Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

В икономическата политика много често се налага да се прави избор между две злини. Особено по време на криза. Така е на глобално и на национално ниво. През есента на 2008 г. и началото на 2009 г. правителствата на САЩ, Япония и Китай, на страните от ЕС и на другите от Г-20 бяха изправени пред избор между:

а/ Балансирани или ниско дефицитни бюджети чрез ограничаване на държавните разходи и потискане на инвестиционната активност. Това би било повторение на политиката на президента Хувър от 1929-1930 г., която доведе до голямата депресия. Републиканците в Конгреса на САЩ през есента на 2008 г. настояваха отново за такава политика. За разлика от тях, тогавашният президент Буш заяви, че това би довело до глобален икономически и социален срив с непредвидими последици за стотици милиони хора. Такава щеше да бъде катастрофалната крайна цена на бездействието или погрешното действие в името на нискодефицитни бюджети.

б/ Високи бюджетни дефицити в САЩ и много други страни поради изразходването на около 10 трилиона щатски долара за подпомагане на финансовия сектор и около 5 трилиона долара за стимулиране на търсенето. При бюджетен дефицит в САЩ 2,7% от БВП в предкризисната 2007 г., той достигна 6,4% в 2008 г., 11,3% в 2009 г. и се очаква да е 13,1% в 2010 г. В Япония дефицитът беше 3,8% в 2008 г., 8,0% в 2009 г. и се очаква да е 8,9% в 2010 г. В ЕС дефицитът беше 0,8% в 2007 г., 2,3% в 2008 г., 6,9% в 2009 г. и се очаква да достигне 7,5% в 2010 г. Публичният дълг в ЕС от 58,7% от БВП през 2007 г. се очаква да бъде 79,3% в 2010 г.

Трябваше да се избира между глобалната катастрофа и високите бюджетни дефицити. С други думи � между смъртта и живота. Нямаше трети път. Ръководителите на САЩ, Япония, Китай, Европейския съюз, Русия, Индия, Бразилия и другите страни от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП избраха по-високите бюджетни дефицити, както диктуваше икономическата логика и здравият разум. Те постъпиха така, защото извлякоха важна поука от настоящата криза. Направеният избор между двете злини в полза на втория път, с всичките си недостатъци, беше далеч по-малко лош от първия.

Правителството на Станишев през есента на 2008 г. подцени опасността от кризата и състави нереален бюджет за 2009 г. Непонятно защо, той се съветваше с либералните български икономисти, чийто американски съмишленици причиниха кризата. И естествено, не получи подходящи антикризисни съвети.

През юли 2009 г. дойде правителството на Борисов и министър на финансите стана един случаен пришелец. Като икономист той е продукт на консервативната американска неокласическа школа, персонифицирана в името на Алън Гриинспан. Идеологически ментори на Симеон Дянков са хората, които доведоха Америка и света до настоящата криза. Лишен от възможността да провежда консервативна икономическа политика в САЩ и Световната банка, той го върши сега в България, като задълбочава кризата тук. Освен че е догматичен привърженик на тази школа, той не притежава управленски опит в реална обстановка. Участието му в мисии на Световната банка в никакъв случай не е сравнимо с реалното управление на една икономика и свързаната с това отговорност за последиците. Сега се учи да управлява тук и всяка седмица ни сервира чудати идеи. Заявява публично по телевизии и радиостанции, че няма намерение да остане тук за дълго. След като си свършел работата щял да се завърне в САЩ и да си живее спокойно.

Американските избиратели осъдиха неокласическата политика на Буш и предпочетоха неокейнсианската програма на Обама, подготвена пряко и косвено от едни от най-големите и уважавани техни икономисти като нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, световно известния Лари Самърс, ръководителката на Съвета на икономическите съветници Кристина Ромър, министъра на финансите Тимоти Гайтнер, председателя на Федералния резерв Бен Бернанке, изключителния финансист Пол Волкер и много други. Американският народ, а и управляващите елити по света, отхвърлиха консервативните икономически и финансови възгледи на неокласическата школа � кредото на Симеон Дянков.

Неговите схващания не се споделят и от ръководителите на Световната банка, където той беше треторазряден служител. Макар и биологически млад, със старомодните си икономически възгледи Дянков е човек от миналото. Може би затова дойде да се упражнява върху крехкото тяло на българската икономика, надявайки се да завари тук аборигени. Държи се високомерно, арогантно и обижда всеки, който е на друго мнение. Живее със самочувствието на носител на икономическата истина от последна инстанция.

Симеон Дянков е напуснал България преди 15-20 години и демонстрира пълно непознаване не само на настоящите български реалности, но и на нашата история и народопсихология. А за икономиста това е много важно. За добрия теоретик и практик по икономическа политика не е достатъчно само да е чел дебелите книги. За да поставя верни диагнози и да формулира подходяща икономическа и финансова политика, той трябва да е съпреживял и съизстрадал така наречения преход на България през тези 20 години.

Симеон Дянков не притежава това качество, а то не се придобива за няколко месеца или за година-две. Това обяснява поредицата от скандални негови концептуални грешки, които премиерът обявява за �технически грешки�, за да го извади от конфузни ситуации. По поведение и манталитет той е повече американец, отколкото българин. Този човек е чуждо тяло за сложния социален организъм на България.

Тези мои заключения не са насочени срещу личността на Симеон Дянков. Въз основа на познаването на многовековен исторически опит, на 75 годишния ми собствен житейски опит и на 13 годишния ми международен опит като служител и директор на голям отдел в ООН, бих казал същото за всеки пришелец, поставен на кормилото на българската икономическа политика. Това е още по-опасно по време на криза.

И така, българското правителство с този финансов министър също беше изправено пред избора между две злини в условията на криза:

а/ Балансиран бюджет чрез ограничаване на държавните разходи и потискане на инвестиционната активност. Това може да се постигне само чрез репресивно рестриктивна бюджетна политика: жестоко намаление на разходите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, култура, социални програми, трансфери за общините, вътрешна сигурност, отбрана. При положение че много от тези системи функционираха от години в режим на недостатъчно финансиране, а през последните години � в режим на оцеляване, новите съкращения създават опасност за необратими разрушителни процеси.

Това е особено опасно за слабо развита страна с изостанала икономика като нашата, с крехка имунна система. Ще докажа твърдението си с данни от последния �Глобален доклад по конкурентоспособността� (сс. 100-101) на Световния икономически форум. От 134 обхванати в обзора страни, по обобщения показател за конкурентоспособност България е на 76то място � последна в Европа, изпреварена от много други средно развити страни и от 20-25 слабо развити страни. По състояние на институциите сме на 116то място, по иновации � на 91во, по опазване на интелектуалната собственост � 109то, по доверие в публичните институции � 112то, по ефективност на законите при решаване на публични спорове � 116то, по прозрачност на правителствените решения � 118то, по организирана престъпност � 121во, по надеждност на услугите на полицията � 115то, по качество на общата инфраструктура � 115то, по качество на пътищата � 124то, по качество на пристанищната инфраструктура � 86то, по качество на инфраструктурата за въздушен транспорт - 96то, по качество на електроснабдяването � 95то, по продължителност на живота � 59то, по детска смъртност � 50то, по общо качество на образователната система � 82ро, по качество на основното образование � 70то, по степен на обучение на персонала � 126то, по изтичане на мозъци � 128мо, по наличие на нови технологии � 107мо, по усвояване на новите технологии � 107мо, по разходи на компаниите за изследвания и внедряване � 94то, по връзки между наука и практика в развойно-внедрителските дейности -102ро, по наличие на учени и инженери � 88мо, по приложение на информационни и телекомуникационни технологии � 68мо и т.н.

По конкурентоспособност на икономиката България наистина е на последно място в ЕС. Корените на тази изостаналост са далеч назад в десетилетията и особено през последните две. Конкурентоспособността на една икономика се обуславя от поне 85 групи фактори, взаимодействащи помежду си. Науката е само един от тях и то не най-важният, поради недостатъчното й развитие в България по много причини във и извън нея. Симеон Дянков и доц. Сергей Игнатов са длъжни да го знаят, но произволно обявяват, че това се дължало на изостаналата българската наука и го използват като аргумент срещу БАН. Това е флагрантна некомпетентност и груба злоупотреба с фактите.

Президентът Обама заяви няколко пъти напоследък, че �Възстановяването на икономическия растеж не е заместител на растежа на заетостта� или �Последното нещо, което бихме направили в хода на слабото стопанско оживление е да отнемем пари от системата чрез... намаление на държавните разходи�. Според съобщения на информационните агенции от 17 декември 2009 г. правителството на САЩ заделя още 155 млрд. долара за създаване на нови работни места и предотвратяване на съкращенията в държавния сектор. Президентът Обама е против повишаването на данъците и намаляването на държавните разходи през 2010 г. Тези конкретни мерки на икономическата политика са изражение на съвременна икономическа философия. Едно от измеренията на тази философия е принципът, че обществото трябва да се стреми към устойчив растеж (икономически, социален и екологичен), а не само към традиционния икономически растеж, проповядван от консервативната неокласическа школа.

