена
оценка. По
оценки на
Световната
банка
настоящата
криза ще
причини
смъртта на около
200 хил. деца в
слабо
развитите
страни в повече,
отколкото
умират при
нормални
условия. За
мащабите на
България
тези разлики
се измерват
ежегодно с
няколко (7-8)
милиарда
лева
предотвратена
загуба на
продукция,
няколкостотин
хиляди
спестени
работни
места,
известно
смекчаване
на бедността и
на растящата
социална
поляризация,
плюс спестено
здраве,
животи,
депресии и
други страдания
на стотици
хиляди хора,
особено младите
семейства,
безработните
и
пенсионерите.
Заделянето
на огромни
финансови
средства увеличава
бюджетните
дефицити и
публичната
задлъжнялост,
което може да
застраши
макрофинансовата
стабилност,
ако
дефицитите и
задлъжнялостта
достигнат много
големи
размери. Правителствата
са наясно по
това, но са принудени
да избират
между две
злини.
Едната -
временните
бюджетни
дефицити. Другата
- драстично
орязване на
средствата
за здравеопазване,
образование,
наука, иновации,
инфраструктура,
пенсии,
социални
програми,
вътрешна и
външна
сигурност, за
да
балансират
бюджета. Това
причинява
рязко
влошаване на
живота на
милиони хора
и дори
преждевременна
смърт на
хиляди,
поради
влошен
достъп до медицински
грижи и
лекарства,
прекратяване
или свиване
на жизнено
важни
социални програми
и т.н. При
неконтролирано
изостряне на
кризата и
траектория
на
икономиката
в състояние
на свободно
падане,
каквато
опасност имаше
за
американската
и други
развити икономики
през есента
на 2008 г.,
назряваше
опасността
от глобална
икономическа,
социална и
политическа
катастрофа.
Взетите
тогава мерки
от
световната
общност за
подпомагане
на
финансовия и
реалния
сектор
предотвратиха
катастрофата.
Следователно,
през есента
на 2008 г.
алтернативите
в глобален
план бяха
две: повишени
бюджетни
дефицити или реална
опасност от
световен
срив.
Световната общност
трябваше да
избира между
тях. Без съмнение,
временните
бюджетни
дефицити са
по-малката
злина.
САЩ,
Япония, Китай
и всички
правителства
на страните
от ЕС избраха
по-малката
злина.
Всички, без
България. По
данни на ЕК
средно за
общността
през 2007 г. бюджетният
дефицит е бил
0,8% от БВП, а през
2008 г. 2,3%. За 2009 г. се
очаква да
достигне 6,9%, за
2010 г. 7,5% и за 2011 г. 6,9%.
Четири страни
ще имат
двуцифрени
дефицити
през 2009 г.
(Великобритания,
Ирландия,
Испания и
Гърция), а
други четири
между 8 и 9,8% (Франция,
Латвия, Литва
и
Португалия).
Всички останали,
без България,
ще имат
дефицити между
2,0 и 7,9%.
Най-голямата
европейска
икономика -
Германия ще
има дефицит 3,4%.
За повече
подробности
виж таблица 1.
за
бюджетната
прогноза на
ЕК.:
Таблица
1
Есенна
бюджетна
прогноза на
Европейската
комисия 2009 г.
(бюджетни
салда като %
от БВП)
|
Страни |
2007 |
2008 |
2009 |
2010 |
2011 |
|
Европейски
съюз общо |
-0,8 |
-2,3 |
-6,9 |
-7,5 |
-6,9 |
|
Белгия |
-0,2 |
-1,2 |
-5,9 |
-5,8 |
-5,8 |
|
България |
0,1 |
1,8 |
-0,8 |
-1,2 |
-0,4 |
|
Чехия |
-0,7 |
-2,1 |
-6,6 |
-5,5 |
-5,7 |
|
Дания |
4,5 |
3,4 |
-2,0 |
-4,8 |
-3,4 |
|
Германия |
0,2 |
0,0 |
-3,4 |
-5,0 |
-4,6 |
|
Естония |
2,6 |
-2,7 |
-3,0 |
-3,2 |
-3,0 |
|
Ирландия |
0,3 |
-7,2 |
-12,5 |
-14,7 |
-14,7 |
|
Гърция |
-3,7 |
-7,7 |
-12,7 |
-12,2 |
-12,8 |
|
Испания |
1,9 |
-4,1 |
-11,2 |
-10,1 |
-9,3 |
|
Франция |
-2,7 |
-3,4 |
-8,3 |
-8,2 |
-7,7 |
|
Италия |
-1,5 |
-2,7 |
-5,3 |
-5,3 |
-5,1 |
|
Кипър |
3,4 |
0,9 |
-3,5 |
-5,7 |
