Обратно в списъка на публикаците

Бях решил да разредя контактите си с вас по електронната поща, защото не ми се иска да ви додявам. Бързо влошаващото се положение в икономиката; заплашващата ни бюджетна криза; шумотевицата около антикризисните мерки; пълната безпомощност на Симеон Дянков да се ориентира в икономическата обстановка и да подготви ефикасна антикризисна програма; развихрянето на нашите пазарни фундаменталисти, които гастролират ежедневно по националните медии и с тяхната активна помощ разпространяват погрешни диагнози и методи за лекуване на кризата, и с това правят лоша услуга на България, ме принудиха да променя решението си.

С идването на Симеон Дянков всичко се преобърна. Вместо да стимулира вътрешното търсене и оживлението на производството той го потиска все повече в името на фикс идеята за балансиран бюджет. Не се изплащат огромни държавни задължения към бизнеса, не им се връща данъчният кредит по ДДС за стотици милиони лева, задълбочава се междуфирмената задлъжнялост, намаляват се държавните инвестиции, ограничават се поголовно държавните разходи в бюджета, замразяват се заплати и пенсии, сега се готвят да повишават ДДС и т.н. Тези мерки са прокризисни, независимо че ги наричат антикризисни.

И всичко това в името на балансирания бюджет и приемането ни в Еврозоната. Още от миналата есен предупреждавах, че членството в Еврозоната е нереалистична цел и че шансовете ни сега са нулеви. Симеон Дянков обаче неумолимо преследваше утопичната си цел, като подчини на нея цялата държавна политика. Вчера, 25 март 2010 Европейският съвет реши, в контекста на сериозната криза в самата Еврозона, да се проведе дълбока реформа в нея, да се наложат по-строги критерии за членство и да не се приемат нови членове докато реформите не завършат и не се възстанови стабилността в зоната, т.е. това, което предвиждах миналата година.

В резултат на репресивно рестриктивната икономическа политика застрашително намаляват приходите в бюджета. България е пред сериозна бюджетна криза. Ако средномесечните приходи на консолидирания бюджет за януари-април 2009 г. бяха 2,28 млрд. лв., за септември-декември 2009 г. са - 2,11 млрд. лв, през януари 2010 г. падат на 1,75 млрд. лв. През февруари са още по-ниски, но в нарушение на собствените си правила Министерството на финансите не публикува данните на своя сайт. Още по-лошо се очертава положението през март, въпреки засекретяването на данните. Разходите на консолидирания бюджет през януари 2010 г. са близки до средномесечните през първите и през последните четири месеца на 2009 г. � около 2,03-2,12 млрд. лева. Не са верни твърденията на либералните икономисти, че държавните разходи са набъбнали опасно! Те заблуждават обществеността, за да оправдаят истеричните си призиви за поголовни съкращения, размахвайки гръцкото плашило.

Въпреки тези факти сега се раздухва истерия, че държавата харчи много и се предприемат драконовски мерки за съкращаване на разходи. На 25 март правителството реши да се намалят с 10% средствата за заплати в бюджетния сектор. Това не е антикризисна, а прокризисна мярка. То ще засегне много болезнено и БАН.

Проблемът на днешна България не е в прекомерно големите бюджетни разходи, а в малките и бързо намаляващи приходи в резултат на световната криза, подсилвана от погрешната рестриктивна политика, която потиска още повече вътрешното потребление, а от там и производството. Разбира се, излишните или неприоритетни разходи трябва да се съкращават, но главното внимание на държавната политика трябва да бъде насочено към смекчаване на последствията от кризата, което ще се изрази в забавяне на спада на производството, заетостта, доходите и бюджетните приходи през тази година, последвано от тяхното стабилизиране през 2011 г., а след това постепенно повишение � през 2012 и следващите години. Това обаче не се прави, понеже Дянков е привърженик на ретроградната неолиберална теория и основаната на нея икономическа политика на безогледните рестрикции.

Криза на ограниченото търсене не се лекува чрез затягане на коланите. Твърдя това не поради мои субективни убеждения, а защото е доказано от световната практика. Почти всички цивилизовани страни (САЩ, ЕС, Япония, Китай, Русия, Индия, Бразилия и другите от Г-20, които произвеждат около 80% от световния БВП) се отказват от нея, но българското правителство упорства с репресивната си рестриктивна политика. Как смятате, дали всички по света грешат, а само нашето правителство намира мъдрите решения? Едва ли!

Някой може да ми възрази, че рестриктивна бюджетна политика провеждат и други страни. Да, но в друга обстановка и с други цели. Те прибягват до такава политика, за да намалят двуцифрените си бюджетни дефицити (10-12% и повече) отначало на 7-8%, след това на 4-5% и след няколко години � под 3% от БВП. А у нас такава политика се провежда в името на балансиран бюджет. От две години повтарям, че 3% дефицит не заплашва финансовата ни стабилност, но никой от управляващите не ми обръщаше внимание. Те под път и над път говореха за балансиран бюджет, за несъвместимост между валутен борд и бюджетен дефицит, което също не е вярно. От две-три седмици всички възприеха препоръчвания от мен таван за дефицита. У нас се провеждаше свръх строга рестриктивна политика до преди месец-два за нулев дефицит, сега за ограничаването му до 3%.

Нашите управници търсят инструментите за стабилизация в погрешна посока � в драконовско ограничаване на разходите, запълване на бюджетните дупки с увеличаване на ДДС (което е типична прокризисна мярка) или в безогледна разпродажба на държавно имущество, което не се прави по време на криза, защото продажните цени са ниски. По време на криза умните хора купуват, а не продават имоти! Стига се до там, че сега искат да продават НДК, Националната телевизия, Българската академия на науките, столичното летище, най-големи ж.п. гари, две пристанища, столичната топлофикация и т.н.

Всичко това ме принуди да подготвя предложение за антикризисни мерки, които миналата неделя, 21 март изпратих на Президента, на Министър-председателя, на Председателя на БАН и на ръководителите на двата големи синдиката. На 24 март моето предложение беше публикувано във в. ДУМА (виж публикация №151 в сайта).

И накрая още веднаж искам да повторя това, което съм заявявал многократно през миналата и тази година: няма лесно и бързо излизане от тази криза. Продължаващите изказвания на Симеон Дянков, че от март 2010 г. �започва отлепването ни от дъното� или че �от април-май 2010 г. започва стопанско оживление у нас", че �в средата на годината ще има актуализация на бюджета и повишение на пенсии и заплати� или че подготвяните сега мерки на правителството (които още не сме виждали) били за �ускорен растеж� и други подобни, са, меко казано несериозни. Така може да говори човек, който няма никакъв усет за нашите реалности. Не си спомням нито една оценка на текущата ситуация или прогноза на Симеон Дянков, която да се е потвърдила!

26 март 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците