Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

С прокризисна политика не се излиза от кризата

Казват че правителството готви антикризисни мерки. Това е добре, защото до сега то няма ефективна антикризисна програма. Между мерките се предвиждала ускорена приватизация чрез фондовата борса и увеличение на здравно-осигурителната вноска с два процентни пункта.

И двете мерки са неуместни. Първата, защото сега не е време за продажба на активи. Под никаква форма! Умните хора сега купуват активи, а не ги продават. Това ми прилича на призива към Гърция да продава острови в Егейско море. Втората, защото по време на криза не се увеличават данъци, а се намаляват ако са високи. Освен това, казват че Здравната каса има резерв от 800 млн. лв. Сега е моментът да се използва част от резерва.

Лекуването на всяка болест започва с поставяне на диагноза. Така е и в икономиката. През последните 7-8 месеца се убедихме, че поради погрешна диагноза на българската криза се прилага рестриктивна вместо стимулираща политика. Такава политика задълбочава кризата. Доказателство за това е нарастващото потъване на икономиката през четирите поредни тримесечия на 2009 г. Потъваме и сега, а това може да продължи и през следващите тримесечия, особено с растящата безработица.

Най-авторитетните световни икономисти доказаха, че сегашната криза се дължи главно на недостатъчно търсене. Тя се изрази в чувствително спадане на производството, заетостта и доходите, а също и на бюджетните постъпления. И най-вече в срив на доверието, което е от ключово значение. Наивно е кризата да се обяснява само с лесните пари.

През есента на 2008 г. световните държавници бяха изправени пред тежък избор между две злини: Първо, бездействие или ограничени действия на държавата, разчитайки сляпо на самонастройващата се способност на пазара. Такова бездействие криеше опасност от дълбок срив (както каза тогава президентът Буш) в световната икономика, социална и политическа криза в непредвидими размери. Второ, активни действия на държавата чрез наводняване на системата с ликвидност за спасяване на финансовите институции и размразяване на кредитните потоци, а също и масирани помощи за реалния сектор чрез стимулиране на търсенето. Всичко това водеше до увеличение на бюджетните дефицити и на публичната задлъжнялост.

Това бяха двата варианта между които можеше да се избира. Световните лидери избраха втория вариант, т.е. по-малкото зло. Така беше предотвратена нова световна депресия, беше овладяно свободното падане на икономиките и най-развитите страни сега са в процес на трудно и бавно стопанско оживление. Всеки, който познава теорията и практиката на икономическите лагове и трудното излизане от миналите големи кризи знае, че възстановяването ще бъде продължително 2-3 и повече години. Консервативните противници на този избор, които са главните виновници за кризата, сега подклаждат истерия относно високите бюджетни дефицити, надявайки се на късата памет на хората - че са забравили за другия катастрофален вариант. Джоузеф Стиглиц наскоро нарече тези консерватори ястреби на дефицита.

Критерият за оживление и необратимо излизане от кризата ще бъде значително възстановяване, макар и не напълно, на предкризисното ниво на производство, заетост и доходи. Прираст на производството или на износа през отделен месец не е гаранция за оживление. Нужни са положителни данни за производството и заетостта за няколко тримесечия, за да се приеме че оживлението е необратимо. Това трябва да разбере и г-н Дянков.

Тези общи заключения за световната криза са валидни и за България. Ние произвеждаме едва 0,09% от световния БВП и не можем да сме изключение както в диагнозата за кризата, така и в методите за нейното лекуване. Това обаче не се разбира от хората, които управляват българската икономика. И те продължават да упорстват с рестриктивната си политика.

За да оценим възможностите за растеж трябва да вникнем в съставките на БВП по елементи на крайното използване: вътрешно и външно потребление:

Вътрешно потребление (търсене)

Както е известно, то включва частно, държавно и инвестиционно потребление. Частното (на домакинствата) потребление у нас през 2008 г. беше около 45 млрд. лв. или 67,4% от БВП. Държавното потребление - около 10 млрд. лв., а бруто капиталообразуването - 25,6 млрд. лв. Общото вътрешно потребление превишаваше БВП с 15,2 млрд. лв. България е потребявала много повече, отколкото е произвеждала. И така е от години. Това не може да трае дълго.

Вътрешното търсене като основна съставка на БВП ще е двигател на растежа само ако то расте през 2010 г. Това обаче няма как да стане поради силно рестриктивната икономическа политика:

Първо, пенсиите на 2,3 млн. души и заплатите в бюджетния сектор на около 400 хил. души са замразени и ще намаляват в реално измерение поради очакваната инфлация по голямата кошница 2,5%. А инфлацията по малката кошница ще е по-висока, защото в нея теглата на електрическата и топлинната енергия, на природния газ, на водата, градския транспорт, телефоните са по-високи, а цените им ще растат най-бързо. Обещаните увеличения на пенсии и заплати в средата на 2010 г. няма как да се случат понеже няма стопанско оживление! И аз предупреждавам за това от миналата есен. Доходите ще намаляват и поради продължаващото увеличение на безработицата, орязани социални помощи, намалени компенсации на здравната каса за цените на важни лекарства и т.н. Всичко това ще ограничава платежоспособността на домакинствата и ще потиска търсенето.

Второ, през 2010 г. бюджетните субсидии намаляват в почти всички сектори: здравеопазване, образование, наука, социални програми, субсидии за общините; неизплащане и/или забавено изплащане на стотици милиони лева задължения към фирмите, забавено връщане на ДДС за стотици милиони лева, забавено изплащане на социални помощи, на бюджетни средства за болници и домашни лекари и т.н. Това също ще ограничава държавното и частното (на домакинствата) платежоспособно търсене.

Трето, замразени бяха голяма част от инвестиционните обекти на общините. Продължава ниското усвояване на еврофондовете. През 2009 г. бяха усвоени едва 1,3% от средствата по оперативните програми. За 2010 г. специалистите очакват 5-7% усвояване. Не се очаква увеличение на ПЧИ, а и тяхната досегашна структура не създава здравословен растеж.

Като поклонник на консервативната неокласическа теория, Симеон Дянков постоянно ни говори за отлепване от дъното през март 2010 г., за начало на стопанско оживление от април-май, без да доказва от къде ще дойде то. А и няма как да го докаже. Защото никой няма да произвежда ако липсва търсене.

Докато трае рестриктивната политика не може да има оживление във вътрешното търсене. Учудващо е, че Симеон Дянков не го разбира! Той кара правителството да прави обратното на това, което се прави по света. А по света се стимулира икономиката чрез мека парична (по-ниски лихви по кредитите) и активна бюджетна политика в рамките на умерени бюджетни дефицити. Под умерен дефицит разбирам до 3% от БВП. Това е безопасният таван за дефицит, толериран от ЕС.

Нашите либерали грешат и в избора на антикризисни мерки. Те се оправдават, че не могат да стимулират икономиката както в развитите страни. България наистина не може да прави това, което прави САЩ, но и никой не го изисква. Това, което препоръчвам отдавна е отказ от репресивно рестриктивната политика и прилагане на умерени стимулиращи мерки за най-нуждаещите се сектори в рамките на бюджетен дефицит до 3%. Абсурдно е бедна страна като нашата да се гордее с най-ниския си дефицит в ЕС. А в чужбина ни хвалят от куртоазия и защото не знаят каква цена плащат българите за тази парадност.

Най-спешните антикризисни мерки са:

- Незабавно увеличение на средствата за здравеопазване с 350-400 млн. лв. от деблокиране на резерва на Здравната каса. Повишение на здравноосигурителните вноски с 2% пункта е нежелателно. То е допустимо само ако се окаже, че такъв резерв няма;

- Незабавна инвентаризация на неосигурените около 1 млн. души. Да се отказва безплатна здравна помощ на неосигурени с нормални доходи, а бедните да се осигуряват от държавата;

- Да не се допуска ново намаление на данъци и осигурителни вноски по време на кризата. Нашите корпоративен и подоходен данък са най-ниските в ЕС;

- Увеличение на най-ниските заплати и пенсии, които са под жизнения минимум, за да се помогне за оцеляването на тези хора;

- Увеличение на субсидиите за общините до размера от 2009 г.;

- Възстановяване на задълженията към бизнеса по изпълнени държавни поръчки и на ДДС и акцизите до края на април 2010 г. и отмяна на удръжките от 10%. Никога вече да не се допуска такъв държавен произвол;

- Предоставяне на 400-500 млн. лв. на Българска банка за развитие за нисколихвено кредитиране на малки и средни предприятия;

- Редовно изплащане на средствата по социални програми, бюджетни трансфери към осигурителната система, общините и др.;

- Увеличение на средствата за подпомагане на безработни поне за една година до 60% от заработваното преди това. Осигуряване на средства за преквалификация;

- Предоставяне на нисколихвени заемообразни помощи на безработни семейства без други доходи, които изплащат ипотечни заеми;

- Увеличение на държавните разходи за неотложни обекти (свлачища, водозащитни съоръжения, мостове и др.) с проектна готовност;

- Въвеждане на мобилизационен режим за всички служби, занимаващи се с еврофондове, за да се постигне бързо и рязко подобрение на усвояването им;

- В рамките на международните ни задължения, да се повиши акцизът за внос на луксозни и други стоки за екстравагантно потребление.

Осигуряването на тези мерки да стане с бюджетен дефицит до 3%, финансиран от фискалния резерв, което означава допълнително около 2 млрд. лв. Да се емитират и държавни облигации за 0,5-0,7 млрд. лв., които да се използват за същата цел. Форсирането на по-добро усвояване на еврофондовете може да осигури още поне 0,5 млрд. лв. Така могат да се набавят около 3,0-3,5 млрд. лв. за финансиране на предложените мерки. Изявленията, че 3,0% дефицит ще ни доведе до положението на Гърция са безотговорни приказки, предназначени за наивници. Световната практика е потвърдила, че по време на криза умерен дефицит не само е допустим, но и необходим.

Външно потребление (търсене)

Бързо увеличение на износа не е възможно. Вниманието трябва да се насочи към главните ни партньори по износа. За 2008 г. те са били: Гърция 9,92%, Германия 9,10%, Италия 8,37%, Румъния 7,25%, Белгия 5,90%, Сърбия 4,36% и т.н. Около 60% от общия ни износ е бил за страните от ЕС.

В Гърция се очаква спад на БВП около 4% през 2010 г., в Германия - растеж с 1,2%, в Румъния - с 0,5%, в Италия с 0,7%, в Белгия с 0,6% и т.н. При такава обстановка не можем да очакваме сериозни поръчки за наши стоки.

През 2010 и следващите години центърът на най-бързо икономическо развитие се премества в Азия. Нашият износ през 2008 г. към големите страни в региона е повече от скромен: за Русия 2,71%, за Китай 0,72%, за Индия 0,35%. В тези страни има потенциал за увеличение на нашия износ.

Публикувана във в.
ПАРИ на март 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците