Обратно в списъка на публикациите

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Симеон Дянков е икономически авантюрист

 

            Миналата седмица Симеон Дянков ни изненада с поредните си недомислия. Той обяви, че през второто тримесечие у нас започва растеж; че ще кандидатстваме за «чакалнята» на еврозоната; ще либерализира небанковия финансов сектор; ще намалява ДДС и осигурителните вноски на бизнеса; че до 8 години ще достигнем средните доходи на ЕС.

И това се прави при положение че в най-развитите страни все още няма увереност за скорошно постигане на необратим растеж на производството и още по-малко на заетостта. В света растат опасенията от социална криза. Главният икономически съветник на президента Обама - Лари Самърс заяви на 30 януари в Давос: «Това което виждаме сега в Америка (високият растеж през четвъртото тримесечие на 2009 г. – бележката моя – И.А.) е статистическо оживление и хуманитарна рецесия». И продължи: «Повишението на заетостта може би никога не е било по-важно, отколкото е сега... С банковите кредити все още ограничени и домакинствата склонни към спестявания, повишението на доходите е крайно необходимо за повишаване на търсенето. Потребителското търсене осигурява около 70% от икономическата активност в Америка». Еврозоната е в дълбока криза и някои западни експерти пишат за възможния й разпад (в което ми се иска да не вярвам), а и ние не сме готови за нея и шансовете ни за приемане в «чакалнята» през 2010 г. са нулеви. Доколкото има някакво оживление в световната икономика то се дължи главно на високия растеж в Китай, а ние нямаме солидни икономически връзки с тази страна и техният растеж не влияе върху нашия. През 2009 г. едва 2,4% от нашия износ е за Китай. Една от основните дискутирани теми в развитите страни, на току що завършилия световен форум в Давос и на срещата на министрите на финансите и централните банкери на страните от Г-7 в Канада на 5-7 февруари 2010 г. беше засилването на регулацията на финансовия сектор, а Дянков подготвя дерегулация у нас.

Нашият БВП на човек от населението е 41,3% от средното за ЕС-27 (ние сме последни); производителността на труда е 37,2% от средното в ЕС (пак сме последни); реалните ни доходи са 33-34% от средните в ЕС (също сме последни); на 76-о място сме по обща конкурентоспособност (и тук сме последни). Инфраструктурата ни е в окаяно състояние. Същото е в здравеопазването, образованието, науката, иновациите. Ние сме най-бедната и една от социално най-поляризираните страни в ЕС, проядена от престъпност и корупция, с неефикасна правораздавателна система. Имаме едни от най-големите в ЕС дефицити по текущата сметка и в брутната външна задлъжнялост. Общата вътрешна задлъжнялост на българските фирми (около 200 млрд. лв.) е три пъти по-голяма от годишния БВП. За тези лоши показатели, разбира се, не е виновен Симеон Дянков, но такива абсурдни управленски цели може да поставя само полуграмотен икономист или авантюрист или и двете заедно.

            Още по-тревожни са авантюристичните му действия. Той наложи да започне подготовка за повишение на пенсионната възраст в такъв социално чувствителен момент като настоящата криза. Опита се да лиши от помощи майките на близнаци и майките студентки, но те протестираха и опитът му пропадна. Задържа стотици милиони лева плащания към фирми по изпълнени държавни поръчки и ги обрича на фалит. Изнудва тези фирми като им иска в нарушение на законите да отстъпят 10% от договорените си вземания. Противозаконно отнема еднократно от държавни фирми десетки, а може би и стотици милиони лева техни ресурси в полза на бюджета и с това затруднява  оживлението на производството и инвестиционната им дейност през следващите години. Бави връщането на ДДС на фирмите за стотици милиони лева и с това постига безлихвено кредитиране на държавата от фирмите и допълнително затруднява тяхната стопанска дейност. Бави плащанията на детски надбавки, с което създава допълнителни затруднения на десетки хиляди най-бедни семейства. Бави национални доплащания в земеделието. Бави трансфери на средства към Здравната каса за семейните лекари и за болниците. Намалява рязко и произволно финансирането и налага шоково закриване на малките общински болници без необходимата предварителна подготовка, което заплашва здравето на 30-35% от населението на България и може да причини преждевременната смърт на хиляди хора, особено в отдалечените селски, полу-планински и планински райони.

Дянков провежда репресивно рестриктивна финансова политика по време на криза, докато другите страни от ЕС подпомагат икономиката прибягвайки до умерени бюджетни дефицити. На последната среща на Г-7 в Канада беше отново подчертана решимостта на тези страни да продължават бюджетните помощи за икономиката. В името на своята фикс идея за балансиран бюджет лиши от финансиране Националния нанотехнологичен център и, противно на всичко, което се прави сега по света заяви, че „науката не е важна по време на криза”. Прокара закон за бюджета с който си осигурява правото да променя по свое усмотрение бюджетните разходи през 2010 г. без да се допитва до Народното събрание, което е грубо нарушение на конституцията. Прокара намаление на осигурителните вноски на бизнеса за 2010 г. с 2 процентни пункта и предвижда да ги намали с още 3 пункта през следващите години с което увеличава дефицита на осигурителната система през 2010 г. с повече от 500 млн. лв. и повишава допълнително трансферите от централния бюджет, като заблуждава обществеността че с това се запазват или дори създават нови работни места, което не е вярно при криза на ограничено търсене. Защото при липса на пазар производството спира дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски.

Дянков заблуждава европейската и световната общественост, че България е с най-нисък бюджетен дефицит през 2009 г. като прехвърли 1,5-2,0 млрд. лева държавни разходи върху бюджета за 2010 г. Това е счетоводна измама, която Евростат сигурно ще разкрие и Европейската комисия ще накаже България за фалшификацията. Лъже че е наследил бюджета през 2009 г. с огромен дефицит и с „профукан” валутен и фискален резерв. Заблуждава Европейската комисия и Европейската централна банка, че България изпълнява критериите за членство в еврозоната, като използва изкривени данни от кризисни години, което е недопустимо. Освен това, подвежда правителсвото като избира крайно неподходящ момент за кандидатстване за „чакалнята” на еврозоната, защото за Европейската централна банка и Европейската комисия, последното нещо с което биха искали да се занимават в сегашната кризисна ситуация около Гърция, Португалия, Испания и Ирландия, е приемането на нови членове. Един от резултатите на тази все по-задълбочаваща се криза е рязкото поевтиняване на еврото спрямо щатския долар и другите световни валути. Българска кандидатура за еврозоната в този момент ще предизвика само очудване в ЕЦБ и в Европейската комисия.

Новото правителство и до сега няма цялостна антикризисна програма. Главният виновник за това е Симеон Дянков. Освен това, повечето от току що изброените негови мерки задълбочават кризата и забавят стопанското оживление. Противно на всичко, което се прави по света като антициклични мерки за подпомагане на икономиките затруднени от кризата, той прави обратното и произволно нарича това антикризисни мерки. И това се прави не от незнание, от сляпа вяра в саморегулиращите способности на пазара, който сам ще намери изход от кризата. Вместо да дава пример по спазване на законите и да е най-редовен платец, с този финансов министър държавата стана пример как да се нарушават законите и конституцията и да не се спазва финансовата дисциплина.

Дянков упражнява безпардонен натиск за ликвидиране на БАН, по същия сценарий, както е постъпил преди 4-5 години със закриването на  Грузинската академия на науките. Нареди да се закрие провокативно за един ден разплащателната банкова сметка на Президентството, обявено след това за техническа грешка. Това е може би безпрецедентен акт в съвременната българска история. По телевизията нарича „шайка мошеници” свои политически опоненти от парламентарни и извънпарламентарни партии, в тяхно отсъствие и без да представя доказателства. Държи арогантен високомерен език спрямо български колеги икономисти, защото са на различно от неговото мнение. Арогантното му поведение спрямо членовете на БАН няма равно на себе си. Излъга че е бил главен икономист на Световната банка и че е между най-видните световни учени икономисти и финансисти. До сега не съм чул или чел нито един от нобеловите лауреати по икономика през последните 40 години или друг световно известен икономист да се самокласира като член на първата десятка, петдесетица или стотица в световната икономическа наука. Ако искам да обобщя казаното до тук с една най-мека дума тя е „авантюра”. Ако трябва да съм точен би следвало да използвам много по-остра дума, но ще се въздържа и предоставям на читателите да си я изберат

            Доказателство за това е и всичко, което съм писал за него в професионален план през последните 5-6 месеца, макар че не познавах предишната му скандална дейност по проекта «Правене на бизнес», разкрита наскоро от проф. Кр. Петков. Без да зная фактите за ултра дясното му икономическо яничарство в Световната банка, съм поставил точна диагноза в статията ми в ДУМА на 23 декември 2009 г.: «Той е чуждо тяло за социалния организъм на България».

За да напиша това през декември 2009 г. имах предвид не само скандалната дейност на Дянков в България като министър на финансите, но и научното му творчество. Още през 2001-2003 г. четох няколко негови working papers на сайта на Световната банка. Те не ме впечатлиха с нищо и престанах да ги следя, защото това беше за мен губене на време. Претендирам че познавам поне част от публикациите на най-видните световни учени по икономическа теория и стопанска политика на хартиени и електронни носители, дотолкова доколкото позволяват физическите възможности на един човек, отдаден изцяло на изследователска дейност, но никъде не съм срещал неговото име.

Той често спекулира с цитиранията му от други автори. Това в никакъв случай не се дължи на научните качества на неговите публикации, а на други причини. Първо, работи в известна институция като Световната банка, която се ползва с особено внимание. Това отваря врати навсякъде и за публикациите на нейни служители. И нека никой не си въобразява, че на запад се публикуват само хубави работи. Живял съм там повече от 12 години и зная за какво говоря. Второ, Преобладаващата част от неговите цитирания са за колективни работи с известен автор като Андрей Шлейфер и в никакъв случай не могат да се присвояват от него. Цитиранията на негови собствени трудове са крайно ограничени. Трето, като служител на Световната банка той публикува по теми за развитието на световната икономика, които интересуват много широк кръг читатели по всички континенти, за разлика от огромното мнозинство български икономисти у нас, които изследват проблемите на българската икономика. Едва ли 0,001% от читателите на икономическа литература по света се интересуват от България. А и възможностите за публикуване на западни езици са силно ограничени. Четвърто, през голямата част от времето му в Световната банка Дянков работи по проекта за „Правене на бизнес” (Doing Business). В основата на този проект е дерегулацията на стопанската дейност в съответствие с доминиращата до 2008 г. неокласическа школа в икономическата теория, чийто основополагащ принцип е „саморегулиращият се пазар” и необходимостта от изгонване на държавата от участие в стопанската дейност. А това се прави чрез дерегулация. Всички писания в съгласие с тази философия имаха лесен достъп навсякъде. Разработките в съответствие с модерната кейнсианска теория бяха пренебрегвани. Дори нобеловият лауреат по икономика от 2001 г. Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман от 2008 г. се оплакват многократно от тази дискриминация. Да не говорим за разработки по марксистката икономическа теория.

По своите икономически убеждения Симеон Дянков е ултра десен икономист. Той е може би по-ортодоксален и от Милтън Фридман и е близък по убеждения до Фридрих фон Хайек от Австрийската школа – един от най-ярките привърженици на свободния пазарен капитализъм, какъвто в реалния живот не съществува. Поради това, макар и млад на години, със старомодните си икономически убеждения Дянков е човек от миналото, тъй като настоящата криза дискредитира окончателно консервативните икономически теории на либералния капитализъм и основаната на тях стопанска политика.

Настоящата глобална криза се случи, защото държавниците и Wall Street не извлякоха поуки от Голямата депресия през 30-те години на миналия век и поредицата от регионални и национални кризи след Втората световна война. Ако светът не се поучи от сегашната криза е възможна нова след 10-15 години. Има среди, които са заинтересовани такива поуки да не бъдат извлечени, а извлечените - отново забравени. Това са учителите на Симеон Дянков по пазарен фундаментализъм. Позовавайки се на своя опит като старши вице-президент и главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц често напомня за обещаваните реформи на световната финансова система в разгара на азиатската криза през 1997-1998 г. и за последвалите мерки от правителството на САЩ, от МВФ, Световната банка и Wall Street, накратко – от Вашингтонския консенсус нищо да не се променя. Защото промяната не беше в техен интерес, тъй като тогавашната криза не засегна силно развитите страни. Това подготви условията за настоящата криза.

