Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

На ред 1. са показани приходите и разходите в консолидираната програма по действащия закон за бюджета за 2010 г. На ред 2. е изпълнението на бюджета към 30 април 2010 г. По приходите са получени 28,2% от предвидените в закона за годината, при нормално изпълнение около 33% за такъв период. Данъчните приходи са изпълнени 27,7%, общите разходи 32,6%, текущите нелихвени разходи 34,1%, а капиталовите разходи 23,9%. Дефицитът е 1,3 млрд. лева.

На ред 4. са показани разликите между действащия закон и очакваното от мен изпълнение на консолидираната програма. То поражда сериозни тревоги, като се има предвид, че този вариант на очаквано изпълнение е близък до оптимистичния. При сегашната сложна вътрешна и външна икономическа среда е възможен и друг вариант � между реалистичния и песимистичния, където дефицитът е между 4,5 и 5,0 млрд. лева. Не може да се изключи и още по-лошото � песимистичeн вариант, при който дефицитът превишава 5,0 млрд. лв. � над 7% от БВП. Това не трябва да се допуска в никакъв случай!

Неправилно е обаче да се съкращават производителни дейности и персонал: здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, санитарно-хигиенни дейности, съдебна система, контролни системи, заетите в усвояване на еврофондове, средства за съфинансиране на европроекти, освен при очевидни излишества и нерационално използване.

Главното средство за трайно балансиране на бюджета е повишаването на приходите. То се постига чрез по-висока стопанска активност; пренасочване на ресурси към приоритетни дейности; подобряване събираемостта на държавните вземания и рязко подобряване усвояването на еврофондовете. По-големите приходи ще решат около 80% от бюджетните ни проблеми. За съжаление правителството разчита главно на съкращения и не взема мерки за повишаване на стопанската активност и на приходите. За целта могат да се използват моите препоръки в статия в ДУМА от 28 май т.г.

На първия ред са показани приходите по действащия закон за бюджета. Косвените данъци са 75% от всички данъци, което е порок на данъчната ни система. На втория ред са приходите по проектозакона за актуализация на бюджета. Проектът предвижда 1,91 млрд. лв. по-малко приходи в сравнение с действащия бюджет.

На третия ред са фактическите приходи до края на април 2010 г. Общите приходи са изпълнени 28,3% от предвидените в действащия закон за годината. Данъчните приходи - на 25,9%. По-добре са изпълнени приходите по преките данъци, докато по ДДС са 22,7%, от акцизи 19,8% и от мита 22,4%.

На четвъртия ред е представен моят първи вариант на очакваното изпълнение, направен на основата на средното месечно изпълнение до края на април с някои корекции. И тук очаквам влияние на разпопосочни фактори: подобрена събираемост през второто полугодие и стагнация, дори намаление на приходите поради неблагоприятна икономическа среда. В резултат на това очаквам около 14,5 млрд. лв. общи приходи. Голяма е разликата в постъпленията от косвените данъци.

На петия ред е представен моят втори вариант, изработен на основата на очаквани подобрения по косвените данъци и по-малки приходи от постигнатите по преките данъци. В този случай общите данъчни приходи са с 260 млн. лв. повече от тези по първия вариант. И в двата случая очакваните приходи са по-малки от актуализирания проект на правителството: със 726 млн. лв. по първия вариант и с 1242 млн. лв по втория. Този недостиг може да се покрие чрез предвиденото в правителствения проект финансиране на бюджета, а също и с около 400 млн. лв. от обратно повишаване на осигурителната вноска на бизнеса с два процентни пункта от 1 юли 2010 г., въведена от началото на тази година. През последните 8-10 години с многократно намаляване на осигурителната вноска до най-ниското ниво в ЕС частният бизнес беше облекчен и бюджетът натоварен с 4,83 млрд. лв. за финансиране на Пенсионния фонд през тази година.

Какви изводи могат да се направят от анализа на проекта за актуализиран бюджет:

- В мотивите не се казва истината за причините за актуализацията. Те са в неспособността на Симеон Дянков да постави точна диагноза на кризата и да направи вярна прогноза за нейното развитие. Светът доказа, че с рестриктивна политика не се излиза от криза на ограничено търсене;

- И този бюджет бетонира икономическата стагнация. С него се кърпят пробойните в бюджета, а не се подготвят условия за растеж;

- България ще плаща много висока цена за пропуснатите възможности, поради липса на антикризисни мерки вече 10 месеца. И настоящият проект не ги осигурява;

- И в този бюджет основното бреме на кризата пада върху бедните и средните слоеве, докато бизнесът е грижливо защитен. Това се нарича небалансирано отношение към труда и капитала;

- Груба грешка е прилагането на поголовни съкращения на съставните бюджети на консолидираната програма, особено на общинските. Това поставя в бедствено положение малките и средните общини;

- Много груба грешка е намаляването на капиталовите разходи с 1,1 млрд. лв. Това отлага стопанското оживление;

- Правилно е възприемането на умерен дефицит от 4,8% по консолидираната програма, за разлика от авантюристичния стремеж на Дянков към нулев дефицит миналата есен. Не бива обаче да се допуска дефицитът да превиши 5,0% от БВП;

- Дори при 5% дефицит България не е заплашена от гръцки, румънски и други подобни сценарии, поради наличния резерв и ниския публичен дълг. Това се дължи на предпазливата бюджетна и дългова политика на предишното правителство.

Публикувана в ДУМА
на 7 юни 2010 г.

Обратно в списъка на публикаците