Напоследък Симеон Дянков непрекъснато говори за лошото наследство от предишното правителство, ползвайки необичайната за средноинтелигентен човек и особено за професионален икономист фраза, че то било �профукало� парите и оставило огромна �дупка� в бюджета от 2,5 млрд. лева. На 21 ноември премиерът, сигурно по внушение на Дянков, спомена по една телевизия за някаква �дупка� от 6,5 млрд. лв. Това обаче няма нищо общо с истината.

Симеон Дянков подвежда премиера с данни, които се разминават тотално с официалната отчетност на Министерството на финансите и на БНБ и заблуждава българската общественост. Тези твърдения са необичайни и с езиковата си арогантност. През септември той обяви група изтъкнати български икономисти за �малоумни�. Пак през септември обяви закриването на всички агенции. През октомври обяви за преместване на няколко министерства в провинцията. Преди седмица нарече �феодални старци� най-видните български учени � академици и член-кореспонденти на БАН. Тези дни обвини произволно журналист, че не си плащал данъците и прекъсна интервюто, защото му задавал неудобни въпроси.

Този човек изненадва и с изявления, които граничат с фантазия от най-висока степен и показват непознаване на стопанските реалности и на процесите на икономическото развитие. Наскоро заяви, че след няколко години България ще достигне средните икономически показатели на ЕС, докато в изготвената от нашия колектив Стратегия за догонвощо икономическо развитие на България до 2020 година, а също и от чуждестранни изследователи е доказано, че за това са нужни няколко десетилетия. Тези дни ни изненада със съобщение, че България ще се превърне в �рай на земята�.

Понеже неговият арогантен език ми е чужд ще използвам българските синонимни глаголи �разхищавам� и �разграбвам� вместо �профуквам�. Ще споделя мисли по обвиненията за разграбване или разхищения на макро равнище. На това равнище обект на разхищения могат да бъдат бюджетът и държавните валутни и финансови резерви. Обект на грабителско управление може да бъде и държавният дълг.

Бюджетът трудно се поддава на разграбване, защото е съчетание на два потока: входящ (данъчни и други приходи) и изходящ (разпределение на приходите по сектори и дейности). За да има баланс, през даден месец може да се разпредели само това, което е постъпило. Ако се разпределя повече ще има дефицит в края на месеца. В таблица 1 са показани официалните данни за приходите, разходите и салдата в консолидирания бюджет с натрупване към края на първо тримесечие на 2009 г. и към края на всеки от следващите месеци.

Таблица 1.

(в млн. лева)

Източник: Интернет сайт на Министерство на финансите към 22 11 2009 г. Странно защо се бави публикуването на данните за септември и октомври.

Въпреки репресивното намаляване на държавните разходи от новото правителство с тежки текущи и бъдещи последствия, дефицитът не може да бъде преодолян до края на годината. За това едва ли ще помогнат и репресивните, дори противозаконни мерки на Симеон Дянков спрямо бизнеса със съзнателното бавене на разплащанията на държавата към фирмите по държавни поръчки и други услуги, а също и забавено връщане на ДДС. Да лишаваш фирмите от собствения им ресурс за оцеляване в това трудно време, за да покажеш в края на годината балансиран на хартия бюджет не се побира в представите ми за здрав разум и за икономическа логика!

При тези очевидни факти да не се вижда, че причина за бюджетния дефицит е кризата и да го приписваш на �некадърна политика� или на разхищаване от предходното правителство е чудовищно разминаване със здравия човешки разум. На същото основание такова обвинение може да се отправи срещу правителствата на САЩ, Япония и на останалите 26 страни от ЕС и страните кандидати, защото имат бюджетни дефицити. Следователно, всички са престъпници. Звучи смешно нали!

А сега да преминем към външния дълг и резервите, за да изследваме �профукването� там. Най-лесно се разграбва наличен ресурс. Степента на разграбването може да се измери с разликата между размера на ресурса и дълга в началото и в края на управлението на съответното правителство. За целта е полезна таблица 2:

Таблица 2.

Източник: Интернет сайт на БНБ и на Министерство на финансите

Правителството на Станишев управлява от лятото на 2005 г. до лятото на 2009 г. Официалните данни не потвърждават изявленията на Симеон Дянков и на министър-председателя за разграбване или разхищаване. Тези твърдения са неверни.

Ако е имало �разграбване� или лошо управление на дълга и на резервите то би следвало да причини увеличение на дълга и намаление на резервите. Такова нещо няма. Освен това, предишното правителство е допускало възможността от бъдеща криза и е взело мерки да подготви страната за нея чрез намаляване на публичния дълг до рекордно ниски равнища (особено при опасно нарастващия тогава корпоративен външен дълг) и да увеличи значително валутния и фискалния резерв, за да бъдат използвани като буфери при евентуална криза. Това обаче Симеон Дянков и премиерът съзнателно премълчават, т.е. не казват истината.

Как ли би се чувствал сега Симеон Дянков ако нямаше такива многомилиардни резерви? А на гражданите на България ще кажа: ако не бяха тези резерви сега трябваше да се търсят заеми от МВФ и от Световната банка, които се предоставят с условия за резки намаления на заплати, пенсии, още по-големи съкращения на разходи за здравеопазване, образование, наука, култура и т.н.

При наличието на такива безспорни ОФИЦИАЛНИ ДАННИ да се твърди за �профукване� на националните ресурси е подигравка с интелекта на българските граждани. Г-н Дянков трябва да знае, че като се връща тук след многогодишно отсъствие не намира абуригени, току що слезли от дърветата, а достатъчно интелигентен народ и по-добри от него икономисти, изстрадали, за разлика от него, така наречения преход.

По-актуален сега е друг въпрос: Защо тези и други резервни възможности стоят непокътнати, а се правят репресивни съкращения в бюджета и много хиляди хора се оставят без работа и препитание, без здравни услуги и лекарства, съкращават се важни икономически, инфраструктурни, социални и други програми, с което се рискува здравето и дори живота на хиляди хора!

Защо при наличието на ресурси се прибягва към брутално съкращаване на разходите за наука за 2010 г. до мизерните 0,3% от БВП, при 1,85% средно в ЕС? В този контекст е поучително сравнение с други малки и средни по мащаби страни от ЕС и страни кандидати (виж таблица 3.):

Таблица 3.

Със Швеция, Финландия и други развити страни не можем да се сравняваме, но трябва да се поучим от Словения, Естония, Португалия, Унгария, Литва, Хърватия и Турция. Нима те са по-малоумни от нас!

От проучването на антикризисните програми на САЩ, Китай, ЕС и други страни установявам, че навсякъде се предвиждат допълнителни средства за научни изследвания, иновации, нови технологии, топлинни изолации на обществени и частни сгради, инфраструктурни обекти с оглед да се помогне за смекчаване на кризата и по-бързо излизане от нея, а също и за подготовка на обновена и модернизирана следкризисна икономика. А Симеон Дянков заяви, че по време на криза �науката не е основно нещо� - обратното на това, което се прави по света! Изследването на други големи кризи в миналото показва, че страните излизат от кризите помъдрели. Следкризисната нормалност никога не е повторение на предкризисната нормалност, а съдържа много елементи на модернизация. Тази модернизация се подготвя по време на кризата. А кой друг, освен науката, образованието и иновационната система могат да я подготвят!