Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Икономическата криза поражда и бюджетна криза

Публикуваните наскоро данни на Евростат за бюджетите и публичния дълг в страните от ЕС дават основание за няколко извода:

Първо. Кризата е принудила всичките 27 страни от ЕС да прибегнат до бюджетни дефицити през 2009 г. Потвърждава се прозрението на Кейнс от 30-те години на миналия век, че в кризисна обстановка бюджетните дефицити са не само допустими, но и необходими. Те варират от 0,5% в Швеция до 14,3% в Ирландия.

Второ. България е между страните от ЕС с умерен бюджетен дефицит 3,9%. Осем страни имат по-малък дефицит, а останалите 18 по-голям от нашия.

Трето. С публичен дълг 14,8% през 2009 г. (при среден за ЕС 73,6%) България е на трето място в общността (след Естония и Люксембург) с ниската си задлъжнялост.

Тези добри показатели на България се дължат главно на предишното правителство, което е водило препазлива бюджетна и дългова политика. Те са резултат на многогодишни натрупвания до юли 2009 г., а също и на инерцията до края на годината. Приносите на новото правителство се чувстват в по-чист вид от началото на 2010 г. Това прави непонятна истеричната официална кампания след юли 2009 г. за лошото наследство. Авторите на тази кампания разчитат на наивници, каквито все още има у нас.

Непонятно е също, че въпреки добрите бюджетни и дългови показатели нашите министри започнаха да хленчат пред Брюксел за големите прегрешения на България, което другите страни членки с по-лоши показатели никога не правят. Непонятна е и самоунизителната кампания у нас, че срещу България ще започне наказателна процедура за прекомерен бюджетен дефицит. С това искаха да сплашат неосведомените. Нашите министри и особено Симеон Дянков би трябвало да знаят, първо, че такава процедура не е прилагана до сега срещу никоя страна членка с далеч по-голям дефицит (Гърция е специален случай), и второ, за изявлението на г-н Барозу през есента на 2008 г., че по време на кризата ще се толерират дефицити и над 3%. Защото във вихъра на кризата никой не можеше да удържи на 3%. Неслучайно средният бюджетен дефицит за ЕС от 2,3% през 2008 г. скочи на 6,8% през 2009 г., а за 2010 г. се очаква 7,2%.

Общите заключения за световната криза са валидни за ЕС и за България. Ние произвеждаме едва 0,09% от световния БВП и не можем да сме изключение нито в диагнозата за кризата, нито в методите за нейното лекуване. Въпреки очевидната логика на здравия разум и активната стимулираща политика в страните от Г-20, Симеон Дянков упорства с налагането на репресивно рестриктивна политика в България. Това доведе до срив на бюджета в началото на 2010 г. (виж таблица 1).

Таблица 1. Приходи и разходи на консолидирания бюджет

млн. лева

Средномесечно за:

Общо приходи

Данъчни приходи

Общо разходи

Салдо

Януари - Март 2009 г.

2133

1720

1879

+254

Октомври-Декември 2009 г.

2165

1768

2158

+7

Януари - Март 2010 г.

1724

1394

2280

-556

Източник: Интернет сайт на Министерство на финансите.

Тази таблица впечатлява с драстичния спад на приходите в консолидирания бюджет. Бюджетният дефицит за януари-март 2010 г. е 1668 млн. лева. Това се дължи главно на драматичния спад на данъчните приходи през януари-март 2010 г. с 1122 млн. лева. Причините се виждат от таблица 2:

Таблица 2. Данъчни приходи в републиканския бюджет

млн. лева

Средномесечно за:

Общо

Корпоративен

ДОД

ДДС

Акцизи

Януари - Март 2009 г.

1255

244

159

534

274

Октомври - Декември 2009 г.

1257

73

179

639

335

Януари - Март 2010 г.

943

185

162

332

234

Източник: Интернет сайт на Министерство на финансите

Какви изводи могат да се направят от данните в двете таблици?

Първо. Настъпил е рязък спад на приходите в консолидирания бюджет и увеличение на разходите. България е вече в бюджетна криза. Главна причина за това е сривът на приходите от косвените данъци (ДДС и акцизи) поради спад на производството, потреблението и вноса. При общ внос 4,69 млрд. лв. през юли 2009 г. той спадна на 2,95 млрд. лв. през март 2010 г. Вносът от ЕС спадна съответно от 2,54 на 1,76 млрд. лв. Това е показателно за тоталния срив на производствената ни система. То се дължи на силно рестриктивната политика, препоръчвана от либералните ни икономисти и налагана от Симеон Дянков. Казвал съм го многократно от есента на 2008 г. и особено през последните 8-9 месеца. Добре е че сега същото казват и от Европейската комисия в пролетната (2010 г.) си прогноза: Замразяването на заплати, междинно потребление и пенсии може да се отрази отрицателно на вече слабото вътрешно потребление през 2010 г. и да причини по-нататъшно намаляване на приходите от непреки данъци.

Второ. Възможности за трайно намаление на дефицита трябва да се търсят главно в прекратяване спада на приходите и обрат към постепенното им повишение. Това може да стане само чрез бързи мерки за съживяване на стопанската активност и максимална мобилизация на данъчната и митническата администрация за подобряване на събираемостта. Косвено може да допринесе и по-доброто усвояване на еврофондовете. От началото на 2009 г. до края на март 2010 г. БВП е спаднал с около 6-7%, общите бюджетни приходи с 19,2%, данъчните приходи с 19,0%, а само от ДДС с 37,2%. Състоянието на публичните финанси е много сериозно.