Фундаментална цел на икономическата политика е подобряване качеството на живота на хората в най-широкия смисъл на думата, докато бюджетната, паричната, външнотърговската, валутната, подоходната и други политики са средства за постигане на тази цел. В стремежа си към балансиран бюджет Симеон Дянков прави обратното у нас. За него най-важен е балансираният бюджет, произволно превърнат от средство в цел на икономическата политика. Противно на здравия разум и на икономическата логика, вместо да се срамува, той се гордее, че България - най-бедната страна в ЕС е с най-малък бюджетен дефицит и единствената, която си поставя като цел � балансиран бюджет през 2010 г.!

Нека анализираме само един отрязък от политиката на балансиран бюджет � здравеопазването: В резултат на недостатъчно финансиране в продължение на години и допълнително ограничено сега, ще се влоши още повече достъпът на милиони хора в градовете до качествени здравни услуги и до лекарства и на почти всички, обитаващи селските, полупланинските и планинските райони, където на практика няма здравно обслужване. Все повече лекари и медицински сестри напускат България. Медицинската апаратура в повечето болници е в окаяно състояние. Липсват най-ефикасните лекарства. Предстои закриването на около 100 малки болници. Това ще причини преждевременната смърт на няколко хиляди българи още през 2010 година. Подобни необратими разрушителни процеси ще се ускорят в образованието, науката, иновациите, културата, социално-защитните системи, общините, вътрешната сигурност. Всичко това тежи на съвестта на Симеон Дянков.

б/ Умерено дефицитен бюджет до 3,0-3,5% от БВП. Това е в границите на критериите от Маастрихт и на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и два пъти по-ниско от достигнатия през 2009 г. и прогнозиран за 2010 г. дефицит в ЕС. Такъв дефицит може да се финансира от почти 8 милиардния фискален резерв и/или емисия на държавни ценни книжа. С осигурените по този начин 2,0-2,5 млрд. лв. допълнителни ресурси няма да се задоволят всички важни потребности на България, но ще се отговори поне на най-крещящите и най-неотложни потребности и ще се спаси живота на хиляди хора. Такава политика ще позволи да се предотвратят необратими разрушителни процеси в редица важни сектори или поне ще се смекчи тяхната острота. Допускането на такъв умерен дефицит не води до опасно увеличение на публичния ни дълг, който сега е 12,3% от БВП, при 73% в ЕС и обслужването му не създава никакви проблеми.

Евентуален отказ на Дянков да използва фискалния резерв би означавал, че споделя скандалното некомпетентно изявление на един негов български либерален съмишленик, според електронните медии - �водещ икономист�: �в добри години трупай резерви, а в лоши години не ги използвай". Трудно е да се измисли по-голямо недомислие!

В името на своята екстравагантна идея за балансиран бюджет Симеон Дянков провежда най-деструктивната бюджетна политика, отхвърлена от всички страни в ЕС. В името на постигането на балансиран на книга бюджет към края на 2009 г. той съзнателно бави плащанията на около 1,5 млрд. лв. на български фирми, извършили работата си по държавни поръчки и други услуги и с това поставя много от тях в предфалитно състояние; бави връщането на ДДС на фирмите; бави изплащането на детските добавки; на трансферите за общините и т.н. Той противодейства на кризата на недостатъчно търсене с още по-голямо потискане на търсенето. Това не е постигано никога и никъде по света. Няма да го постигне и той.

В ЕС и другите цивилизовани държави се прави обратното � стимулира се търсенето, а чрез него - производството. Дали политиците и икономистите в тези страни са малоумни, а Дянков е най-умният? Нека читателят прецени сам. Строга рестриктивна политика сега прилагат само страни, които вече са в зоната на двуцифрените бюджетни дефицити (като Гърция, Ирландия, Литва, Испания) или близо до тях, а не за да се постигнат балансирани бюджети.

Симеон Дянков подвежда министър председателя и правителството, като избира и налага по-голямата злина. Това е жестоката цена на балансирания бюджет, която ще плаща България. Готов ли е министър председателят да поеме отговорността за тази авантюра?

Публикувана в ДУМА
на 23 Декември 2009 г.

Обратно в списъка на публикаците