Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Излизане от кризата през 2010 г. не е възможно

Настоящата световна криза се дължи на недостатъчно общо търсене. Така е и у нас. Общото търсене се състои от външно и вътрешно търсене. Източниците на растежа са показани на фиг. 1.

Фиг. 1. Влияние на рецесията върху БВП

 

Пояснение: негативното влияние на рецесията върху БВП и неговите съставки е показано на фигурата със сивите петна. Това е намаленото търсене.

Трудността за прогнозиране на външното търсене се дължи на ненадеждността на прогнозите за страните към които насочваме основната част от нашия износ. За 2008 г. те са били: Гърция 9,92%, Германия 9,10%, Италия 8,37%, Румъния 7,25%, Белгия 5,90%, Сърбия 4,36% и т.н. Около 60% от общия ни износ е бил за страните от ЕС.

Да не говорим за хаоса в Гърция, където се очаква значителен спад на БВП през тази година, за Германия се очаква растеж с 1,2%, за Румъния - с 0,5%, за Италия с 0,7%, за Белгия с 0,6% и т.н. При такъв хилав растеж и дори спад в основните ни търговски партньори не можем да очакваме сериозни поръчки за внос на наши стоки. Не виждам външно търсене, което да изтегли нашата икономика.

Вътрешното търсене може да бъде двигател на растежа ако то самото расте през 2010 г. Това обаче няма да стане поради силно рестриктивната икономическа политика на Симеон Дянков, която потиска търсенето:

Първо, пенсиите на 2,3 млн. души и заплатите в бюджетния сектор на около 400 хил. души са замразени в номинално изражение и ще намаляват в реално измерение поради очакваната инфлация по голямата кошница на НСИ 2,5%. Както предупреждавах още през есента на 2009 г., увеличения на пенсии и заплати в средата на 2010 г. няма да има, въпреки обещанията на правителството, защото не се очаква стопанско оживление! Инфлацията в малката кошница ще е още по-висока, понеже в нея теглата на цените на регулираните от държавата стоки (електрическа и топлинна енергия, природен газ, вода, транспортни, телефонни и други услуги) са по-големи, а повишението на техните цени предстои и ще ерозира още по-силно реалните доходи. Доходите ще намаляват и поради продължаващото увеличение на безработицата, орязани социални помощи, намалени компенсации на здравната каса за цените на много важни лекарства за нелечими болести, намаление на трансферите на наши работници в чужбина, несигурна конюнктура за международния автомобилен транспорт и туризма и т.н. Всичко това ще ограничава платежоспособността на населението и ще потиска търсенето. То се потвърждава и от мисията на МВФ.

Второ, намаляват бюджетните субсидии през 2010 г. в почти всички сектори: здравеопазване, образование, наука, социални програми, субсидии за общините; неизплащане и/или забавено изплащане на стотици милиони лева задължения към фирмите по изпълнени държавни поръчки, забавено връщане на ДДС също за стотици милиони лева, незаконно еднократно отнемане на средства от фирмите, забавено изплащане на социални помощи, на бюджетни средства за болници и домашни лекари и т.н. Това означава намаление на държавното и на частното (домакинското) платежоспособно търсене. То също се потвърждава от мисията на МВФ.

Трето, замразени бяха голяма част от инвестиционните обекти на общините. Продължава ниското усвояване на еврофондовете, които са много важни за нас. През 2009 г. бяха усвоени едва 1,3% от средствата по оперативните програми. За 2010 г. специалистите очакват 5-7% усвояване. Рязък обрат в усвояването на еврофондовете не се очаква поради много причини. Не се очаква увеличение на преките чуждестранни инвестиции, а и тяхната структура е крайно неблагоприятна за България. Тя не създава здравословен растеж. (За повече подробности виж статията Истината за чуждестранните инвестиции в България, публикация № 131 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm)

При липса на търсене производството се прекратява, дори при нулеви данъци и осигурителни вноски. Исканията на някои политици и придворни либерални икономисти за нови намаления за осигурителните вноски на бизнеса нямат никакво основание. (За повече подробности виж публикация №124 в моя сайт в интернет.) Като поклонник на консервативната неокласическа теория и на почти забравената още по-консервативна австрийска школа, Симеон Дянков всеки ден ни говори за край на кризата, за отлепване от дъното през март 2010 г., за начало на стопанско оживление от април-май 2010 г. без да доказва от къде ще дойде то. А и няма как да го докаже. Единственият начин е да се осигури растеж чрез фалшификация на статистическите данни. Не е изключено Дянков да прибегне и до такъв вариант. Той продължава да се надява на измислената невидима ръка, на която и Адам Смит не е разчитал. (За повече подробности виж статията Адам Смит за ролята на пазара и държавата в икономиката, публикация № 147 в моя сайт в интернет.)

Критерий за излизане от кризата е съществено, макар и непълно, възстановяване на предкризисното производство, заетост и доходи. Такъв критерий обявява президентът Обама и ръководителите на всички големи икономики. За Симеон Дянков критерий за излизане от кризата е дори минимално (с 0,2-0,3%, което е в границите на статистическата грешка) увеличение на производството. Неговата икономическа философия не се интересува от заетост и доходи. Човекът отсъства от неговата ценностна система.

При правилна вътрешна политика и благоприятна външна среда слабо подобрение може да се очаква през 2011 г. и по-забележимо през 2012-2013 г. Не е изключено излизането от световната криза да е мъчително, бавно и да се проточи с години, както беше при Голямата депресия в САЩ през 30-те години на миналото столетие. Това важи и за България. Ние сме твърде слаби (с около 0,09% от световния БВП), за да определяме времето и темпа за излизане от кризата.

В мои статии през 2008 и 2009 г. предложих подробни антикризисни рецепти за стимулиране на вътрешното търсене с цената на умерен бюджетен дефицит. Те са валидни и сега. Ресурсният ограничител за такова стимулиране чрез съответни мерки е бюджетен дефицит до 3% от БВП, който да се финансира от фискалния резерв. Това би осигурило около 2 млрд. лв. допълнителни средства. При нужда могат да се емитират и държавни ценни книжа за 0,5-1,0 млрд. лева. За повече подробности виж моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации №№ 121,122,126. Вторият източник на безвъздмездни финансови ресурси са еврофондовете, които да се използват главно за изграждане на инфраструктурни обекти. Техният размер зависи от умението ни да ги усвояваме.

Поведението на стопанската дейност в кризисна ситуация може да се представи графично (виж фиг. 2):

Фиг. 2. Либерална и кейнсианска крива на рецесията

Голямата пунктирна крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при пасивна (либерална) антициклична политика. Това е кривата на Симеон Дянков. При такава политика има много по-дълбоко пропадане на производството (с 8-9 млрд. лв.), на заетостта (с 80-100 хил. души) и на доходите, настъпва рецесия, а при по-тежки случаи и депресия. Освен това, продължителността на рецесията е по-голяма 2-3-4 и повече години и кризата е U-образна, W-образна и дори L-образна. Възстановяването в този случай е по-продължително и мъчително. Цената на кризата за обществото е огромна. Много хора ще напуснат преждевременно този свят. Това ще тежи на съвестта на Дянков.

Малката непрекъсната крива показва в най-общ вид измененията в производството, заетостта и доходите при активна (модерна кейнсианска) антициклична политика с инструментите на бюджетната и паричната политика. В резултат на това пропадането в производството, заетостта и доходите е по-малко. Макар и по-скромен, растежът се запазва, а ако има спад, той е по-малък. Продължителността на намалената стопанска активност е по-кратка. В резултат на това, общите размери на загубеното производство, заетост и доходи (определени с пространството вътре в непрекъснатата крива) са по-малки.

Със Закона за бюджета през 2010 г. у нас е предвиден нулев дефицит. В Конвергентната програма (2009-2012 г.) на правителството се допуска дефицит 0,7%. Последната мисия на МВФ прогнозира дефицит от 1,8%. Дянков веднага го прие като спасителна за него сламка да излезе от конфузното положение. Сега той ще ни казва, че е бил възможен и балансиран бюджет, но е решил да приеме препоръката на МВФ.

В тази връзка станахме свидетели и на странни изблици на десен догматизъм. Дянков до скоро твърдеше, че бюджет с умерен дефицит бил трудно управляем. Това не е вярно. Бюджет с 3% дефицит е също толкова лесно или трудно управляем, както балансираният бюджет. Продължават да ни плашат, че допускането на макар и малък дефицит ще ни докара до положението на Гърция. Това са приказки за наивници. Нужно ли е да се обяснява, че препоръчваният от мен 3% бюджетен дефицит е 4,2 пъти по-малък от гръцкия дефицит (12,7%), равен е на допускания за еврозоната и е два пъти по-нисък от средния (6,9%) в ЕС през 2009 г. Наши пазарни фундаменталисти до вчера ни плашеха, че при валутен борд е изключено да има бюджетен дефицит. А известно е, че в трите балтийски държави, които те до скоро хвалеха, и чиито режими на валутен борд са по-стари от нашия, през 2008, 2009 и 2010 г. има бюджетни дефицити (стигащи до 9,8%) и с тях не се е случило нищо фатално.

И ако сме свикнали управниците да ни облъчват с напудрени оценки и прогнози, буди недоумение заглавието на първа страница на един столичен вестник от 2 март 2010 г. МВФ залита към фискален джихад. Представете си, прогнозата на МВФ за 1,8% бюджетен дефицит през 2010 г. се нарича фискална свещена война срещу българския народ, при разрешен от ЕС 3%. И това е само прогноза, от която не произтичат никакви задължения за България, понеже сега ние не разчитаме на финансова подкрепа от МВФ. Какво ли ще каже този журналист за бюджетния дефицит на ЕС през 2009 г. от 6,9% и очаквания 7,5% за 2010 г. Доживяхме в България да има хора, които обвиняват консервативния МВФ в бюджетна разпуснатост. Джоузеф Стиглиц наскоро нарече противниците на всякакъв бюджетен дефицит по време на криза ястреби на дефицита.

Дават ли си сметка тези хора, че през есента на 2008 г. световните лидери бяха изправени пред две злини: глобална катастрофа или бюджетни дефицити. И те правилно избраха по-малкото зло бюджетните дефицити. Тези лидери се оказаха по-прозорливи от нашите пазарни фундаменталисти.

Публикувана във в. ДУМА
на 12 март 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците