Обратно в списъка на публикациите

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Следкризисната икономика на България[1]

 

            Днес сме още в криза, но през следващите години ще излезем постепенно от нея и ще постигнем някаква следкризисна нормалност в контекста на световната следкризисна нормалност. Тази нормалност ще се отличава съществено от предкризисната. Тук не е възможно да навлизам в подробности и само ще изброя чертите на следкризисната българска икономика през следващите 15-20 години:

            Преди да разсъждаваме за процесите след кризата трябва да сме наясно кога ще излезем от нея и кой е критерият за това. Излизането от кризата ще бъде бавно и трудно по вътрешни и външни причини. Вътрешните причини се свеждат до репресивно рестриктивната икономическа политика, която потиска частното, държавното и инвестиционното търсене. Никой и никъде по света не е успял да се справи с криза на ограниченото търсене чрез допълнително потискане на търсенето. Външните причини зависят от износа на продукти и услуги, който се предопределя от икономическото оживление в главните ни стопански партньори. Това оживление засега е вяло и нестабилно. Ако в Европа настъпи стабилно оживление през втората половина на тази година нашето излизане от кризата ще започне през 2011 г. и ще продължи няколко години. Всичко зависи от глобалните и европейските процеси на възстановяване.

Критерий за излизане от кризата е необратимото възстановяване на производството, заетостта и потреблението на достатъчно високо равнище, макар и по-ниско от нормалното предкризисно. Крехкото възстановяване само на производството, без възстановяване на заетостта и потреблението не е доказателство за необратимо излизане от кризата.

Кои са най-важните характеристики на следкризисната икономика на България:

            1. Устойчив растеж, който включва икономически, социални и екологични съставки. Екологичната приемливост ще решава съдбата на всеки нов инвестиционен проект, дори да е икономически ефективен. Цените на енергията ще растат, ще се налагат санкции върху емисиите на въглероден двуокис, конкуренцията за ресурси и пазари ще се засилва. Все повече ще се утвърждава концепцията за „зелен растеж”. В такива условия ще се създава „новата икономика” на България.

            2. Растежът на БВП няма да е заместител на растежа на заетостта. Той трябва да е придружен с растеж на заетостта и доходите. Следкризисната заетост у нас навярно ще е по-малка по количество от предкризисната, но с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна.

            3. Здравето и образованието на нашия народ се влошават. Качеството на работната ни сила също. Не е възможно съвременно развитие с полуздрав народ, с полуквалифицирана работна сила, с пренебрегната наука и култура. Създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал е приоритет над приоритетите в следкризисната ни икономика. Това предполага радикални подобрения в основното, средното и висшето образование и в продуктивността на научните изследвания. България трябва да направи важна крачка към икономиката на знанието. Тази ориентация няма алтернатива.

            4. Трябва да се формират съвременни производствени, потребителски и експортни структури, различни от сегашните и да се приближават плътно до новите структури на развитите европейски страни. Много от сегашните подотрасли ще се свиват или изчезват, нови ще се появяват и развиват. Най-активно ще е преструктурирането на продуктово равнище. Жизненият цикъл на продуктите ще е по-кратък. Ще се засили персонализацията, а също и миниатюризацията на продуктите. Дялът на високотехнологичните продукти от 3,34% в общия ни износ сега (при 16,64% в ЕС) би трябвало да достигне 6-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. Ще нарастне и дялът на средно технологичните продукти за сметка на ниско технологичните. Ще се повишават изискванията към качеството на продуктите. Нужна е модерна индустриална политика с фокус върху иновациите, новите технологии и стимулиране на предприемачеството.

            5. Имаме условия за развитие на модерен международен стопански туризъм. Сегашното му състояние не задоволява по-високите международни стандарти. През следващите години трябва да се повишава природосъобразността на курортните зони, да се разнообразяват предлаганите услуги, да се подобрява тяхното качество, времевото използване на материалната база, рекламната дейност в чужбина.

            6. Държавните граници стават все по-тесни за ефективно функциониране на национални компании. Ще се стеснява потенциалът за дейност на малки еднотипни компании (например авиолинии, капиталови или стокови борси) в малките и средни по мащаби европейски страни. Ще се ускори създаването на мощни наднационални общоевропейски компании в промишлеността, транспорта, земеделието, телекомуникациите, финансовия сектор и др., които ще се конкурират успешно с компании на САЩ, Япония, Китай, Индия. Големите компании производители на сложни продукти ще „обрастват” с малки високо технологични фирми доставчици на компоненти. България трябва да намери скромни ниши в европейските компании, като наши фирми се включват още сега в международни производствени съюзи между фирми, като участват в сливания и поглъщания и т.н.

            7. Ще се формира по-рационално съотношение между реалния и финансовия сектор на икономиката в съответствие с новите световни тенденции. Развитието на банковия и небанковия финансов сектор у нас ще продължава главно в дълбочина и ще се регулира от държавата по европейски стандарти. Трябва да се ревизират тезите за изпреварващо развитие на услугите и особено на финансовите услуги пред развитието на материалното производство и материалните услуги.

            8. Ще продължи регионалната икономическа и социална поляризация. Ще се развиват всички региони, но различията между тях ще растат във вреда на северозападния, североизточния, югозападния, югоизточния и Родопския регион. Най-бързо ще се развиват регионите около София, Варна, Пловдив, Бургас, Русе и още няколко големи градове. Има опасност след 20 години междурегионалните различия у нас да са по-големи от сегашните. Трябва да се активизира и хуманизира регионалната политика. Държавата да вземе ефикасни мерки срещу обезлюдяването на цели региони, като използва образователни, здравеопазни, туристически и други „котви” за задържане на хората там.

            9. Трябва да се осъществи форсирана тотална технологична модернизация на икономиката и обществото: информационно-комуникационни технологии, био-технологии, нано-технологии, екологично чисти технологии, енергоспестяващи технологии, технологии за нови източници на енергия и т.н. На базата на тесни връзки между наука и производство да бъде изградена мощна иновационна система и да се засили нейната роля в създаването на собствени и в усвояването и разпространението на вносни технологични и други новости. Българската наука трябва да се развива бързо и да е по-добре финансирана. В БАН да се изберат няколко приоритетни направления за фундаментални изследвания. Да се засилят връзките между БАН и университетите и там да преобладават приложните изследвания.

            10. Главни източници на електроенергия ще бъдат АЕЦ, ВЕЦ, възобновяеми и нови източници. Ще намаляват ТЕЦ на въглища, съчетано с по-ефикасни очистителни инсталации. Трябва да се постигне рязко намаление на енергоемкостта в стопанския и в домакинския сектор. Все по-голяма част от допълнителните потребности на енергия да се задоволяват чрез енергоспестяващи структури и технологии в потребителите и все по-малка - от нови енергийни мощности. След 15-20 години производството ще може да расте без увеличение или с минимално увеличение на потребяваната енергия. Трябва да бъде преразгледана концепцията „България – енергиен център на балканите” и политиката за производство на електроенергия за износ.

            11. Наред с развитието на съвременно растениевъдство и животновъдство, все по-бързо да се увеличава производството на екологично чисти продукти. Търсенето на такива продукти у нас и в чужбина ще расте, а имаме подходящи условия за тяхното производство, поради по-малкото използване на химически торове и препарати в миналото. България трябва да намери своя ниша за такива продукти на европейския пазар.

            12. Инфраструктурата ни е в окаяно състояние. Трябва да бъде създадена във форсиран порядък модерна комплексна инфраструктура с различните й направления. България има нужда от „интелигентна” транспортна инфраструктура, „интелигентни” енергийни мрежи, все по-голямо покритие със широколентов интернет. Новата ни инфраструктура ще обслужва национални, регионални и междуконтинентални потребности, поради благоприятното ни географско разположение. Тази географска даденост трябва да се използва в максимална степен в интерес на България. Засега това не се прави.

            13. Ще се задълбочава интеграцията ни в Европейския общ пазар, при ожесточаваща се конкуренция. Трябва да се създаде необходимият ни административен и технически капацитет за по-добро усвояване на еврофондовете. Ще се ускори интеграцията и унификацията на макро- и микроикономическите политики в рамките на общността, като освен паричната обхване и всички други съставки на икономическата, социалната, екологичната, здравната, образователната, научната, санитарно-хигиенната и други политики.

            14. Ще нараства ролята на външната търговия за икономическото ни развитие. Главно направление на нашия износ ще остане ЕС със 60-65% от стоките, но трябва да се поддържа и значителна извънобщностна търговия с все по-голяма насоченост към Китай, Индия и други страни от източна и югоизточна Азия. Защото Азия ще е най-бързо развиващият се регион на глобалната икономика през следващите десетилетия. Трябва да се подобри състоянието на валутно-финансовите ни баланси.

            15. Повишаването на конкурентоспособността и производителността е едно от главните икономически предизвикателства пред България. От сегашното 76то място по обща конкурентоспособност в глобалната класация на Световния икономически форум трябва да постигнем 35-40то място след 15-20 години. Още по-радикални подобрения са необходими на фирмено равнище, където изоставането ни е застрашително. Тоталната структурна и технологична модернизация е главното средство за постигане на тези цели.

            16. Трябва да се повиши качеството на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Да се постигне по-пълно съвпадение между националните ни приоритети и секторното насочване на ПЧИ. Желателно е да се прилага селективен режим за привличане на ПЧИ. Трябва да се увеличи и стабилизира вътрешното натрупване на по-високо равнище и с добро качество. По косвен път върху България ще се отразят предстоящите големи промени в съотношението между натрупване и потребление и вътрешна и външна насоченост на растежа в Китай, Индия и други нови пазарни икономики, от една страна и в САЩ и Западна Европа, от друга. Да се опитаме да извлечем максимална полза от това.

            17. Трябва да се засили социалната ориентация на икономическата политика. Политиците следва да разберат, че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за успешното ни развитие. Защото без социална стабилност не е възможна трайна финансова стабилност. Трябва да се вземат ефикасни мерки за смекчаване на растящата комплексна поляризация: доходна, имотна, здравна, образователна, дигитална, които взаимно се допълват и подсилват. Да се прилага гъвкавата сигурност, изискваща гъвкавост от работниците, но и от работодателите и държавата, които да поемат повече отговорности за инвестиции в хората. Безработицата да се сведе до 5-6%. Да се повиши процентът на заетост. Да се подобрят трудовите условия и социалната защита на най-нуждаещите се; да се разширява социалната отговорност на фирмите. Държавата да третира труда и капитала равнопоставено.

            18. Демографската криза застрашава България все по-тревожно. Засега по това повече се говори отколкото се действа. Трябва да се вземат мерки поне за частичното й смекчаване към 2030-2035 г. Да се приложи агресивна политика за стимулиране на раждаемостта, подпомагане на младите семейства и за намаляване на смъртността чрез подобряване здравното обслужване на населението и особено на възрастнитте хора. С подобряване на условията за живот и работа у нас ще се ограничи емиграцията и ще се ускори завръщането на част от емигрантите. Да се провежда по-активна политика за привличане на сънародници от българските общности в други страни. Не е желателно да се привлича работна сила от страни извън ЕС. Да се провежда активна политика за привличане на българи с много висока квалификация, особено в областта на техническите и инженерните науки, живеещи в чужбина.

            19. В съответствие с настоящите световни тенденции, икономическата политика на България да се формира на основата на модерната кейнсианска теория и на конструктивния принцип „пазар и държава”, за разлика от деструктивния принцип „пазар или държава”. Държавата и пазарът следва да се допълват взаимно. Стопанските дейности със силна социална ориентация (водоснабдяване, електроснабдяване, топлоснабдяване, чистота, вътрешноградски и междуселищен транспорт) трябва да останат държавни или общински, защото частният сектор се провали в тези области. Българската икономика да е социално ориентирана и разумно регулирана пазарна икономика в съответствие с европейските стандарти.

            20. България не може да си позволи да остане трайно в опашката на европейските класации по равнище на икономическо и социално развитие, защото ще ни третират като чуждо тяло в европейския организъм. Политиката на ускорено догонващо икономическо развитие през следващите години и десетилетия няма алтернатива. Целта ни трябва да е: постигане на поне 50-55% от равнището на ЕС-15 по БВП на човек от населението, по производителност и доходи към 2020-2025 г.

 

            Ако България не се развива в очертаните направления и не прилага препоръчаните политики е осъдена за дълго да вегетира в периферията на Европа.

 

22 януари 2010 г.

Публикувано с някои съкращения във вестниците
ДУМА и ПАРИ на 26 януари 2010 г.

 

            Послеслов

 

            Описаното по-горе благоприятно развитие може да се постигне при две условия: Първо, ако бъде мобилизирана цялата национална енергия на България във всичките й измерения и Второ, много важно – при благоприятни външни условия, т.е. ако през следващите 15-20 години не настъпи нова още по-сериозна глобална криза или ако излизането от сегашната криза не се усложни и не се превърне в криза от един от вариантите:U-образен влошен, W-образен или L-образен.

Нова глобална криза може да бъде избегната ако светът извлече поуките, описани на 120 страници в пета глава на моята книга „Световната икономическа криза и България”, която издателството на БАН очаквам да пусне през февруари 2010 г. Тези поуки изразяват не само моята позиция, но – още по-важно - обобщават поуките от настоящата криза на повече от 100 най-видни световни икономисти, между тях и 20 нобелови лауреати по икономика, а също и най-големите световни държавници.

            Казано накратко, настоящата глобална криза се случи, защото световните държавници, световният финансов капитал и преди всичко Wall Street не извлякоха необходимите поуки от Голямата депресия през 30-те години на миналия век и последвалите я по-малки регионални и национални кризи след Втората световна война. Нова криза след 10-15 години е възможна ако светът повтори грешките и не се поучи от натрупаните крещящи поуки от настоящата криза, които съдържат в себе си и поуките от Голямата депресия. В света има среди, които са заинтересовани такива поуки да не бъдат извлечени, а извлечените да бъдат разводнени и отново забравени. Позовавайки се на своя опит като старши вице президент и главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц често напомня за гръмките обещаваните реформи на световната финансова система в разгара на азиатската и руската криза през 1997-1998 г. и за взетите след това мерки от ръководството на САЩ, на МВФ, на Световната банка и на Wall Street, накратко – от Вашингтонския консенсус, тези намерения да бъдат забравени и нищо съществено да не се промени. Защото азиатската и руската криза не засегнаха пряко САЩ и другите най-развити страни и замислените реформи на бяха в техен интерес. Това подготви условията за настъпването на сегашната криза.

Тези поуки имат много измерения, но всички произлизат от един фундаментален урок: няма автоматична пазарна саморегулация и още по-малко – саморегулация на финансовия пазар! Няма „невидима ръка” на пазара! Адам Смит на когото се приписва авторството на „невидимата ръка”, никога не е вярвал във всемогъществото на пазара и в своя публикация сочи 28 направления, където е необходима корегиращата намеса на държавата. Всяко сериозно нарушение на доверието, дори само по психологически причини, може да доведе до срив на финансовите пазари с произтичащите верижни последствия. Престъпление пред човечеството е да се оставя неговата съдба единствено в ръцете на Wall Street, на въображаемия пазарен автоматизъм. За отстраняване на този дефект на пазара е необходима високо компетентна, интелигентна и премерена намеса на държавата в управлението на икономиката, държаща сметка за фундаменталните закони на пазарното стопанство. Нужна е умна, а не силова държава.

Пазарът е едно от най-великите изобретения в човешката история. Но той не е безупречен. Затова пазарът и държавата трябва да се допълват взаимно, а не да се изключват взаимно! Изолирането на държавата от управлението на икономиката води до кризи като настоящата. И обратното – изолирането на пазара и заместването му с командно-административните механизми на тоталитарната държава води до провали, какъвто беше сривът на Съветския съюз и на световната социалистическа система. Ние съвременниците трябва да се поучим от тези жестоки факти и да търсим рационални решения на глобалните проблеми.

Струва ми че, че това което става в Китай през последните 30 години ни подсказва посоката за тези решения. И я подсказва не с декларации и заклинания, а с фактите на своето забележително икономическо и социално развитие през последните десетилетия. Резултатите от това развитие при такива сложни вътрешни и външни условия и в такава огромна държава не могат да се отдадат на случайни обстоятелства, както се опитват да правят пазарните фундаменталисти. Две съседни велики държави – Съветският съюз и Китай преди 30 години бяха на близки изходни позиции за социално икономическо развитие. Съветският съюз беше дори на по-добри позиции. Те се различаваха по моделите на своето икономическо развитие, особено през последните 20 години.

Сега виждаме резултатите. Съветският съюз изчезна и неговият приемник Русия е второстепенна икономическа сила, въпреки огромните си природни ресурси, разчитаща главно на износа на горива и суровини и поради това силно уязвима от колебанията на световните пазари. Китай, макар и далеч по-беден на природни ресурси, се превърна във фабрика на света. Китайската икономика се оказа най-малко уязвима от глобалната криза като избегна рецесията, въпреки тесните си търговски и финансови връзки със САЩ и Европа. Китай даде много важен урок на света: – и в нормални и в кризисни години най-добре работи конструктивната формула „пазар и държава”, а не деструктивната „пазар или държава”.

Най-големите световни икономики вече излизат от техническата рецесия, с изключение на Китай и Индия, на които не се налага да го правят, понеже избегнаха рецесията. При общ спад на световния БВП и свиване на производството във всички развити икономики, растежът в Китай през 2009 г. беше 8,7%, а за 2010 г. се очаква 9,5%. В световните научни среди дори се говори за евентуално прегряване на китайската икономика. От силно изостанала и бедна страна преди 30 години, изтощена от авантюристичните експерименти на тогавашните си ръководители, Китай се превърна в третата по мащаби икономика в света. По прогнози на компетентни икономисти се очаква през 2011-2012 г. да изпревари Япония и да стане втора световна икономическа сила след САЩ. Подобрява се здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, конкурентоспособността, производителността, заетостта, доходите, личната и имуществената сигурност на хората, макар че по икономически показатели на човек от населението Китай все още изостава от най-развитите страни.

Световни учени и прогностични институции сега разсъждават кога Китай ще изпревари САЩ по мащаби на своята икономика: след 20-25 или 30 години. С позициите на Китай вече се съобразяват правителствата на най-големите държави. Какво по-убедително доказателство за ефикасността на модела „пазар и държава” за управление на икономиката! Тук става дума за реални факти, а не за идеологически догми.

Все още не е ясен развоят на излизането на световната икономика от кризата. Типът на излизането ще зависи от състоянието на трите световни икономически гиганта, преживели рецесията: САЩ, Европейският съюз и Япония. Без да навлизам в подробности само ще напомня анализа на видния американски икономист проф. Нуриел Рубини (предсказал пръв настоящата глобална криза) в Давос на 26 януари 2010 г. Като описва сериозните проблеми на трите гиганта, той с особена тревога обръща внимание на тежкото положение в еврозоната в резултат на нейните общи сложни проблеми, на тежкото положение в което се намира сега Гърция и на още по-тежкото в което се очаква да изпадне скоро Испания. На дискусиите в Давос през последните дни все повече видни специалисти алармират, че светът може би скоро ще излезе от рецесията, но е изправен пред още по-опасна социална криза. Очевидно, давайки си сметка за това президентът Обама заяви на 27 януари 2010 г. в редовния годишен Адрес за състоянието на съюза, че „създаването на работни места ще бъде номер едно във фокуса на нашето внимание през 2010 г.”

V-образният характер на кризата вече е изключен. При този вариант престоят на световната икономика на дъното би трябвало да е кратък и излизането бързо и рязко. Досегашният ход на кризата и очакваните събития показват, че това е пропусната възможност.

U-образният характер на кризата означава няколкогодишен престой на дъното, последван от сравнително бързо възстановяване. Това е все още възможен вариант, защото всички най-големи икономики осъществиха масирано подпомагане на финансовия и реалния сектор с трилиони щатски долари и бяха принудени да допуснат големи бюджетни дефицити и увеличени публични задължения. Това не беше идеално решение, но през есента на 2008 г. и през 2009 г. беше единствено възможното. То беше по-малката злина. Другото беше бездействие или предпазливи действия с инструментите на паричната и бюджетната политика, което щеше да доведе до тотален срив (както се изрази тогавашният президент Буш) на американската и световната икономика с непредвидими социални и политически последствия. Това беше по-голямата злина.

Световните държавници в лицето на Г-20 избраха по-малката злина. Ако САЩ, ЕС и Япония успеят да се справят постепенно с тежката бюджетна и дългова ситуация, световната икономика може да излезе от кризата през 2012-2013 г., а отделни страни - през 2014-2015 г. и да продължат с необратимо възстановяване през следващите години. Това ще зависи най-много от САЩ, поради техния огромен бюджетен дефицит и голям публичен дълг. В споменатия по-горе адрес президентът Обама предвижда тригодишно замразяване на бюджетните разходи по някои вътрешни програми, за да се спестят 250 млрд. долара за 10 години. Възстановяването от кризата ще се измерва с постигане на необратим задоволителен растеж на БВП, на заетостта и на потреблението. Ако растежът е слаб и не е съпроводен с повишение на заетостта и доходите, не може да се разчита на убедителен изход от кризата. Това важи и за България.

W-образният характер на кризата би означавал повторение на трагичния модел от 1930-те години. Правителството на Ф.Д. Рузвелт изведе американската икономика от рецесията през 1935-36 г., но се поддаде на натиска на републиканската партия и на доминирания от нейни хора Върховен съд и преустанови масираната помощ за икономиката, за да балансира бюджета. Неукрепналата още икономика се срина отново и се стигна до така нареченото „двойно потъване” през 1937-38 г. Помощите за икономиката бяха отново възстановени, но беше загубено време и доверие и трябваше да започне Втората световна война, за да се излезе от кризата. За изход от кризата чрез война сега не бива дори за секунда да се мисли!

Сегашната икономическа, политическа и социална ситуация в САЩ е сходна с току що описаната. През 2009 бюджетна година дефицитът на САЩ беше 1,4 трил. долара или около 10% от БВП. През 2010 г. се очаква подобен дефицит. Спадът на производството засега е преустановен, но безработицата е 10% и наверно ще остане такава през 2010 г., въпреки огромните усилия на правителстрото на президента Обама. В последния адрес пред Конгреса Президентът обяви нови мерки за възстановяване на заетостта. Натискът на републиканците (които са главните виновници за кризата) се засилва, недоволството в умореното общество расте, а доверието към президента намалява, макар че той не е виновен за кризата и екипът му прави всичко възможно за нейното овладяване. Паметта на хората обаче често пъти е къса. Това се използва спекулативно от опозиционната републиканска партия.

Ако президентът Обама се огъне и прекрати преждевременно масираната помощ за икономиката, новото потъване е почти сигурно. За това предупреждават и най-големите американски икономисти. Ако то се случи в САЩ ще се отрази и върху цялата световна икономика. Излизането от кризата ще бъде противоречиво, с големи колебания и ще се проточи през още няколко тежки години. Това няма да подмине и България

L-образният формат на кризата е най-лошият вариант. Той е познат още и като японски вариант. Това означава продължително пребиваване на дъното без растеж или с нищожен растеж от няколко десети от процента в продължение на 8-10 години, както беше в Япония от 1991 до 2000 г. От там и израза за «загубеното десетилетие» на Япония. При погрешна политика в най-големите икономики и липса на ефикасна международна координация за излизане от кризата, този вариант не е изключен. Надявам се, че мъдростта ще надделее и това няма да бъде допуснато! То би имало много тежки последствия за света, а също и за България!

 

27 януари 2010 г.

Обратно в списъка на публикациите



[1] Текст на изказване, подготвено за организираната по инициатива на Президента дискусия на 22 януари 2010 г. на тема „България – накъде след кризата”.