Около 80% от потенциала за намаляване на дефицита е в увеличаване на бюджетните приходи. Останалата част - от съкращаване на нерационални разходи. Правителството прави обратното и така намалява шансовете си за успех. Това се дължи на погрешната му философия за антициклична политика рестриктивна вместо стимулираща. То не разбира, че криза на ограничено търсене не се лекува само чрез затягане на коланите. Разбира се, това не означава че можем да ги разпускаме прекомерно.

Трето. Симеон Дянков твърди напоследък, че през април 2010 г. ще имаме бюджетен излишък и че най-трудното вече е зад нас. Ако е така защо премиерът твърдеше в началото на май, че има огромна дупка в бюджета и търсят начини за запълването й. Който има бюджетен излишък не говори така. Защо Дянков подготвяше авантюристичното повишаване на ставката на ДДС с 2-4 процентни пункта? Който има излишък не постъпва така. Защо правителството реши панически на 5 май да намали с 20% разходите в държавната администрация, което ще има не само положителни, но и отрицателни последствия? Който има излишък не постъпва така. Дано този излишък не се постига чрез ново забавяне на държавни плащания! Боя се, че ще е така! Но това означава още по-голямо потъване.

Четвърто. Правителството пропусна златни възможности за активна антициклична политика от август 2009 г. до сега. Вместо да укротява кризата чрез стимулиращи мерки, то изля бензин в тлеещия огън с рестриктивната си политика, а също и с авантюристичното си недомислие за незабавно влизане в чакалнята на Еврозоната. За да впечатли Брюксел с балансиран бюджет то спря плащанията на огромни задължения към бизнеса по извършени работи и възстановяване на ДДС, а също и забавяне на други плащания с което блокира икономиката. Последвалите събития показаха, че това е погрешна политика, защото нито ние сме готови, нито страните от Еврозоната ще ни приемат поради тяхните тежки проблеми. Симеон Дянков показа отново, че не умее да оценява обстановката и да формулира реалистични цели. До сега той не е поставил нито една точна диагноза и не е направил нито една вярна прогноза.

Пето. Липсата на правилна философия за антициклична политика хвърли сянка върху опитите за антикризисни програми през есента на 2009 г. и април-май 2010 г. Повечето набелязани мерки бяха прокризисни и насочени към третиране на последиците от кризата чрез запълване на растящите дефицити в бюджета. Дянков не разбира, че стимулирането на производството е най-добрият начин за намаляване на дефицита. Прахосани бяха много сили и време за набелязване на 60-те антикризисни мерки, които също заобикалят главната причина затихналата стопанска активност и се насочват предимно към кърпене на бюджетни пробойни. Занимават се със следствията, а не с причините за кризата. Полза от такива мерки няма. Дянков и тук претърпя провал като управленец.

Шесто. Настоящата бюджетна криза не е наследена от предишното правителство. В кризисна обстановка през първата половина на 2009 г. бюджетните приходи бяха задоволителни. Това продължи по силата на икономическата инерция до края на годината, когато потенциалът на инерцията свърши и взеха връх последствията от рестриктивната политика на Дянков и разширяването на сивия сектор. Ако тази политика продължи влошаването ще се засили през останалите месеци на 2010 и през 2011 г. Защото при такава политика не е възможно оживление на вътрешното търсене през следващите години (само индивидуалното потребление има 73% от БВП, а инвестиционното 25%). Без съживяване на вътрешното потребление не е възможно сериозно стопанско оживление.

Седмо. Не може да се разчита и на рязко повишение на външното търсене, поради все още слабото стопанско оживление в Европа. В последната си прогноза за ЕС през 2010 г. Европейската комисия очаква 1,0% прираст на БВП, в това число: на частното потребление с 0,1%, на колективното потребление с 1,0% и спад на инвестициите с 2,2%. При такова хилаво оживление не можем да разчитаме на значими поръчки от основните ни партньори. Неслучайно спадна и износът ни. По данни на НСИ общият ни износ през юли 2009 г. е бил 2,98 млрд. евро, а през март 2010 г. 2,18 млрд. евро. Износът ни към ЕС намалява съответно от 1,76 на 1,26 млрд. евро. При това физическият му обем е още по-нисък, защото цените на изнасяните първично обработени черни и цветни метали напоследък се повишиха. С такъв примитивен износ не се преуспява. Дянков обаче мълчи за това.

Осмо. В икономиката има едно желязно правило: когато антикризисните мерки се вземат навреме те са по-ефикасни, с по-малки социални ухапвания, менюто от инструменти е по-разнообразно, коридорът за управленско маневриране е по-широк. Ако се пропусне момента възможностите за полезни управленски ходове рязко намаляват. Сегашната обстановка е точно такава. Правителството няма полезен ход, който може да даде незабавен резултат без сериозни негативи. Да се разчита на бързи ефекти от стимулиране на стопанската дейност вече е късно, защото сривът на бюджетните приходи е сериозен и са нужни незабавни подкрепления. Но да се съкращават веднага 20% от разходите за администрация (по принцип правилно), освен че е закъсняло, нетните му ефекти ще са далеч по-малки от очакваните, ще се получат едва към края на тази и през следващата година и са социално чувствителни. Съкращенията ще водят до ново свиване на вътрешното търсене, ще потискат и отлагат стопанското оживление.

Публикувана в ДУМА
на 13 май 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците