Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Антикризисна политика и стратегията Европа 2020

Преди да се набелязват антикризисни мерки трябва да се постави точна диагноза на кризата. Най-изтъкнатите световни икономисти и държавници са единодушни, че сегашната глобална криза се дължи на нарушеното доверие в пазарите и последвалият срив на вътрешното и външното търсене. Той пък повлече спад на производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. Затова насочиха усилията си към стимулиране на търсенето.

Тази диагноза важи и за България. През 2009 г. БВП спадна с 5,0%, индивидуалното потребление със 6,2%, потреблението на домакинствата със 6,4%, колективното потребление с 5,7%, брутното капиталообразуване с 27%. Външното търсене се срина.

Докато САЩ и ЕС вече започват да излизат от кризата, кризисните процеси продължават и сега у нас. Дори се задълбочават. От публикуваните данни за януари 2010 г. се вижда, че промишленото производство намалява с 14,7% спрямо декември 2009 г., преработващата промишленост с 19,5%, строителството с 18,5%, вътрешната търговия на дребно с 25,3%. Износът през октомври 2009 г. е бил 2,37 млрд. лв, през ноември 2,18 млрд. лв., през декември 1,91 млрд. лв. и през януари 2010 г. 1,79 млрд. лв. Средномесечният приток на преки чуждестранни инвестиции през последното тримесечие на 2009 г. е бил 318,4 млн. евро, а през януари 2010 г. 52,9 млн. евро.

Спадът на производството и на вноса причини драматичен срив на приходите в консолидирания бюджет (виж таблицата)

Приходи и разходи на бюджета

(млн. лв.)

Периоди

Общо приходи

Данъчни приходи

Общо разходи

Средномесечно за януари-април 2009 г.

2275

1718

2030

Средномесечно за септември-декември 2009 г.

2110

1729

2123

Януари 2010 г.

1749

1559

2248

Февруари 2010 г.

1349

1046

2248

Източник: Интернет сайт на Министерство на финансите.

Изводът е очевиден - бюджетните приходи намаляват катастрофално, а бюджетните разходи бавно растат. Ключът на решението е в стабилизиране на приходите и на второ място ограничаване на някои разходи. Приходите през февруари 2010 г. са с 926 млн. лв. по-малки от средномесечните приходи в началото на 2009 г. Ако намаляват и през следващите месеци няма да помогнат и най-драстичните ограничения на разходите. България е в тежка бюджетна криза в резултат, първо на влиянието на световната криза и, второ подсилено от репресивната рестриктивна политика на Симеон Дянков. През втората половина на 2009 г. той подчини цялата държавна икономическа политика на постигането на балансиран бюджет, за да направи впечатление на Брюксел и да ни приемат в чакалнята на Еврозоната, вместо да стимулира търсенето и по такъв начин съживяването на стопанската активност у нас. Ако рестриктивната политика продължи чака ни още по-драматична бюджетна криза, която ще изостри икономическата и социалната криза и може да прерастне в политическа криза. Има само едно решение: премиерът да прекрати авантюрата на Дянков да се бори срещу кризата на недостатъчно търсене чрез допълнително потискане на търсенето.

Необходими са незабавни мерки за стимулиране на търсенето, а чрез него за увеличение на производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета, макар че стана вече доста късно. Преобладаващата част от предложените от мен мерки, публикувани в ДУМА на 24 март 2010 г. целят това.

Правителството се оказа неспособно да изготви само ефективна антикризисна програма. То изолира от този процес дори Народното събрание. На 31 март 2010 г. то прие изработените предимно от синдикатите и работодателите компромисни антикризисни мерки и за 5-6 минути Дянков уведоми за тях народните представители, като отказа дори да чуе тяхното мнение. Този пакет съдържа някои полезни мерки, но има и съществени дефекти, за които е отговорно правителството.

- Първо, мерките се приемат с 8 месечно закъснение. Кризата вече е поразила основната тъкан на икономическата ни система и някои деструктивни процеси са трудно обратими. Докато по света стимулираха производството, тук Дянков го потискаше. По равнище на производството в промишлеността и строителството сме се върнали с 10-15 години назад.

- Второ, макар и много на брой (60) приетите мерки не са насочени главно към причините спадът на производството, а към последствията запълване на бюджетния дефицит чрез съкращаване на разходите. Който не лекува причините за болестта не може да се справи с последствията.

- Трето, правителството се увлича в демагогски намаления на разходи за кафе и заплати на висши чиновници, стопански ръководители, лекари, което впечатлява някои хора от морална гледна точка, но не решава бюджетни проблеми. Такава мярка може дори да навреди, защото ще принуди най-квалифицирани специалисти да напуснат.

- Четвърто, очакваните допълнителни приходи от 1,6 млрд. лв. са фиктивни. Някои от тях са противоконсттуционни. Възможни са най-много 400-500 млн. лв. А за целта са нужни промени в 15 закона, чието приемане ще отнеме време.

- Пето, голяма част от мерките са с краткосрочен хоризонт и засягат технически подробности, а не същността на икономическата политика. Повечето от тези мерки са полезна козметика, без да решават назрели и презрели проблеми.

- Шесто, предвижда се запълване на бюджетни дупки с приходи от приватизация, които са силно преувеличени, повечето са реализуеми едва през втората половина на годината, а някои от тях незаконни. Известно е също, че в кризисна обстановка разумните хора купуват, а не продават имоти. Поради продажби на занижени от кризата цени ще се нанесат отново големи вреди на България. Най-пресните примери са приватизацията на БТК и на енергоразпределителните дружества от правителството на Сакскобургготски.

- Седмо, приходи от продажба на въглеродни емисии могат да се използват само за екологични цели, а не за финансиране на бюджетни дефицити. Авторите на мерките изглежда са забравили за това.

- Осмо, не се спазва възприетият по света принцип, използван дори от Богдан Филов по време на Втората световна война, че по-заможните трябва да поемат по-голям дял от тяжестите на кризата. Прави се обратното: намалени бяха осигурителни плащания на бизнеса, а отнемат обещаните скромни повишения на пенсии за хора над 75 г. и на вдовишките пенсии. Разширяват обхвата на платените лекарства за тежки болести. Искат да въвеждат официално 10% плащания на пациентите за лечение, въпреки че са здравно осигурени. Въвеждат платен краткосрочен отпуск по болест.

- Девето, мерките противоречат на антикризисната политика на ЕС, насочена към стимулиране на търсенето и пренебрегват тотално ангажиментите на България по стратегията Европа 2020. В тези мерки няма и дума за ангажиментите на България по стратегията за икономическо развитие на България до към 2020 година. Тази стратегия трябва да се изпълнява от сега, а правителството дори не е започнало да мисли по нея.

- Десето, Не се държи сметка за опита от световната управленска практика, че колкото повече решенията се бавят във времето, толкова по-трудни и по-скъпи стават те от икономическа, социална и политическа гледна точка. Пропиляни бяха 8 месеца. След 2-3 месеца ще се налагат нови антикризисни мерки в по-лоша икономическа и социална среда нарастващо икономическо и социално напрежение, с все по-малък брой управленски инструменти, с по-ограничени възможности на правителството за маневриране и все по-малко доверие и подкрепа на хората към него. Всяка пропусната седмица сега означава пропуснати златни възможности. Симеон Дянков напразно очаква помощ от невидимата ръка, т.е. от саморегулиращите се способности на пазара, но няма да ги дочака, защото такива не съществуват. Сега не беше време за ваканция на Народното събрание. Правителството трябва час по-скоро да поеме ситуацията в ръцете си, да застане на кормилото на икономиката и постепенно да я изведе от блатото не само и не толкова чрез съкращаване на разходи, а чрез мерки за съживяване на търсенето, а от там на производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета, макар че поради загубеното време това става все по-трудно. Ако това не стане веднага много скоро ни чака съдбата на Гърция и дори нещо по-лошо. Тогава и най-драстичните съкращения на разходи няма да помогнат.

ЕС изисква антикризисните мерки да подготвят и следкризисното развитие. Към предложените от мен по-рано спешни мерки добавям още със средно- и дългосрочен хоризонт, чието изпълнение трябва да започне сега и да продължи през следващите години. Това ще бъде мост между антикризисната политика и стратегията Европа 2020:

- Държавна стратегия по заетостта. Икономическият растеж е много важен, но не е заместител на растежа на заетостта. В рамките на концепцията за зеления растеж в следкризисната икономика не е достатъчен само растеж на БВП с традиционното му съдържание. В САЩ и ЕС се опасяват от възстановяване на предкризисното производство без симетрично възстановяване на предкризисната заетост. Следкризисната заетост у нас може да е не само по-малка по брой, но ще е с по-модерна професионална структура, по-висока квалификация, по-производителна и по-мобилна. Това трябва да се подготвя предварително. При 65% заетост у нас сега, ЕС поставя задачата за 75% към 2020 г.

- Държавна стратегия за развитие на науката и образованието. Това е приоритет на приоритетите за България. Ние не можем да разчитаме на друг национален ресурс, освен на модерен човешки капитал. Трябва да се осигури всеобщ достъп до качествено образование и пълен обхват на децата, в т.ч. и на ромските деца, в образователната система. При отделяни сега средства за научни изследвания около 0,3-0,4% от БВП (при 1,90% в ЕС), към 2020 г. трябва да достигнем 2,0%, при очаквани средно за ЕС 3,0%. Трябва да се увеличат и средствата за образование. В БАН следва да се изберат приоритетни направления за фундаментални изследвания и да се разширят разработките в проектни колективи. Да се пристъпи бързо към научна интеграция между БАН и университетите. Да се създаде модерна иновационна система за бързо внедряване на наши и вносни новости;

- Държавна и общински програми за форсирано изграждане и ремонт на инфраструктурни обекти: училища, болници, детски ясли и градини в градовете, обществени сгради, улици, мостове, водоснабдяване и канализация, сметища, пречиствателни станции, напоителни и отводнителни системи, укрепване на свлачища и други подобни с висока проектна готовност, кратък срок на завършване и осигуряващи повече работни места;

- Програма за бърза структурна, технологична и екологична модернизация на икономиката с активно участие на частния сектор. Тя да създава условия за развитие на най-нови подотрасли и продукти на преработващата промишленост и услугите; производство на продукти с ниска материалоемкост, енергоемкост, капиталоемкост и с високо съдържание на сложен труд; ускорено увеличение на дела на високо- и среднотехнологичните продукти в производствените и експортните структури. Високотехнологичните продукти от 3,34% в общия ни износ сега, (при 16,64% в ЕС) би трябвало да достигнат 7-8% към 2018-2020 г. и 10-12% към 2025-2030 г. При избора на инвестиционни проекти да се прилага принципът икономическата ефективност и екологичната приемливост са еднакво важни. Материалните, образователните, научно-внедрителските, здравните, информационно-комуникационните и други подобни услуги да се развиват по-бързо от финансовите и други посреднически, често пъти - паразитни услуги;

- Програма за повишаване конкурентоспособността на икономиката, съвместно с частния сектор и с финансово участие на ЕС. Сега сме на 76-о място по обща конкурентоспособност в класацията на Световния икономически форум и между най-изостаналите в света по качество на функциониране на предприятията (между 80-120-о място от 134 обхванати страни). България няма шансове за успешно развитие при сегашната си ниска конкурентоспособност. Можем да си поставим като цел 50-55-о място по конкурентоспособност към 2020-2025 г.;

- Програма за намаляване енергоемкостта на икономиката съвместно с частния сектор, като съставна част на нова енергийна стратегия. Енергоемкостта на продукцията ни е 6 пъти по-висока от тази в ЕС (1016,29 кг. петролен еквивалент за 1000 евро продукция при 169,39 кг. средно в ЕС) и превишава значително енергоемкостта в сходни с нас страни. Можем да си поставим като цел към 2020-2025 г. да достигнем сегашната енергоемкост в средноевропейските страни (Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Хърватска 400-550 кг.).

5 април 2010 г.

Публикувана в ДУМА
на 9 април 2009 г.

Обратно в списъка на публикаците