Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. На БАН

Излизането от кризата ще бъде трудно и бавно

Симеон Дянков твърди, че българската икономика ще излезе от кризата към април-май 2010 г. Напоследък заявява, че ще са трудни още 2-3 месеца. На среща със студенти от Софийския университет на 7 януари обяви, че една от главните му задачи е да се справи с кризата, че ще си подаде оставката ако не го направи и че е убеден че ще се справи".

Ще се спра на убедеността му, че ще се справи бързо с кризата. Тази самоувереност смущава поне по две причини:

ПЪРВО, Дянков е единственият министър, който обявява, че ще се справи с кризата в такъв кратък срок. И то в България, от която почти нищо не зависи, а ние зависим от другите страни. Познавам хода на кризата в най-големите икономики; антикризисните програми на техните правителства; първите признаци за забавяне на рецесията и дори малък растеж през отделни месеци, измерван с десети от процента. Нито един виден икономист или политик по света, обаче не е направил такова претенциозно изявление. По-скоро обратното.

Излизането от кризата няма да бъде тържествен икономически парад. Стопанската история ни учи, че изходът от големи синхронни кризи, като сегашната, почти винаги е противоречив, бавен и продължителен. Той не започва от определена седмица или месец, не продължава по стабилна възходяща траектория, а преминава през многобройни колебания. Най-труден ще бъде проблемът с безработицата. А без неговото решаване няма излизане от кризата.

Потвърждение за опасността от двойно потъване на икономиките и за сложния противоречив път на излизане от кризата е и загрижеността по света от преждевременно прекратяване на антикризисните политики. На 30 октомври 2009 г. министърът на търговията на Китай заяви: Ако страните прекратят сега мерките си за стимулиране на стопанската дейност световната икономика ще потъне отново... Макар че най-лошото в кризата е зад нас, изправени сме пред предизвикателствата на висока безработица, слаба инвестиционна активност, слабо потребление, растящи цени на борсовите стоки и колебливи валутни курсове. В такава обстановка е много трудно потреблението да се възстанови до предкризисно равнище.

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц заяви на 30 октомври 2009 г. на икономическа конференция в Шанхай, че За света като цяло е преждевременно да прекратява програмите за стимулиране на икономиката.

След съобщението, че по предварителни данни растежът в икономиката на САЩ през третото тримесечие на 2009 г. е бил 3,5% на годишна база (след това се оказа, че е около 2,5%), президентът Обама заяви, че това е добра новина, но докато не настъпи траен обрат в безработицата не може да се смята, че кризата е зад нас.

На 2 ноември 2009 г. Европейската банка в Лондон обяви, че на източноевропейските страни ще са необходими минимум три години, за да достигнат предкризисното ниво на стопанска активност.

На среща на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на страните от еврозоната и на последвалата среща на министрите и централните банкери на страните от ЕС на 10 ноември 2009 г. беше препоръчано масираната подкрепа на финансовия и на реалния сектор да започне да се преустановява към 2011 г. и да се прави постепенно и предпазливо.

На 17 ноември 2009 г. главният икономист на Световната банка Джъстин Лин, заяви: Световното възстановяване е все още крехко и правителствата трябва да продължат финансовите стимулиращи мерки... Важно е да обсъждаме качеството на мерките, а не тяхното спиране. Те трябва да бъдат спрени, когато започне подновяване на инвестициите в частния сектор и намаляване на безработицата до приемливо ниво. Засега смятам, че състоянието на икономиката е все още нестабилно.

Нобеловият лауреат Пол Кругман заяви на 4 януари 2010 г., че Има между 30 и 40% вероятност американската икономика да навлезе в рецесия през втората половина на тази година ако бъдат прекратени фискалните и паричните стимули.

Президентът на Европейската централна банка Ж.-К. Трише продължава да напомня, че процесът на съживяване е нестабилен и сме изправени пред много неизвестности. Много сложно е положението в еврозоната, особено в Гърция, Португалия и Испания.

Рейтинговата агенция Фитч обяви на 5 януари 2010 г., че няма да повишава рейтингите на Унгария, Румъния и България, защото ... тези страни са изправени пред продължаващи предизвикателства... Евентуално повишение на рейтинга на България, който е ВВВ- би било преждевременно... Българският дефицит по текущата сметка, външната задлъжнялост на частния сектор и банковите кредити в чуждестранна валута са много високи.

Главният икономист на Световната банка Джъстин Лин заяви на 13 януари 2010 г. пред Съвета по международни отношения във Вашингтон, че е загрижен дали ще има стабилно оживление... Мисля, че второ потъване е много вероятен сценарий.

Нека читателят прецени оптимизма на Симеон Дянков на фона на световния опит и оценките на такива авторитетни личности и институции.

Поради горните причини сложен изход от кризата е много вероятен и за България. Европейската комисия прогнозира растеж в ЕС през 2010 г. едва 0,7%. Ако стопанското оживление в САЩ и Европа се затегне и се окаже продължително, бавно и колебливо, това ще забави нашето оживление, понеже няма да получим стопански поръчки за наши фирми от Европа. А външното търсене е и ще остане важен фактор за съживяване на икономическия растеж у нас през 2010 и следкризисните години.

ВТОРО, недоумявам как Симеон Дянков ще постигне обрат към растеж със сегашната си силно рестриктивна политика. За да илюстрирам разсъжденията си ще използвам данните за БВП по елементи на крайното използване през 2008 г.

БВП по елементи на крайното използване за 2008 г.

БВП и съставни части

Млн. лв. в текущи цени

1. Брутен вътрешен продукт (ред 2+ ред 5+ ред 8)

66728

2. Крайно потребление (ред 3+ ред 4)

56343

3. Индивидуално потребление

50541

4. Колективно потребление

5802

5. Бруто капиталообразуване

25586

6. Износ на стоки и услуги

40351

7. Внос на стоки и услуги

55552

8. Нетен експорт (ред 6 - ред 7)

-15201

Източник: Интернет сайт на НСИ

Формулата на Дж. М. Кейнс от преди 75 години гласи: БВП = частно потребление + държавно потребление + инвестиционно потребление + износ внос. По тази формула се изчислява БВП в цял свят, а и в България.

Главна съставка на БВП е вътрешното потребление: частно, държавно и инвестиционно (ред 2+ред 5). Вътрешното потребление превишава с 15,2 млрд. лв. БВП, поради отрицателното търговско салдо. Ние от десетина години консумираме много повече отколкото произвеждаме. Това не може да продължава безкрайно.

Какво ще става с трите съставки на вътрешното потребление през 2010 г.?

а/ Частното (на домакинствата) потребление (ред 3 от таблицата) ще продължава да спада поради намаляване и/или замразяване на доходите на хората по много канали: замразяване на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор; замразяване и дори намаляване на социалните плащания; освобождаване на персонал в бюджетния сектор; засилено освобождаване на персонал от фирмите; рязко намаляващи трансфери от работещи в чужбина; намаляващи постъпления от международен автомобилен транспорт и от международен туризъм; поскъпване на вода, електроенергия, топлинна енергия, природен газ, градски и междуселищен транспорт; поскъпване на цигари, алкохол и някои горива поради повишения на акцизи; лишаване от лични асистенти на хиляди хора с увреждания; повишения на тарифи за детски градини; поскъпване на адвокатските услуги поради въвеждане на ДДС върху тях; вероятни повишения на местни данъци и такси и т.н. Ще се увеличат нерегламентираните плащания в здравеопазването, образованието и за други услуги поради намаление на държавните субсидии за съответните сектори. В резултат на всичко това реалният разполагаем доход на домакинствата ще намалява. Това ще ограничава платежоспособното потребителско търсене. Ако се обърнем към таблицата индивидуалното потребление (ред 3.) ще падне далеч под 50,5 млрд. лв на около 43-44 млрд. лв. Със също толкова ще намалее БВП през 2010 г.

