Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
Адам Смит за ролята на пазара и държавата в икономиката
В статия преди няколко дни Евгени Дайнов писа: Оня ден акад. Иван Ангелов (БАН-икономист) публикува статия, според която Адам Смит бил за 28 вида намеса на държавата в икономиката. Ние пък, след четене на The Wealth of Nations си мислехме, че Смит пръв предлага държавата хич никак да не се меси в пазара, а да остави всичко на невидимата ръка...
Това е сериозно обвинение към мен за неверно представяне на възгледите на Адам Смит за пазара и държавата. То
обаче не е вярно! Доказвам го с позовавания на видни чуждестранни автори за Адам Смит. Добре е нашата общественост да знае истината за Смит, след като беше заблуждавана много години от идеологическите приятели на Евгени Дайнов.Н
обеловият лауреат по икономика от 1998 г. и професор по икономика и философия в Харвардския университет Амартия Сен прави интересна връзка между схващанията на Адам Смит за капитализма и пазара и настоящата криза. Той писа преди година във Файнаншъл Таймс: Сегашната криза ще отмине, но въпросите относно бъдещите икономически системи ще останат. Наистина ли е необходим нов капитализъм, носещ капиталистически флаг или немонолитна икономическа система, която използва различни прагматично избрани институции и ценности, които можем да защитаваме с убеденост? Трябва ли да търсим нов капитализъм или нов свят, който да не притежава непременно капиталистическа форма? Това е въпрос пред който сме изправени сега, но е и въпрос, който основателят на съвременната икономическа теория Адам Смит поставя в 18-ти век, когато представя своя пионерен анализ за функционирането на пазарната икономика.Смит никога не е използвал думата капитализъм, а и ще бъде много трудно да се издълбае от неговите трудове някаква теория за удовлетвореност от пазарната система или нуждата да се приеме доминацията на капитала. Той пише за важността на по-широките ценности за избора на поведение и на институциите в Богатството на нациите. В своята първа книга Теория на моралните сантименти, публикувана преди 250 години Смит изследва важната роля на ценностите, които не са свързани с печалба. Като подчертава значението на благоразумието, той сочи човечността
, правосъдието, щедростта, службата на обществени интереси като най-важни ценности.Какво точно е капитализмът?
(подчертаното от мен И.А.) Стандартната дефиниция се основава на пазари за икономически сделки като необходима черта на капиталистическата икономика. Подобно на това, зависимостта от мотива за печалба и на частната собственост, се считат като най-важни черти на капитализма. Ако е така дали съществуващите сега икономически системи по света са наистина капиталистически? Всички сегашни най-развити страни са зависели за известно време от сделки извън пазара, като помощи за безработни, публични пенсии и други черти на социалното осигуряване, публични училища за образование, здравеопазване. Ефективното функциониране на известните като капиталистически системи във времена на най-големи техни постижения се дължеше на комбинация от институции, които са далеч извън уповаването на максимизираща печалбата пазарна икономика.Често се пренебрегва че Смит не е смятал чистия пазарен механизъм като непрекъснато отлично функциониращ
, нито е смятал, че мотивът за печалбата е всичко на което трябва да се разчита. Може би най-голямата грешка произлиза от ограничената дискусия защо хората търсят търговията като изчерпателен анализ на всички поведенчески норми и институции, които той е смятал за необходими за нормално функциониране на пазарното стопанство... Обаче икономиката има нужда и от други ценности и ангажименти като взаимно доверие и убеденост, за да работи ефективно...Нуждата от надзор и регулация нарастна силно през последните години (подчертаното от мен И.А.)
. И стана така, че надзорната роля на правителството в Америка беше рязко ограничена от убедеността в саморегулиращата способност на пазарната икономика. Точно когато нуждата от държавен надзор и регулация нарастна, наличието на такъв надзор беше силно ограничено...През тези години се появи и спекулация по това, което Смит е казвал за много хора в тяхното стремително търсене на печалба. Той нарича тези създатели на пазарен риск в стремежа им към печалба прахосници и шарлатани, което е много сполучливо описание на предприемачите в рисковите ипотеки. Имплицитната сляпа вяра в мъдростта на саморегулиращата се пазарна икономика, на която се дължи отмяната на регулациите в Америка беше склонна да пренебрегва прахосниците и шарлатаните по начин, който би шокирал пионерния изразител на рационалността на пазарната икономика.
Независимо от всичко, което Смит е направил за обясняване и защита на пионерната роля на пазара, той е бил дълбоко загрижен за наличността на бедност, неграмотност, относително обезправяване, независимо от нормално функциониращата пазарна икономика. Той е изисквал институционално и мотивационно разнообразие, а не монолитни пазари и единствена доминация на мотива за печалба (подчертаното от мен И.А.). Смит беше не само защитник на ролята на държавата във вършенето на неща, които пазарът не може да прави, като универсално образование, помощи за бедните и т.н. Той настояваше за институционален избор в съответствие със съществуващите проблеми, вместо закотвяне на една институция към някаква фиксирана формула, като например, предоставяне на всичко на пазара.