-5,9 |
|
Латвия |
-0,3 |
-4,1 |
-9,0 |
-12,3 |
-12,2 |
|
Литва |
-1,0 |
-3,2 |
-9,8 |
-9,2 |
-9,7 |
|
Люксембург |
3,7 |
2,5 |
-2,2 |
-4,2 |
-4,2 |
|
Унгария |
-5,0 |
-3,8 |
-4,1 |
-4,2 |
-3,9 |
|
Малта |
-2,2 |
-4,7 |
-4,5 |
-4,4 |
-4,3 |
|
Холандия |
0,2 |
0,7 |
-4,7 |
-6,1 |
-5,6 |
|
Австрия |
-0,6 |
-0,4 |
-4,3 |
-5,5 |
-5,3 |
|
Полша |
-1,9 |
-3,6 |
-6,4 |
-7,5 |
-7,6 |
|
Португалия |
-2,6 |
-2,7 |
-8,0 |
-8,0 |
-8,7 |
|
Румъния |
-2,5 |
-5,5 |
-7,8 |
-6,8 |
-5,9 |
|
Словения |
0,0 |
-1,8 |
-6,3 |
-7,0 |
-6,9 |
|
Словакия |
-1,9 |
-2,3 |
-6,3 |
-6,0 |
-5,5 |
|
Финландия |
5,2 |
4,5 |
-2,8 |
-4,5 |
-4,3 |
|
Швеция |
3,8 |
2,5 |
-2,1 |
-3,3 |
-2,7 |
|
Великобритания |
-2,7 |
-5,0 |
-12,1 |
-12,9 |
-11,1 |
|
Хърватия |
-2,5 |
-1,4 |
-3,7 |
-3,0 |
-2,4 |
|
Македония |
0,6 |
-1,0 |
-4,0 |
-3,5 |
-3,3 |
|
Турция |
-1,0 |
-2,2 |
-7,9 |
-6,8 |
-5,8 |
|
САЩ |
-2,7 |
-6,4 |
-11,3 |
-13,0 |
-13,1 |
|
Япония |
-2,5 |
-3,8 |
-8,0 |
-8,9 |
-9,1 |
Източник:
European
Commission, Autumn Forecast 2009-2011: EU economy on the road to a gradual
recovery. 03/11/2009.
Пояснение:
Данните за 2007 и
2008 г. са отчетни,
а за 2009-2011
прогнозни.
Положителните
величини
означават
бюджетен
излишък, а
отрицателните
дефицит. Данните
за България
са по
прогноза на
Европейската
комисия.
Само
българското
правителство
избра по-голямата
злина - да
балансира
бюджета и
е европейски
шампион по
репресивна
бюджетна
политика. На 13
ноември 2009 г.
Симеон
Дянков заяви
по
държавната
телевизия, че
въпреки
настоятелните
искания на почти
всички
министри за
допълнителни
средства, той
продължава
да се стреми
към балансиран
бюджет за 2009 г.,
когато цяла
Европа прави
обратното[4].
По време на
криза това не
е основание
за гордост,
каквато
демонстрира
министърът
на финансите.
То е израз на
консервативен
финансов
догматизъм и
безотговорност
за здравето и
живота на
хората. Това
е политика,
която не се
интересува
от човека
- главната
производителна
сила и главна
цел на всяко
производство.
Човекът
трябва да
бъде в
центъра на
ценностната
система на всяко
съвременно
общество. Ако
икономическата
политика не
води до
подобрение
на качеството
на живота на
хората, тя е
погрешна и
трябва да
бъде
ревизирана.
Всички
страни от ЕС,
САЩ, Япония и
много други
се водят от
правилото, че
по
време на
криза
умереният
бюджетен
дефицит е не
само
допустим, но
и необходим.
Това е
доказано
през 30те
години на
миналото
столетие от
Дж.М.Кейнс и
обосновано в
неговото
открито
писмо до
Президента
Ф.Д.Рузвелт
от 31 декември 1933
г. Този
принцип е валиден
и сега. Само
България,
най-бедната страна
в ЕС, чрез
своя
финансов
министър се стреми
към
балансиран
бюджет за 2009-2011 г.,
като съкращава
поголовно
разходите на
почти всички
бюджетни
сектори.
При
внасянето на
бюджета за 2010 г.
в Народното
събрание на 17
ноември
Симеон
Дянков заяви
че това
е единствено
възможният
бюджет.
Такива думи
никога не би
изрекъл що
годе грамотен
икономист,
държащ за
професионалната
си чест! В
икономическата
политика не съществува
едно
единствено
възможно решение.
Винаги има
набор от
решения,
между които
трябва да се
избира
най-доброто
(или най-малко
лошото) с
оглед на
конкретните
обстоятелства.
Мога да
посоча
редица
логически аргументи
против това
твърдение на
министъра, но
ще се
задоволя с
един
аргумент от
реалностите
в Европа,
който е
по-убедителен
от всички
теоретични
аргументи.
