Проф. Иван Ангелов
Член-кор. На БАН

Симеон Дянков твърди, че българската икономика ще излезе от кризата към април-май 2010 г. Напоследък заявява, че ще са трудни още 2-3 месеца. На среща със студенти от Софийския университет на 7 януари обяви, че една от главните му задачи е да се справи с кризата, че ще си подаде оставката ако не го направи и че �е убеден че ще се справи".

Ще се спра на убедеността му, че ще се справи бързо с кризата. Тази самоувереност смущава поне по две причини:

ПЪРВО, Дянков е единственият министър, който обявява, че ще се справи с кризата в такъв кратък срок. И то в България, от която почти нищо не зависи, а ние зависим от другите страни. Познавам хода на кризата в най-големите икономики; антикризисните програми на техните правителства; първите признаци за забавяне на рецесията и дори малък растеж през отделни месеци, измерван с десети от процента. Нито един виден икономист или политик по света, обаче не е направил такова претенциозно изявление. По-скоро обратното.

Излизането от кризата няма да бъде тържествен икономически парад. Стопанската история ни учи, че изходът от големи синхронни кризи, като сегашната, почти винаги е противоречив, бавен и продължителен. Той не започва от определена седмица или месец, не продължава по стабилна възходяща траектория, а преминава през многобройни колебания. Най-труден ще бъде проблемът с безработицата. А без неговото решаване няма излизане от кризата.

Потвърждение за опасността от двойно потъване на икономиките и за сложния противоречив път на излизане от кризата е и загрижеността по света от преждевременно прекратяване на антикризисните политики. На 30 октомври 2009 г. министърът на търговията на Китай заяви: �Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище�.

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври 2009 г. на икономическа конференция в Шанхай, че �За света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката�.

След съобщението, че по предварителни данни растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3,5% на годишна база (след това се оказа, че е около 2,5%), президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата не може да се смята, че кризата е зад нас.

На 2 ноември 2009 г. Европейската банка в Лондон обяви, че на източноевропейските страни ще са необходими минимум три години, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.

На среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на страните от еврозоната и на последвалата среща на министрите и централните банкери на страните от ЕС на 10 ноември 2009 г. беше препоръчано масираната подкрепа на финансовия и на реалния сектор да започне да се преустановява към 2011 г. и да се прави постепенно и предпазливо.

На 17 ноември 2009 г. главният икономист на Световната банка Джъстин Лин, заяви: �Световното възстановяване е все още крехко и правителствата трябва да продължат финансовите стимулиращи мерки... Важно е да обсъждаме качеството на мерките, а не тяхното спиране. Те трябва да бъдат спрени, когато започне подновяване на инвестициите в частния сектор и намаляване на безработицата до приемливо ниво. Засега смятам, че състоянието на икономиката е все още нестабилно�.

Нобеловият лауреат Пол Кругман заяви на 4 януари 2010 г., че �Има между 30 и 40% вероятност американската икономика да навлезе в рецесия през втората половина на тази година ако бъдат прекратени фискалните и паричните стимули�.

Президентът на Европейската централна банка Ж.-К. Трише продължава да напомня, че процесът на съживяване е нестабилен и сме изправени пред много неизвестности. Много сложно е положението в еврозоната, особено в Гърция, Португалия и Испания.

Рейтинговата агенция Фитч обяви на 5 януари 2010 г., че няма да повишава рейтингите на Унгария, Румъния и България, защото �... тези страни са изправени пред продължаващи предизвикателства... Евентуално повишение на рейтинга на България, който е ВВВ- би било преждевременно... Българският дефицит по текущата сметка, външната задлъжнялост на частния сектор и банковите кредити в чуждестранна валута са много високи�.

Главният икономист на Световната банка Джъстин Лин заяви на 13 януари 2010 г. пред Съвета по международни отношения във Вашингтон, че е �загрижен дали ще има стабилно оживление... Мисля, че второ потъване е много вероятен сценарий�.

Нека читателят прецени оптимизма на Симеон Дянков на фона на световния опит и оценките на такива авторитетни личности и институции.

Поради горните причини сложен изход от кризата е много вероятен и за България. Европейската комисия прогнозира растеж в ЕС през 2010 г. едва 0,7%. Ако стопанското оживление в САЩ и Европа се затегне и се окаже продължително, бавно и колебливо, това ще забави нашето оживление, понеже няма да получим стопански поръчки за наши фирми от Европа. А външното търсене е и ще остане важен фактор за съживяване на икономическия растеж у нас през 2010 и следкризисните години.

ВТОРО, недоумявам как Симеон Дянков ще постигне обрат към растеж със сегашната си силно рестриктивна политика. За да илюстрирам разсъжденията си ще използвам данните за БВП по елементи на крайното използване през 2008 г.

Източник: Интернет сайт на НСИ

Формулата на Дж. М. Кейнс от преди 75 години гласи: БВП = частно потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ � внос. По тази формула се изчислява БВП в цял свят, а и в България.

Главна съставка на БВП е вътрешното потребление: частно, държавно и инвестиционно (ред 2+ред 5). Вътрешното потребление превишава с 15,2 млрд. лв. БВП, поради отрицателното търговско салдо. Ние от десетина години консумираме много повече отколкото произвеждаме. Това не може да продължава безкрайно.

Какво ще става с трите съставки на вътрешното потребление през 2010 г.?

б/ Държавното потребление също ще намалява поради поголовно съкращаване на държавните разходи за здравеопазване, образование, наука, иновации, култура, за социални програми, за общините, за вътрешна сигурност, за отбрана и т.н. Ако пак се обърнем към таблицата колективното потребление по ред 4. ще падне доста под 5,8 млрд. лв. Ще намалеят и тези 5,1 млрд. лв. за индивидуално потребление на правителството, включени в ред 3. Това означава намаление на БВП с още 1,0-1,5 млрд. лв. през 2010 г.

Следователно, наред с намаленото външно търсене, за отлагането на стопанското оживление у нас ще допринася и репресивно рестриктивната икономическа политика, която потиска вътрешното търсене, докато почти всички развити страни и много от средно развитите стимулират вътрешното търсене. Никой и никъде по света до сега не е излекувал икономиката от криза на ограничено търсене чрез още по-голямото му потискане. Това задълбочава кризата, а не води към стопанско оживление.

Но тук има и нещо нелогично. За да покаже най-нисък дефицит в ЕС през 2009 г. Симеон Дянков отлага съзнателно държавни разплащания на фирми и граждани за извършени работи по държавни поръчки, връщане на ДДС, други услуги, заплати в БДЖ за ноември и декември 2009 г., детски надбавки, социални помощи, национални доплащания в земеделието, средства за здравеопазване и т.н. през 2009 г. за 1,4-1,6 млрд. лв. с които натоварва допълнително бюджета за 2010 г., без да са предвидени в закона за този бюджет и го осъжда предварително на голям дефицит. Така не постъпва министър на финансите, който мисли поне с година или две напред.

10 януари 2010 г.