Поуките от Голямата депресия и от сегашната криза произлизат от един фундаментален урок: няма пазарна саморегулация и още по-малко – саморегулация на финансовия пазар! Няма „невидима ръка” на пазара! Адам Смит на когото се приписва авторството на „невидимата ръка”, никога не е вярвал във всемогъществото на пазара и в своя публикация сочи 28 направления, където е необходима корегираща намеса на държавата. Защото всяко сериозно смущение в доверието дори само по психологически причини, може да срине финансовите пазари с произтичащите верижни последствия. Престъпление пред човечеството е неговата съдба да се оставя в ръцете на Wall Street и на въображаемия саморегулиращ се пазарен механизъм. За противодействие на този дефект на пазара е необходимо компетентно и премерено участие на държавата в управлението на икономиката, държащо сметка за фундаменталните закони на пазарното стопанство. Нужна е умна, а не силова държава.

Менторите на Симеон Дянков на времето поставиха в устата на Президента Рейгън мисълта че „държавата не може да решава проблеми, понеже самата тя е проблем”. А през есента на 2008 и през 2009 г. същите тези хора се молеха държавата да ги спасява със стотици милиарди долари от бюджета, въпреки съпротивата на данъкоплатците. В дейността си като служител на Световната банка Симеон Дянков е бил активен проводник на ултра дясната теория за изгонване на държавата от участие в управлението на икономиката и предоставянето на всички решения на пазарния автоматизъм. В челото на неговите класации по „правене на бизнес” са най-либерализираните икономики с диктаторски режими.

Според методиката, изработена наверно с негово участие, оценката се прави по 10 показателя, като обединяващият признак е дерегулацията. Най-добрите 10 страни реформатори през 2008-2009 г. по нисходящ ред са: Руанда, Киргизия, Македония, Беларус, Обединени Арабски Емирати, Молдова, Колумбия, Таджикистан, Египет и Либерия. Похвалените страни в последния годишен доклад, които се реформират (т.е. дерегулират) трайно са: Грузия, Колумбия, Мавриций и Руанда. Препоръчват ни да се учим от тези страни, повечето от които са с реакционни политически режими. Настоящата криза ни показа до къде достига светът с такава дерегулация.

Дянков споделя теорията на Шумпетер за „деструктивното съзидание” и на Андрю Мелън, финансов министър на президента Хувър през 1929 и следващите кризисни години, който е известен с фразата „разрушавай, разрушавай, разрушавай”. Той настоявал за масово пожертване на производствени, финансови и други стопански субекти и разчистване на икономическия терен само за най-жизнеспособните по правилата на джунглата за естествения подбор. В съвременната западна икономическа теория масово се отрича този „Дарвинистки подход” при решаване съдбата на участниците в стопанската дейност. Идеалът на Дянков е да руши със силови шокови методи създаденото до сега в България и на негово място да изгражда своя въображаем свят на идеалния всемогъщ пазар, какъвто няма никъде по света. Намерението му да разруши БАН или шоковото закриване на общински болници без подготовка е пример за прилагане на метода на Андрю Мелън на българска почва 80 години по-късно.

Пазарът е едно от най-великите изобретения в човешката история. Но той не е безупречен. Затова пазарът и държавата трябва да се допълват взаимно, а не да се противопоставят! Изолирането на държавата от управлението на икономиката чрез безкрайна дерегулация води до кризи като Голямата депресия през миналия век и настоящата глобална криза. Продължаването на политиката на пазарен фундаментализъм ще доведе света до още по-дълбока икономическа и социална криза през следващите години и десетилетия. Но също така погрешно е и обратното – изолирането на пазара и заместването му с командно-административните механизми на тоталитарната държава. Това води до гигантски провали, какъвто беше сривът на Съветския съюз и на световната социалистическа система. Съвременниците трябва да се поучат от тези жестоки факти и да търсят рационални решения на парещите глобални проблеми. Фанатични догматици като Дянков не са способни да извличат такива поуки.

Това което става в Китай през последните 30 години ни подсказва посоката за верните решения. И то не със заклинания, а с резултатите от забележителното му икономическо развитие при много сложни вътрешни и външни условия и в такава огромна държава. Тези резултати не могат да се обяснят със случайно стечение на обстоятелствата, както се опитват да ни внушават пазарните фундаменталисти. Две съседни велики държави – Съветският съюз и Китай преди 30 години бяха на близки изходни позиции за модерно икономическо развитие. Съветският съюз беше дори в по-благоприятни стартови позиции. Те се различаваха главно по моделите на своето социално-икономическо развитие, особено през последните 20 години.

Русия по времето на президента Елцин започна реформите, препоръчани от външни емисари - пазарни фундаменталисти от САЩ. Руското правителство проведе престъпна шокова приватизация, срещу която тогава остро е възразявал Джоузеф Стиглиц. По характера на постсоциалистическите реформи в Русия и Източна Европа преди 15-20 години е имало гореща дискусия между Милтън Фридман и Стиглиц. Няколко години преди смъртта си Фридман признава, че на времето Стиглиц е бил прав и съжалява, че я е препоръчвал. Фридман признава, че „руската прайватайзейшън се е превърнала в грабитайзейшън”, по английската дума grabitization – разграбване. Русия доведе икономиката си до разорение, народа си до тотална бедност и пълно разграждане на държавността. Президентът Путин спря този разрушителен процес и западните консерватори веднага го нарекоха диктатор. Защото им попречи да довършат работата си.

Китай пое по свой собствен път - пътя на постепенните, добре обмислени по мащаби, съдържание, съобразеност с местните условия, последователност и дозировка пазарни реформи, съчетани със запазване на конкуриращи се равнопоставени пред закона различни форми на собственост, регулираща роля на държавата, строго преследване на престъпността и корупцията и социална защита на най-нуждаещите се.

Сега виждаме резултатите. Съветският съюз изчезна и неговият приемник Русия е второстепенна икономическа сила, въпреки огромните си природни ресурси. Тя разчита главно на износа на горива и суровини и поради това е силно уязвима от колебанията на световните пазари. С такава примитивна икономическа структура Русия няма бъдеще като могъща модерна държава. Китай, макар и далеч по-беден на природни ресурси, се превърна във фабрика на света. Китайската икономика избегна рецесията, въпреки тесните си търговски и финансови връзки със САЩ и Европа. През кризисната 2009 г. постигна растеж на БВП с 8,7%, а за 2010 г. се очаква прираст от 9,5%. И ако сега се отчита слабо оживление на световната икономика, то се дължи главно на високия растеж в Китай. Всички видни световни икономисти и държавници признават, че Китай сега е влекач на световната икономика и се молят това да продължи и през следващите години.

Китай даде много важен урок на света: – и в нормални и в кризисни години най-добре работи конструктивната формула „пазар и държава”, а не деструктивната „пазар или държава”. Масираната дерегулация за която Дянков работи усърдно от години е елемент на втората формула. От силно изостанала и бедна страна преди 30 години, Китай изпревари Германия през 2007 г. и се превърна в трета по мащаби икономика в света. Очаква се през 2011-2012 г. да изпревари Япония и да стане втора световна икономическа сила. Най известни икономисти и прогнозисти сега разсъждават кога Китай ще изпревари и САЩ по обем на производството – след 25 или 30 години. Какво по-убедително доказателство за ефикасността на този модел за функциониране на икономиката!

Симеон Дянков е бил освободен от Световната банка и дойде да се упражнява по ултра дясна икономическа политика върху крехкото тяло на българската икономика и върху нервите на пословично търпеливия ни народ. Нищо добро не ни чака докато този човек е на кормилото на икономическата политика!

Дава ли си обаче сметка Бойко Борисов че има само един човек, който може да го провали с авантюристичните си действия! Той се казва Симеон Дянков.

 

Съкратен вариант е публикуван в ДУМА
на 2 февруари
2010 г.

Обратно в списъка на публикациите