Ускореното приемане на България в еврозоната през последните месеци се превърна във фокус на икономическата политика. Това налага хладнокръвен анализ на този важен проблем, за да се предпазим от емоционални очаквания и горчиви разочарования.

Следкризисната икономика на България ще се развива трудно в условията на трайно фиксиран валутен курс на лева. Привържениците на валутния борд се надяват на бързо приемане в еврозоната като безболезнен начин за излизане от борда. Промяна на курса не е желателна по време на кризата. Ако присъединяването ни към еврозоната стане след 6-7 или повече години, което е почти сигурно, промените във валутнокурсовия режим след кризата са неизбежни.

А защо присъединяването към еврозоната може да се забави?

Кризата в еврозоната се изостри. Най-тежко е положението в Гърция. Правителствените ръководители и финансовите министри на страните от еврозоната и от ЕС няколко пъти обсъдиха положението в Гърция. Засили се и спекулативният външен натиск върху Гърция, за който предупредиха напоследък Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман. Рязко спадна курсът на еврото.

След завръщането си от заседанието на Европейския съвет на 11 февруари, Бойко Борисов призна че нямаме шансове за �чакалнята� през тази година и че няма вероятност да ни приемат в еврозоната поне през следващите 2-3 години. Той съобщи, че Дянков продължавал да настоява �да влезем там, за да стабилизираме еврозоната�. Този човек си въобразява, че е месия � спасител на Европа! На коя ли земя живее той!

Страните от еврозоната няма да се решат към собствената си нестабилност да прибавят допълнителна през следващите години с приемане на ненадеждни кандидати като нас. Те ще се нуждаят от няколко години, за да излязат от кризата. След това ще им трябват още няколко нормални следкризисни години за собствено стабилизиране. И едва тогава може да се замислят за нови членове. Към това следва да се прибавят и все по-настойчивите призиви в еврозоната за затягане на критериите и дори за въвеждане на допълнителни изисквания за нови членове. Има и гласове за разпускане на еврозоната, в което не ми се иска да вярвам. В тази обстановка Полша си поставя като цел 2015 г. България няма шансове преди 2017-2018 г.

Второ. От формалните критерии за присъединяване България не изпълняваше преди кризата само този за ниска инфлация. През 2008 г. инфлацията у нас беше 12%, при 3,3% в еврозоната. Сериозна, макар и неформална пречка беше и големият дефицит по текущата ни сметка (25% от БВП, при 1,1% в еврозоната) и големият ни брутен външен дълг (108,4% от БВП), от който 35,5% краткосрочен. Известно е, че по време на криза инфлацията спада и дори възниква опасност от дефлация. Намаляват и дефицитите в текущата сметка. Така стана и у нас, но това не е заслуга на правителствената политика.

Нашите лихвени равнища сега са доста по-високи от тези в еврозоната. Не отговаряме и по показателя инфлация за 2009 г. В еврозоната тя е 0,3%, а у нас 2,5%. В страните от еврозоната настояват и балансът по текущата сметка да се превърне във формален критерий. Симеон Дянков се надява, че при сегашната ниска кризисна инфлация и намален дефицит в текущата сметка ръководството на ЕЦБ ще приеме, че покриваме критериите за допускане в изпитателната �чакалня� на еврозоната през 2010 г.

И дали авторите на критериите от Маастрихт не поставят по-слабо развитите страни кандидати пред нерешима задача! Дали тежестта на инфлацията като критерий за членство не следва да се намали, за да се отстрани несъвместимостта между двете национални цели на кандидатите! Защото не е възможно съжителство на висок растеж и ниска инфлация.

Да вземем друг проблем. Кандидатите за еврозоната са по-слабо развити и с по-ниско средно равнище на цените в сравнение със страните членки. По най-нови данни на Евростат средното равнище на цените в България през 2008 г. е било 48,3% от средното в еврозоната. В Румъния то е било 58,6%, в Литва 62,1%, в Унгария � 65,5%, в Полша � 66,4%, в Латвия 69,8%, в Чехия � 70,0% и в Естония 75,0%. Като членки на ЕС те се включват в процеса на икономическо и социално сближаване, в това число и на средните ценови нива. Това е закономерност за всяка интеграционна общност, която никой не може да отмени. Цените в страните кандидати ще растат по-бързо от цените в страните членки и спазването на условието за ниска инфлация ще бъде много трудно, на границата на невъзможното.

Цените в България ще растат по-бързо, отколкото в другите страни кандидати. И още по-бързо в сравнение със страните членки. При равни други условия България най-трудно ще постигне изискваната ниска инфлация, понеже е най-изостанала и трябва да догонва най-много. Да се откаже от процеса на икономическо сближаване е невъзможно, а присъединяването към еврозоната е желателно. Двете цели взаимно се изключват. Коя да бъде предпочетена? Възможно ли е съчетание между тях? Този въпрос също няма лесен отговор.

Със стопанското оживление в световен мащаб през следващите години ще поскъпват енергоносителите. Очаква се повишение на дефицита по текущата сметка, понеже вносът ще расте по-бързо от износа. Трайно фиксираният валутен курс у нас и обезценяването на валутите в някои съседни страни ще затрудняват допълнително износа ни и ще улесняват вноса. Нашата икономика едва ли ще е готова скоро по тези показатели.

Трето. В интервю за в. Либр Белжик на 13 декември 2009 г. комисарът по разширяването Оли Рен заяви, че България и Румъния не са били готови за ЕС на 1 януари 2007 г., но са приети, понеже предварително били определени срокове за приемането им. Той препоръча да не се определят предварителни срокове за приемане на нови членове и да се прилагат по-строги критерии за членство в ЕС. Известно е, че заедно с Румъния сме най-проблемните страни в Общността. В ЕЦБ и ЕК сигурно ще се вслушат в тези препоръки.

И накрая още нещо. У нас се култивира фалшива представа, че в еврозоната всичко е наред и тя решава всички проблеми. Това не е вярно! Макар че аз съм за присъединяване, напомням че сондажите на Евробарометър за общественото мнение в страните кандидати показват намаляваща подкрепа за еврозоната. Дори и по време на кризата, когато се очакваше обратното. Това едва ли е случайно! Членството в еврозоната не издържа изпитанията на кризата. Защото това членство решава някои проблеми, но създава нови.