Днешните икономически трудности, според мен, не налагат някакъв нов капитализъм, а по-широко разбиране на старите идеи относно възможностите и ограниченията на пазарната икономика (подчертаното от мен И.А.). Необходимо е преди всичко хладнокръвно разбиране как работят различите институции, как разнообразието от организации от пазара до държавните институции могат съвместно да допринасят за един по-добър свят.
(Amartya Sen, Adam Smiths Market Never Stood Alone. Comment. Financial Times, 11 March 2009.)Тази криза е повратна точка не само за стопанската практика, но и за икономическата теория. Адам Смит, бащата на модерните икономисти, твърдеше, че в отделни случаи преследването на собствения интерес (правене на печалба от конкурентни фирми), ръководени като че ли от невидима ръка, води към общо благоденствие. В продължение на десетилетия същността на учението на А. Смит се представяше свръх опростено едва ли не с две фрази: за невидимата ръка и за държавата като нощен пазач. Но вече четвърт век виждаме, че такива заключения не се потвърждават при неперфектна конкуренция а всички пазари, специално финансовите, се характеризират с несъвършена информация. Причината, невидимата ръка да изглежда като невидима е в това, че тя не съществува. Преследването на собствения интерес от американските гиганти Енрон и Уърлдком преди десетина години не доведе до благоденствие за обществото, а до болезнена криза; а преследването на същия интерес от тези във финансовата индустрия докара американската, а и световната икономика през последните години до ръба на пропастта. Много години ни втълпяваха, че това което е добро за Дженерал Моторс е добро и за света. Оказа се, че съвсем не е така.
Други сериозни изследватели на Адам Смит също дават пълна представа за него като икономист. Гавин Кенеди пише: В широките среди се смята, че Адам Смит е бил за либерална пазарна икономика, без намеса на държавата, без държавни интервенции и т.н.. Той прави справка в книгата Adam Smith:
A Moral Philosopher and His Political Economy", Palgrave Macmillan, 2008, pp. 247-248 и установява 28 конкретни препоръки на Смит за намеса на държавата в стопанската дейност. (Gavin Kennedy, Adam Smith on State Expenditures and Interventions. Economists View, 22 January 2009.) Той се позовава и на Якоб Винер, който заключил без изненада, че Адам Смит не е доктринер и адвокат на laissez Faire". (Jacob Viner, Adam Smith and Laissez-faire. In "Adam Smith, 1776-1928: Lectures to Commemorate the Sesquicentennial of the Publication of Wealth of Nations", p. 53, August, M. Kelly, 1928.)Препоръчвам на читателите да сравнят тези редове за възгледите на Адам Смит от тримата световно известни учени с писаното от самозвания професор Евгени Дайнов и да си направят изводи за морала на този човек.
Аз направих своя извод: много се съмнявам дали Евгени Дайнов е чел капиталния труд на Адам Смит Богатството на нациите! Ако пък случайно е прочел няколко страници нищо не е разбрал. Познавам този капитален труд на Адам Смит и твърдя, че цитираните тук учени отразяват точно възгледите на великия икономист.
Макар че капиталният труд Богатството на нациите е публикуван за първи път в 1776 г., той звучи съвременно и сега. Защото още тогава Адам Смит е оценил, че за нормално икономическо и социално развитие е необходимо съчетаване на механизмите на пазара и на държавата. Нарушаването на този фундаментален принцип и натрапването в продължение на много десетилетия на лъжата за невидимата ръка, за ограничената роля на държавата само като нощен пазач и за саморегулиращите се способности на пазара уж като доказани още от Смит, доведоха света до много кризи през последните векове, в това число и сегашната глобална криза.
Спорът ми със специалиста по всичко Евгени Дайнов (който той започна) не е схоластичен теоретичен спор, а един от най-актуалните проблеми на нашето време. Защото лъжите на пазарните фундаменталисти за така наречената невидима ръка на пазара и за саморегулиращите способности на пазара, приписвани на Адам Смит и прилагани в стопанската практика в продължение на десетилетия, са една от главните причини за икономическите кризи. Същите лъжи са един от основните аргументи за разрушителната икономическа политика в България през последните 20 години. Сега изпитваме тази политика на свой гръб с настоящия финансов министър.
Освен това, цитираният по-горе Нобелов лауреат Амартиа Сен има оригинални оценки и разсъждения за сегашния капитализъм и за неговото бъдеще. Настоящата глобална криза постави отново на дневен ред въпроса Нов капитализъм или нов свят. На тази тема в-к Файнаншъл Таймс организира на своите страници интересна дискусия от началото на януари до края на март 2009 г., а под патронажа на президента на Франция Саркози, Федералния канцлер на Германия г-жа Меркел и бившия премиер на Великобритания Блеър беше проведена интересна дискусия в Париж през януари 2009 г.
Развенчаването на неверните представи за учението на Адам Смит е много важно сега, за да се разбере, че формулата за успешно икономическо и социално развитие се нарича пазар и държава, а не само пазар, както се опитват да ни натрапват хора като Евгени Дайнов.
Публикувана във в. ДУМА
на 5 март 2010 г.