България
е
единствената
страна в ЕС,
която споделя
философията
за
балансиран
бюджет в
условия на
криза. И
този бюджет
се нарича
единствено възможен.
Ако подходът
на Симеон
Дянков е единствено
възможен
какво да
кажем за
подхода на
останалите 26
страни
членки на ЕС,
които
прилагат
философията
за дефицитен
бюджет в
условията на
икономическа
криза, като очакваните
дефицити
през 2009 г.
варират от 2,0
до 12,7% от БВП.
Това доказва,
че първо,
възможна е и
друга
бюджетна
философия и,
второ в рамките
на другата
философия са
възможни много
варианти на
дефицитност.
Твърдението
за
единствено
възможен
бюджет е
абсурдно от
икономическа
гледна точка,
а и от гледна
точка на
здравия
разум.
Отказът
от бюджетен
дефицит
най-често се
оправдава с
това, че увеличава
държавния
дълг. Но този
дълг на
България е 12,3%
от БВП - един
от най-ниските
в Европа и
неговото
обслужване не
създава
никакви
проблеми,
дори при двукратно
или
трикратно
увеличение.
За ЕС той
беше 58,7% през 2007 г.,
61,5%, през 2008 г.,
очаква се да
достигне 73,0%
през 2009 г., 79,3% през
2010 г. и 83,7% през 2011 г.
Следователно,
публичният
дълг не е
причина за
репресивно
рестриктивната
бюджетна политика
у нас.
Отказът
от бюджетен
дефицит се
оправдава от
финансовия
министър и с
режима на
валутен борд.
Това също не
е вярно! Как
Естония,
Литва и Латвия,
които са в
режим на
валутен борд
(Латвия
дефакто)
по-дълго от
нас си
позволяват
бюджетни
дефицити между
2 и 4% през 2007 и 2008 г. и
двуцифрени
дефицити по време
на кризата.
Очаква се
Литва да има
дефицити от
почти 10% през 2009-2011
г., Латвия над
12%, а Естония
около 3% (виж
таблица 1.). А за
България не
се допуска 3%
дефицит за
какъвто аз
пледирам?.
Пактът за
стабилност и
растеж на ЕС
също толерира
бюджетен
дефицит до 3%
от БВП.
Що
се касае до връзката
между
валутен борд
и икономическо
развитие бих
добавил още
нещо.
Средният
спад на БВП през
2009 г. в ЕС се
очаква да е 4,1%. А
спадът на
страните с валутен
борд: Естония
13,7%; Латвия 18,0%;
Литва 18,1%; България
6,0-6,5%. Изводът:
страните с
валутен борд
са
по-неустойчиви
в кризисна
ситуация
понеже са
далеч
по-уязвими на
външни
шокове, имат
най-големи
дефицити в
търговските
баланси, в
текущите
сметки и в
бюджетите си
и много
по-трудно излизат
от криза,.
Това тепърва
предстои да го
изпитаме. Аз
от няколко
години
пледирам за
постепенно
излизане от
този режим и
особено за
отказ от
трайно
фиксирания
валутен курс
и преход към
управлявано
плаващ курс
на лева.
Нашите
правителства
обаче се страхуват
да действат.
Симеон
Дянков и
нашите
либерални
икономисти
твърдят, че
трябва да
поддържаме
бюджетен
излишък или
поне
равновесен
бюджет,
за да не
загубим
доверието на
чуждестранните
инвеститори. По
принцип в това
има някаква
логика ако
всичко друго
ни е наред. То
обаче не е
аргумент в
контекста на
лошата
инфраструктура,
на
разградената
българска
държавност и
масовата
ненаказана
престъпност
и корупция
през последните
15-20 години и
особено в
сегашната
кризисна ситуация,
защото
България
вече ги е
отблъснала
със своите
икономически,
финансови, правни
и други
дефекти. В
моя статия
Само с балансиран
бюджет не се
привличат
инвестиции,
публикувана
във в. ПАРИ на 1
октомври 2009 г. соча
12 групи
причини,
които
дискредитират
България и я
правят
непривлекателна
за
чуждестранни
инвеститори[5].
Симеон
Дянков
оправдава
политиката
на балансиран
бюджет с
намерението
ни да
впечатлим
страните от
еврозоната,
за да ускорят
приемането
ни там. Като
оставям
настрана, че
България не е
готова и няма
изгледи да
бъде приета
скоро по
други
причини
(което е
заявявано
неколкократно
от
Европейската
централна
банка във
Франкфурт
през
последните
две години), всички
страни от
еврозоната
имат дефицитни
бюджети,
повечето от
тях над
допустимия таван
от 3%, а някои са
двуцифрени
(виж таблица 1.).
Освен това,
както
посочих
по-горе, те
имат многократно
по-висока
публична
задлъжнялост
от нашата и
превишават
допустимата
максимална
граница от 60%
от БВП.
Публичният
дълг на
Гърция,
например е 146%
от БВП, т.е. 12
пъти по-висок
от нашия.
Пита се: на
какво основание
ще искат от
нас нещо,
което те самите
не постигат?
Истината е,
че никой не е
предявявал
към нас
такова
искане по
време на кризата.
Това е
измислена
приумица на
Симеон
Дянков за
заблуда на
неосведомените.
Възниква
въпросът: как е
възможно
всички други
страни от ЕС
да грешат и
само
България да е
на прав път? Отговорът
е очевиден
грешат не те,
а правителството
на България.
Действителната
причина за
политиката
на балансиран
бюджет е,
че Симеон
Дянков,
възпитан в
духа на
консервативната
неокласическа
икономическа
школа, която
е главен
виновник за
настоящата
световна
криза, по
някаква
случайност
назначен за
министър на
финансите, превръща
България в
опитен
полигон за
провалената
в САЩ и по
света
финансова
политика и
подвежда
министър-председателя.
Той се опитва
да направи
невъзможното:
да лекува криза
на
недостатъчно
търсене с
рестриктивна
политика
спрямо
семейното,
държавното и
инвестиционното
търсене, т.е.
да потисне
още повече и
без това
ограниченото
търсене.
Рестриктивната
политика в
този случай е
прокризисна,
а не
антикризисна
мярка. С
такава
политика
кризата
допълнително
се изостря и
стопанското
оживление се
отлага.
Стопанската
история ни
учи, че никой
и никъде по
света не е
преодолявал
криза на ограниченото
търсене чрез
рестриктивна
политика, т.е.
чрез
допълнително
потискане на
търсенето.
Това няма да
направи и
Симеон Дянков!
Жалко, че
цената ще
бъде платена
от пословично
търпеливия
български
народ!
Дори
МВФ и
Световната
банка,
традиционни
поддръжници
на
рестриктивната
макроикономическа
политика, бяха
принудени от
глобалната
криза да се откажат
от тази
догма. На 7
ноември 2009 г.
МВФ
публикува
адресираната
до Г-20 Бележка
по
глобалната
икономическа
перспектива
и принципите
на
политиката за
постепенно
прекратяване
на помощта за
икономиката в
която
препоръчва
на всички
страни да не
прекратяват
преждевременно
помощите за икономиката.
По съобщение
на агенция
Ройтерс от 7
ноември МВФ е
призовал
отново
правителствата
на големите
страни да не
бързат с прекратяването
на помощта за
икономиката,
защото
стопанското
оживление е
все още крехко
и рецесията
може да се
повтори,
както стана в
Америка през
30те години на
миналия век.
Същият
призив беше
направен от
МВФ и Световната
банка от
Истанбул в
началото на
октомври 2009 г.
по време на
редовната им
годишна сесия.
Подобна
препоръка за
предпазливо
прекратяване
на
антикризисните
мерки от 2011 г.
нататък прие
и срещата
на
министрите
на финансите
на страните
от
еврозоната,
последвана
на 10 ноември 2009
г. от среща на същите
министри на
страните от
ЕС-27. В комюникето
на срещата
на високо
равнище на 21
страни от APEC
(Азиатско-Тихоокеанска
зона за
икономическо
сътрудничество)
в Сингапур от
15 ноември 2009 г.
беше заявено,
че
Икономическото
възстановяване
все още не е достатъчно
солидна база
и
стимулиращите
мерки трябва
да продължат
докато се
постигне
траен (durable)
растеж... Не е
достатъчно
да се
постигне нормален
растеж (growth as usual).
На
17 ноември 2009 г.
агенциите
цитираха главния
икономист и
старши вице
президент на
Световната
банка,
китайския
професор Джъстин
Лин (Justin Yifu Lin),
който е
заявил:
Световното
възстановяване
е все още
крехко и
правителствата
трябва да
продължат
финансовите
стимулиращи
мерки... Важно
е да
обсъждаме
качеството
на мерките,
вместо тяхното
спиране. Те
трябва да
бъдат спрени,
когато
започне
подновяване
на инвестициите
в частния
сектор и
намаляване
на безработицата
до приемливо
ниво. Засега
смятам, че
състоянието
на
икономиката
е все още нестабилно.
За
разлика от
другите
страни от ЕС предишното
правителство
на България
през 2008 г. дълго
време
твърдеше, че
няма
опасност от
криза, а след
като тя ни притисна
приложи
половинчата
и плаха
политика за подпомагане
на
икономиката,
която не
постигна
необходимата
критична маса
от мерки и
поради това
беше
неефективна.
Сегашното
правителство
се отклони
още повече от
прилаганата
по света и в
другите
страни от ЕС
антикризисна
политика. То
не само че не
подпомага
търсенето, но
с крайно
рестриктивната
си политика на
поголовни
бюджетни
ограничения,
намаление на
заетостта, на
доходите и
високи лихви
по кредитите още
повече
потиска
вътрешното
търсене, при
силно
ограничено
външно
търсене. И
има куража да
го нарича
единствено
възможен бюджет.
Наистина
странно
твърдение!
В
резултат на
това рецесията
в България
все повече се
задълбочава.
Спадът на БВП
през първото
тримесечие
на 2009 г. беше 3,5%,
през второто
4,9% и през
третото 5,8%. При
такава
политика
потъването
на
икономиката
ще продължи
през
последното
тримесечие на
2009 г. и първото
тримесечие
на 2010 г. Ако
настоящата
рестриктивна
политика продължи
и ако не
настъпи
значимо
стопанско
оживление в
страните от
ЕС, което да
помогне за
увеличение
на нашия
износ към тях
и ако се
разчита
главно на
нашето
вътрешно търсене,
спадът на БВП
ще продължи и
през цялата 2010
г.
В
отговор на
исканията за
по-добро
финансиране
на неотложни
потребности
Симеон Дянков
отговаря, че
няма пари. Това не
е вярно! Пари
има за този,
който желае
да ги
използва.
Въпреки
произволните
твърдения с
непрофесионален
език, че
предишното правителство
ги е
профукало[6].
Това
не е вярно и
по същество.
Защото бюджетът
е съчетание
на два
потока:
входящ
(данъчни и
други
приходи) и
изходящ (разпределение
на приходите
за финансиране
на
бюджетните
сектори).
През даден
месец може да
се
разпредели само
това, което е
постъпило.
Ако се
разпределя
повече ще има
бюджетен
дефицит.
В
таблица 2. са
показани
приходите,
разходите и
салдата в
консолидирания
бюджет с натрупване
към края на
първо
тримесечие
на 2009 г. и към
края на всеки
от
следващите
месеци за
които е
публикувана
информация
до този момент.
Таблица
2.
Изпълнение
на
консолидирания
бюджет с натрупване
за 2009 г.
(в млн.
лева)
|
Месеци |
Приходи |
Разходи |
Салда |
|
Първо
тримесечие |
6399,6 |
5885,3 |
514,3 |
|
Април |
9100,9 |
8425,4 |
675,5 |
|
Май |
11044,1 |
10488,6 |
555,4 |
|
Юни |
12954,5 |
12770,6 |
183,8 |
|
Юли |
14751,4 |
15137,8 |
-386,4 |
|
Август |
16581,6 |
17060,4 |
- 478,8 |
Източник:
Интернет
сайт на
Министерство
на финансите
към 22 11 2009 г.
Странно защо
още не е
публикувана
информация
за септември
и октомври.
Анализът
на месечните
данни
показва непрекъснато
намаление на
бюджетните
приходи. Ако
през първото
тримесечие
средномесечните
приходи са
били 2133,2 млн. лв.,
за месеците май,
юни и юли са 1883,5
млн. лв., а през
август 1830,2 млн.
лева. През
септември,
октомври и
другите месеци
ще са още
по-малки.
Това се дължи
на
задълбочаването
на кризата.
Както вече
посочих
по-горе, ако
през първото
тримесечие
на 2009 г. спадът на
БВП е бил 3,5%,
през второто
е 4,9%, а през
третото 5,8%.
Никое
правителство
не може да
осигури нарастващи
или стабилни
приходи при
рязко
намаляваща
стопанска
активност?
Това
естествено
води до постепенно
стопяване на
излишъка,
натрупан през
първото
полугодие до
183,8 млн. лв. в
края на юни и
постепенно
нарастващ
дефицит през
следващите
месеци. На
рязко
намаляващите
приходи
трудно може
да се реагира
с незабавно намаляване
на разходите,
защото
голямата част
от тях са
предопределени
от вече поети
ангажименти
на държавата
от външен и
вътрешен
характер.
Всеки
специалист
по бюджетиране
знае това.
Спорно
е до кога
трае отговорността
на
предходното
правителство
до края на
юни или края
на юли.
Най-точно е
да се приеме
краят на юни.
Юли беше
месец на междувластие.
Предишното
правителство,
загубило
изборите,
имаше
ограничени
пълномощия и
не можеше да
си позволи
решителни
действия по
бюджета,
които биха
поставили
новото правителство
пред
свършени
факти. В този
случай то
щеше да бъде
обвинявано в
превишение
на
пълномощията
си. Дори ако
приемем отговорност
на
предишното
правителство
до края на
юли
бюджетният
дефицит е 0,4% от
БВП, т.е.
най-ниският в
ЕС. И въпреки
това Симеон
Дянков му
приписва
отговорността
за профукване
на средства и
за някаква
митична бюджетна
дупка от 2,5
млрд. лева.
Това няма
нищо общо с
истината.
Въпреки
репресивното
намаляване
на държавните
разходи
от новото
правителство
с тежки
текущи и
бъдещи последствия,
дефицитът не
може да бъде
преодолян до
края на
годината. За
това едва ли
ще помогнат и
репресивните,
дори
противозаконни
мерки на
Симеон
Дянков
спрямо
бизнеса със
съзнателното
бавене на
разплащанията
на държавата
към фирмите,
извършили
работата си
по държавни
поръчки и
други услуги,
а също и
забавено
връщане на
ДДС, за което
стана дума
по-горе.
При
тези
очевидни
факти да не
се вижда, че причина
за дефицита в
бюджета е
рецесията в
нашия реален
сектор и да го
приписваш на
некадърна
политика или
на профукване
от
предходното
правителство
е чудовищно
разминаване
със здравия
човешки
разум. На
същото
основание
такова обвинение
може да се
отправи
срещу
правителствата
на САЩ,
Япония и на
останалите 26
страни от ЕС
и страните
кандидати за
допуснатите
големи, в
редица
случаи
двуцифрени
бюджетни дефицити
през 2009 г. Би
следвало те
всички да са
престъпници.
Звучи смешно
нали!
И
забележете, това го
казвам аз,
макар че бях
и съм един от
най-последователните
конструктивни
критици на
икономическата
политика на
предишното
правителство
през
последните 2-3
години,
когато не
чувахме
гласа на Симеон
Дянков. Това
може да се
провери в
публикациите
на моя сайт в
интернет на
посочения адрес.
На
20 ноември 2007 г. в
статия Поуки
от местнитте
избори за
икономическата
политика във
в. ДУМА писах:
Правителството
е на
кръстопът
да продължи
консервативната
си
неолиберална
политика и
коалиционните
партии,
особено БСП и
НДСВ, да
претърпят още
по-тежко
поражение на
следващите
избори или да
я ревизира
незабавно,
като засили
нейната
социална
ориентация,
без да
нарушава финансовата
стабилност,
за да спечели
отново
доверието на
хората. Друг
вариант няма[7].
Нужно ли е да
напомням
какво се
случи на последните
парламентарни
избори на 5
юли 2009 г..
Симеон
Дянков
обвини
предишното
правителство
в
профукване
на средства. Може да
се разграбва
(разхищава)
само наличен
ресурс.
Степента на
това
разграбване
се измерва с
разликата
между
размера на
ресурса в
началото и в
края на
управлението
на съответното
правителство.
За целта е
полезна таблица
3.:
Таблица
3.
Публичен
дълг и
официален
валутен
резерв на
България
|
Показатели |
2005 г. |
2009 г. м. юли |
Разлика |
|
Публичен
външен дълг
млн. евро |
5197,6 |
4143,2 |
-1054,4 |
|
Официален
валутен
резерв млн.
евро |
7370,3 |
11711,3 |
+4341,0 |
|
Фискален
резерв млн.
лв. |
4511,6 |
7710,5 |
+3198,9 |
Източник:
Интернет
сайт на БНБ и
на
Министерство
на финансите
Пояснения:
Всички
данни за 2005 г. са
в края на
годината. В посочените
сайтове за
тази година
няма данни по
месеци.
Всички данни
за 2009 г. са към
края на юли.
Правителството
на С.
Станишев
управлява от
лятото на 2005 г.
до лятото на 2009
г. През този
период
публичният
външен дълг
на България
намалява с
повече от
един милиард
евро, валутният
резерв на
България се
повишава с 4,3
млрд. евро, а
фискалният
резерв
нараства с 3,2
млрд. лв.
Следователно,
данните
не
потвърждават
твърденията
на Симеон
Дянков и на
министър-председателя
за
разграбване
или
разхищаване.
Тези
твърдения са
неверни и
едва ли са
плод на
случайна
грешка.
Тук,
разбира се,
има поле за
допълнителна
дискусия дали
положителните
резултати не
са могли да
бъдат още
по-добри. Такава
дискусия
обаче е
наситена със
субективизъм
и с
произволни
твърдения
постфактум.
Никой,
включително
и сегашните
управляващи
не може да
докаже сега
по безспорен
начин, че на
мястото на предишното
правителство
би постигнал
по-добри
резултати.
Нека видим
как ще
управляват
през
следващите 2-3-4
години и
тогава можем
да се опитаме
да правим
аналогии
какви резултати
биха
постигнали
на мястото на
предишното
правителство.
Засега
най-правилно
е да боравим
с
действителните
факти, а не с
предположения.
Сега
по-резонни са
следните
въпроси:
Защо при тези
условия се
съкращават
разходите за
здравеопазване
и в същото
време 1,3 млрд.
лв. на
Здравната
каса ще са
блокирани в
резерв в БНБ?
За кога? Едва
след заплахата
от лекарски
протест
министър председателят
обеща на 16
ноември, че
ще отпуснат
допълнителни
средства, без
това да е отразено
в
представения
в Народното
събрание
проектобюджет.
Правителството
може да използва
в помощ на
бюджета и 1,0-1,5
млрд. лв. от 7,7
милиардния
фискален
резерв, чието
предназначение
е да
подпомага
бюджета в
тежки
времена.
Сегашният
момент е точно
такъв.
България
разполага
сега и с 12 млрд. евро
валутен
резерв, част
от който също
може да се
използва в
краен случай.
При ниския ни
публичен
дълг, чието
обслужване
не създава
проблеми,
няма пречка
правителството
да емитира
вътрешни
държавни
ценни книжа
и/или
еврооблигации,
примерно за 1,5-2,0
млрд. лв. Защо
тези
резервни
възможности
стоят непокътнати,
а стотици
хиляди хора
се оставят
без работа и
препитание,
без здравни
услуги и
лекарства,
съкращават
се важни
социални
програми, в
т.ч. и за хора с
увреждания и
психиатрични
болници и се
рискува
здравето и
дори живота
на много
хиляди хора!
Защо
при
наличието на
ресурси се
прибягва към брутално
съкращаване
на разходите
за наука за 2010 г.
до мизерните
0,3% от БВП, при 1,85%
средно в ЕС? В
този
контекст е
поучително
едно
сравнение с
други малки и
средни по
големина
страни от ЕС и
страни
кандидати
(виж таблица 4.):
Таблица
4.
Общи
вътрешни
разходи за
изследвания
и внедряване
|
Страни |
% от
БВП |
|
Швеция |
3,60 |
|
Финландия |
3,46 |
|
Австрия |
2,66 |
|
Дания |
2,55 |
|
Белгия |
1,87 |
|
Холандия |
1,70 |
|
Норвегия |
1,64 |
|
Чехия |
1,54 |
|
Ирландия |
1,45 |
|
Словения |
1,45 |
|
Естония |
1,29 |
|
Португалия |
1,18 |
|
Унгария |
0,97 |
|
Литва |
0,82 |
|
Хърватия |
0,81 |
|
Турция |
0,72 |
Източник: European Commission, Eurostat, Structural Indicators, Innovation and
Research.
Със
Швеция,
Финландия,
Австрия,
Дания и други
най-развити
страни не
можем да се
сравняваме,
но можем и
трябва да се
поучим от
Словения,
Естония, Португалия,
Унгария,
Литва,
Хърватия и
Турция.
От
проучването
на
антикризисните
програми на
САЩ, Китай, ЕС
и други
страни
установявам,
че навсякъде
се
предвиждат
допълнителни
средства за
научни
изследвания, иновации,
нови
технологии,
масова
топлинна изолация
на
обществени и
частни
сгради, развитие
на
инфраструктурата,
помощи за
бюджетите на
местните
власти и т.н. с
оглед да се
помогне за
смекчаване
на кризата и
по-бързо излизане
от нея и
особено за
подготовка
на обновена и
модернизирана
следкризисна
икономика. А
Симеон
Дянков заяви,
че по време
на криза
науката не е
основно нещо
- обратното
на това,
което се
прави по
света! Изследването
на други
големи кризи
в миналото показва,
че
следкризисната
нормалност
никога не е
повторение
на
предкризисната
нормалност, а
съдържа
много
елементи на
модернизация.
Тази
модернизация
се подготвя
по време на
кризата. А
кой друг,
освен
науката и иновационната
система
могат да я
подготвят!
Освен
всичко
гореизложено,
репресивната
бюджетна
политика
потиска
вътрешното
търсене,
изостря и
удължава
кризата. При
такава
политика
предвидените
в прогнозата
на ЕК
величини за
частното,
държавното и
инвестиционното
търсене у нас
за 2010 и 2011 г. няма
да се
потвърдят. За
2010 г.
вътрешното
потребление
ще бъде
по-малко от
прогнозираното,
а за 2011 г.
очакваното
му повишение
едва ли ще се
постигне.
Това пък
означава, при
равни други
условия,
по-нисък
растеж и
отлагане на
стопанското
оживление.
Рестриктивната
политика при
криза на
недостатъчно
търсене
никога не
води до
повишено
вътрешно търсене,
а от там и до
повишено
производство.
Точно
обратното.
Поради това
не разбирам на
какво
основание
Симеон
Дянков
разчита на
повишена
стопанска
активност
към средата
на идущата
година на
основата на
вътрешното търсене.
Другият
източник за
растеж на БВП
е повишението
на външното
търсене.
По официални
данни за
януари-септември
2009 г. българският
износ (FOB) е
спаднал с 28,9% в
сравнение
със същия
период на
миналата
година, а
вносът (FOB) с 35,7%.
Тези числа
навярно ще се
запазят до
края на
годината. В
прогнозата
на ЕК за 2010 и 2011 г.
се очаква
значително повишение
на нашия
износ. Това
не е реалистично,
защото:
Първо,
необходимо е
много
по-силно
стопанско
оживление в
ЕС, за да се
увеличат
значително
техните
поръчки за
внос от
България.
Според
същата прогноза
се очаква БВП
в общността
да нарастне едва
с 0,7% през 2010 г.
Такива са
очакванията
и на МВФ. Ако
това се
потвърди то
не е
достатъчно, за
да
предизвика
съществено
увеличение
на нашия
износ. Висок
растеж се очаква
в Китай (8,7% в 2009 г. и
9,6% в 2010 г.), в Индия
(съответно 5,4% и
6,4%) и други
далечни
страни, но
нашата
търговия с
тях е скромна
и не влияе
върху
растежа.
Наред с
вътрешните
ограничители
и несигурността
относно
оживлението
в други региони
на света,
стопанското
оживление в
ЕС ще се
затруднява и
от
значителното
поскъпване
на еврото
през 2009 г., а
също и
очакваното
поскъпване на
енергоносителите
и на
суровините.
По-скъпото
евро
затруднява
износа на ЕС
и улеснява
вноса в него.
При равни
други условия
скъпото евро
ще означава
по-нискоконкурентен
и по-труден
експорт, а
следователно
и по-бавно
стопанско
оживление в
ЕС.
Второ, ЕК
прогнозира
изпреварващо
увеличение на
нашия износ
пред вноса
през
следващите години.
За всеки
познавач на
българската
икономика е
известно, че
това не е
възможно.
Когато започне
стопанско
оживление в
Европа и у нас,
вносът ни ще
изпреварва
износа,
защото при
либерален
търговски
режим е много
по-лесно да
се внася,
отколкото да
се изнася.
Освен това,
ние сме с
ограничен
експортен потенциал.
Нашите стоки
са с
посредствено
качество и
ниски
експортни
цени.
Високотехнологичните
продукти са
едва 3,34% от
нашия износ,
при 16,65% общо за
ЕС и около 20% в
Унгария.
Продължително
фиксираният
валутен курс
на лева (от 1
юли 1997 г.) все
повече ще
затруднява
износа и ще
улеснява
вноса. Вносът
ще набъбва и
с очакваното
повишение на
цените на
петрола,
природния
газ, другите
горива и на
суровините.
Действителната
картина в
нашата
външна търговия
ще бъде
друга.
Вносът ще
расте
по-бързо от
износа, дефицитите
в търговския
баланс и в
текущата сметка
ще станат
отново
двуцифрени
числа. Прогнозата
за тези
дефицити
през 2010 и 2011 г. в
доклада на
Симеон
Дянков за
бюджета е
твърде оптимистична
и няма да се
реализира.
Само ще напомня,
че през 2008 г. и
двата дефицита
са над 25% от БВП,
с което бяхме
рекордьори в
ЕС. При това
положение
външното търсене
ще потиска
растежа на
нашия БВП.
Чакат
ни трудни
години. Сегашната
политика на
правителството
ги прави още
по-трудни.
През 2010 г. ще
имаме по-голям
спад на БВП от
прогнозирания
от ЕК и от
правителството.
Аз очаквам 2,5-3,0%
спад. Поради
това към
средата на
годината
няма да има
стопанско
оживление, а
следователно
и повишение
на пенсии и заплати.
Правителството
сега сее
илюзии за
такива
повишения, но
това ще роди
горчиви
разочарования
догодина. Ако
няма изненади
с
възстановяването
на световната
икономика,
стопанското
оживление у
нас ще
започне през
2011 г., но ще е
слабо,
противоречиво
и
продължително,
както
твърдят
всички видни
западни
икономисти
за
световното
оживление.
България не
може да бъде
изключение от
темпа на
възстановяване
на
световната икономика.
Още повече,
че сме в
режим на валутен
борд. При
такъв режим
по-лесно се
попада в
криза и
по-трудно се
излиза.
Ако искаме
ускорение трябва
да направим
много промени,
между които
най-важни са
три: Първо,
незабавен
отказ от
репресивната
икономическа
и финансова
политика. Второ,
бърза
подготовка
за новите
следкризисни
икономически
реалности в
света и у нас,
защото
следкризисната
икономическа
нормалност
ще бъде
различна от
предкризисната
нормалност.
Светът винаги
помъдрява
след всяка
голяма
икономическа
криза. Трето,
мащабни
комплексни
мерки за
структурна и технологична
модернизация
на икономиката,
която ще
изисква
добре
развита
наука и мощна
иновационна
система,
много време и
огромни
средства. Не
направим ли
това по
възможност
най-скоро, за
дълго ще останем
последни в ЕС
и вместо да
догоним
другите
страни по
производство,
производителност,
конкурентоспособност
и доходи към 2050
г.[8],
все повече ще
изоставаме
от тях.
Части
от този
анализ са
публикувани
във
в. ПАРИ на
12 ноември 2009 г.
и
във в. ДУМА на 14
и 24 ноември 2009 г.