Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Данните за 2007-2008 г. и последната прогноза на Европейската комисия за 2009-2011 г. показват, че най рязък е спадът на стопанската активност, най-високи са дефицитите в търговския баланс и текущата сметка, най-голяма е публичната и брутната външна задлъжнялост, най-силна и болезнена е чувствителността спрямо външни шокове, най-лесно се влиза и най-трудно ще е излизането от кризата в страните с режим на валутен борд и/или продължително фиксиран валутен курс. Естония, Литва, Латвия и България са учебникарски пример за това.

Тези страни страдат най-силно от рецесията. Очевидна е високата корелираност между продължителността на фиксирания валутен курс и дълбочината на рецесията (виж таблица 1.).

Източник: European Commission, Autumn Forecast 2009-2011, 3 November 2009.

Пояснение: Данните за 2007 и 2008 г. са отчетни, за 2009 г. � очаквани, за 2010-2011 г. � прогнозни.

При липса на междинен амортизатор (гъвкав валутен курс) външните шокове влияят пряко върху темповете на растежа, експорта, заетостта и доходите. Колкото по-малка е страната и свързаното с това ограничено вътрешно търсене, колкото по-тесни са стопанските й връзки със съседните високо развити икономики, засегнати силно от рецесията и по-продължителен периода на фиксиран курс, толкова по-рязък е спадът. Такъв е случаят с трите прибалтийски държави, чието население е средно 2,3 млн. души. Относително по-малката разлика между предкризисна и кризисна стопанска активност в България може да се обясни с по-големия мащаб на вътрешния й пазар (7,6 млн. население), относително по-малката зависимост от външно търсене, по-слабата развитост и обвързаност със световната финансова система, по-краткотрайния период на фиксиран курс на лева.

Съвсем друга е картината в Полша. Приземяването към кризисната обстановка е далеч по-меко, защото с 38,1 млн. население тя има много по-голямо вътрешно търсене, по-слаба зависимост от външните пазари и използва гъвкав валутен курс. Това дава основание за важен извод: колкото по-малка е една икономика, по-силно зависима от външното търсене и повече изложена на външни шокове, толкова по-опасно е продължителното прилагане на фиксиран валутен курс.

Без да е главен фактор, валутният курс играе важна роля за стимулиране на износа. Неслучайно величината на валутния курс на китайския юан към щатския долар и към еврото е един от най-спорните проблеми в отношенията между Китай и САЩ и Китай и ЕС от години. Показателен е също анализът на известния американски икономист Грегори Манкю. Той доказва, че през последните три години на евтин долар нетният износ на САЩ е нарастнал с 250 млрд. долара. Това не е за подценяване.

Следкризисната икономика на България ще се развива трудно в условията на трайно фиксиран валутен курс на лева. Разбира се, промяна на курса не е желателна по време на кризата. Това обаче ще се наложи след излизането от нея, примерно през 2011-2012 г. Ако присъединяването към еврозоната стане след 5-6 или повече години, промените във валутнокурсовия режим са неизбежни.

Първо. От формалните критерии за присъединяване България не изпълняваше преди кризата само този за ниска инфлация. През 2008 г. средногодишната инфлация у нас по хармонизирания индекс на потребителските цени беше 12%, при 3,3% в еврозоната. Сериозна, макар и неформална пречка за присъединяване беше и големият дефицит по текущата сметка (25% от БВП, при 1,1% в еврозоната) и големият брутен външен дълг (108,4% от БВП), от който 35,5% краткосрочен. Известно е, че по време на криза инфлацията винаги спада и дори възниква опасност от дефлация. Намаляват дефицитите в търговския баланс и текущата сметка. Така стана и в България. Нашите лихвени равнища, обаче са доста по-високи от тези в еврозоната. Следователно, сега не отговаряме и на този формален критерий. Симеон Дянков се надява, че при сегашната ниска инфлация и намален дефицит в текущата сметка ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще си затвори очите и ще приеме, че покриваме критериите за допускане в изпитателното �предверие� на еврозоната през 2010 г.

