Обратно в списъка на публикаците

1. Възстановяване на преобладаващата част от задълженията на държавата и общините към бизнеса по изпълнени държавни поръчки, ДДС и акцизи до края на май 2010 г., дори с цената на по-големи месечни бюджетни дефицити. Да се изготви график за пълно издължаване до 30 септември 2010 г.;

2. Бързо взаимно разчистване на огромните междуфирмени задължения. Това може да освободи стотици милиони лева на фирмите;

3. Прилагане на ускорена амортизиция за закупено от фирмите оборудване с производствено предназначение през 2010 г.;

4. От 1 юли 2010 г. да се освобождава от корпоративен данък печалбата на фирмите, използвана за изследователска дейност, за структурна и технологична модернизация;

5. Запазване на сегашната бюджетна субсидия за образование, наука и иновации и при възможност � увеличение през втората половина на годината;

6. Увеличение на средствата за здравеопазване с 300-350 млн. лв. от резерва на Здравната каса, който е целеви и не може да се използва за други нужди;

7. Незабавна инвентаризация на неосигурените около 1 млн. души. Да се отказва безплатна здравна помощ на неосигурени с нормални доходи, а бедните да се осигуряват от държавата по установения ред;

8. Стимулиране насочването на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в приоритетни за България дейности и антистимули за ПЧИ в периферни дейности, в съответствие с най-новите препоръки на МВФ;

9. Допълнителни мерки за улесняване започването на собствен бизнес;

10. Заплащане от държавата по 250 лв. месечно на човек за фирми в кризисни затруднения за запазване на най-квалифициран персонал за срок до една година;

11. Предоставяне на 400 млн. лв. на Българска банка за развитие за нисколихвени оборотни и инвестиционни кредити на малки и средни фирми. Разликата до пазарната лихва да се покрива от бюджета;

12. Незабавна мащабна топлинна изолация на обществени и частни сгради. Разходите за частни сгради да се покриват от собствениците и с банкови кредити при облекчени условия, съгласно установения ред;

13. Доколкото присъединяването към �чакалнята� на Еврозоната и към самата Еврозона се затруднява от антикризисните мерки, то да се изостави засега като непосредствена цел на държавната политика, а и шансовете за скорошното ни приемане са нищожни. Постъпките за Еврозоната да се възобновят след кризата;

14. Ускорена продажба на емисии по протокола от Киото;

15. Драстични мерки за подобряване събираемостта на данъците, акцизите и митата. Ожесточаване на санкциите за неплащане. Повишаване ефикасността на данъчната и митническата администрация. Да не се намаляват техните заплати, защото това ще повиши корупционната им уязвимост;

16. Засилване на вътрешноведомствения контрол в държавните и общинските учреждения за предотвратяване на нарушенията от самия корен;

17. Повишаване ролята на бизнес асоциациите за подобряване на ефективността и ограничаване нарушенията на финансовата дисциплина;

18. Облагане с еднократен �данък солидарност� (5-10%) на притежателите на големи недвижими имоти, луксозни лимузини, яхти, самолети и големи депозити към 22 март 2010 г. Народното събрание да приеме специален закон до края на Май 2010 г.;

19. Пропорционалният (плосък) данък върху доходите на физическите лица да се трансформира от 1 юли 2010 г. в умерено прогресивен данък с три ставки (15%, 20% и 25%) и необлагаем минимум от 400 лв. месечно. Не е вярно, че подоходният данък отблъсква чуждите инвеститори. Това може да важи частично само за корпоративния данък;

20. В рамките на международните ни задължения, да се повиши акцизът за внос на луксозни и други стоки за екстравагантно потребление.

21. Повишаване ефикасността на Закона за незаконно придобито имущество (закона Петканов) и разширяване компетенциите на комисията �Кушлев� за ускорено събиране на държавни вземания;

22. Ограничаване на социалната поляризация, която поражда у хората чувство за повсеместна несправедливост, неприязън, отчуждение, враждебност към държавата и нежелание за участие в решаването на нейните проблеми;

23. Обхващане на всички ромски деца в училищата, ако е необходимо и с подходяща принуда. Привличане на възрастното ромско население в краткотрайни (2-3-4 месечни) курсове за квалификация, ако е необходимо с подходяща икономическа принуда. Ромите имат огромен интелектуален потенциал, който трябва да се използва, вместо да се толерира деструктивното им поведение и да се внася работна сила от чужбина;

24. Прекратяване на публичните междуинституционални вражди в правораздавателната система. Бърза и драстична реформа в тази система под прекия надзор на Европейската комисия, защото българските власти не могат или не желаят да я извършат вече 20 години;

25. Ускоряване на делата по несъстоятелност, стопански спорове и други подобни;

26. Да се замразят до края на 2010 г. цените, определяни от ДКЕВР, освен в случаите, когато поскъпват доставните цени от световните пазари (петрол, природен газ, въглища). Да не се допуска въвеждането на �такса мощност�;

27. Съкращаване до края на юли 2010 г. на излишен персонал (10-15 хил. души) в централната и местната администрация. Съкращенията да се направят след установяване на ненужните административни служби, а не с еднакъв за всички процент;

28. Да се прекрати притокът на имигранти извън страните от ЕС, които конкурират нашите работници на пазара на труда. Да не се издават разрешения за работа на такива чужденци, освен за висококвалифицирани специалисти, а фирмите нарушители да се санкционират строго;

29. Увеличение на най-ниските заплати и пенсии, които са под жизнения минимум, за да се помогне за оцеляването на тези хора;

30. Увеличение на бюджетните субсидии за общини в много тежко икономическо и социално положение, особено за неотложни местни обекти (свлачища, водозащитни съоръжения, мостове и др.) с проектна готовност и осигуряващи работни места;

31. Редовно изплащане на средствата по извършени от фирмите работи, възстановяване на ДДС и акцизи, по социални програми, бюджетни трансфери към осигурителната система, за общините и др.;

32. Увеличение на средствата за подпомагане на безработни за една година до 60% от заработваното преди това. Масова кампания за преквалификация на безработни при държавно/частно партньорство;

33. Разширяване на броя и обхвата на ваучерите за храна на работници, а също и на безплатни обяди за бедни възрастни хора;

34. Предоставяне на нисколихвени заемообразни помощи на безработни семейства без други доходи, които изплащат ипотечни заеми и нямат второ жилище;

35. Въвеждане на мобилизационен (дори полувоенен) режим за бързо подобряване на усвояването на еврофондовете;

36. Да се подготвят планове за пенсионна, здравна, образователна, научна, административна, в БДЖ и други реформи, но към тяхното изпълнение да се пристъпи веднага след излизането от кризата. Всяка реформа изисква допълнителни ресурси, каквито сега нямаме, а наслагването на допълнителни шокови напрежения за хората към съществуващото поради кризата може да наруши социалната стабилност в обществото;

37. Да не се приватизират държавни и общински активи под никаква форма до излизане на страната от кризата. Златното правило е, че по време на криза умните хора купуват, а не продават имоти;

38. Всички държавни решения с важни икономически и социални последствия да се вземат след консултации със социалните партньори в рамките на Съвета за тристранно сътрудничество.

Предложените мерки да се подредят приоритетно, като осигуряването им стане с бюджетен дефицит до 3%, финансиран от фискалния резерв, което набавя допълнително 2 млрд. лв. Да се емитират държавни облигации за 1,0 млрд. евро., които да се използват за същата цел. Форсираното по-добро усвояване на еврофондовете може да осигури още поне 0,5-0,7 млрд. лв. Така могат да се набавят около 4,0-4,5 млрд. лв. за финансиране на предложените мерки. (При най-благоприятни условия: продажба на емисии по протокола от Киото, значителни постъпления от �данък солидарност�, подобрена събираемост на данъци и др. тази сума може да достигне 6,0-6,5 млрд. лв.). По-ниско приоритетните мерки, които изискват средства над тази сума и по-висок бюджетен дефицит да не се изпълняват през 2010 г.

Критерият за оживление и необратимо излизане от кризата е значително възстановяване, макар и не напълно, на предкризисното ниво на производство, заетост и доходи. Прираст на производството или на износа през отделен месец и в символични размери не е гаранция за оживление. Да не говорим за �кризисния индекс� или �кредитния рейтинг� на съответни агенции. Нужни са положителни данни за производството и заетостта за няколко тримесечия, за да се приеме че оживлението е необратимо.

Обратно в списъка на публикаците