САЩ, ЕС, Китай и много други страни показаха на света, че стимулирането на търсенето е най-подходящата антициклична политика. В резултат на това световната икономика, която беше на ръба на катастрофата през есента на 2008 г., вече се възстановява. Когато фактите говорят и най-кресливите десни догматици трябва да се замислят.

Консервативните догматици, които изправиха света пред катастрофа сега обвиняват президента Обама и другите страни от Г-20, че възстановяването на икономиките вървяло бавно и че са допуснати големи бюджетни дефицити. Дж. Стиглиц нарече тези догматици �ястреби на дефицита�. Те искат народите да забравят, че алтернативата на дефицитите беше световна депресия с катастрофални последици. Може би по-тежка от тази през 1930-те години.

Техните идеологически приятели-неолиберали у нас сега ни поучават с ежедневните си гастроли по сервилните медии какви съкращения да се правят и обвиняват ръководителите на САЩ, че намесата на държавата усложнила кризата. Човек трябва да не разбира нищо от бизнес цикли, за да твърди че рецесия, дължаща се на ограничено търсене се лекува с потискане на търсенето, т.е. със �затягане на коланите�. Това не е вярно. Така се държат книжни личности, които никога не са вземали управленски решения и не са носели отговорност за последствията. Те само повтарят прочетеното от най-примитивните учебници на остарели икономически теории.

Сегашното българско правителство не приема доказаната от световната практика стимулираща антициклична политика. Симеон Дянков превърна България в опитен полигон на банкрутирали икономически теории. За него всички ценности се свеждат до балансирания бюджет. Човекът отсъства от ценностната система на икономическата теория в която сляпо вярва. С догматичната си ограничителна политика той превърна България в жалко островче в световния икономически океан, където провеждат стимулираща антициклична политика вече трета година.

Някой може да ми възрази, че рестриктивна политика се прилага и в други, дори съседни страни. Но нека бъдем точни. Едно е да провеждаш рестриктивна политика за да поддържаш равновесен бюджет в условия на криза на ограничено търсене, каквото прави Симеон Дянков. Съвсем друго е да прибегваш до рестриктивна политика по принуда с цел да намалиш 14,3% дефицит (Ирландия), 13,6% (Гърция), 11,5% (Великобритания), 11,2% (Испания), 9,4% (Португалия), 9,0% (Литва), 8,9% (Латвия), 8,3% (Румъния) до поносими равнища. В първия случай рестрикцията е ненужна и вредна, а във втория е неизбежна и полезна.

Колкото и да е неприятно, засега трябва да разчитаме главно на вътрешното домакинско, държавно и инвестиционно търсене. Това обаче изисква стимулираща, а не ограничителна икономическа политика. Симеон Дянков ни проглуши ушите през последните 10 месеца, че е между 100-те най-добри финансисти в света и знае как да ни изведе от кризата. Това е най-невярното твърдение, което някога съм чувал! Защото той не е направил нито една точна икономическа диагноза и нито една вярна икономическа прогноза. Спомнете си колко пъти ни обещаваше нулев бюджетен дефицит за 2009 г., �отлепване от дъното през март 2010 г.�, положителни бюджетни баланси от април нататък, излизане от кризата и повишение на пенсии и заплати през юни-юли 2010 г., превръщане на България в средно развита европейска държава за два мандата, т.е. след 8 години и т.н.

Неговите изказвания през последните дни ме стимулираха да се върна назад в годините и да размисля върху поведението на истинските най-видни световни икономисти. Познавам лично няколко нобелови лауреати по икономика. Познавам частично от публикациите им около 50 от общо 64 икономисти нобелисти. Познавам лично и/или частично от публикациите им поне 200-250 други най-видни световни икономисти, но Дянков не е между тях. Никога през 50 годишния ми творчески живот не съм чул или прочел някой от тях да се е самообявил за един от най-добрите световни учени. Достатъчно е да има един такъв случай, за да стане скандално известен. А в научните спорове помежду си са толерантни и се уважават взаимно.

Припомням си някои от нобеловите лауреати икономисти от 1969 г. до сега, като започна от Рагнар Фриш, Ян Тинберген, Пол Самуелсън, Саймън Кузнец, Кенет Ароу, Василий Леонтиев, Гунард Мирдал, Леонид Канторович, Милтън Фридман, Джорж Стиглър, Теодор Шулц, Джеймс Тобин, Ричард Стоун, Франко Модиглиани, Робърт Солоу, Гари Бекър, Дъглас Норт, Амартиа Сен, Робърт Мъндел, Жорж Акерлоф, Майкъл Спенс, Джоузеф Стиглиц, Едмънд Фелпс, Пол Кругман и други.

Опитвам се да си спомня дали някой от тях се е самообявявал за един от най-големите световни учени. Или дори косвено да е намеквал за това. Не ми е известен нито един такъв случай. Умът ми не побира подобно изказване от тези великани на икономическата мисъл. Те имат всички основания да се считат за такива, но никога не са парадирали с това! Човек трябва да не е в нормално психическо състояние, за да тръби на всеуслушание, че е най-велик. Поведението на този самозванец преминава всички граници на благоприличие! Нима не разбира, че е станал за присмех и все повече злепоставя колегията на българските икономисти! Ако изобщо се чувства български икономист!

В предишни публикации съм предлагал цяла система от 50-60 антициклични мерки. Сега наборът от мерки е ограничен до тези, даващи бързи резултати, защото нямаме време. Важно е също те да не потискат и без това свитото вътрешно търсене. Защото извършваните сега съкращения на бюджетни средства за текуща издръжка и капиталови разходи за 750 млн. лв. ще ограничат производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета. Това не лекува, а изостря кризата. Същото важи и при евентуално повишение на ДДС.

Нужни са мерки, които дават бързи и само положителни ефекти. Такива могат да са:

С тези допълнителни ресурси може да се финансира умерен бюджетен дефицит до 3% от БВП (около 2 млрд. лв.). Имам обаче опасения, че през 2010 г. трудно ще се удържи такъв дефицит. Поради това, като резервен вариант препоръчвам максимално допустим дефицит до 5% (около 3,5 млрд.лв.). В никакъв случай не трябва да се преминава този рубикон. При такава опасност да се задейства силно рестриктивна политика.

При ниския публичен дълг на България (15,9% от БВП в края на март 2010 г.), 3,5 млрд лв. дефицит през 2010 г. няма да наруши финансовата ни стабилност. Още повече, като е финансиран от посочените източници. Размахването на гръцко, румънско и други плашила може да впечатлява само наивници. Защото Гърция имаше през 2009 г бюджетен дефицит 13,6% и публичен дълг 115,1%., а ние съответно 3,9% и 14,8%. Разлика от небето до земята. Тези показатели за България са резултат от политиката на предишното правителство, а не на самозванеца Дянков. При такава стимулираща политика може да се разчита на стопанско оживление през 2011 г., което постепенно ще се ускорява през 2012 и следващите години. Така ще се увеличи производството, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета, ще се улесни балансирането на бюджета и ще се запази нисък публичният дълг.

Рестриктивната алтернатива на тази политика е много по-опасна: в продължение на няколко години икономиката ще остане в дъното на депресията; заетостта, доходите и постъпленията в бюджета ще намаляват. Краят на подобна социално-икономическа трагедия, към която ни води самозванецът Дянков, не се вижда в обозримото бъдеще.