Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Еврозоната е заета със своята криза

Нашето бъдещо членство е тяхна последна грижа сега, когато чергата гори под краката им

Присъединяването към ЕС е само първа крачка на продължителен и труден процес на интеграция. Като държаха сметка за големите различия между страните членки и невъзможността всички да се интегрират еднакво бързо, ръководителите на ЕС решиха през 1991 г. да преминат към интеграция на две скорости:

Едната по-бавна, да важи най-вече за по-слабо развитите страни членки. В нея степента на интеграция е по-малка. Има само обща аграрна политика и наченки на интеграция в други области на икономиката.

Другата, предвидена за най-развитите страни клубът на богатите, с по-висока степен на икономическа интеграция, която беше оформена на 1 януари 1999 г. в Европейски икономически и валутен съюз, наричан за краткост Eврозона. Тя започна с 12 членки и сега са 16 с 370 милионно население. Тази по-малка общност е с далеч по-високо ниво на икономическо развитие, с обща парична политика и обща валута - евро.

Еврозоната е суров праобраз на бъдещата високо интегрирана европейска общност. Тя е само стъпка в един много дълъг и безкраен процес на европейска интеграция. В сегашния глобализиран свят, Европа няма друга алтернатива, освен ускорената икономическа и политическа интеграция. Без това тя не може да се конкурира успешно през следващите години и десетилетия с икономическия гигант САЩ и с очертаващия се втори гигант Китай. Опасенията за разпадане на Еврозоната и на ЕС са несериозни. Това би означавало катастрофа за Европа с непредвидими последици.

Като част от ЕС България също няма алтернатива, освен да участва активно в интеграционния процес, т.е. да се сремим към членство в Еврозоната. Не се съмнявам дали България трябва да се присъедини или не. Макар че е сложен и труден, отговорът е само един ДА! Големият проблем е не дали, а кога и как? По първия въпрос има единство в нашата икономическа колегия. Различията са по втория кога и как да се присъединим.

Симеон Дянков превърна ускореното приемане на България в Еврозоната във фокус на икономическата политика през последните 8-9 месеца. Той е готов да жертва всичко в името на бързо членство в Еврозоната. Това налага хладнокръвен анализ на проблема, за да се предпазим от погрешни решения, емоционални очаквания и горчиви разочарования.

А защо присъединяването ни към Еврозоната може да се забави?

Причините са две: външни и вътрешни. Тук ще се спра само на външните. За вътрешните ще споделя мисли в друга статия.

За да бъдем приети в Еврозоната не е достатъчно ние да го желаем. Трябва да сме желани и от домакините - настоящите членове. Те обаче в обозримото бъдеще ще са заети изцяло с възстановяване на нарушената си икономическа и финансова стабилност (виж таблицата).

Основни показатели за Еврозоната

Показатели

2007

2008

2009

2010

2011

Растеж на БВП-%

2,8

0,6

-4,1

0,9

1,5

Заетост-%

1,7

0,6

-2,1

-1,0

0,1

Безработица-%

7,5

7,5

9,4

10,3

10,4

Средногодишна инфлация-%

2,1

3,3

0,3

1,5

1,7

Бюджетен дефицит-% от БВП

-0,6

-2,0

-6,3

-6,6

-6,1

Държавен дълг-% от БВП

66,0

69,4

78,7

84,7

88,5

Източник: Пролетна (2010 г.) прогноза на Европейската комисия

Кризата в Еврозоната се изостря. Най-тежко е положението в Гърция. Сериозно е то и в Португалия, Ирландия, до известна степен в Испания и частично в Италия. Не е изключено заразата да се пренесе и в други страни на зоната. Засили се и спекулативният външен натиск върху Гърция, за който предупредиха Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман. Замесени са и спекулативни интереси на американски инвестиционни банки и рейтингови агенции. Гърция проучва възможностите да съди някои от тях. ЕС задели ресурс от 750 млрд. евро за подпомагане на нуждаещи се страни от зоната. Гърция получи тригодишна подкрепа от ЕС и МВФ за 110 млрд. евро и приема строги мерки за намаляване на бюджетния дефицит и обслужване на огромния си външен дълг през 2010 и следващите години. Нейната нестабилност беше подготвяна повече от 10 години. Преодоляването й ще отнеме поне толкова време. Изострянето на кризата доведе до рязко обезценяване на еврото.

Няколко страни в Еврозоната имат много сериозни проблеми. Бюджетният дефицит на Ирландия за 2009 г. е 14,3% от БВП, на Гърция 13,6%, на Испания 11,2%, на Португалия 9,4% и средно за Еврозоната 6,3%, при допустим таван 3,0%. Публичният дълг на Италия за 2009 г. е 115,8% от БВП, на Гърция 115,1%, на Белгия 96,7%, на Португалия 76,8% и средно за Еврозоната 78,7%, при допустими 60%. Безработицата превишава 10%.

Кризата в Гърция може да повлияе и върху нас, понеже голяма част от търговските ни банки са гръцки със значителни български спестявания. От началото на 1999 г. до края на 2009 г. у нас са постъпили 2,8 млрд. евро преки инвестиции от Гърция. През 2008 г. 9,9% от нашия износ беше за Гърция. Гръцката криза хвърля тъмна сянка на несигурност върху целия балкански регион. Не е вярно, че ние ще спечелим от тази криза.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви преди няколко дни, че Европа е в много, много сериозно положение, независимо от спасителния план за най-задлъжнялите страни в региона. На 16 май като се позова на атаките срещу еврото тя продължи: Това налага повече регулации в търговията с деривати и повече ограничения за безразборните краткосрочни продажби. Тези спекулации са възможни защото има много големи различия в икономическата мощ и задлъжнялостта между страните членки... С последния спасителен пакет за Гърция само печелим време за решаване на различията в конкурентоспособността и в бюджетните дефицити на страните членки. Ако не направим това няма да успокоим положението.

Визирайки финансовите спекулации, на 17 май федералният министър на финансите Волфганг Шойбле, заяви:Трябва да стане ясно, че политиците определят правилата, а не пазарите.

На 15 май президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт Жан-Клод Трише заяви: Ние сме в най-трудното положение от Втората световна война насам, може би дори от Първата. Преживяваме драматични времена... Необходим е огромен скок за подобряване управлението на Еврозоната... Необходимо е по-ефикасно наблюдение и контрол върху правителствените дефицити, за предотвратяване и наказване на нарушителите на правилата на Пакта за стабилност и растеж. Има дори идеи националните бюджети да се координират с Брюксел или да се оценяват от независими експерти преди приемането им от националните парламенти. Предстоят големи промени за повишаване ефикасността на Еврозоната.

Юрген Старк, член на УС на ЕЦБ заяви: Турбуленциите в Еврозоната ще се успокоят ако страните членки реформират своите икономики и намалят дефицитите... Ние само спечелихме време с програмата за 750 млрд. евро, нищо повече.

Председателят на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон Томас Мироу заяви на 15 май, че напреженията в Европа могат да повлияят на Източна Европа чрез смущенията на капиталовите пазари и чрез намаление на вноса от тези страни... Има и потенциални рискове, които могат да се пренесат чрез филиалите на гръцките банки. Главният икономист на същата банка Ерик Берглоф заяви че гръцката криза може да се разпространи и в Източна Европа и да попречи на крехкото съживяване, особено в Балканския регион... Много сме загрижени за това... Перспективата остава много несигурна поради промяната от вътрешни към външни рискове, които се повишиха драматично.

Европейският комисар по финансовите и валутни въпроси Оли Рен заяви на 15 май: Спасителните мерки трябва да са сурови за избегване на безотговорно поведение на правителствата. Този механизъм трябва да е толкова непривлекателен, че никой ръководител на европейска страна да не пожелава с лекота да го използва... В по-добри ситуации обаче страните не трябва да форсират бюджетните си консолидации, за да се избегне тласкането на Еврозоната отново в рецесия.

ЕБВР повиши очакванията си за растеж през 2010 г. в Русия, Украйна, Полша, Унгария и Турция, но ги намали за Румъния и България. При нулев растеж в предишната си прогноза за 2010 г., сега те прогнозират за нас спад на БВП с 1,2%. Макар, че се очаква възстановяване на повечето страни от региона, то ще бъде бавно и продължително. Темповете на растеж ще са по-ниски от предкризисните и предишните двигатели на растежа външните инвестиции и потребителското търсене ще останат слаби. Препоръчва се по-голямо уповаване на вътрешно натрупване и местна валута в кредитирането, вместо на чуждестранна валута, поради големите външни рискове. Препоръчва се диверсификация на икономиките и повишаване на конкурентоспособността.

Само наивник или авантюрист може да разчита, че в такава сложна обстановка ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК) ще допуснат нестабилни кандидати като нас в ERM II (чакалнята) с перспектива да бъдат приети за нови членове. Приемането в ERM II не означава автоматично членство в Еврозоната, но се счита за някаква форма на необвързващ ангажимент за евентуално бъдещо членство. Освен това, престоят в чакалнята може да трае години при неподготвеност на страната кандидат. Членовете на Еврозоната, застрашени от опасността за още по-голяма дестабилизация в собствените им страни, едва ли ще поемат такъв ангажимент. Това е последното нещо с което те биха приели да се занимават сега, когато чергата гори под краката им.

Ще бъде груба политическа грешка ако нашите власти не се съобразят с тежкото положение в зоната. Аз предупредих за това в началото на януари т.г. Симеон Дянков подведе премиера, че трябва да кандидатстваме за чакалнята сега и подчини на това цялата бюджетна политика. В името на тази погрешна цел, за да впечатли ЕК и ЕЦБ с нисък бюджетен дефицит, потискаше бизнеса с неизплатени около 1,6 млрд. лева за завършени работи по държавни поръчки, забавено връщане на ДДС за стотици милиони лева и т.н., което доведе до спад на БВП с 4% през първото тримесечие на 2010 г. и отложи стопанското оживление.

Страните от еврозоната едва ли ще се решат да прибавят още към собствената си нестабилност през следващите години с приемане на кандидати като нас. Те ще се нуждаят от няколко години, за да излязат сами от кризата. След това ще им трябват още няколко нормални следкризисни години за собствено стабилизиране. И едва тогава може би ще се замислят за допускане в чакалнята и евентуално приемане на нови членове ако обстановката в Европа позволява. Към това следва да се прибавят и все по-настойчивите призиви в Еврозоната за затягане на критериите и дори за въвеждане на допълнителни изисквания за нови членове. Възможно е между тях да е и конкурентоспособността на икономиката, където сме на 76-о място, а по качество на функциониране на фирмите - между най-изостаналите страни в света. Полша си поставя като цел за присъединяване 2015 г. Ако приемем тяхната цел за реална, България няма шансове преди 2016-2017 г.

Публикувана в ДУМА
на 20 май 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците