2.1.Мерки на правителството на САЩ

2.2 Мерки на правителствата в развитите пазарни икономики

2.3.Мерки на правителството на Китай

2.4.Мерки на правителството на Русия

2.5.Мерки на правителствата на новите пазарни икономики и на развиващите се страни

2.6.Мерки на международната общност

3.1.Къде сме ние сега

3.2.Можем ли да останем в дъното на европейските класации

3.3.Влияние на глобалната криза върху българската икономика 3.4.Необходима ли е антикризисна програма

3.5.Какво трябва да съдържа антикризисната програма

3.5.1.Основни принципи

3.5.2.Спешни мерки

3.5.3.Мерки от средносрочен характер

3.5.4.Мерки от дългосрочен характер

4.1.Теоретични основи на Кейнсианската антикризисна бюджетна политика

4.2.Бюджетната политика на президента Обама

4.3.Какво правят другите страни по света?

4.4.Какво прави българското правителство?

4.5.Бюджетната политика на българското правителство и политиката на щатско равнище в САЩ

5.1.1.Ролята на държавата

5.1.12.Социална поляризация и отчуждение

За първи път публикувах опасенията си по набиращата сила световна криза във в. Пари на 19 февруари 2008 година. Би било абсурдно да се мисли, че малката и отслабена българска икономика ще бъде заобиколена от кризата. Там описах механизма на възможното влияние на световната криза върху нашата икономика. Посочих каналите по които ще протече това влияние: намаление на износа на България към развитите страни, намаление на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към България, ограничаване достъпа на бизнеса и на домакинствата до кредити, намаление на трансферите на българските работници в чужбина към България, намаление на постъпленията от чуждестранни туристи в България и т.н.

Със задълбочаването на кризата в САЩ (Националното бюро за икономически изследвания в САЩ оповести през есента на 2008 г., че началото на рецесията е през декември 2007 година.) и пренасянето й в Европа и другите развити страни през късното лято и ранната есен на 2008 г. нарастваше и моят интерес към нейните проявления в другите страни и възможните ефекти върху българската икономика. Ежедневно следях от интернет новините от специализираните световни информационни агенции: Ройтерс, Блумберг, Асошиейтед прес, Мъни Морнинг, статии в Економист, Файнаншъл Таймс, Уол Стриит Джърнал, Нюз Уиик, Гардиан, Тайм, Шпигел, Щерн, Ню Йорк Таймс, Вашингтон Поуст, Интернашинал Хералд Трибюн, Прожект Синдикейт, публикации на МВФ, Световната банка, Европейската комисия, ОИСР и други.

Наблюденията и размишленията си по кризата събирах в моя компютър. С времето тази информация набъбваше и почнах да я систематизирам. С набирането на информация и оформянето на мои идеи по необходимите превантивни мерки в България зачестих публикуването на статии в икономически списания и вестници, а също и в ежедневната преса.

През октомври 2008 г. редколегията на сп. Икономическа мисъл на Икономическия институт на БАН реши да открие публична дискусия на страниците на списанието по световната финансово-икономическа криза и влиянието й върху България. На мен беше възложено да напиша въвеждащата статия (Световната финансово-икономическа криза и България, Икономическа мисъл, кн. 5, 2008 г., сс. 35-65). В нея за първи път систематизирах мислите си за пораждането и развитието на кризата, за влиянието й върху България, за съдържанието на антикризисната програма и за поуките от кризата.

Покваряващото присъствие на МВФ все още се чувства силно в нашите политически и научни среди. Ние бяхме между най-старателните подражатели на системата на централното планиране, хвалехме се, че сме първи, след СССР по бързина и степен на колективизация на селското стопанство. Бяхме между последните, освободили се от догмите на централното административно-командно планиране. Сега се очертава да бъдем последните верни проводници на неокласическите догми и техните инструменти. Когато почти цял свят, в т.ч. и САЩ се отвръща от Фридманизма, като разбира деструктивната роля на МВФ в новите пазарни икономики през последните 20 години и се обръща към модерното кейнсианство, наши политици и придворни икономисти продължават да се кланят на икономическия либерализъм и препоръчват връщане в задушаващите прегръдки на МВФ.

Трудно е да се проумее, че у нас все още има титоловани икономисти, които смятат, че, оставен сам на себе си, частният сектор може да излезе от настоящата криза, без помощта на държавата, макар че през последните 100 години няма такъв пример в световната стопанска практика; че държавните антикризисни програми били мимикрия; че всяко решение на пазара е правилно, а всяко решение на държавна институция е погрешно; че пазарът се самокорегира и самонастройва на икономически оптимална траектория по-добре от всяка държавна намеса; че няма и не е нужно да има социална пазарна икономика; че всяко позоваване на социалните аспекти на икономическата политика било спекулация, за да се оправдае преразпределение на налични ресурси; че да се говори за �регулирана пазарна икономика� или за �засилване на държавната регулация и надзор в икономиката� било имитация на пазарна фразеология; че от сегашната световна криза не произтичат преки изводи за икономическата теория, макар че в резултат на кризата протича световен процес на преориентация от неолибералната теория към модерното кейнсианство и т. н.

Тези редове са писани активно от септември 2008 г. до юни 2009 година. Това бяха месеците на най-бързото и непредвидимо развитие на кризата, на антикризисните действия на правителствата по света и на анализите и прогнозите на икономистите. За да се види еволюцията в действията на правителствата и анализите на изследователите едновременно с развитието на кризата съзнателно оставям моите и на другите изследователи разсъждения такива, каквито са били през съответните месеци, когато са правени. Това е своеобразен дневник на световната криза и нейното отражение в България. Надявам се, че такъв подход ще бъде също интересен за читателите.

Който прочете тази книга ще разбере какви произволни, неморални и икономически нерационални форми на капитализъм бяха натрапени на България (и на другите ЦИЕ страни) от международните финансови институции и техните местни партньори. Ще разбере и какви фалшификации чрез свръхопростяване са правени от либералните икономисти у нас и в чужбина при представянето на възгледите на най-големи западни икономисти през последните столетия (А. Смит, Дж. М. Кейнс, М. Фридман и други) по функционирането на пазара, по формите на собственост, по мотивацията, по макроикономическата политика, по съотношението между пазар и държава и т.н.

Във всички случаи това са изказвания, публикувани от реномирани световни агенции, списания и вестници и навсякъде соча първоизточниците. Читателят ще намери �под линия� над 500 позовавания на такива източници. Съзнателно �давам думата� на хора с различни възгледи, а не само на тези, които съвпадат с моите убеждения. Освен това, без да променям нищо в техните текстове, много често обръщам внимание на отделни фрази или изречения, които смятам за особено важни чрез курсивирането (почернянето) им. Във всички случаи соча, че курсивът е мой.

И още нещо. Както вече споменах, писането на този текст започна активно през септември 2008 г. и завърши през юни 2009 година. За да се запази автентичната еволюция на моите разсъждения и аргументация в окончателната редакция съм ги запазил така, както са писани в ранната есен на 2008 г., след това през късната есен, зимата и пролетта на 2009 година. Същото важи и за позициите на държавните ръководители, на световните финансови институции и на именитите учени икономисти. Те също са представени в хронолигичен времеви ред. Това, което читателят чете е своеобразен дневник, седмичник или месечник на моите и не само моите размишления. Не ми е известно такъв подход да е прилаган от други съвременни изследователи на кризите.

В редица случаи цитирам дълги текстове от световни учени и държавници, в това число почти неизвестното у нас отворено писмо на Дж. М. Кейнс до американския президент Ф.Д. Рузвелт от 31 декември 1933 г., отвореното писмо на най-новия нобелов лауреат по икономика Пол Кругман до президента Обама от 14 януари 2009 г., статии на П. Кругман, Дж. Стиглиц, Майкъл Спенс, Пол Самуелсон, Лари Съмърс, Нуриел Рубини, Дани Родриг, Кенет Рогоф, Грегори Манкю, Майкъл Боскин, Кристина Ромър, Джефри Сакс, Оливиер Бланшард, Харолд Джеймс, Ханс-Вернер Син, Марио Монти, Мартин Волф, Тито Боери, Брадфорд ДеЛонг, Фред Бергстен, Дж. Сорос и много други американски, британски, немски, френски, японски, китайски и т.н. анализатори.