Това едва ли ще се случи. Те сигурно (и с основание) ще настояват България да докаже, че може да поддържа ниска инфлация, ниски лихви и валутно-финансова стабилност в няколко нормални следкризисни години. През 2011 и следващите години очакваме възобновяване на растежа. А високият растеж обикновено се придружава от по-висока инфлация. Очаква се ново поскъпване на енергоносителите и продължаващо сближаване на нашите цени, които сега са 48,3% от средните в еврозоната. Очаква се и ново повишение на дефицита по текущата сметка, понеже вносът ще расте по-бързо от износа. Следователно, нашата икономика едва ли ще е готова скоро по тези показатели.

Второ. Нарушената от кризата макроикономическа и финансова стабилност на еврозоната (виж таблица 2.).

Източник: Също като таблица 1.

Пояснение: Данните по години са като таблица 1. Безработицата е в % към работната сила. Всички редове, без последните три са в % към предходната година.

Общият бюджетен дефицит превишава над два пъти допустимия таван - 3% от БВП. Някои страни членки (Гърция, Испания, Ирландия) имат двуцифрени дефицити, а други (Франция, Португалия, Словения) са в горната част на едноцифрените дефицити. Публичният дълг също превишава допустимия таван - 60% от БВП. Някои страни членки (Белгия, Гърция, Италия) имат над 100%, а други (Германия, Франция, Австрия, Ирландия, Португалия, Малта) над 70%. Доста банки в еврозоната имат проблеми, поради предоставени преди кризата големи кредити на източноевропейски страни, част от които сега са необслужваеми. Страните от еврозоната едва ли ще се решат към собствената си нестабилност да прибавят допълнителна с приемане на финансово нестабилни кандидати. Най вероятно ще се нуждаят от няколко нормални следкризисни години за собствено стабилизиране. Към това следва да се прибавят и все по-настойчивите призиви в еврозоната за затягане на критериите и дори за въвеждане на допълнителни изисквания за приемане на нови членове.

Трето. В интервю за в. Либр Белжик на 13 декември 2009 г. комисарът по разширяването Оли Рен за първи път заяви публично, че България и Румъния не са били готови за приемане в ЕС на 1 януари 2007 г., но това е станало, понеже предварително били определени срокове за приемането им. Известно е, че заедно с Румъния сме най-проблемните страни в Общността. Той препоръча да не се определят предварителни срокове за приемане на нови членове и да се прилагат по-строги критерии за членство в ЕС. В ЕЦБ наверно ще се вслушат в тези препоръки при приемането ни в еврозоната.

Колкото повече се бави приемането ни в еврозоната, толкова по-необходими са промени във фиксирания от 1 юли 1997 г. валутнокурсов режим. През този период се натрупа много голяма (над 100 процентни пункта) инфлационна разлика между еврозоната и България и се стигна до чувствително оскъпяване на лева. Това затруднява износа и улеснява вноса. Обезценяването на валутите на няколко източноевропейски страни затруднява допълнително нашия износ и ще доведе до още по-големи следкризисни дефицити в текущата сметка.

Ако пребиваването ни извън еврозоната продължава още 5-6 или повече години ще се натрупа по-голяма инфлационна разлика. Това ще затрудни допълнително преминаването ни към еврото. Защото резкият преход може да предизвика икономически и социални сътресения с непредвидими последици. То ще бъде още по-сериозно ако през следващите години се наложи да преживеем бавно и мъчително възстановяване от кризата, предстоящо поскъпване на енергоносителите и нови външни шокове. Преходът тук ще бъде много по-сложен, отколкото за старите членки при въвеждането на еврото.

Още по-несериозни са опитите на премиера, наверно по внушение на Симеон Дянков, да търси помощ от конгреса на ЕНП за по-скорошното ни приемане в еврозоната. Тежко й на еврозоната ако такива решения се вземат на партийни конгреси (както беше у нас до 10 ноември 1989 г.), а не от Европейската централна банка въз основа на ясни критерии.

Един от елементите на нашата подготовка за еврозоната е преходът към управлявано плаващ курс на лева в коридор, който да се корегира всяка година, така че до присъединяването да се освободи голямата част от натрупаната инфлационна разлика. Българското правителство и БНБ трябва да избират между предпазливия постепенен или рисковия рязък преход. Аз препоръчвам първия.

Публикувана във в. ПАРИ
на 06 януари 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците