През есента на 2008 г. световните държавници бяха изправени пред тежък избор между две злини: Първо, бездействие или ограничени действия на държавата, разчитайки сляпо на самонастройващата се способност на пазара. Такова бездействие криеше опасност от дълбок срив (както каза тогава президентът Буш) в световната икономика, социална и политическа криза в непредвидими размери. Второ, активни действия на държавата чрез �наводняване� на системата с ликвидност за спасяване на финансовите институции и размразяване на кредитните потоци, а също и масирани помощи за реалния сектор чрез стимулиране на търсенето. То водеше до увеличение на бюджетните дефицити и на публичната задлъжнялост.

Тези общи заключения за световната криза са валидни и за България. Ние произвеждаме едва 0,09% от световния БВП и не можем да сме изключение нито в диагнозата за кризата, нито в методите за нейното лекуване.

Актуализираната прогноза на МВФ от 26 януари 2010 г. повиши очакванията за икономически растеж през 2010 и 2011 г., който е резултат на взетите масирани мерки за стимулиране на икономиката (виж таблицата).

Либералните икономисти, противници на тази антикризисна политика заблуждават неосведомените, че тя се е провалила. Такива оценки правят и членове на нашето правителство. И което е още по-лошо, България е едно от малкото островчета на либералната репресивна рестриктивна политика. На бизнеса не само, че не се помага, а му се пречи. Потиска се вътрешното търсене и в резултат на това намалява производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета.

Приходите в бюджета намаляваха през миналата година в резултат на кризата. Намалението дори се засили от началото на 2010 г. и дефицитът през януари и февруари нараства застрашително. Ако средните месечни общи приходи в консолидираната програма за септември-декември 2009 г. са 2110,0 млн. лв., през януари 2010 г. те са 1749,0 млн. лв. т.е. с 361 млн. лв. по-малко. При данъчните приходи те са съответно 1729,3 млн. лв. и 1559,4 млн. лв., а при неданъчните съответно 380,7 млн.лв. и 189,6 млн.лв.. Спадът на приходите продължава и през февруари. Ако тази тенденция се запази и през следващите месеци, което е много вероятно, положението може да стане тревожно.

Главна причина за нарастващия дефицит не са по-големите разходи в бюджета за 2010 г. в сравнение с 2009 г. В годишно изражение разликата е около 1,2 млрд. лв., т.е. 100 млн. лв месечно, която се дължи главно на плащанията за повишени пенсии през 2009 г. Средните месечни разходи на бюджета за последните четири месеца на 2009 г. са били 2122,7 млн. лв., въпреки изкуственото им потискане чрез отлагане на дължими плащания за 2010 г., с цел да се постигне балансиран бюджет, при 2248,1 млн. лв. през януари 2010 г. Над 200 млн. лв. от тази разлика се дължи на изплатени през януари лихви в повече от нормалното за другите месеци. Следователно, при съпоставими условия бюджетните разходи през януари 2010 г. са равни и дори по-малки от средните за предходните четири месеца. Сигурно има възможности за още икономии в разходите, но не това е най-важното. Главна причина за по-големия бюджетен дефицит не са растящите разходи, а намаляващите приходи.

Бюджетните приходи намаляват поради кризата. В условията на рецесия производството и продажбите са по-малко, вносът също, а това води до намаление на бюджетните приходи. Противодействието на това намаление не е възможно, особено при дълбока рецесия. Възможно е само частично смекчаване на спада на приходите чрез по-гъвкава икономическа политика. Прилаганата в световен мащаб политика на стимулиране на търсенето е пример за такава политика.

Българското правителство обаче прилага свръх рестриктивна икономическа политика, препоръчвана от либералните икономисти, макар че е отхвърлена в най-големите световни икономики, в т.ч. САЩ и ЕС. Тази погрешна политика доведе до рязък обрат в нашата икономика: от границата на прегряване през 2007-2008 г. с висок растеж и висока инфлация, до силното охлаждане на границата на замръзване през последните месеци на 2009 и началото на 2010 г. Темпът на растежа на БВП спадна с 11 процентни пункта. Това е много далече от разумната икономическа политика.

През последните месеци на 2009 г. и първите месеци на 2010 г. балансираният бюджет беше обявен за главна цел на икономическата политика в името на фикс идеята за влизане в �чакалнята� на Еврозоната, за което нямаме никакви шансове сега. Едно от средствата за постигане на такъв баланс беше натискът върху бизнеса чрез забавени плащания на стотици милиони лева за извършени работи по държавни поръчки и други услуги, а също и забавено връщане на ДДС за стотици милиони лева. Бавят се плащанията за доболничните и болничните дейности, ограничават се плащанията за социални помощи и за жизнено важни лекарства, което ги прави недостъпни за хиляди бедни хора.

Упражнява се силен натиск за ограничаване на частното (на домакинствата), държавното и инвестиционното търсене в името на балансирания бюджет. Ако тази политика продължава, спадът на приходите през следващите месеци ще се ускори и ще бъдем изправени пред опасно голям дефицит през втората половина на годината. Но причината за това ще бъде силно ограниченото харчене, а не прекомерното харчене. Защото криза на ограниченото търсене не се лекува със �затягане на коланите�.

Група либерални икономисти на пресконференция на 14 март 2010 г. отново заплашиха хората и препоръчаха на правителството да пристъпи незабавно към нови съкращения на бюджетни разходи, за да се предотвратяло увеличението на дефицита и изпадането ни в положението на Гърция. Тези препоръки са неоснователни, първо, защото превръщат последствията в причина и второ, фалшифицират фактите.

Второ, България има значителен брутен външен дълг � 37,6 млрд евро в края на 2009 г. или 111,1% от БВП. Публичният външен дълг обаче е малък � 4,1 млрд евро или 12,2% от БВП, при толериран от ЕС � 60%. Дефицитът по текущата ни сметка е намален в края на 2009 г. до 8,6% от БВП. Дълговите показатели на нашата страна са несравнимо по-добри от тези на Гърция, за да сме заплашени от подобна на тяхната криза. Надявам се, че либералните икономисти знаят това, но създават истерична обстановка в обществото, за да оправдаят екстремалните си възгледи за свръх рестриктивна икономическа политика по време на кризата, размахвайки безотговорно гръцкото плашило. Това няма нищо общо с истината!

Аз не приемам за моята страна такива бюджетни дефицити. И съветвам колегите либерални икономисти да не заблуждават нашата общественост. Освен това ги питам: какво стана с техните многократни изявления през миналите години, че бюджетен дефицит е недопустим при валутен борд?

Една организация на бизнеса препоръча ускорена приватизация чрез фондовата борса, където ни чакали 3 млрд. евро. Симеон Дянков вече обяви, че тя започва. Правителството ще допусне поредната груба грешка. Сега не е време за продажба на активи. Под никаква форма! Умните хора по време на криза купуват активи, а не ги продават. Това ми прилича на призива към Гърция да продава острови в Егейско море. И понеже ние нямаме острови ни препоръчват да продадем държавните дялове в енергоразпределителните дружества, Булгартабак, Софийската топлофикация, летище София, две пристанища и т.н.