Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. На БАН
Излизането от кризата ще бъде трудно и бавно
Излизането от кризата няма да бъде тържествен икономически възход.
Много хора в България, в т.ч. и членове на правителството, си представят, че рецесията ще приключи през април-май 2010 г. и веднага ще започне интензивен праволинеен и възходящ икономически растеж, който ще позволи повишаване на заплати и пенсии от средата на 2010 г. Това не може да се случи. Стопанската история ни учи, че изходът от големи кризи, като сегашната, почти винаги е противоречив, бавен и продължителен. Той не започва от определен ден, седмица или месец, не продължава по стабилна възходяща линия, а е придружен от многобройни колебания.Поучително за нашето поколение е сложното и противоречиво излизане на САЩ от голямата депресия през 1930те години. Америка преживя двойно потъване (W-образна рецесия) и излезе бързо от нея едва към края на десетилетието благодарение на започването на Втората световна война. За такъв изход от настоящата криза не бива дори за секунда да се мисли!
Потвърждение за опасността от двойно потъване и сложния противоречив път на излизане от кризата е и загрижеността по света от преждевременно прекратяване на антикризисните политики. Агенция Ройтерс съобщи на 30 октомври 2009 г., че министърът на търговията на Китай е заявил: Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище.
Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври 2009 г. на икономическа конференция в Шанхай, че За света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката. След съобщението, че растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3,5% на годишна база, президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата не може да се смята, че кризата е зад нас.
На 2 ноември 2009 г. информационните агенции съобщиха, че според Европейската банка в Лондон на източноевропейските страни ще са необходими минимум три години, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.
На среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на страните от еврозоната и на последвалата среща на министрите и централните банкери на страните от ЕС на 10 ноември 2009 г. в Брюксел беше препоръчано масираната подкрепа на финансовия и на реалния сектор да започне да се преустановява към 2011 г. и да се прави постепенно и предпазливо.
На 17 ноември 2009 г. главният икономист и старши вице президент на Световната банка Джъстин Лин, заяви: Световното възстановяване е все още крехко и правителствата трябва да продължат финансовите стимулиращи мерки... Важно е да обсъждаме качеството на мерките, вместо тяхното спиране. Те трябва да бъдат спрени, когато започне подновяване на инвестициите в частния сектор и намаляване на безработицата до приемливо ниво. Засега смятам, че състоянието на икономиката е все още нестабилно.
По същите причини сложен и противоречив изход от кризата е много вероятен и за България. Европейската комисия прогнозира растеж в ЕС през 2010 г. едва 0,7%. Такава е и прогнозата на МВФ. Ако стопанското оживление в САЩ и Европа се затегне и се окаже продължително, бавно и колебливо, това ще забави българското оживление, понеже поръчките от Западна Европа ще са малко. Ако се потвърди прогнозата за 0,7% растеж не можем да очакваме увеличение на поръчките от европейски компании. А външното търсене е и ще остане главен фактор за съживяване на икономическия растеж у нас през 2010 и следкризисните години.
Към него не е изключено да се прибави още една потенциална неблагоприятна причина за възстановяването у нас. Част от предишните поръчки към български фирми за работа на ишлеме може да се преориентират към други пазари
с по-евтин труд и по-привлекателни условия. Същото важи и за изнасянето на производствени мощности от развитите страни със скъп труд и строги екологични правила, към по-изостанали страни с евтин труд и по-лабилни екологични ограничения. Това може да се отрази негативно върху поръчките към българската промишленост и притока на ПЧИ. Алтернатива за силна преориентация към руските и други постсъветски пазари и към пазарите на арабските страни вече няма, понеже някогашните наши позиции там, отстъпени безразсъдно от България преди 15-20 години, са заети отдавна от други доставчици с конкурентни цени и по-добро качество.Бавното възстановяване на стопанската активност у нас ще се предопределя и от очакваното повишение на цените на енергоносителите и суровините през 2010-2011 г., а също и от продължително фиксирания валутен курс (от 1 юли 1997 г.), което води до оскъпяване на лева. А скъпият лев затруднява износа и улеснява вноса. Конкурентоспособността на нашите стоки ще се затруднява допълнително от обезценяването на валутите на няколко източноевропейски страни. Това повишава привлекателността на техните стоки, за сметка на нашите.
Много важна съставка на БВП е и вътрешното търсене: частно, държавно и инвестиционно. Какво става с тези три съставки в края на 2009 и през 2010 г.?
Частното (на домакинствата) търсене ще продължава да спада (и в никакъв случай няма да расте) поради намаляване и/или замразяване на доходите на потребителите по много канали: замразяване на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор; замразяване и дори намаляване на всички социални плащания; освобождаване на персонал в бюджетния сектор; засилено освобождаване на персонал в частния сектор; намалени трансфери от работещи в чужбина; очаквани повишения на цени за вода, електроенергия, топлинна енергия, природен газ, транспортни услуги; поскъпване на цигари, алкохол и някои горива поради повишения на акцизи; повишения на тарифи за детски градини; вероятни повишения на
местни данъци и такси и т.н. Ще се увеличат нерегламентираните плащания в здравеопазването, образованието и за други услуги поради намаление на държавните субсидии.Държавното търсене също ще намалява поради поголовно репресивно съкращаване на държавните разходи за здравеопазване, образование, наука, култура, за социални програми, за общините, за вътрешна сигурност, за отбрана и т.н.
Ще намалява и инвестиционното търсене поради съкращаване на инвестициите в централния бюджет и в бюджетите на общините; ще продължава да се свива инвестиционната активност в частния сектор; ще намалява или в най-добрия случай ще стагнира притокът на ПЧИ и едва ли ще се подобрява тяхното качество; няма да се усвояват (както и до сега) по предвидените планове средствата от структурните фондове на ЕС; няма основания да се очаква увеличение на инвестиционното кредитиране и т.н. Достатъчна е само една илюстрация издадените разрешителни за строеж на нови сгради през трето тримесечие на 2009 г. са общо за 1347 хил. квадратни метра разгърната площ или едва 46,2% от равнището през същия период на 2008 г.
Следователно, за бавното възстановяване на стопанското оживление у нас ще допринася и провежданата репресивно рестриктивна икономическа политика. Рестрикциите потискат вътрешното търсене на домакинствата, държавното търсене и инвестиционното търсене. Никой и никъде по света не е предизвикал растеж в условията на криза на ограничено търсене чрез допълнително потискане на това търсене. Няма да го постигне и българското правителство.
Твърденията на Симеон Дянков през последните дни, че неговите рестриктивни мерки вече дават резултат в балансирането на бюджета не са верни. Той балансира бюджета през някои от последните месеци не с увеличени приходи от повишена стопанска активност, а чрез жестоко рязане и/или забавяне на дължими държавни плащания на фирми за извършена работа по държавни поръчки и други услуги; забавяне връщането на ДДС; бавене на национални доплащания на земеделски производители; забавени плащания на детски надбавки, помощи за млади майки; намалени трансфери за държавни болници, в т.ч. и за психиатрии и много други. Отнема се печалба от държавни предприятия за бюджета, освен законно установените като корпоративен данък и дивиденти. По този начин съответните държавни предприятия
се лишават от ресурси за инвестиции през 2010 и следващите години.С такива мерки не се излиза от криза, а се потъва още по-дълбоко. Това освен че е незаконно, е лош пример на министерството на финансите за финансов и договорен произвол, може да доведе до фалити на фирми и е неморално. Решението по време на криза на недостатъчно търсене, каквато е сегашната, е в стимулиране на трите канала на вътрешното търсене. Правителството обаче прави обратното то още повече ги потиска. Неговата рестриктивна политика
е прокризисна, а не антикризисна.Освен че ще потиска растежа през 2010 г., такава политика ще създаде пазарна обстановка, която няма да позволи връщане към предкризисния висок растеж през следващите 4-5 и повече години, докато не се проведе радикална структурна и технологична модернизация в нашата икономика
. Едно от многото доказателства за такава модернизация би било повишение на дела на високотехнологичните продукти в износа от 3,34%, както е сега (при 16,65% средно за ЕС), на 6-7% към 2015-2017 г. и 10-12% към 2020-2025 г.; увеличение на дела на среднотехнологичните продукти и чувствително намаление на дела на нискотехнологичните: суровини, материали и първично преработени продукти с ниска добавена стойност. За такава модернизация у нас се говори и пише отдавна, но малко се прави. А тя ще изисква много време (10-15-20 и повече години) и огромни средства с каквито не разполагаме поради ограничено вътрешно натрупване и очаквания намален приток на качествени ПЧИ.Ще бъде необходима и голяма по количество, високо квалифицирана и мотивирана работна сила, каквато също нямаме. Малко се работи по подготовката на квалифицирани ръководни и изпълнителски кадри, а подготвените напускат страната и търсят реализация в чужбина, поради неблагоприятните условия за работа и живот тук.
В контекста на посоченото не разбирам на какво основание Симеон Дянков очаква стопанско оживление към април-май 2010 г., което да му позволи да повишава заплати, пенсии и други държавни разходи. Това не е възможно.
Правителството трябва да мисли върху тези и свързаните с тях други следкризисни ситуации и да подготвя варианти за подходящи бъдещи решения. Тези стратегически варианти трябва да се подготвят сега и през близките години да се пристъпи към тяхната реализация.
Изпълнението на някои мерки трябва да започне веднага: модернизация на здравеопазването, образованието, научните изследвания; създаване на мощна иновационна система; бързо разширение и модернизация на всички видове инфраструктура; повишаване ефикасността на правораздавателната система; подготовка на други благоприятни условия за привличане на стратегически инвеститори във високотехнологични производства и предварителни активни сондажи за търсене на такива инвеститори.
10 декември 2009 г.
Публикувана във в. ПАРИ