б/ Държавното потребление също ще намалява поради поголовно съкращаване на държавните разходи за здравеопазване, образование, наука, иновации, култура, за социални програми, за общините, за вътрешна сигурност, за отбрана и т.н. Ако пак се обърнем към таблицата колективното потребление по ред 4. ще падне доста под 5,8 млрд. лв. Ще намалеят и тези 5,1 млрд. лв. за индивидуално потребление на правителството, включени в ред 3. Това означава намаление на БВП с още 1,0-1,5 млрд. лв. през 2010 г.

в/ Ще намалява и инвестиционното потребление (ред 5.) поради масово съкращаване на инвестициите в централния бюджет и в бюджетите на общините; ще продължава да се свива инвестиционната активност на фирмите в частния и държавния сектор; ще намалява или в най-добрия случай ще стагнира притокът на преки чуждестранни инвестиции (за януари-ноември 2009 г. са спаднали с 57%) и едва ли ще се подобрява тяхната структура по направления на дейност; ще продължава ниското усвояване на средствата по оперативните програми от структурните фондове на ЕС; не се очаква забележимо увеличение на инвестиционното кредитиране и т.н. Достатъчна е една илюстрация издадените разрешителни за строеж на нови сгради през трето тримесечие на 2009 г. са общо за 1347 хил. квадратни метра разгърната площ или 46,2% от същия период на 2008 г. Тези разрешителни предопределят строителната дейност през 2010 г. В резултат на всичко това бруто капиталообразуването по ред 5. от таблицата ще спадне значително - на около 14,5-15,5 млрд. лв. Със също толкова ще намалее вътрешното потребление, а и БВП.

Нетният експорт (разликата между износа и вноса) ред 8. е бил през 2008 г. около 15 млрд. лв. в полза на вноса. За януари-ноември 2009 г. износът ни намалява с 24,3%, а вносът с 34,6%. Резкият спад на вноса причинява цялостно разстройство на производствената ни система с тежки верижни последствия за производството, износа, заетостта и доходите, които трудно се възстановяват. През 2010 г. се очаква тази разлика да е 6-8 млрд. лв. пак в полза на вноса поради рязко спадане на износа и още по-рязко на вноса. Не очаквам подем на износа. Тази сума се приспада от вътрешното потребление, за да получим размера на БВП през 2010 г. Той ще бъде много по-нисък от 2008 г.

Следователно, наред с намаленото външно търсене, за отлагането на стопанското оживление у нас ще допринася и репресивно рестриктивната икономическа политика, която потиска вътрешното търсене, докато почти всички развити страни и много от средно развитите стимулират вътрешното търсене. Никой и никъде по света до сега не е излекувал икономиката от криза на ограничено търсене чрез още по-голямото му потискане. Това задълбочава кризата, а не води към стопанско оживление.

Но тук има и нещо нелогично. За да покаже най-нисък дефицит в ЕС през 2009 г. Симеон Дянков отлага съзнателно държавни разплащания на фирми и граждани за извършени работи по държавни поръчки, връщане на ДДС, други услуги, заплати в БДЖ за ноември и декември 2009 г., детски надбавки, социални помощи, национални доплащания в земеделието, средства за здравеопазване и т.н. през 2009 г. за 1,4-1,6 млрд. лв. с които натоварва допълнително бюджета за 2010 г., без да са предвидени в закона за този бюджет и го осъжда предварително на голям дефицит. Така не постъпва министър на финансите, който мисли поне с година или две напред.

Това поражда два въпроса: Първо, има ли той намерение да остане в България до края на 2010 г. или подготвя напускане под някакъв претекст, за да избегне отговорността за неизбежния си провал и да стовари вината на своя наследник? Второ, дали премиерът осъзнава този вероятен ход на Симеон Дянков и подготвя ли се за него?

10 януари 2010 г.

Публикувана в ДУМА
на 13 януари 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците